Как този път фалитите в САЩ ще се усетят у нас

Понякога събития, които ще оказват пряко влияние на живота ни, се случват далеч от България. В началото новините за тях са екзотични, дори не стоят на най-видно място.

Постепенно започваме да ги чувстваме все по-осезаемо. Докато накрая ни грабват във вихъра си и ни разказват играта. Точно така бе в месеците от появата на ковид в Ухан до затварянето на всички българи по домовете.

Пак същото видяхме и между септември 2008 година – фалитът на американската банка „Лемън брадърс“, и началото на 2010-та, когато последиците му „удариха“ и България.

Причини и последствия

В онези години мнозина дори не разбраха, че банкрутът на банката е нещо важно – толкова далечно и несъществено изглеждаше тази вест тогава. Но минаха само около 18 месеца, и той обърна живота на много българи в прекия смисъл на думата. В условията на глобализация се получи ефект на доминото - местните банки последваха примера на всички останали по света и ограничиха кредитите до минимум. Това доведе до ликвидна криза, защото много фирми постоянно рефинансират дълговете си, а производствената сфера пък по принцип се нуждае непрестанно от кредитни линии.

И в двата случая свежите финансови потоци към тях спряха. За да намерят пътища за оцеляване, всички те на свой ред ограничиха разходите си. Първото перо, което бе съкратено, бяха работните заплати. Второто – работният щат. Ако някой българин тогава не е усетил върху себе си последствията от фалита на „Лемън брадърс“, значи е голям късметлия.

Като бонус към всичко това пострадаха и доста медии, тъй като фирмите спряха и парите за реклама, която е един от основните източници за финансирането им. Останали без средства, редакциите можеха да избират между закриване и продаване.

Мнозина предпочетоха второто. При това се предложиха доста евтино на единствения наличен купувач на пазара. Може съвсем спокойно да се отчете, че превръщането на любимеца на Ахмед Доган - Делян Пеевски, в „медиен магнат“ с изкупуването по същото онова време на килограм на почти всички налични вестници в България дължим пак на фалита на далечната американска банка. Резултатът бе видим срив в качеството на българската журналистика. А към днешна дата – закриването или западането на почти всички издания от „портфолиото“ на ДПС/Доган/Пеевски, след като те се отърваха от тях.

В Европа краят на „Лемън брадърс“ остави още един отпечатък – дълговата криза в еврозоната, започнала от Гърция и обхванала още куп страни, най-видими сред които бяха Италия и Португалия. Благодарение на нея гърците получиха на власт партията СИРИЗА - най-лявото, реално троцкистко и маоистко правителство, което някога са имали. По ирония на съдбата, на най-видния марксист и троцкист в него - финансовия министър Янис Варуфакис, се падна честта да решава този проблем. Понеже троцкист може да реши криза, породена от същността на капитализма, само с радикални марксистки средства, очаквано Варуфакис се провали и бе изметен от събитията.

Да се върнем и още по-назад в историята - към Голямата депресия. Крахът на Уолстрийт през септември 1929 г., дори в условията на онзи неглобализиран свят, се усеща в Европа само някакви си две години по-късно. Започва се с масово печатане на пари без покритие, инфлация и стагнация. Накрая идват партиите с лесните решения. Тяхната стабилност е гарнирана с диктатура. А диктатурата в един момент обикновено се изражда във войни. Историците много обичат да подчертават, че Голямата депресия е завършила с края на Втората световна война. Но за България и Източна Европа тя приключва чак през 1989 година с падането на комунистическите диктатури, които войната води на власт.

Няколко сценария от бъдещето

Какво ще донесе за България фалитът на двете американски банки „Силикон валей“ и „Сигначър“ сега? Ако се придържаме към логиката от минали подобни събития, то последствията у нас би следвало да се усетят най-рано около септември догодина. Ако обаче следваме историята, още древногръцкият учен Тукидид е отбелязал, че тя обича да се повтаря. Изводите са два - нямаме съмнение, че последствия ще има; въпросът е какви ще са те този път.

Да започнем от банките. Те са едни от най-консервативните институции на света. Щом само дори замирише на криза, винаги се затварят в себе си и спират да раздават кредити. Независимо от мерките, които американското правителство ще предприеме, за да се опита да се справи с проблемите сега, няма основание да очакваме, че този път банките ще реагират с нещо ново и по-изненадващо. Вече знаем и как отвръщат на това фирмите, които чакат кредити – орязват заплати и щат. И като трета част - можем да предполагаме с голяма доза увереност, че ако кризата се разрасне, в България ще изчезнат и последните национални вестници. Доколкото повечето интернет медии работят на принципа „и сам човек си е редакция“, там масови промени не се очакват. Но пък е много вероятно кризата да ни отнеме малкото сред тях, които следват професионални принципи, а следователно – да ни лиши и от последните зачатъци на качествена и честна писмовна българска журналистика.

