Той е вдъхновяваща личност за шоу бизнеса, разкри тайните в книга, която ще се превърне в бестселър

Освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат, хората имат нужда да чуят и да видят, че светът, в който живеят, всъщност е добър, казва пред БТА телевизионният продуцент Магърдич Халваджиян.

Той издава автобиография, наречена „Без реклами“ („СофтПрес“, 2023), в която разказва своето минало – киното и телевизията, признанията, наградите, успехите, как се стига от „7 дни“ до Netflix, от България до Мексико и САЩ, от Бояна до Холивуд.

Книгата е в съавторство с Влади Априлов – сценарист, продуцент, шоумен. „С Влади доста усилия хвърлихме, в продължение на две години, а иначе работим заедно 30 години и сме си много близки. Той знае почти всичко покрай мен и това беше от изключителна полза. Дори си спомняше повече неща от мен, свързани с работата“, разказва Магърдич Халваджиян.

„Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното, и затова имаха успех“, смята продуцентът.

„За мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора“, казва още Магърдич Халваджиян.

Следва и текстът на интервюто:

Г-н Халваджиян, това ли е първата Ваша продукция без реклами?

- Първите излъчвания на „Господарите“ през 2003 година, в телевизия „7 дни“, нямаха никакви реклами. В тези малки телевизии реклами няма…Помня, че ние се целехме в бТВ. Те обаче не искаха предаване, което да е всеки ден, искаха да е веднъж седмично. И на нас ни се наложи да търсим други варианти, защото „Господари на ефира“ не е предаване, което да върви веднъж седмично. Ние знаем много добре за какво става въпрос, и така попаднахме в локалната тогава софийска телевизия. Те нямаха никакви предавания, ние бяхме единственото предаване, и то нямаше никакви реклами. 

Възможно ли е въобще да се оцелее без реклами във Вашата професия?

- Не, няма как да се оцелее. Абсурдно е. Малките телевизии затова и нямат предавания. Ако нямаш рекламни приходи, откъде имаш пари? Някакви хора дотират нещо с малко, колкото да съществува телевизията и да се плащат някакви заплати… Без реклами нищо не става. Това е сърцето на тоя бизнес.

Лесно ли е на един активно действащ продуцент да намери време за книга?

- Ако имах време, тази книга щеше да бъде написана в рамките на два месеца, Понеже нямам време, тя беше написана за две години, така че…

През какви емоционални състояния преминахте, докато пишете – имаше ли гняв, или страст, или усмивки, или се връщахте назад със спокойствие и зрялост?

- Имаше носталгия по едно романтично време, в което – общо взето, това, което правехме – парите нямаха чак такова голямо значение. Сега, като се върна назад, това са все пак някакви 25-26 години, откакто съм започнал да се занимавам с телевизия. Нещата са коренно различни и нямат нищо общо. И, освен това, човек се връща назад в миналото си – приятели, роднини, раждания на деца, сватби, родители... Спомняш си за всички тези неща и това няма как да не върне емоциите…

Има ли в книгата неща, които не бихте казали никъде другаде?

- Не. Аз винаги съм си казвал всичко навсякъде. В книгата има неща, хора и събития, които не съм споменал – по простата причина, че трябва да говоря само лошо. Понеже не искам, просто махнах тези хора и тия събития.

Защо не искате да казвате лоши неща за никого? Винаги ли подхождате с добро?

- По принцип, гледам да не хейтя и да не плюя никого. Защото никой не е в обувките на никой друг, за да знае защо е направил това или онова, и защо са се случили някакви неща. Така че, живеейки в общество, в което някак си стана модерно всичко да се плюе и да се хейти, не смятам, че трябва да съм част от мейнстрийма.

Светът е пълен с негативни и отричащи хора. Има ли спасение от това?

- И това ще се преболедува. Светът е минавал през какво ли не. Значи, ние минаваме през всякакви етапи. В момента интернет даде възможност на всички хора, които никога не са имали думата за нищо, защото думата имаха медиите –  телевизията, радиото, вестниците… Ти само си седял и си слушал някаква информация. Сега изведнъж интернет ти дава възможност да си отвориш устата, и то е малко като все едно са те пуснали от затвора току-що – правиш глупост след глупост – това правят хората в момента. Радват се, че имат глас, че някой ги чува и говорят каквото си искат – дори тия, които нямат какво да кажат, и те говорят, но това е нормално. Смятам, че е болест, която ще се преболедува. Защото, когато говориш глупости, на които никой не обръща внимание, в един момент, ще спреш да говориш глупости...

А ако говорим за свободата, но в един екип, това ли е ключът към успеха на този екип?

- Не, при нас има йерархия, и то е нормално, щото без нея няма как – един екип е една армия. При нас дедлайнът е най-важното нещо. Ние винаги след пет минути сме в ефир. Нямаш време да се разтакаваш. Нямаш време да не изпълняваш, и затова йерархията се спазва строго. Но, в същото време, винаги сме се стремели взаимоотношенията да са френдли – всичко да е приятелско. Защото смятам, че на работното място трябва да отиваш с удоволствие. Ако ти се притесняваш, ако ти е кофти да станеш сутринта и да отидеш на работа, сменяй я тази работа веднага. Животът е един. Защо ще се тормозиш?...

