Високите наеми връщат младите гърци в детските им стаи

Подобно на много млади гърци, които се опитват да живеят в рамките на доходите си, Кристина Папас трябвало да си потърси по-евтин апартамент в покрайнините на Атина, след като наемът ѝ бил увеличен. За нейна радост тя успяла да си намери жилище, за което разбрала от познати, пише Ройтерс.

Кристина извадила късмет с наем от 200 евро на месец.

Докато икономиката на Гърция расте близо два пъти по-бързо от темпа в еврозоната тази година благодарение на силното възстановяване на туризма, младите хора все повече са изключвани от имотния пазар заради енергийната криза и инфлацията, растящите наеми и оскъдното предлагане на малки апартаменти, предава investor.bg.

27-годишната Папас, актриса в началото на кариерата си, казва, че това не е дивидентът, на който младите хора са се надявали след опустошителната дългова криза и десетилетието на строги икономии.

„Енергийната криза много ме плаши, за толкова малко време имаме толкова голям ръст на цените. Страхувам се при мисълта как ще се справям и ще продължавам да живея сама“, споделя Папас.

Растящите лихви и недостъпността на жилищата са проблем в много индустриализирани икономики, но в Гърция той е особено остър, тъй като жизненият стандарт и богатството на домакинствата вече пострадаха от дълговата криза, която започна през 2009 г., и последвалите години на строги икономии.

Наемът за новия апартамент от 25 кв. м на Папас в покрайнините на Нео Психико не включва битовите сметки.

Тя се установила миналия месец, след като наемът на апартамента ѝ в квартал „Каисариани“ в Атина бил увеличен с 12,5%, с което общите ѝ месечни разходи, включително битовите сметки, достигнали 500 евро. „Трудно е да свързваш двата края, когато заплатата ти е 650 евро на месец“, споделя Папас.

„Много хора в моята възрастова група са изправени пред същия проблем. Те или избират да живеят със съквартирант, или продължават да живеят с родителите си. Можете да го направите, когато сте на 19 години, но не и след това“, казва момичето.

Допитване на института „Етерон“ в Атина показа тази година, че за 83% от анкетираните 1007 души на възраст от 18 до 44 години достъпните жилища са основното им притеснение. Близо половината са заявили, че имат затруднения или не могат да плащат наема си, а 77 на сто едва свързват двата края.

Инфлацията засилва натиска

Макар че гръцката икономика показва устойчивост, като нарасна с годишен темп от 7,7% през второто тримесечие, инфлацията е близо до връхна точка за последните три десетилетия от 12% и е една от най-високите сред 19-те страни, споделящи еврото.

Индикаторът за жилищните разходи на Гръцката статистическа служба, който отразява разходите за наеми и ипотечни кредити, е нараснал с 35,4% на годишна база през септември. Цените на тока са нагоре с 30,5%, а на мазута – с 65,1%.

Това свива разполагаемите доходи, които за средностатистическите гръцки домакинства са нараснали с 13% от 2018 г. насам, казва Никос Магинас, главен икономист на Националната банка.

Той отдава ръста на наемите основно на „твърде потиснатия пазар по време на дълговата криза“.

„Сега имаме шок от комбинираните ръстове в цените на енергията, храните и жилищните разходи. Засега това не води до сериозни последици за икономиката, тъй като правителството подкрепя хората с ниски доходи, но има притеснения дали това трябва да продължи догодина“, допълва Магинас.

Цените на жилищните имоти в Гърция намаляха с 42% по време на дълговата криза, но сега са с над 29% по-високи спрямо дъното им от 2017 г., сочат данни на Гръцката национална банка. Това води и до ръст на наемите.

Допълнителни действащи фактори задълбочават проблема, казват брокери на недвижими имоти.

По отношение на предлагането голяма част от малките апартаменти с площ от 45-50 кв. м са превърнати в отдавани на туристи апартаменти в Airbnb, а бъдещите купувачи са подложени на много по-строг анализ от банките. Съотношението между дълг и самоучастие по ипотечните кредити спадна до 70-75% спрямо над 100% преди дълговата криза.

Предпазливостта на банките подкрепа финансовата стабилност, но може също да извади младите хора от имотния пазар за десетилетия.

„Положението е тежко…, ще видим много хора да се връщат към детските си стаи“, казва Темистокъл Бакас, президент на E-Real Estate, и допълва, че жилищната собственост в Гърция е намаляла с 2,9 процентни пункта в последните три години до около 73%.

След десетилетие на икономическа криза и двегодишна пандемия е трудно за млад човек да спести 45 хил. - 60 хил. евро за първоначална вноска за апартамент на цена от 150 хил. евро, казва той.

В повечето гръцки градове наемите растат, но в центъра на Атина покачването е най-голямо с до 40% в последните четири години.

Консервативното правителство в страната, което е наясно със затрудненията, обяви миналия месец програма за подкрепа на стойност 1,74 млрд. евро.

То повиши годишната жилищна субсидия за студенти до 1500 евро спрямо 1000 евро и до 2000 евро, ако изберат да живеят със съквартирант. Освен това пилотна програма за нисколихвени кредити за закупуване на построени преди 2007 г. апартаменти с площ до 120 кв. м ще бъде задействана през януари.

Властите очакват около 10 хил. млади двойки на възраст между 25 и 39 години да се възползват от предлаганата по програмата лихва от 1% по заеми до 150 хил. евро.

Но 20-годишната студентка Стефания Пападопулу, която печели 35 евро на ден като сервитьорка и разчита на семейството си за финансова подкрепа, казва, че напускането на страната е единственият път за спасение.

„Излязохме от една криза, само за да влезем в друга, още по-тежка. Ако нещо не се промени, определено виждам бъдещето си в чужбина“, казва тя.