Ще стане ли Тайван втори Бахмут

Напоследък често наблюдаваме нещо показателно в световните политически анализи. Когато се говори за настоящата военно-политическа украинска криза се споменават и все по-големите търкания по оста Пекин – Вашингтон свързани с т. нар. тайвански проблем, пише Труд.

Всъщност, на практика такъв проблем не съществува защото остров Тайван е населен с китайци още преди 6000 години, та до днес. Три официални китайско-американски правителствени документа подчертават, че Тайван в териториално отношение е част от Китай. Същата формулировка съществува и в документи на ООН.

И въпреки това „проблемът“ съществува. Създаден и обилно подхранван от официален Вашингтон още от първите години след ВСВ. Тогава, в онези бурни времена, именно чичо Сам се намъква – по неговия характерен нагъл начин – като посредник в двустранните преговори водени от ръководството на КНОА (армията на Комунистически Китай) и разбитите (до вчера съюзнически) военни части на Чан Кайшъ, намерили убежище на остров Тайван.

При едно от пътуванията си в Китай, живях в хотел „Нефритената градина“ (Jade garden), където имаше специална зала с фотоси от водените там преговори. Хотелът се намира на няколкостотин метра от Забранения град, в сърцето на столичен Пекин. И така преговори се водели между представители на председателя Мао и представители на „генералисимус“ (?!) Чан Кайшъ в сянката на мазен американски политик. Резултатът: изтощен от многогодишна война, по дълга от самата Втора световна (1937 – 1945), дал трийсет милиона жертви, нов комунистически Китай все пак се съгласява изконната китайска територия остров Тайван да остане под контрола на довчерашния съюзник – партията Гоминдан. И така, до днес, макар че партията на Чан Кайшъ вече не управлява въпросната територия и от години попаднала под властта на послушни американски марионетки.

Когато човек чете

за многовековната история на Тайван, за различните европейски колонисти – холандци, португалци и т. н., обикаляли там и се връща към последния три четвърти следвоенен век, не може да не забележи непрекъснатия възход на американското влияния върху местното китайско население. В този период чичо Сам работи усилено, за да затвърди влиянието си върху тукашното над 20 милионно население на острова. Направени са огромни американски инвестиции, акцентът е поставен върху най-съвременните технологии, защото местната етносреда е много благоприятна. Та това са част от същите китайци дали на света почти всички открития – от хартията, барута и печата, до футболната топка! Те са изключително дисциплинирани, трудолюбиви и амбициозни хора. Да, какъв златен шанс за Вашингтон. И там, на тази сравнително неголяма територия, около 35 хиляди кв. км, започва всестранна модернизация, подобна на тази в нов Китай, но не преди 40 а преди почти 75 години. Резултатът? Едно задоволено по американски стандарти общество с големи заплати, с най-съвременен бит и възможности за високотехнологично образование и интересни длъжности в „хай-тек“ фирми.

В наши дни Тайван е дом на някой от най-големите компютърни фирми в света, естествено с пряка финансова и ноухау подкрепа от САЩ.

И ето ни днес – когато от другата страна на Тайванския пролив не се намира една изстрадала, постимперска и постколониална държава, а съвременен, могъщ социалистически Китай, най-естествено е въпросът с Тайван да се разглежда под друг ъгъл. Неотдавна президентът Си Дзинпин заяви, че най-късно до 2025 г. територията на китайски Тайван трябва да мине под китайска юрисдикция – по мирен или по друг път. И това заявление не дойде върху „бяла дъска“. Последните едно – две десетилетия убедително показаха, че Вашингтон се стреми да превърне тайванската територия... в непотопяем американски самолетоносач. Удобно, нали? Само на 120 км от бреговете на континентален комунистически Китай, една марионетна върхушка, управлявана стопроцентово от САЩ. Да си спомням как преди шейсетина години президентът на САЩ Джон Кенеди реагира на новината, че СССР възнамерявал да монтира няколко ракети на територията на островна Куба. Как? Просто отвори силозите на балистичните междуконтинентални ракети с атомен заряд „Минитмън -1“ и заяви, че ако корабите с ракетни части минат една теоретично линия в океана, подгряваните вече ракети ще отлетят на мига към съветската територия. На мига.

