Момчето с бенката, което всички обичат, навършва 70 години

Роден е на 12 ноември 1952 г. в село Крумово градище, Карнобатско, в семейството на работници. Завършил е Строителния техникум в Бургас през 1971 г., в казармата служи в Строителните аеродрумни войски. Бил е началник на военен обект „Безмер”, под негово ръководство са изградени укритията за руските изтребители „Су”, а по-късно и новата писта в авиобаза Равнец, където отговаря за секретната секция на подземните съоръжения.

След уволнението започва работа в Окръжното пътно управление в Карнобат като началник на строежа на редица важни пътища в района, сред които „Карнобат-Шумен”, построил е моста над р. Камчия. През 1978 г. приема работа в БКС „Карнобат”, защото му обещават, че най-сетне семейството му ще бъде устроено с жилище.

През 1986 г. родното място вече не удовлетворява амбициите му за развитие и оглавявайки Казармения фонд на Трета армия, се налага да се премести в Бургас. Първото му жителство тук е в бл. 425 в жк „Меден рудник”. Това е човекът, който е сред пионерите в частния бизнес у нас и още през 1987 г. отваря собствено кафене по Указ 56 в разрастващия се комплекс.

„Тодор Живков беше ориентирал държавата към китайския модел и предприемчивите имахме сравнително добър живот в залеза на тоталитарното време. Кафенето „Люляците” под РУМ „Резвая” бързо прерастна в дискотека и събираше 70-80 посетители. През деня съпругата ми Мария работеше в обекта, в 17 ч. отиваше да вземе сина ни от детската градина, аз застъпвах, а нощем карах частно такси. Когато дойде 10 ноември 1989 г. вече имах пари за 16 Жигулита, а тези автомобили бяха мерило за престиж и благосъстояние”, разказва днес Бенчо Бенчев, в навечерието на своята 70-годишнина, която утре ще чества тържествено. За Бенчо Бенчев може да се каже всичко – зърнопроизводител и търговец, строител, милионер, доктор по финанси, бохем, благодетел, политик, дон жуан, покровител на изкуството, абсолютен хедонист, човек с невероятни контакти във всички нива на обществените отношения – от президенти, министър-председатели и лидери на политически партии до босовете на подземния свят от годините на прехода до наши дни.

ЕТ „Бенмар”, наименованието на което включва първите срички на Бенчо и Мария, е регистрирано през 1990 г. и е първата фирма за зърнотърговия в Бургаска област.

„Не се чудете как станах търговец на зърно. Дядо ми Бенчо, на когото съм кръстен, беше най-големият земевладелец преди да се образуват ТКЗС-тата. А и вече имах нюх към парите. През 1994 г. изкупих борчовете на фалиралата земеделска кооперация в родното ми село и започнах да обработвам първите 16 дка земя. Стигнах до 100 000 дка в три области на Югоизточна България, но установих, че не е рентабилно за техниката, поради транспортните амортизации. Сега обработвам 32 000 дка и се гордея с моите високотехнологични машини „Фендт”, “CLAAS Lexion” и „John Deere”, казва Бенчев и се шегува с цените и марките на своите трактори и комбайни, които са по-скъпи от Ролс Ройсите, Мерцедесите и Бентлитата, в които обича да го возят.

Докато развива бизнесите си, Бенчев завършва и висше образование в Стопанската академия „Д.А.Ценов” в Свищов, специалност „Стопански и финансов контрол”. През 2006 г. защитава докторантура на тема „Аномалии на българския фондов пазар: Ефектът на полумесечието”, която рецензентите оценяват като най-добрата разработка от нехабилитиран преподавател.

Натрупаният огромен и специфичен опит от младите му години го връща обратно на строителната площадка, но вече като предприемач в инвестирането и изпълнението на значими сгради в Бургас, Свети Влас, Поморие, а сега и в Айтос, където освен жилища и офиси, започва и завод за арматура от фибростъкло – пет пъти по-здрава от желязото и със 100-годишна гаранция, подходяща за строеж на мостови и пристанищни съоръжения.

„Работя, за да печеля. Печеля, за да харча!”

