За една част от българите да има война е страхотно, а да са на страната на агресора - наслада

За някои сигурно е удивително, че част от българите в интернет реагират съвсем забавно-развлекателно на кървавата война, която имперска Русия разгърна срещу Украйна. Хилене под публикации, в които агресията на Русия е наречена с точната дума „агресия“. Жлъчни и подигравателни коментари срещу нападнатата страна, в която всекидневно умират хора, немалка част от които са жени и деца. Изобщо за една част от българите да има война е нещо страхотно, а да се съизживяват на страната на агресора - висша форма на (почти сексуална) наслада.

Това донякъде е разбираемо, доколкото част от хората смятат, че Русия с тази война наказва Америка (без обаче да я е нападнала) и едва ли не още малко и ще преобърне световния дневен ред, който ни отреди в последните 32 години да сме нейни васали, макар тези очаквания да нямат нищо общо с действителността. А организацията, около която са се сбрали всички тези хора, има и още нещо наум - че едва ли не тази война ще я тласне към властта и ще ѝ развърже ръцете да нападне Македония, за да я присъедини към България. В крайна сметка щом Русия може да си присъединява всичко, което си реши, защо и русофилската организация у нас да не може...

Нищо ново под слънцето.

Немалка част от българите са реагирали така и по време на Втората световна война. Същото забавление, същата жлъч към нападнатия. И също организации, които са вярвали, че колкото по-кървави неща прави Германия в Съветския съюз и изобщо по света, толкова по-сигурно ни е обединението с Македония, което Хитлер тактически ни е дарил.

За онова време съдим по историческите хроники, книгите, но и по грамофонните плочи със забавни песни, посветени на войната. Ето например тази - „Паника“. Неин композитор е Бебел Маджаров, изпълнителка е Надя Сотирова, може би най-голямата музикална звезда на България от 40-те години на миналия век. Тя е фокстрот и в най-весел ритъм реди стиховете на Петър Пирински - псевдоним на говорителя в радио София Петър Витанов, колко е хубаво, че по целия свят немците хвърлят бомби и убиват хора. И е весело, и дайте да му друснем фокстрота как „в Ню Йорк, Лондон и Москва паника цари“ от славната нацистка агресивна армада.

Ей така забавно-развлекателно, докато са обявили прясно война на САЩ и Великобритания, и докато се джаскат в лудия ритъм, онези българи са се радвали на тогавашния агресор. Кой да знае, че само подир две години на никой няма да му е вече така весело.

Паника - Надя Сотирова с оркестър Мичислав (фокстрот, 1942)