А тук, бих искал да добавя един – на пръв поглед – второстепенен щрих към тайванската картинка. За този немалък период от три четвърти век официален Вашингтон успя да създаде една бих я нарекъл американо-китайска каста, привилегировани и глезени от хубав живот в западен стил хора, населяващи Тайван. Именно от техните среди са въпросните „правителства“ на острова, които всъщност са високоговорители на официален Вашингтон.

И в наши дни, когато милиарден Китай буквално диша във врата на държавата лидер (все още) в световната икономика, то тайванската карта придобива все по-голямо значение – както за Вашингтон, така и за Пекин. Само че по различни причини. Китай посяга към това, което по принцип е негово, а Щатите са готови за сериозна битка. И то не само политическа...

Но да се върнем към фактите

В началото на май, по повод засилващата се военна кохезиая между Вашингтон и тайванските власти, говорителка на китайското МВнР заяви, че „САЩ превръщат Тайван в „буре с барут“.

Коментарът ѝ бе по повод посещението в Тайван на делегация от 25 големи оръжейни компании, дошли – представете си – „за участие във форум за отбрана“, организиран от властите на острова. И от кога оръжейните сделки започнаха да се наричат „форуми“?

Говорителката г-жа Мао Нин каза, че продажбите на оръжия на Тайван нарушават грубо принципа за „един Китай“ и договореностите между Пекин и Вашингтон за статута на острова.

„Китайската страна – заяви тя, – ще предприеме силни и решителни мерки за твърда защита на нашия суверенитет и интереси на сигурността. Всички външни сили, които се намесват във вътрешните работи на Китай и подкопават мира и стабилността в Тайванския пролив, трябва да носят последствията и да платят цената за своите погрешни действия“. Кратко и ясно...

Вече няколко политически анализатори от САЩ възхвалиха защитните стратегически възможности на Тайван. Дори ги нарекоха „пример“, който една неголяма държава дава за способностите си да се защити. Естествено сама. (?!) След като на острова са „налети“ най-модерни оръжия от Щатите за милиарди долари. След като в планините – с американско съдействие са изградени най-съвременни подземни оръжейни бази и скривалища. И новата „форумна“ визита на оръжейниците от Щатите е още едно доказателство за това.

И именно поради тази причина, смятам, че един военен сблъсък на територията на острова ще бъде битка за всеки метър, за всеки дом. Както в Бахмут. А дали наистина ще бъде така? Здравият разум повелява друго. А до червената времева линия на председателя Си има още време...

Тайван

Преди около 6000 години в Тайван се заселват земеделци от континентален Китай. Счита се, че те са предците на днешното коренно население на острова.

Население (2022): 23 894 394 жители. Официален език: китайски.

Остров Тайван лежи на около 120 км югоизточно от бреговете на Китай, в Тайванския пролив, и е с площ от 35 801 кв. км. Най-високата точка в Тайван е връх Ю Шан – 3952 м, а има и пет други върха над 3500 м. Това прави Тайван четвъртият най-висок остров с 13 изгаснали вулкана. Стават чести земетресения.

В Тайван са регистрирани едни от най-големите технологични компании в света. Част от тях са:

TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.) – най-големият производител на високотехнологични чипове в света е тайванската с около 60% дял на високотехнологични микрочипове и с 30 хиляди служители. 

Hon Hai Precision Industries Co Ltd. – позната като Foxconn;

Quanta Computer – най-големият производител на лаптопи в света;

HTC Corporation – производител на смартфони и таблети; 

Compal Electronics; 

Asustek – по-позната с търговското си име Asus;

Acer Inc;