Димитър Шангов от „Гражданско обединение Бургазлии“ с анализ на пазара на природен газ, санирането и яхтените пристанища
Димитър Шангов е сред учредителите на гражданско обединение "Бургазлии", което се очаква да поднесе голяма изненада на местния вот наесен.
Димитър Шангов е безспорно попадение за новия политически проект, защото има експертизата, опита и знанията, за да помогне за развитието на родния си град. Той е на 55 години, роден и израснал в Бургас. Магистър е в специалност „Индустриален мениджмънт", а от 1996-2006 г. преподава в Университет „Проф. д -р Асен Златаров“ Бургас в две дисциплини – „Стратегическо управление“ и „Икономика на индустрията“.През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Технология на стратегическото планиране в предприятието“.
Димитър Шангов е популярно име в бизнес средите. От 2006-2015 г. е акционер, член на Съвета на директорите и изп. директор „Овергаз Си Ен Джи“ АД. От 2015 г. до момента е управител на “CNG Trade” Ltd.
Основната експертиза на Димитър Шангов е в областта на енергетиката. Неговото хоби е ветроходството. Женен с двама синове, които също са запалени в спорта, който баща им практикува от години.
Днес от Флагман.бг питаме Димитър Шангов по темите, които вълнуват цялото ни общество – за пазара на природен газ, за спецификите на програмата за енергийна ефективност, както и на достатъчно добро ниво ли са яхтените пристанища по Южното Черноморие.
- Г-н Шангов, съдейки по Вашето професионално развитие, Вие сте енергиен експерт със солиден опит в бранша, как ще коментирате последното международно събитие за България, подписването на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ – турската газова компания? Припомням, че този договор се осъществи от служебния кабинет на Румен Радев.
- Мога да го окачествя по най-малко два начина. Стратегическо – защото се подписва за дълъг период от време с ясни и конкретни параметри, това само по себе си поражда сигурност. Бизнесът не се притеснява за цени и източници. На него му се създава своеобразна бизнес среда и уседналост. Всеки бизнесмен се чувства спокоен, защото така се гарантира предвидимост на средата, в която функционират предприятията и има предпоставка за формиране на конкурентни стратегии за тяхното развитие. Поради сходни причини е добре и за българските домакинства – всеки един българин иска да знае, че ако готви, придвижва се или се топли с газ, този източник на енергия ще му е не само подсигурен, но и на приемлива цена, така че битът и удобствата му да не са засегнати. Политическо – това безспорно е акт, който може да бъде поставен под графата „външнополитически успех“. На първо място Турция е голяма държава с ръст в икономиката и силна енергетика. Потреблението на природен газ на Турция през 1992 г. е 5 млрд., а през 2022 г. се е увеличило до 60 млрд. куб.м. Искам да подчертая, че доставките са абсолютно диверсифицирани, включително и с изграден терминал за втечнен природен газ. В резултат на “бурното пазарно развитие” на България, потреблението на природен газ през 2022 г. е 2,7млрд., а през 1992 г. е било над 7 млрд. куб.м.
Да не забравяме сериозния демографски ръст на Турция – тя вече побира над 80 милиона души. Ние освен че сме партньори в НАТО, сме и съседи. Припомням ключовата роля на турската държава в казусите около бежанците и сигурността в Черно море. Винаги е добре да си в добри отношения с такава държава, а след подписването на тази първа стъпка за сътрудничество отношенията отиват отвъд добросъседството и стигат до партньорството.
Обръщам внимание на това, че турската държава до 2036 г. ще транзитира до 1.5 млрд. кубични метра природен газ на година само за България. За справка на гражданите – годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб метра. С това споразумение ние вече можем да си доставим половината от количеството, което ни трябва за годината. Именно това го прави толкова ценно. Освен това държавата ни получава достъп до турските терминали за втечнен газ.
Благодарение на това България може да закупува газ от всички международни производители и да го разтоварва в съседна Турция. Тази енергийна инфраструктура подобрява нашата свързаност и допринася за българската не само национална, но вече и регионална значимост. Абсолютно безхаберие, спекулации и непознаване на пазара са твърденията, че този договор е неизгоден за нас. Не искам въобще да адвокатствам на служебния кабинет, но атаките срещу него, че подписал дългосрочен договор, докато трябвало само да подготвя избори, са безпочвени. В контекста на целите за диверсификация на доставките на природен газ, това беше навременна и задължителна стъпка. Към онзи момент съществуваше „прозорец на възможностите“ и те съумяха да го използват. Какво рискувахме да стане, ако този капацитет не беше резервиран – друга държава около нас, а и не само, веднага щеше да го резервира, а България сама се поставяше в неизгодното и унизително положение да чака някой да построи нов газопровод и евентуално държавата ни да го ползва – няма друга дума за това освен безумие.
- Около „Булгаргаз“ се заформят много от скандалите в държавата. В този смисъл искам да Ви върна малко назад – бихте ли коментирали освобождаването на Николай Павлов – вече бивш изпълнителен директор на дружеството?
