Съвпаденията – знак от съдбата или чиста случайност

Вживота на всеки човек се случват странни събития, които науката не може да обясни, и затова ги наричаме съвпадения.

Например, сещате се се за стар приятел и след минута той ви звъни. Или си блъскате главата откъде да вземете пари и изведнъж някой ви връща дълг.

Така се случва на най-обикновено, битово ниво. Но съществуват и много други потресаващи съвпадения, каращи ни да се замислим над необяснимото и дори да повярваме в намесата на висши сили. Защо те се случват въпреки законите на природата и науката?

Редица математици твърдят, че съвпаденията са проява на закономерност, която не можем да разберем. А и философите отдавна пишат: „Случайността е непозната закономерност.“ Но каква? Някога вероятно ще разберем, а сега нека сами се опитаме да установим това, което можем.

На 5 декември 1664 г. край бреговете на Уелс потъва кораб. На 5 декември 1785 г. на същото място претърпява корабокрушение друг морски съд. На 5 декември 1866 г. трети отива към дъното. След всяко корабокрушение остава жив само по един човек. И всеки път той се нарича Хю Уилямс.

Има и друга удивителна история на съвпадения, свързваща съдбите на президента Кенеди и президента Линкълн. Линкълн е убит в театър, а убиецът му се скрил в склад. Лий Харви Осуалд стрелял по Кенеди от склад, а се скрил в театър. Президентът Линкълн имал секретар с фамилията Кенеди, а Кенеди имал секретар с фамилията Линкълн. След убийствата и на двамата на президентското кресло сядат хора с фамилията Джонсън.

И още един случай. В юлска нощ на 1930 г. патрулният полицай Алън Фолби от Тексас преживял катастрофа, която разкъсала артерия на крака му. Кръвта му изтичала, чакала го смърт, ако не се бил намесил минувач на име Алфред Смит. Той стегнал мястото и Фолби бил спасен. Като оздравял, полицаят продължил работата си. Изминали пет години. Веднъж Фолби бил извикан на мястото на катастрофа. На асфалта лежал човек с разкъсана кръвна артерия на крака. Това бил Алфред Смит – човекът, който спасил Фолби при същите обстоятелства.

Обикновеният човек, чул или прочел за подобни случаи, ще се впечатли и толкова. Но винаги се намират страстни умове, които ще се опитат да разгадаят скрития смисъл, истинската същност на подобни фантастични истории. Някои от съвпаденията може да се обяснят от съвременната наука, която се опира на законите на статистиката и математиката, законите на природата и обществото, както и на природата на човешките възприятия. Но теорията на съвпаденията се интересува не само от броя на съвпаденията, а и от тези, за които вероятността е изключително малка.

Защо възникват такива съвпадения? Мнозина учени смятат, че това е обучаващ материал – подобни произшествия карат човека внимателно и сериозно да се отнася към епизодите от собствения си живот. Те сякаш буквално ни казват да се доверяваме на интуицията си. Може би Космосът (Бог) ни изпраща импулс или ни подсказва: "Вярвай в случайността!"

Последното предположение може да изглежда ненаучно. Но да си спомним, че събитията, наричани от нас съвпадения, отдавна са получили друго име – феноменът синхронизъм.

Този термин едновременно и независимо един от друг за първи път предложили двама видни учени в областта на физиката и психологията. Нобеловият лауреат Волфганг Паули и прославеният психолог Карл Густав Юнг стигнали до извода, че съвпаденията са нещо повече от проста случайност. Те смятали, че несвързаните по никакъв начин събития всъщност са обединени от обща причина или може да възникнат независимо от известните закони на природата.

Двамата обяснявали позицията си с това, че законите на природата не се явяват абсолютни. Юнг и Паули казвали, че връзката между събитията може да има основополагащо значение за човека, независимо че противоречи на наложените представи за света и законите, които го управляват.

Юнг постулира: Космосъс с такива малки чудеса отговаря на вътрешната дълбока потребност на психиката. Макар че съвпаденията може да се случват в резултат на случайност, истинската синхронност възниква тогава, когато индивидът се нуждае от нея.