„Като две капки вода“ ли е най-успешният Ви телевизионен продукт през последните десет години?

- Да. Така е. Факт е, че никое друго предаване, не само мое, а по принцип в България, не е постигнало такива резултати. Предстои 12-и сезон на „Капките“. Дванадесет години да се поддържа това ниво, с такива високи резултати, е някакво постижение, въпреки че аз мога да спомена и „Море от любов“, което правеше брутални резултати, въпреки че не беше в праймтайм, а в 6:00 ч. следобед. То беше в ефира десет години. „Господарите“, по същия начин – 16 години всеки ден. Но като гледаемост, най-високите резултати са на „Капките“.

Защо „Господари на ефира“ има тази съдба – на скитник?

- Защото… Те не са имали съдба на скитник. Относно старта, ние държахме на всяка цена да стартираме, без значение къде – само, за да покажем какво е това предаване, защото хората не могат да си го представят. И да го обясняваш, и да го разказваш, трябва да го направиш, за да го види някой. Затова за нас „7 дни“ беше добър вариант. Благодарение на това, че излязохме изобщо в ефир, ни видя „Нова телевизия“, и така ние продадохме предаването на „Нова“. А в последствие, прехвърлянето ни в бТВ дойде от факта, че „Нова телевизия“ беше купена, а бТВ ни направи предложение. Ние не искаме да се местим в бТВ, но бТВ ни направи предложение, на което „Нова телевизия“ не можа да отвърне. Тоест, „Нова телевизия“ тогава се издъни с решенията, които взимаше, благодарение на новите собственици – шведи, които не разбираха ситуацията в България. Тогава бТВ ни предложиха условия, на които ние трябва да сме идиоти, за да откажем. И прехвърлихме не само „Господарите“, а всичките си предавания. А пък връщането ни след това в „Нова“ стана заради огромната цензура. То беше страшен скандал – цензура, която се опитаха да ни наложат. Има си обяснение за всяко нещо...

Кого най-много разгневихте през годините с „Господари на ефира“?

- Скоро бяхме с брат ми в Италия, в Striscia la Notizia, както се казва италианското предаване, което е първоизточникът на „Господарите“. Те имат една стъклена колона, около 6-7 висока, два метра широка. Пълна е с едни хартии. Оказа се, че тези хартии са исковете, заведени срещу тяхното предаване, и няма нито едно спечелено дело срещу тях. При нас се случи същото – за толкова години срещу нас имаше хиляди дела и нито едно спечелено от тези, които ги завеждаха срещу нас. Защото „Господарите“ не правеха неща просто така. Ние проверявахме всеки факт, преди да го кажем по телевизията.

Имаше един много забавен случай. Една жена донесе при нас опаковка със зърнена закуска, в която имаше жива хлебарка. Ние показахме това в „Господарите“ и след това същите тези производители – на зрънчо с хлебарка, ни съдиха. Мотивът им беше, че са им паднали продажбите. А ние в делото казахме, че точно това е целта. Показваме репортаж, че продават храна с хлебарки – и, да, целта е да им паднат продажбите. Те не трябва да произвеждат такова нещо. Така че всякакви хора са ни съдили за какво ли не.

Липсват ли в тв ефира предавания като „Имаш поща“, „Пълна промяна“, „Пълна лудница“, „Море от любов“? Въобще, какво според Вас липсва в тв ефира днес?

- Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното.

Аз съм много горд и с двете предавания. Защото в „Море от любов“ събирахме хора, които са се разделили по някаква причина, но там царства любовта. В „Имаш поща“, по същия начин, събирахме роднини, хора, братя, сестри, които не са се виждали 20-30 години и за първи път за срещат в студиото – защото ние сме направили това усилие да ги издирим и да ги съберем. И, неслучайно, тези предавания имаха успех – защото хората, освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат – защото новините това ни казват – имат нужда да чуят и да видят, и позитивни неща – че светът, в който живеят, всъщност е добър…

Какво Ви отвращава?

- Много неща, само че те пак са в негативната сфера и не ми се искам да говоря за тях, защото в последно време това е тренд – да бъдем негативни. Като видите как се млатят по улицата... Засекат се две коли, излизат и почват да се маризят някакви хора... Имам чувство, че се връщаме в първобитно-общинния строй. Не разбирам къде ни е възпитанието. Не разбирам къде ни е културата. Един милион неща не разбирам вече в света… И по-нормалните хора – тези, които са успели да запазят човешкото в себе си, да бъдат нормални хора, да бъдат добри хора – са се барикадирали в едни собствени балони и си живеят сами, отделени, защото не искат да бъдат част от тая джунгла, в която ние се превръщаме...

С какво се гордеете като българин?

- Като българин мога да се гордея с много неща. Но, за мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора. Ще го кажа директно и в прав текст: За това разделение и затова, че всички са станали един срещу друг, обвинявам на 90 процента политиците и на сто процента – медиите, които помагат на политиците да правят това, което те правят. Ето, виждате какво става в момента – има избори, и няма нещо, на което да сме на едно мнение. И понеже това тръгва от тях, и понеже главата е кофти... За съжаление, нашите глави там са кофти, и рибата се вмирисва цялата...

Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Живота. Безкрайно много.