- „Булгаргаз“ при Павлов беше на печалба. След неговото отстраняване в рамките на първите няколко месеца дружеството задлъжня с немалко пари. Каквито и коментари да се правят, каквито и експертни мнения да искат да наложат, срещу такъв аргумент всяка защита е слаба. Това е финансово изразен факт. Вземаш едно прилично дружество и след първите ти стъпки като нов директор става така, че то не само спира да върви, но и тръгва назад.
Той беше обвинен, че е отказвал от азерите евтин газ и накрая се оказа, че по договор с тях ние можем действително да получим газ, но по газовата връзка с Гърция – „Комотини – Стара Загора“. Тази връзка по времето на Николай Павлов не съществуваше – него го уволниха в началото на 2022 г., а връзката заработи в края на същата година. Едно е да имаш договорен ресурс и съвсем друго е да имаш маршрут, логистика, съоръжения, план, по който да го пренесеш. Става дума за природен газ, а не за зеленчуци.
Не искам да навлизам в детайли по отношение на поведението на ръководството, което дойде след Николай Павлов и какво то каза по посока на руската заявка, че ще спре газа. След като те са знаели, че газът може да спре поради неизпълнение на разплащанията по договорите, от „Булгаргаз“ го приели, по думите на тогавашния изп.директор като „шега“. Сиреч, те са мислили, че Русия се шегувала с тях. Моето убеждение е, че това е меко казано неразумно и непрофесионално. Срещу теб стои единственият ти доставчик, ти си заявил количества, не искаш да ги плащаш, защото изпълняваш безхаберни инициативи, и си мислиш, че това е просто някаква детска игра.
Иван Ненков: Градът ни трябва да е огледало на собствените му хора – кадърни, рационални, значими, с чест и морален компас
- Нека се прехвърлим от национално към местно ниво и пак да останем на тема енергетика, защото тя е много важна. Санирането стана важна тема и част от ежедневието на бургазлии. Какво се случва там? Как трябва да се работи в тази посока?
- Категорично трябва да провеждаме тази практика в Бургас и да следим новите правила по нея, с цел да я осъвременим. За успешното ѝ реализиране в нашия град голяма заслуга имат както общинската администрация, така и г-н Жечо Станков. Те направиха много, за да помогнат на хората в подготовката на документацията. Неслучайно санирането на сгради като политика присъства и в ПВУ – План за възстановяване и устойчивост. Какъв извод можем да направим – толкова е голямо количеството от хора, което се нуждае от енергийна ефективност на дома си, че от Европа няма как да не пуснат паричния си поток на точно това място. Това говори и, че те отчитат българските специфики, което само ще доведе до еврооптимизъм. Но това да кажем е политическата страна на въпроса, защото показва европейската солидарност, която привлича хората.
Нека да Ви дам малко числа и обяснение по тях. Подготвен съм по темата именно защото я смятам за перспективна и успешна. Всеки човек, когато види, че нещо работи, трябва да започне да го следи и да го надгражда. Развитието ни като цивилизация е станало така.
По Плана за възстановяване за енергийна ефективност са отпуснати 1,4 млрд. лв. Тези пари идват на 2 етапа със съответни стойности и планове. По първи етап влизат 1,1 млрд. лв., като финансирането там е заложено на 100%. Парите се дават безвъзмездно и гражданите само кандидатстват. Срокът за първи етап приключи – беше 1 юни т.г. Вторият етап предвижда малко под 300 млн. лева. Специфичното тук е, че 80% ще се дадат безвъзмездно, а останалите 20% ще се търсят от собствениците. Срокът за втория етап е до 16.01.2024 г. Това е хоризонтът, който бургазлии трябва да гоним, за да се възползваме от програмата. Отварям една скоба и казвам, че разполагам с всички видове документи, изисквания и специфики, но гледам тук да бъда съдържателен и да не се разводнявам. Темата е много важна и затова всеки трябва да разбере нейната главна философия.
Трябва да си дадем сметка, че отпуснатите пари няма да стигнат за всички. По разчети на МРРБ общата сума от първи и втори етап ще успее да се обновят около 1000 жилищни блока. Разбирате, че с такива данни и разчети всяка една община влиза в своеобразно състезание. Моето мнение е, че за да се вземе информирано решение от гражданите, те трябва да се доверят на човек, който разбира от оперативната изработка на саниране. Само такъв може да ги ориентира. Това не е въпрос, на който да отговорят пиарите или медиите да се опитат да го лансират. Сериозна работа е и изисква възможно най-сериозния подход. Гражданинът и гражданката искат да знаят с колко ще спадне разходът им за ток, след като извадят пари от джоба си и платят. Максималното изсветляване на тези въпроси ще доведе и до масово желание на хората да се включат.
Има неща, за които трябва да се говори още отсега и да не мислим, че има още много време до крайния срок догодина. Необходими са технически паспорт на сградата – параметри, енергийна ефективност, конструкция, архитектурен проект и пр. и трябва да има енергийно обследване на самата сграда. Това е време, нерви и набор от документи, който трябва да се попълни. Без това не може да се започне работа по санирането. Изчел съм много и различни експертни оценки и цената за паспортизация варира от 300 до 500-600лв. Има и други оценки, които са по-високи, но те почиват не на експертност, а на гола човешка алчност. В случай, че проектът бъде одобрен, тези средства следва да се поемат от програмата, но в обратния случай ще бъдат за сметка на живеещите. Съществува фиксирана сума, която да се възстанови по прогрмата и тя е 6,28 лв.на кв.м./РЗП от сградата, която бива обследвана.
