Защо няма улица в Бургас на името на учителя, сравняван с Левски и Ботев?

23-мата герои от четата на Христо Ботев, които са загинали на 30 май 1876 г. в планинския рид Милин камък край Враца, а костите им погребани в двора на старата църква в село Мраморен, вече имат нов паметник. Той ще бъде официално открит в последния понеделник на месеца, а Георги Катрафилов (б.а. правнук на четника поп Сава Катрафилов, който е бил и един от първите учители в Бургас), каза в интервю за Флагман.БГ, че паметната плоча е поставена с дарения и със средствата от продажбата на книгата му „Непокорният“. 

Георги Катрафилов е и председател на Организационния комитет, който подготвя отбелязването на 146-годишнината от слизането на четата на Козлодуйския бряг и гибелта на четниците на Милин камък. 

Ще бъде развято копие на знамето на четата "Свети Георги", с която чета поп Сава Катрафилов се е влял в тази на Христо Ботев. Именно с този флаг в ръка той е загинал на Милин камък.

От 10:30 часа на 30 май пред бюст-паметника на поп Сава Катрафилов в село Баница пък ще се проведе среща с отрядите на Националния туристически поход „По стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица“. 

Поп Сава е работил като учител в Бургас през есента на 1873 г., но отделя повече време за революционна дейност, обикаляйки странджанските села. Той е бил и сред най-активните възрожденци в борбата за българска църковна независимост. Будителят Стоян Шивачев го нарича Апостол на освобождението. Сава Катрафилов е сравняван с Левски и Ботев и от Захари Стоянов.

Държейки гордо знамето, Сава Катрафилов е бил ранен в двата крака в местността Милин камък край Враца и не можел да мръдне. Лично Христо Ботев е превързал раните му и заедно с друг четник го е преместил на сянка на осен (б.а. ясен). Отецът молел да му отрежат главата, за да не попадне в турски ръце, но никой не се е решил да направи това.

Правнукът на просветителя, за когото Левски казва, че без него не може, а поетът революционер признава, че му е бил дясната ръка, споделя, че в Поморие, Елена, Търговище, Враца и съвсем наскоро в София има улици, носещи името на Сава Катрафилов, а в Бургас, където революционерът е бил учител, все още няма. 

-Паметна плоча на загиналите 23 Ботеви четници в местността Милин камък ще бъде открита на 30 май. Сред героите, които оставят костите си там, е и вашият прадядо поп Сава Катрафилов. Как възникна идеята за мемориала? 

-Преди години пътувах с потомци на Сава Катрафилов от Несебър, Поморие и Елена до Козлодуй и посетихме местата във Врачанско, където има паметници на моя прадядо. Бяхме на кораба „Радецки”. Тогавашният капитан Божин Божинов ни разказа за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. В село Баница пък бяхме посрещнати от бившия кмет Любен Нинов, който ни съпроводи до бюста паметник на поп Сава Катрафилов до селото и там положихме цветя. В Мраморен бившият кмет Страхил Цеков беше организирал посрещане на групата от управата и от много жители на това село. От разкази на хората там и при срещата си с отеца поп Любен научихме за загиналите на Милин камък Ботеви четници и за погребаните им кости в двора на старата църква. Тогава у нас възникна идеята да въздигнем там паметник на тези герои. Аз като правнук на поп Сава Катрафилов, чиито кости също лежат там, реших да придвижа инициативата и я обявих в книгата си „Непокорният”.

Оттогава с активното съдействие на кмета на с. Мраморен Гергана Маркова, на предшественика й Страхил Цеков, както и с участието като дарители на потомци и приятели се стигна до момента за откриване на паметника.

-След като книгата ви „Непокорният“ излезе от печат, обявихте, че парите от продажбата й ще спомогнат за построяването на паметната плоча на четниците. 146 години след саможертвата им обърнаха ли гръб българите на тези, на които дължим свободата си?

-Събраните средства, обявени в книгата ми, ще спомогнат за организацията на това събитие.
За мен доказателство, че народът ни в по-голямата си част помни и почита своите герои, паднали за свободата на България, е Националният поход по стъпките на Ботев от Козлодуй до Околчица, както и поклоненията в цяла България на 2 юни.

-Вашият прадядо е учил право в Одеса и завършил Духовна семинария в Болград. Преди да отиде на явна смърт, той е завел децата си в Николаев и е помолил Стефан Стамболов да се погрижи за тях... 

