Промените в Конституцията - микс между некадърни и откровено вредни идеи

Дълги години, след почти десетилетие борба, ДБ (заедно с придатъка им отскоро ПП), с немисилимата допреди по-малко година подкрепа на ГЕРБ и ДПС, най-накрая осъществиха така лелеяните от тях конституционни промени. Някакъв микс между противoконституциoнни, некадърни и откровено вредни идеи станаха действителност.

Промените минаха маскирани зад оправданието, че без тях няма как да се осъществи другата заветна и основополагаща за съществуването цел на ДБ – вeликата съдебна реформа. Всъщност напълно излишно беше това оправдание, вече на всеки е ясно, че в последните месеци всичко случващо се единствено в резултат на желанието на (не)коалиционните партньори на всяка цена да устискат максимално дълго властта.

Бяха напълно излишни и тези алабализми, че качеството на правосъдието ще се подобри, защото много скоро ще станем свидетели именно на обратното – ще се влоши още повече, колкото и невероятно да звучи това, на фона на и без това трагичното правораздаване у нас.
Ако преди година някой беше казал, че Христо Иванов най-накрая щеше да сбъдне мечтата си, вероятно никой нямаше да му повярва. Ако пък и беше добавил, че това ще стане с подкрепата на мафията и най-корумпираните – по неговите собствени думи ДПС и ГЕРБ, вероятно щяха да го помислят за невменяем.

Сглобката

Без никакъв срам Христо Иванов обясни, че през времето, „корупционният модел е олицетворяван от различни образи, но важното на тези промени е, че политическите опоненти са успели да постигнат консенсус въпреки обвиненията”. Разбирайте, според ДБ и Иванов  – ГЕРБ и ДПС са корумпирани, но именно с тях ще „изградим институции, променим устройствените закони, процесуалните закони, вземем важни кадрови”, с които да се промени това. Ако ви звучи шизофренично – напълно прави сте. Освен всичко друго, звучи и доста обидно спрямо всички избиратели и поддръжници, без значение коя партия подкрепят, те явно в очите на Иванов (а и не само), са бавно развиващи се, които нямат капацитета да осмислят, че ги лашкат на всички посоки, в зависимост от интересите на някои лица и коалиции.

Кирил Петков, в типично негов стил, беше доста възторжен от постигнатото, като обяви, че е време „регулаторите и органите да бъдат попълнени с качествени хора, които именно ще завършат промяната”. Откъде ще се появят тези професионалисти, като те не считат лицата от ГЕРБ и ДПС за такива, не е напълно ясно, а гласовете на ПП и ДБ няма да стигнат, за да изберат само свои лица за тези позиции. Е, винаги може да се окаже, че не е чак такава драма някой и друг пост да бъде спазарен в името на България (тук трябва да пуснем сълза).

Борисов е по-сдържан в изказванията си, като ясно си личи, че тази (не)коалиция не му е присърце, но е пределно ясно, че и неговите – било лични, било партийни интереси, надделяват.

Всъщност тук съвсем резонно възниква въпросът – нали една от мечтите на ДБ/Христо Иванов, беше отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, като едно от основните обвинения срещу него беше, че обслужва интересите на ДПС и ГЕРБ, а сега нима въпросните две партии пак няма да имат контрол върху прокуратурата, нещо повече – те вече съвсем прозрачно и никак задкулисно ще контролират цялата съдебна система, благодарение на промените в Конституцията. Излиза, че всъщност Иванов и присъдружните му – Надежда Йорданова, Атанас Славов и прочее, всъщност са имали персонален проблем с бившия главен прокурор, но за сметка на това нямат никакви скрупули спрямо Борисов и Пеевски. Поредна шизофрения.

Нека не забравяме, че преди години Висшият съдебен съвет вече беше разделен на две квоти именно по предложение на Христо Иванов, а малко след това беше избран Гешев, което за пореден път демонстрира, че абсолютно всички сериозни промени у нас се правят единствено на парче, с някакви кратковременни цели и стремежи, които най-вече целят да обслужат нечии тесни интереси. Колко принципно е случващото се, също се видя от много тихата и недостоверна реакция против Борислав Сарафов, който буквално седмици допреди отстраняването на бившия си шеф, му беше един от най-приближените. Но това вече не беше от съществено значение за ДБ и ПП.

Интересно е да се отбележи, че Бойко Рашков от ПП гласува „въздържал се”, като обясни, че според него конституционните промени ще доведат до „политическа прокуратура” и така се  връща прокуратурата от комунизма.