Бих завършил малко по-абстрактно – с две хубави български поговорки, които трябва да ни стимулират да финализираме санирането на сградите в Бургас. Едната е „Трудът краси човека“, а другата – „Безплатен обяд няма“. Може да чакаме за документи, може да извадим и някой лев, но накрая ще ни е добре.
Учредиха обединение „Бургазлии”
- Освен в енергетиката Вие имате поглед и към нещо особено ценно за региона – ветроходния спорт и яхтените пристанища. В разгара на сезона сме, според Вас притежателите на лодки или яхти чувстват ли се удовлетворени от условията на пристанищата? Освен Вас и Вашите двама синове са професионално свързани с ветроходството – коментирайте повече, защото това е поглед от първо лице и така през младите темата се осъвременява. Напомням за читателите и, че Вашите синове представят България неведнъж на европейски и световни първенства.
- Съзнателно пропускам конкретния Ви въпрос, защото искам да започна отдалеч. Темата с ветроходството и яхтените пристанища е сериозна и при нея има причинно-следствени връзки – както за постигнатото, така и за това, което не се случва.
Ветроходството в Бургас бележи началото си през 70-те години със създаването на два яхт клуба. В момента функционират три яхт клуба, един сърф клуб и един кайт сърф клуб. Безспорно Яхт клуб “Порт Бургас” е лидер в тази област, като е представен както в детско-юношеските класове, така и в киловото ветроходство. Подготвя начинаещи ветроходци и такива с високо спортно майсторство. Искам да подчертая, че в последните години Яхт клуб “Порт Бургас” беше домакин и организатор на 1 световно и 3 европейски първенства по ветроходство, които получиха много висока международна оценка. Това трябва да ни дава сигнал поне в две посоки – бургаски регион има природни, географски условия и кадрови потенциал за развитието на този спорт. Тук има предпоставки за изграждане на ефективна инфраструктура, която е необходима за популяризиране на яхтения спорт и туризъм. Изводът ми е, че след като притежаваме това, е престъпление да не го надградим. Инвестициите, които трябва да се насочат към ветроходния спорт и необходимата му инфраструктура, вече нямат препоръчителен, а задължителен характер.
По отношение на яхтените пристанища бих искал да кажа, че до 2006 г. в района на Бургаския залив липсваха нормално уредени пристанища за швартоване на яхти. След това постепенно започна ново начало и се изградиха „Марина Созопол“ и „Марина Диневи“, които са изключително частна собственост. След приемането на страната ни в Европейския съюз, започнаха да се създават проекти по програма “Рибарство и аквакултури”. Европейските средства от там успяха да се инвестират и се въведоха в експлоатация рибарските пристанища в Поморие, Сарафово, Крайморие, Ченгенето и Черноморец. Въпреки че предлагат стоянки за яхти, те са повече рибарски и не са достатъчно удобни за ветроходен спорт и яхтен туризъм, не са проектирани ефективно и не предлагат необходимите услуги на собствениците на плавателни съдове. Живеем в 21 век, а все още на пристанището няма колонка, пригодена за зареждане на лодката ти с гориво. Трябва да носиш туба и да наливаш, това предполага както замърсяване на околната среда от разливи на гориво, така и е предпоставка за инциденти вследствие на запалване и експлозия. Така облагородяването на пристанищата остава само на думи. В един момент се натрупват множество проблеми, които сами по себе си може би могат да се пренебрегнат в някаква степен, но когато те са вкупом може да доведат до това част от хората да спрат да инвестират парите си в плавателни съдове. Има вероятност, която не ми се иска да се осъществи и тя е, че собствениците на яхти в един момент ще предпочетат да закарат лодките си другаде – в Гърция или Турция. Ние имаме географската база и условията, но те сами не могат да създават блага – ние хората трябва да ги създаваме. Липсата на нормални условия в пристанищата е лоша реклама не само вътре между нас българите, но и сред другите държави, които едва ли ще припознаят Черно море за място, където има подходящи условия за яхтите им.
По отношение на моите синове – и двамата практикуват ветроходство от ранна детска възраст и са състезатели на яхт клуб “Порт Бургас”. Димитър, големият ми син има 3 сребърни и 6 бронзови медала от републикански първенства в различни класове, участвал е в 2 европейски и 2 световни първенства , а малкият – Мариян – пет пъти е печелил злато и сребро в различни класове на републикански първенства. Участвал е на 4 европейски и 4 световни първенства, като най-доброто му представяне бе 8-мо място на Европейското първенство през 2022г. Успехите, които изреждам не са самоцел или опит за някаква реклама. Чисто и просто показвам, че съм запознат с проблемите на този спорт и на яхтените пристанища в региона. Това е причината да си позволявам да давам мнение по-конкретни въпроси и бих искал да звуча максимално аргументирано.