Това е девизът на живота му. Признат е от партньори и конкуренти за виртуоз в преговорите и реализацията на сделки. Ето и съвет как да управлявате парите си успешно, защото самият Бенчо Бенчев е пример за успех:

„Трябва ви производствен портфейл от различни дейности, а парите да държите в левове, долари и евро, но не в равни части, а в зависимост от конюнктурата на курса. Част от спечеленото е полезно да е в злато. Бизнесът не е за всеки, особено в България, защото тази държава пречи. Аз не искам да ми помага, искам само да не ми пречи със своя рекет – бюрократичен и с подкупни чиновници. Вече съм видял всичко и мога да кажа, че държавата, ако иска да те мачка, ще те смачка, включвайки всичките ресурси на репресивния си апарат.

Като пример соча ареста ми в Истанбул през 2018 г., който после в публичното пространство остана като едно недоразумение. Властта обаче имаше причина да ме елиминира като обществена фигура. Тогава бях зам.-председател на Общинския съвет, след като БСП направи добър резултат на местния вот през 2015 г., с моя помощ. Винаги съм бил безпартиен, но съм помагал на левицата като представител на гражданската квота. През 2017 г. бях избран в националното ръководство на Съюза на българските пенсионери и имаше опасност с обединението на 240 000 възрастни хора, като мен, да победим и най-голямата партия в следващите парламентарни избори.

Това е причината за дискредитирането ми. Дадох достатъчно много на БСП през годините, но ме разочароваха с отношението на Корнелия Нинова към мен в тежкия момент на задържането ми в Истанбул. През 2011 г., когато тази партия спечели най-голямата червена община – Сливен, където и до днес кмет можеше да е Лечков, пак аз помогнах на ген. Кольо Милев да стане кмет и той управлява с мнозинство от 22-ма съветници”, спомня си Бенчо Бенчев с огорчение. И допълва, че точно преди седем години предал на Сергей Станишев папка с документи, уличаващи в корпуция достатъчно много фигури от партията. И ако тогава е била извършена „чистката” им, днес БСП щеше да изглежда по различен, далеч по-достоен начин.  

„В политиката „да” не винаги е „да”, но в подземния свят „да” е „да”.

Познавам достатъчно добре светлата и тъмната част на тази държава и мога да си позволя да го кажа. Това потвърждава думите на моя стар приятел президента Желю Желев, който обичаше да напомня, че с политика трябва да се занимават хора, за които тя е обществено призвание, а не хора, които я обърнаха в професия. Аз не съм политик по душа, но като виждам, че тази държава се управлява от хора, които два камъка един върху друг не са наредили и двама души в една фирма не могат да ръководят, не мога да стоя встрани.

Затова отново се кандидатирах през 2019 г. за общински съветник и продължавам да работя за хората. Богат съм, но не на пари, а на приятели! Бившият кмет на Бургас Йоан Костадинов (след падането му от властта през 2007 г. Костадинов се оттегли във вилата си в с. Ичера и от тогава не се е появявал на публични места, бел.ред.) ми е приятел. Като кмет беше труден за общуване, но е от рядката порода мъже, които като кажат „да”, значи е „да”, въпреки че над него имаше други фигури, които диктуваха посоката на Бургас.

За Димитър Николов ще кажа, че може да е кмет до края на живота си и че заслужава повече – да управлява правилно и държавата. Бургас бележи с него небивал възход. И ако не превеждаме по закон едни пари към София, а после да молим МС да ни ги върне, отдавна да сме първенци и в икономиката. Унищожени от държавата бяха структуроопределящи предприятия, които и в днешно време можеха да носят печалба за града и хората. С туризъм само не можем да станем богати в Бургас.

През 2018 г., на конфиденциална среща в София се разпределяха нови зони на влияние в бизнеса. В знак на несъгласие с претенциите на столичани заявих в очите им: „Представете си, че България е една фуния. В долната ѝ част е София, а в най-широката ѝ горна част е цялата държава, която произвежда и налива благата в нея. Например аз произвеждам зърно, друг месо, трети бензин и т.н. А вие какво произвеждате? Далавераджии и крадци!”. Станах и си тръгнах. Всичките пари на държавата се изсипват именно в столицата и там се инвестират милиарди левове в бизнеси, инфраструктура и т.н. Докато това не се промени, нас ще ни смятат за провинция и ще ни връщат трохи”, казва вместо епилог Бенчо Бенчев. Дърпа от хавайската пура, отпива ритуално от златното си „Джони” и потегля от стъкления си огромен офис в сърцето на града  към...Меден рудник. Откъдето, в работническия комплекс, в панелен блок, започва преди много години животът на четиричленното му семейство в Бургас. Но сега е изградил цяло имение на хълма под Шилото и се наслаждава с трите си внучета на гледката към двете езера и морето.