Съдбата на Европа ще се реши в 15 ч. днес, какво да очакваме от речта на Путин

След по-малко от 3 часа предстои може би най-важната реч за века, след която ще стане ясно реално какво ще е бъдещето на цивилизования свят. В 15 ч. московско време президентът Владимир Путин се очаква да произнесе „дълга” реч, с която да обяви официално анексирането на четирите югоизточни области в Украйна – Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, които общо образуват около 15% от територията на страната и чието влизане в състава на Руската федерация действа като сухоземен „мост” между Русия и Кримския полуостров.

Изявлението на пръв поглед звучи обещаващо, защото едно от следствията му би значело края на т.нар. "специалната военна операция в Украйна", която продължава вече осми месец. Защото бъдат ли присъединени към Русия, атака върху която и да е  от тези територии представлява за Москва атака към самата страна. В този смисъл има шанс речта на Путин да е най-добрата новина за света, изправен към момента на ръба на ядрения апокалипсис.

В същото време обаче адресът на президента идва в контекста на изключително неприятните събития, разиграли се преди дни – саботажът на Северен поток 1 и Северен поток 2 чрез експлозии на 70 метра под морското ниво в близост до териториалните води на Дания.

Мнозина анализатори считат, че голяма част от продължителната реч на Путин ще е фокусирана именно върху този, вече обявен за терористичен, акт. Това обаче има лоши последствия. И тук идва вторият вариант за това какво ще последва след адреса на руския президент – пълномащабна война или поне неформалното начало на такава между НАТО и Русия.

В мрежата вече се чуват спекулации какво точно ще каже Путин. Макар да няма нищо официално от Кремъл, една от тези хипотези звучи крайно правдоподобна – Западът има 48 часа да прекрати всички доставки на оръжия към Украйна. След изтичането на този срок 100% от всички доставки на газ към 100% от всички страни в Европа ще бъдат прекратени, а газовият конектор в Украйна – унищожен.

С други думи – Европа се обрича на гладна и студена зима. А това е нож с две остриета. От една страна може да предизвика вълна от недоволство, която да събори от влас слабите политици и на сцената да се качат нови, силни такива, които вероятно да приближат Стария континент към Русия.

На тази хипотеза вероятно се надява Путин, който засега показва абсолютна въздържаност към използване на други, освен конвенционалните оръжия. От друа страна пък може да доведе до обединяване на Европа против Русия. Макар това да е малко вероятно, това би значело само едно – война, последиците на която са категорично неизвестни.

Колективният Запад засега категорично отказва да приеме резултатите от референдумите в четирите области на Украйна. Този път в това може би има някаква логика, тъй като за разлика от референдумът в Крим, който бе проследен от международни наблюдатели, този път такива сякаш нямаше. Въпреки това, както вече е пределно ясно, мнението на Запада значи много малко за Путин, за когото резултатът от референдумите задоволяват вътрешния пазар – руснаците, които след 15 ч. днес вероятно ще почувстват оправдани действията на президента от 24 февруари т.г. досега.

Рисковете са огромни, въпреки всичко. Защото един унищожителен ядрен конфликт може да се запали толкова бързо, колкото ще протече и самата потенциална Трета световна война. А след това, както се говори, че е казал великият физик Алберт Айнщайн – „Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни”.

Дали спекулациите ще се окажат близко до истината, или след речта на Путин ще има изненади - очаквайте след 15 ч. днес.