Двойното гражданство

Беше черешката на тортата, с която се позволява на лица с двойно гражданство да стават депутати и министри. Нещо повече, ключът е, че не просто българи, могат да ни управляват, а дори чужденци, придобили българско гражданство. Каквото и да си говорим, по този начин съвсем официално се отваря вратата на всяка друга държава и различен от националния интерес, да властва. Е, ще репликира някои, то така или иначе сме си губерня – било руска или на някое западно посолство, винаги е имало дирижиране отвън.

Да, да, факт е, че управниците ни са силно податливи на чуждо влияние, но сега вече ще е официализирано, съвсем законно и напълно допустимо, буквално утре Альоша Петров или Джордж Стивънсън могат открито да работят за интересите на родната си страна, която няма да е България... И ние няма да имаме никакво право дори да се бунтуваме.

А да приемем съвсем теоретично, че някой наш министър е с двойно гражданство, едното от които американско, значи той вече е декларирал с клетва към САЩ, че „абсолютно и изцяло се отказвам и отхвърлям всяка вярност и вярност към всеки чужденец, княз, държавен или суверенни, на когото или който досега съм бил субект или гражданин”, „ще подкрепя и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, чужди и местни”, „ще изпълнявам работа от национално значение в гражданска посока, когато това се изисква от закона”.

Всъщност с тези промени вероятно най-скоро можем да усетим подобен натиск и заемане на ръководни постове от лица с турско или руско гражданство, защото те са преобладаващи у нас.

Бъдете сигурни, приелите промените въобще не са се замислили или задълбочили в разсъжданията си какво би означавало това за и без това нестабилната ни държава. Защото, съгласете се, едно е чужди агенти по някакъв начин – кога успешно, кога не, да се опитват и понякога да успеят да разберат някоя държавна тайна, а друго е съвсем официално чужд гражданин да получи достъп до документ с гриф "Строго секретно" например.

Конституционалистите и юристите

Редица експерти по темата вече изказаха позициите си, че промените са необмислени, глупави, неразумни и подчинени на лични и партийни интереси.

Конституционалистът Борислав Цеков беше категоричен, че: „конституционните промени за съдебната власт ще имат нулев ефект за качеството на правосъдието”, а двойното гражданство премахва един от елементите на националната държава - официален език, което отваря държавата за външно влияние".
„Промяната на Конституцията е последното, от което България имаше нужда, аз съм и омерзен от начина, по който се законодателства у нас, особено за основния закон на страната”, коментира проф. Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание и бивш служебен премиер.  Според доц. Наталия Киселова „Изменението в Конституцията за двойното гражданство е много тревожен въпрос„.

Един от най-ерудираните български юристи – проф. Даниел Вълчев също подчерта, че „повече от две десетилетия ни съпътства мантрата, че реформата в съдебната система изисква конституционни промени, а всички приети изменения и допълнения на Конституцията до момента, са рекламирани с оправданието, че така искали чуждестранните ни партньори (ЕС, Венецианската комисия, Съвета на Европа и т.н.), което не е вярно”.

Бившият служебен премиер Ренета Инджова беше категорична, че „Унищожават институционалната структура на страната” и „имаме суспендиране на Конституцията, откакто Кирил Петков е тук. Това означа също, че Конституционният съд е олекнал в прерогативите и функциите си".

Заорахме по дъното

Видно е, че приетите промени са насочени и срещу президента Румен Радев персонално, но това също говори за крайна недалновидност – днес президент е той, утре ще е някой друг, тогава отново ли ще правим промени, които да могат да обслужат вече нашия човек?

(Не)коалицията също няма да просъществува още дълго, тя и в момента се крепи изкуствено. Вероятно съвсем скоро ще сме свидетели на поредната немислима до този момент сглобка, която съдейки по гъвкавостта на политиците ни – макар правилната дума да е съвсем различна – може да е буквално между всяка и всяка партия. Важното е да имат общ партиен и личен интерес, а това въобще не е трудно у наше село.

Винаги, когато се правят каквито и да е безпринципни промени и договорки – без значение дали говорим за сглобки или още по-лошо – за Основния закон на страната ни, много скоро резултатът от подобно поведение се отразява най-осезаемо както върху развитието на страната, така и пряко върху всички ни.
Вероятно единственият неизяснен въпрос е колко още ще е склонен (и за какво) да си мълчи суверенът, който и без това с всеки следващ вот все по-категорично демонстрира отвращението си както от управляващите, така и цялостно от политиката у нас.