Подплашени от развихрилата се дългова криза след предишния фалит в Америка, може да се направи обосновано предположение, че важните държави в ЕС този път ще спрат за дълго време, ако не и завинаги, разширяването на еврозоната. Особено с държави като България, които Западна Европа винаги е разглеждала с огромно недоверие. Това ще бъде тъжна новина за либерал-глобалистите у нас. Управителят на БНБ Димитър Радев, който към момента е може би най-големият овластен радетел за закриване на националната ни валута, може пък да има шанс да се покаже като действен банкер, който е в състояние да направлява българския лев в кризисни моменти. Още повече – ако се наложи да го отвърже от еврото, стигне ли се до момент, при който европейската валута затъва в сериозни нерешими проблеми.

Икономическите кризи винаги съпровождат възхода на несистемни партии, които обещават прости решения на сложни проблеми. Дали „Възраждане“ ще успее да се понесе на гребена на тази вълна и най-сетне да изпълни огромната си мечта да състави правителство, ще зависи само и единствено от това доколко крахът на банките ще отприщи събития, които сериозно и кардинално биха разсеяли вниманието на САЩ и Брюксел от България. Ако това се случи, трябва непременно да погледнем към още последствия отвъд обозримите. Едно от най-главните обещания в програмата на „Възраждане“ е да обедини България и Македония. Македония няма желание да се обединява с България. Турският президент Реджеп Ердоган няколко пъти е заявявал, че той ще е гарант за териториалната цялост и независимостта на Македония. По-нататък изводите може да си направи всеки сам.

Нов американски долар и край на глобализма?

Фалитът на „Лемън брадърс“ отприщи в САЩ дискусия за радикална финансова реформа с въвеждане на нова валута. Този дебат остана само в професионалната сфера и не доведе до някакво решение. Но е напълно възможно да бъде възобновен сега.

Някои експерти смятаха, че нова валута може да даде и нов старт за американската икономика, докато други очакваха с нея да се появят още повече проблеми. В момента общият дълг на САЩ е $31,5 трилиона. Всяка година, само за изплащане на лихви по него, Америка харчи по $300 млрд. За сравнение - бюджетът на България за 2022 г. бе 31,2 млрд. лв. Ако либерал-глобалистите, които управляват цялата финансова система на Америка, този път решат да подходят към въпроса радикално и заменят обременения с такива неизплатими дългове долар с нов, който ще поеме само активите, то последствията за Европейския съюз (и в частност за България) биха били непредсказуеми.

Преди 14 години специалистите допускаха няколко сценария на развитие. Единият предвиждаше новата валута да не е вече така широко приета като резервна в останалия свят. Това от своя страна би довело до търговското напрежение между САЩ и ЕС, защото евентуалният нов долар би подкопал позициите и на еврото на световните пазари. Проблеми с еврото биха подтикнали много инвеститори да изтеглят средствата си от европейските държави и да ги насочат към по-сигурни места. Европейските предприятия биха били затруднени да извършват транзакции с контрагенти от САЩ, особено ако новата валута не е широко приета.

На пръв поглед би било странно точно глобалисти да предприемат мярка, която би сложила край на глобализма. Но в момента глобалистите и консерваторите в САЩ са в невиждано единство по отношение на Китай и търсенето на начини да бъде спрян възходът му. Някога затъналата в беднотия страна на застарелия тиранин Мао бе вдигната на крака и превърната в процъфтяваща комунистическа диктатура благодарение точно на първото поколение глобалисти, начело с Хенри Кисинджър (един от редовните участници на съборите в Давос, който на 27 май ще навърши 100 години). Обикновено в такива случаи глобалистите прибягват до война, но с Китай това не е решение – там има ядрено оръжие. Остава другият вариант – ако глобализмът бъде закрит, ще бъде закрита и китайската фабрика за щастие, защото тя е плод само и единствено на него.

Ние в България поне сме били свидетели как, когато една система изчерпи своя потенциал за съществуване, я разграждат точно онези, които буквално до вчера са били основните ѝ лица. Щом комунисти можаха да съборят комунизма и да построят капитализъм, макар и див, няма причини и глобалистите, които са представители на едно от комунистическите течения – троцкизма, да не са в състояние сами да закрият либерал-глобализма.