Конфискуването на автомобили задава повече въпроси, отколкото отговори

Новите промени в Наказателния кодекс, които влизат в сила от днес във връзка с шофирането в нетрезво състояние, подбудиха редица логични въпроси. Социалните мрежи и обществото като цяло завряха от коментари по темата, а засега от чисто правна гледна точка, адекватни отговори няма – просто защото няма и яснота.

Промените гласят, че водач, задържан да шофира автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта, по-висока от 1.20 промила, се наказва, като МПС-то се конфискува в полза на държавата. Същото важи за хванатите да карат под въздействието на наркотици. Засега единственото ясно е, че ако водачът не е собственик на автомобила, който управлява, той ще трябва да плати на държавата сума, равна на стойността на превозното средство.

На теория това звучи чудесно – наказанието е достатъчно строго, за да стресне, поне малко, серийните нарушители, които по брой никак не са малко у нас. Всъщност обаче се оказва, че в този вид, новото законодателство е по-скоро объркващо и вероятно ще доведе до усложнение в процеса на работа както на МВР, така и на Прокуратурата.

На първо място с новите промени се стига до ситуация, в която ще трябва да се търси експертното мнение на оценители за стойността на автомобилите. Това означава, че дела от този характер вече ще се бавят по-дълго, заради изчакването на становището на експертите. В този смисъл се забавя работата и на прокуратурата, и на съда, а опциите за адвокатско „лавиране” стават още по-големи.

Няма и яснота какво ще се случва с конфискуваните автомобили. Така например първият въпрос, който изниква е къде ще бъдат складирани те до приключване на делото, по което те ще се водят и веществено доказателство, и един вид спорна собственост между държавата и нарушителя. Към момента паркингите, където временно се задържат автомобили, които са били използвани по време на извършено престъпление, са прекалено малки, за да поберат и допълнителната вълна от потенциално конфискувани автомобили. Съдилищата също нямат отредени паркинги за подобна дейност.

Важен въпрос е и, разбира се, какво се случва, ако колата е семейна – тоест по силата на закона, придобита по време на брака и съответно поравно разпределена като собственост между мъжа и жената. В такъв случай, ако се води на името на единия, а другия наруши закона и се окаже в такава ситуация, няма как да заплати цялата стойност на автомобила. Аналогично е и с другата алтернатива – ако водачът се води собственик на семейната кола, тя няма как да бъде конфискувана, тъй като се води в съсобственост между мъжа и жената.

Друг проблем изниква когато автомобилът се води на юридическо лице – тоест е фирмен. Тогава няма пряк частен собственик, а цяло дружество. В такъв случай, ако даден служител наруши закона и се стигне до санкция, остава неясно дали автомобилът ще бъде конфискуван, или служителят ще трябва да плати санкция. Това отваря и врата оценката на превозните средства умишлено да се занижава.

Промените не конкретизират и какво се случва в случай, че някой даде автомобила си на приятел, който пък реши да го кара пиян или надрусан. Резонен въпрос например е дали собственикът носи наказателна отговорност, че е предоставил достъп до превозното средство на нарушителя?

Ами ако автомобилът, чийто шофьор и собственик е пиян, е участник в ПТП? Какво ще се случи с колата в такъв случай и има ли смисъл държавата да конфискува скрап?

Интересен е и случаят, при който човек кара скъпа кола, предоставена му от приятел. Ако водачът направи нарушение, ще трябва да плати доста солидна сума, вероятно непропорционална на финансовото му състояние.

Нещо повече – ами ако собственик на скъпа кола има личен шофьор, който направи нарушение?

Добре е ясно още, че апаратите за измерване на количеството алкохол в кръвта са сравнително точни. Но за тези за наркотици обаче е обществена тайна, че понякога грешат и могат да покажат наличие на наркотик, който впоследствие се оказва, че всъщност е бил медикамент, изписан по лекарско предписание. Но за доказването на това обикновено са нужни месеци. В такъв случай, при доказване, че шофьорът не е бил надрусан, кой ще заплати амортизация за конфискувания автомобил, стоял с месеци на паркинг и извън движение? А ако водач прецени, че е редно да заведе дело срещу държавата?

А всъщност какво ще прави държавата с толкова много автомобили? Всеки ден в полицейската хроника има най-малко 3 описани случая само в Бургаска област на шофьори, хванати да карат колите си с над 1.20 промила алкохол в кръвта или надрусани.

Годишно, в най-добрия случай, това означава повече от 900 конфискувани леки коли, които нито има къде да бъдат складирани, нито има яснота за какво потенциално биха били използвани. Неслучайно в мрежата се появиха и предложения да бъде открита „Държавна автокъща” – този бизнес вероятно ще бъде проспериращ, особено предвид факта, че конфискуваните автомобили няма да се оценят (най-вероятно) на пазарната им цена и съответно ще се продават на по-ниска от нея.

В същото време по 900 автомобила на година по-малко може би ще има ефект върху замърсяването на въздуха, но това е съвсем друга тема.

Иначе отново – на теория новите промени звучат добре. Със сигурност, поне за някои хора, по-сериозна заплаха е да останеш без автомобил, отколкото да платиш глоба или да се разминеш с условна присъда. Практиката обаче ще покаже как точно ще бъдат прилагани новите промени в Наказателния кодекс. Засега дори и юристите се чудят как точно ще се случва целия процес.

Точно заради това утре от Бургаска районна прокуратура, съвместно с ръководството на ОДМВР-Бургас са обявили брифинг, на който ще бъде направен опит да се отговори на тези и още важни въпроси. Очаквайте подробности!