Апостол Карамитев удостоен със „Сребърен кръст на Свети Николай“, трима са новите почетни граждани на Бургас

Апостол Карамитев получи посмъртно най-високото звание - "Кавалер на сребърния кръст на Св. Николай" на Бургас. На тържествената сесия по повод най-важния празник за града ни бяха връчени отличията на трима нови почетни граждани и на хората, допринесли за развитието на Бургас, както и на трима герои, спасили човешки животи.

"Кавалер на „Сребърния кръст на Св. Николай“ е присъден посмъртно на актьора Апостол Карамитев. Момчил Карамитев прие отличието от кмета Димитър Николов и благодари за признанието, което получава неговият баща – голям актьор и бургазлия. Христина Арсенова, Манук Манукян (посмъртно) и Бойчо Янев са новите почетни граждани на Бургас.

"Когато моите съграждани чуят нещо хубаво за Бургас, искам да знаят, че говорят за тях – за рибаря, архитекта, лекаря, шофьора на такси, магазинерката от квартала, патрулния полицай, IT специалиста, за будните бургаски ученици, за техните учители, за строителния работник, за художника, за бизнесмена, за служителя от чистотата. Всички ние сме Бургас, защото сме заедно в добри и лоши моменти. И винаги имаме сили да продължим напред. Защото нашият закрилник е Свети Николай Чудотворец“, каза кметът на Бургас Димитър Николов в своето приветствие към присъстващите в залата.

Николов поздрави общинските съветници и им благодари. „Бъдете упорити, стремете се винаги към постигането на най-доброто за Бургас и неговите жители. Нека в тази сала ставаме свидетели на конструктивни дебати, защото само по този начин ще осигурим добра перспектива за нашия град.

Вярвам, че с общи усилия ще реализираме важни проекти и ще постигнем много в името на града. Никулден е празник, който ни обединява и ни дава приятното усещане, че имаме щастието да живеем в това прекрасно място – Бургас. Град с артистичен дух, който е вдъхновил музиканти, поети, писатели и художници. Град, който пази своите стари традиции, но в същото време гледа уверено в бъдещето и реализира много нови проекти", каза кметът Димитър Николов в началото на тържествената сесия.

„Бургас е магия, Бургас е емоция, той се преживява и това не са думи на нездрав шовинизъм, това са част от мислите ни и от сърцата на всеки бургазлия и на всеки, докоснал се до атмосферата на града. На днешната сесия няма да разглеждаме докладни записки, а ще отдадем почит на хората, които оставиха ярка пътеводна диря в историята на града ни не само през изминаващата година, а и с целия си житейски път“, каза председателят на Общинския съвет на Бургас Михаил Хаджиянев.

„В днешния ден ние си спомняме за нашата история, култура и традиции, които правят града ни толкова специален и обичан. Нека душите ни да са изпълнени с благополучие и взаимно уважение, честит празник на всички бургазлии“, каза на свой ред областният управител на Бургас Пламен Янев.

Носителите на отличията на Община Бургас тази година са:

Апостол Карамитев е роден в Бургас в семейството на М. и Д. Карамитеви. Твърде малък, едва 4-годишен, Апостол Карамитев го приемат в новооткритото италианско училище, където го освобождават от таксите със свидетелство за бедност. Именно там е и първата му изява пред публика. Взема участие в детските забави и сам прави „театро“ с приятелите си. В Италианския лицей получава и средното си образование. Завършва с отличие, като владее италианския език перфектно.

През 1942 г. влиза в казармата, като попада в части от противовъздушната артилерия. Участва в сраженията по време на Втората световна война и достига до Страцин. След като се уволнява, започва работа като печатар в Бургас. През 1945 г. заминава за София. Иска да учи в Театралната Школа, но заради поръките и паметта на вече мъртвия си баща и желанието на по-големия му брат, който го издържа, докато учи, записва специалност „Право“ в Софийския Университет.

Той обаче не се отказва от мечтата си за театъра и в следващите две години успоредно с университета посещава и Театралната школа. В крайна сметка се явява на приемен изпит там и постъпва като студент с двугодишен курс на обучение в класа на С. Сърчаджиев. Втората година учител на Апостол в Театралната Академия е Б. Дановски.

Завършва НАТФИЗ през 1951 година (тогава ВИТИЗ). В няколко последователни години след това специализира актьорско майсторство и режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград. Жени се за актрисата М. Дупаринова, с която имат син и дъщеря, също актьори – М. Карамитев и М. Карамитева.

В началото на своята артистична кариера Карамитев участва като водещ в първото българско цирково вариете.

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г. Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“.

Той е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава 41 забележителни роли, сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор С. Сърчаджиев през 1953 г.

В средата на 60-те Карамитев вече е в разгара на славата си и не слиза от големия екран. Получава всякакви роли – трагични, комедийни, откровено мелодраматични. Властта го обсипва с комплименти и скоро Апостол става най-младият „Народен артист“ в историята на социалистическата култура.

Най-силната си драматична роля той прави във филма на М. Андонов „Бялата стая“. За това свое изпълнение Карамитев получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала „Златна роза“ във Варна през 1968 г.

