Въй, лек! Виж историята на култовите бургаски изрази и фрази, и какво значат те

Откъде идва култовото и така добре разпознаваемо бургаско „Въй!”? На този и други прелюбопитни въпроси ще отговори обстойно в новата си книга за бургаския жаргон изследователят и историк Митко Иванов.

Той е съставил сериозен научен труд по темата с безбройните бургаски фрази и изрази, характерни само за региона, който ще излезе в продажба през 2022 г.

В разговор с Флагман Иванов даде подробности за някои от най-известните такива изрази, по които българи в цялата страна могат моментално да рапознаят, че някой е от Бургас – ако разбира се, изключим от уравнението типичния за нас мек акцент.

„Темата откъде идва „въй” е разделена на точно две части – едната страна твърди, че думата е характерна за нашия регион от край време, а другата – че тя е по-късно привнесена, вероятно влязла в Бургас в края на 50-те. Категорично думата не идва от турското „вай”, както твърди градската легенда. В най-големия речник за Странджанския говор това твърдение не се потвърждава и темата е разгледана много подробно в отделна статия в сборника, който предстои да излезе по книжарниците до края на годината”, каза Митко Иванов.

Разследването му за бургаския жаргон потвърди и една от версиите, които Флагман лансира преди няколко години за произхода на думата „майна”, която със сигурност мнозина са чували от родителите си и която по принцип е характерна за Пловдив. В Бургас тя не се използва със същото значение като в града под тепетата.

„Думата „майна” е типично бургаска и няма нищо общо с Пловдив и тяхното обръщение, изразяващо симпатия. Думата идва от двойката думи „вира” и „майна”, които произхождат от бургаското пристанище при товарене и разтоварване на кораби. „Вира” – от „навирен”, значи „вдигай крана”, а „майна” – „сваляй крана”.

А със „свалячите” или „майните” Бургас най-много е свързван с друга дума – гларус. Това е широкообхваната в проучванията на историка тема. Според него бургазлии винаги са се отнасяли повече с ирония, отколкото с възхищение към т.нар. „гларуси” – млади, добре изглеждащи момчета, чиято цел на плажа през лятото е да „свалят” чехкини и полякини – т.нар. „пани”, което е друга характерна за града и региона ни дума.

„Един от източниците ми твърди, че бургазлии са изпитвали дори срам да бъдат „гларуси” на бургаския плаж и затова са ходили извън града – към къмпингите. Там те са били по-активни в тази си роля. Но моето отношение към това култово бургаско понятие е следното: Думата „гларус” е по-важна за града ни в истинското си значение, определящо птицата – безпардонна, гласовита, с огромно самочувствие, крадяща храната ни, но никога несприятеляваща се с хората. Никой не може да се похвали, че е галил гларус! Бургазлии често кръщават гларусите Горгос или Георги. Пред моя вход Георги го познавам и той ме познава, но това не му пречи да разхвърля боклука пред входа, не се плаши от нас и понякога дори не благоволява да се премести, когато преминаваш покрай него”, заяви шеговито Митко Иванов. Тази кратка аналогия обаче е крайно показателна за това откъде бургазлията черпи вдъхновение, измисляйки култовите фрази, с които градът ни е известен в цяла България.

И наистина – без спор е фактът, че именно от бургазлия можеш да чуеш такива изречения, които никой в останалата част на България не може дори да измисли.

Изобилието от жаргонни изрази в нашия регион е свързано, според разследването на Иванов, с това, че градът се намира на възлово място между земята и морето. „Тук е пресечната точка между безкрайно много народи, народности, морски и сухоземен трафик, пришълци, хора, които идват и си отиват, но и такива, които идват, за да останат тук. Мястото е кръстопътно и космополитно и това поражда богатството на езика тук”, категоричен е историкът.

Вметваме, че в изследването му за жаргоните са избрани над 10 000 фрази, от които около 2500 са селектирани за пълно проследяване. Те са откровено бургаски изрази, с които скоро ще можете да се запознаете в книгата, но и те, като всичко останало в България, са разделени на две – приблизително половината от тях са много добре познати и използвани не само в Бургас, но и в страната. Другата част – около 1100-1200 са типично бургаски. Те пък са разделени на три типа.

Около 300 уникални бургаски жаргони, 500 думи, които се срещат и другаде в страната, но не са отразявани в специализирани издания, и около 250 думи, които са типични и ярки бургаски думи, които обаче се използват и в други градове, но с коренно различно значение.

Точно от последния тип е обръщението „лек”, по което едва ли не от километри може да се разпознае бургазлията в страната. Интересно е, че то е навлязло в региона сравнително късно. „За мен лично тази дума се разпространи в целия град чак след 1989 г., но допускам и имам такава информация, че се е използвала и преди това на определени места. Има един израз по този повод – „В Бургас всички са леки, даже и дебелите”. Думата представлява фриволна закачливост, много характерна за нашия регион. „Лек” в смисъл „Не го взимай толкова навътре, виж живота, виж морето, виж удоволствието”.

Думата трябва да се тълкува в тази посока и така се и използва. Винаги е била изказвана с повече симпатия, въпреки че има и нюанс в употребата, в зависимост от контекста. Интересно е, че думата „лек” се използва и в други региони, но нейното значение извън Бургаско е съвсем различно – навсякъде другаде тя значи „Няма пари”. Примерно изречение: „Лек съм” = „Нямам пари, не ставам за купон”, разкри историкът Митко Иванов.

Богатството на бургаския жаргон всъщност е толкова голямо, че има определени изрази и фрази, измислени, да речем в жк „Славейков”, които човек от центъра никога не е чувал и никога няма да чуе. Характерен за нашия град е т.нар. „микрожаргон” – думи, използвани в тесен или разширен приятелски кръг в конкретни махали. Наборът от такива думи е стотици – някои стари бургазлии разпознават определени думи като култови за тяхната младост, другият е категоричен, че такава дума никога не е използвана.

Много по-подробно ще можете да прочетете за бургаския жаргон съвсем скоро в дългоочакваната книга на Митко Иванов, която ще излезе най-късно след лятото. Тя ще е на цена от 25 лв., но промоционално в началото тя ще се продава за 20 лв. - сума, която категорично си заслужава да бъде платена в името на колосалния труд, отделен за индексацията на всички жаргонни изрази, фрази и обръщения в Бургас.