-За него съм писал в книгата си. За съжаление съратникът на поп Сава Катрафилов - русофобът Стефан Стамболов не е удържал на обещанието си да се погрижи за децата на Катрафилов след Освобождението и ги е обрекъл на нищета и забрава. Ако дядо Сава бе останал жив, сигурно щеше да бъде ликвидиран от прехваления държавник Стефан Стамболов, който изби своите сподвижници русофили. Но историята често мълчи за истините.

Наистина Сава Катрафилов е учил право в Одеса, тогава в пределите на царска Русия и преди да отиде на явна смърт е завел децата си в пансион в гр. Николаев.

-Сега там се бият два братски народа, а варвари в Бургас забиват кирки в коли на украинци. Каква е причината за това, което се случва?

-Това е сложен въпрос. Според мен в основата си лежат интересите на САЩ, които подтикват Бандеровци да се бият срещу Русия. За съжаление в Европа се заражда неонацизмът. Твърде подобен е сюжетът преди Втората световна война.

За някои изяви на български граждани към украинските „бежанци” са виновни управляващите, които прилагат двойни стандарти.

Аз, непокорният потомък на дядо Сава Катрафилов, убедено заявявам, че и днес русофобите в България, сред които и държавни управници, омаловажават приноса на Русия за нашето Освобождение от турското робство и ни превръщат в пушечно месо в полза на американските интереси в Европа. Като родственик на загинал в борбата срещу турското робство съм убеден в това, че с политиката си русофобите в България са ни настройвали и ни настройват срещу Русия, след което нашата страна е преживявала национални катастрофи. Затова моят девиз е: Винаги с Русия и никога срещу Русия, но не на всяка цена! Нека бъдем свободни и независими, и държавната политика да е в интерес на народа!

-В книгата си пишете, че поп Сава Катрафилов е очаквал и действал за изпращането на български доброволци от Бесарабия, Одеса и др., които да бъдат свалени с руски кораби на устието на река Камчия и да доставят оръжие на въстаниците от вътрешността на страната.  Английският вицеконсул в Бургас Чарлс Брофи обаче узнал за намеренията му и планът се проваля. Защо в Бургас няма дори улица, носеща името на този герой?

-Западът е пречил за нашето освобождение, само Русия успява с хиляди жертви да ни свали оковите. А защо в Бургас няма улица с името на поп Сава Катрафилов вие кажете. Преди години предложих това на бургаската управа, но до този момент няма резултат. Очаквам отговор на същото ми предложение и към Община Несебър. Затова пък има улици на името на моя прадядо в Елена, Търговище, Враца, Поморие и съвсем наскоро в София.

Паметникът на моя прадядо е поставен на подходящо място в Морската градина на Бургас, а той, Сава Катрафилов, е вперил поглед към Странджа планина, където е желаел да основе въстаническа „Нова Америка”.

-Може би не е лесно да си потомък на революционер, за който Ботев признава, че му е бил дясната ръка, Левски е казвал, че без него не може, а самият той е споделял, че и сто живота да има, би ги дал за свободата?

-Трудност няма, но има гордост от това, че сме потомци на такава видна личност, като Сава Катрафилов, познавал се и действал заедно с Васил Левски и Христо Ботев за свободата на България.

-Докато вашият прадядо е бил учител в бургаското училище „Св. св. Кирил и Методий“, в морския град са идвали Левски и Панайот Хитов. На една среща с праплеменницата на Апостола Христина Богданова, Георги Райков разкри, че Атанас Христов имал в архива си писмо от Дякона, написано в Гьоктепе (Звездец), което доказвало, че той е идвал в Бургас. След смъртта му обаче деца правили факли от документите му. Имате ли доказателства, че Ботев е идвал в Бургас?

-По този въпрос нямам информация, освен публикация във вестник „Бургас днес”, бр.51, 02-08.06.1991 г., която съм цитирал в книгата си.

-Този вестник вече е в историята. А в „Непокорният“ Вие пишете, че Васил Левски е обикалял Бургаския и Странджанския край, а неговото дело продължава вашият прадядо. Ботев пък е минал през Бургас през 1875 г. на път за Цариград. А какво бихте искали да кажете на българите за тези хора, които се жертваха за свободата ни? 

-Дълбок поклон към борците за Освобождение на България от турското робство! Нека не се изопачава историята, защото народ, който не помни и не тачи своето минало, няма и бъдеще!