От 1969 година той е доцент по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и се опитва да предаде опита си на младата генерация талантливи българи. Сред учениците му са: В. Кънев, Ф. Трифонов, П. Васев, Ю. Ангелов, И. Братоева, И. Радева и други.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сега БНТ).

Смъртта застига Карамитев през 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан-Асен“. Актьорът дълго време е боледувал от рак на черния дроб, за което е знаел единствено режисьорът В. Цанков. След смъртта му се обсъждат два варианта: снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев; Възприема се обаче вторият вариант – филмът да се довърши с К. Цонев като заместник на несвоевременно починалия актьор Апостол Карамитев. Цонев вече трябвало да играе две роли – Йоан-Асен и брат му Александър.

През своя творчески път Апостол Карамитев има 56 театрални, 20 филмови и телевизионни роли, участия в естрадата, в радиото и в телевизионния театър.

На 20 август 1999 година е открит паметник на актьора в родния му град Бургас. Част от средствата са набрани чрез благотворителна изложба, специално организирана за случая. На негово име е наречен драматичният театър в Димитровград.

По повод 90 години от рождението на актьора БНБ пусна през 2013 г. медна възпоменателна монета „90 години от рождението на Апостол Карамитев“. Номиналната ѝ стойност е 2 лева, изработена е от мед, с проба 999/1000; с тегло 16.4 г; диаметър 34,2 мм; тираж 3000 броя.

С дълбоката си мъдрост и изключителната си актьорска дарба Апостол Карамитев се превърна в емблема на човешкия дух, преодоляващ „собствената си гордост и собствените си заблуждения“, както самият той споделя в последната си изповед.

През 2023 година се навършват 100 години от рождението на бележития бургазлия и 50 години от кончината му.

Името Христина Арсенова вече десетилетия се свързва с висок професионализъм, изключителни лични качества и отдаденост на каузата куклен театър. Благодарение на нейната безгранична обич към това изкуство и неуморен труд много поколения се радват на неограничения ѝ творчески заряд, чрез който създава прекрасни и неповторими спектакли, някои от тях прославили България по света.

Христина Арсенова заслужено е носител на Плакет и грамота от Министъра на културата „За принос в развитието и популяризирането на българската култура”, 2000г. и наградата „ИКАР”, 2006 г. на Министъра на Културата за мениджмънт – най-високи финансови показатели и изключителни творчески постижения.

Бойчо Янев е създател и главен организатор на Национален фолклорен фестивал „Хоро край лазурния бряг“, чието първо издание е реализирано през 2015г. Фестивалът добива голяма популярност и става емблематичен за танцуващите бургазлии и гости от страната. В изданието през 2023 година взимат участие над 750 танцьори и е поставен рекорд за най-дълго хоро, играно някога в Бургас.

Вече над 45 годишната си работа като хореограф и педагог, Бойчо Янев е пример за професионална отдаденост и лична отговорност. През настоящата 2023 година се навършват 45 години от основаването на Фолклорен танцов ансамбъл „Лазур“, а създателят, настоящ художествен ръководител и хореограф на ансамбъла Бойчо Янев отбелязва своята 70-годишнина.

Бойчо Янев посвещава целия си творчески път в съхраняването, развитието и популяризирането на българското фолклорно танцово изкуство като неделима част от нашето национално богатство.

Манук Манукян е известен с непримиримостта си към безотговорното отношение към природата и замърсяването на водните басейни. Съхраняването на водите, въздуха и природата се превръщат в лична кауза за Манук Манукян.

След промените през 1989 г. застава начело на всички екологичните протести: срещу системните замърсявания на въздуха и околната среда от Нефтохимическия комбинат; поголовното изсичане на дърветата в Бургас и горите на Странджа; екологичната опасност от проектирания петролопровод Бургас-Александруполис.

Той е сред организаторите на инициативите за спасяването на залива Вромос, за спасяването на бургаското крайбрежие от замърсяване.

Обявява се в подкрепа на жителите от квартал Сарафово срещу строежа на база на НАТО в близост до бургаското летище, организира подписки, митинги, протести, референдуми, палаткови лагери, шествия, участва в многобройни обществени и медийни дебати в защита на екологията.

Мечтата на Манук Манукян да има реални промени в държавата получава системен израз в активната му обществена дейност. Още в първите дни след 10 ноември 1989 г. изразява категорично позициите си – става един от учредителите на първото опозиционно движение “Клуб 19 ноември” в Бургас.

Той е един от създателите на СДС в Бургас и дълги години е негов общински секретар. Издигнат е за председател на синята партия “Екогласност” и става председател на Инициативния комитет за спасяване на Бургаския залив.

През периода 2011-2015 година е общински съветник от НФСБ. До последния ден от живота си Манук Манукян се бори за истински и дълбоки демократични промени в страната ни, за просперитета на Бургас, за чиста природа и “чисти ръце” в политиката. Това са неговите съкровени каузи.

Самото му име вече е символ на непреходността на актьорското изкуство, за да потвърди за кой ли път древната мисъл на Хипократ „Животът е кратък, изкуството-вечно“.