За да доведе до широката публика тези революционни мисли и да обясни за какво иде реч, Юнг взел за пример сравнението на сънищата. Повечето от тях нямат значение – в тях не присъства важна символика. Но когато разумът е потресен или нещо го измъчва, възникват сънища, пълни със смисъл.

Случва се сънят да предсказва катастрофа или да напомня на човека за нещо важно. Ако се продължи със сравненията, то в съвпаденията, или синхронизма, околният свят се ползва от висши сили, за да изпрати на човека предупреждаващата вест.

Юнг отишъл още по-далече, изказвайки уж съвсем фантастична хипотеза – за да ни накара да обърнем внимание на нещо важно, нашата вътрешна психика фактически променя света, създава съвпадения, които са способни да посочат път към спасение, изход от безнадеждна ситуация и т.н. Общо взето, това е признание, че чудесата съществуват и възникват без участието на човека.

Пример може да са епизоди, когато случки и интуиция ни помагат да излезем от трудно положение, а съвпаденията ни спасяват живота.

Така на младини сър Уинстън Чърчил работел като военен кореспондент в Южна Африка по време на Англо-бурската война. Той попаднал в плен, но успял да избяга и се оказал без всякакви ориентири в саваната. Вече съвсем загубил сили от глад, той почти не се надявал да оцелее, когато изведнъж видял в далечината огънчета. Нещо подсказало на Чърчил да тръгне към тях и така се озовал в дома на човек, който го посрещнал дружелюбно. По удивително стечение на обстоятелствата това се оказал единственият симпатизиращ на англичаните човек в окръг от 20 мили.

Съвпадения от подобен род показват, че когато възникне сериозна опасност, разумът използва не логиката, а интуицията. Обикновено рационалният Чърчил ѝ се доверил поради физическото изтощение. Загубата на способността критично да оценява действителността наистина му помогнала да използва сили, които били недостъпни за англичанина в нормално състояние.

Може да се каже, че съвпадението е просто начин да се доберем до нашите дълбоки ресурси и да разгледаме намеците и предзнаменованията, помагащи ни да оцелеем. Вероятно това е една от естествените способности на психиката за предвиждане и ние се обръщаме към нея при екстремни обстоятелства.

Забележително е, че даваните ни от съдбата знаци се възприемат по-добре от хора с открит разум – тоест такива, които предпочитат опита и логиката. Тези хора често се сблъскват с такива съвпадения, които буквално са им устройвани от висши сили, и интуитивно проследяват връзката на взаимосвързаните, пълни със значение събития.

Откъде се появява такова чувство? Професорът по психология Алън Комбс от университета в Ашвил (САЩ), казва: „Дългогодишният ми опит от наблюденията показва, че съвпаденията обикновено са поредни. Колкото повече свикваме с тях, толкова по-често ни се случват. А ако ги отхвърляте и ги смятате за глупост, те бягат от вас. Ако просто проявявате интерес към тях, те може да ви свършат добра работа. Колкото по-сериозно се отнасяте към тях, толкова по-голяма роля играят те в живота ви. Но никой не знае с точност защо се случват съвпаденията. Няма съмнение обаче, че това са реални явления. Много учени твърдят, че това е чиста случайност и че хората имат склонност да преувеличават тяхното значение. Но мнозина, които са ги преживели, се придържат към противоположното мнение. Лично аз разглеждам съвпаденията като знак от съдбата, възприеман от подсъзнанието и сочещ верния път в този живот.“

Ако повярваме, че всеки от нас има своя, предопределена свише съдба или карма, то всичко си идва на мястото, отбелязва Комбс. Много често под въздействието на външни обстоятелства и собствени идеи хората излизат от предначертания им път. Теорията на съвпаденията обяснява, че с помощта на серия знаци те се опитват да ни върнат във верния път.

С други думи, струва си да се отнасяме сериозно към странните съвпадения.