Войната в Украйна опровергава суверенистите, става ясно колко важни са ЕС и НАТО

Доц. д-р Милен Любенов е политолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бе секретар по вътрешната политика при експрезидента Росен Плевнелиев. Потърсихме го за коментар на актуалната политическа ситуация в контекста на войната в Украйна.

- Доц. Любенов, как стои българското правителство на фона на войната, която Русия започна в Украйна?

- Наблюдава се известна нюансираност, особено от страна на БСП. Видяхме през последните няколко дни едни позиции, които показват определена резервираност както във връзка със санкциите, така и по отношение изпращането на оръжие. Но като цяло все пак позицията на правителството е единна и е в съзвучие както с общата европейска позиция в рамките на Европейския съюз, така и с тази в рамките на северноатлантическия алианс (НАТО). Навсякъде в отделните държави може да има известни нюанси, но все пак е важна крайната позиция, която излиза от представителните държавни органи.

- А премиерът Кирил Петков изглежда ли Ви стабилно в тази ситуация? Защото някои вече си мечтаят Бойко Борисов, едва ли не, да се завърне. Като че ли липсата на опит, хаотичността на Петков създават несигурност у хората. Как го приемате Вие?

- Не бих се съгласил с тази теза и ще дам друг пример – с Украйна и с Володимир Зеленски. Спомняме си, когато той беше избран за президент, и неговата партия „Слуга на народа“ спечели мнозинство във Върховната Рада, мнозина погледнаха скептично и резервирано – „как така един актьор-комик влиза в политиката, това ще доведе до проблеми, трусове“ и т.н. Но виждаме сега в една такава ситуация един човек, който, поне погледнато отстрани, демонстрира истински лидерски качества. Никой не е готов за война. Никой не е очаквал нещо подобно. Да, имаше информация от западните служби, че ще има нахлуване, но се предполагаше, че то че ще бъде ограничено само в Донецк и Луганск. Вместо това ние виждаме една пълномащабна война, в която основната цел на Кремъл и на Путин е да свали законно избраното украинско правителство. В тази ситуация и западните лидери в първия момент като че ли не бяха напълно подготвени, но впоследствие дойде единен и категоричен отговор от тях. А колкото до Борисов – той носи вина за това, че построи един транзитен газопровод през територията на България, който заобиколи Украйна. Ако видим назад във времето ходовете на Владимир Путин, той очевидно се е готвил за тази война доста отдавна. И това е била част и от неговите стратегически планове.

- Виждате ли т. нар. хибридни атаки срещу кабинета в момента? Премиерът обвини младежката организация на ГЕРБ за платената фейсбук акция за опашките по бензиностанциите, например.

- Тези атаки срещу кабинета не са спирали от неговия ден първи. Много фактори искат нестабилност, искат сваляне на това правителство. Част от тези групи са политически, свързани с опозицията в лицето най-вече на ГЕРБ и ДПС; други фактори са свързани с определени икономически интереси на организираната престъпност и на мафията в България. И третият фактор е руската хибридна пропаганда. Така че много различни са факторите, които в момента атакуват правителството. Затова е много важно то да успее да запази стабилност и да не дава допълнителни поводи за пропукване на отношенията между партиите вътре в коалицията.

- В този смисъл, може ли войната в Украйна да спаси главния прокурор Иван Гешев и да предотврати реформата в правосъдието?

- Не, не мисля, че трябва да ги слагаме на една и съща плоскост. Напротив, дори войната в Украйна показа още повече колко е уязвима българската държава от гледна точка на тази корупция и на липсата на върховенство на правото в страната през последните години. Защото корупцията в България има различни източници, но единият определено можем да кажем, че е отвън – в Русия, особено по отношение на енергетиката и на енергийните проекти през последните десетина-петнайсет години. Така че за България е изключително важно, дори сега е още по-важно, да проведе докрай тази реформа, за да може страната да се отърве от различните зловредни влияния, които, както виждаме, прокуратурата така и не разследва. А има доста данни в това отношение, които обаче останаха някак си в чекмеджетата на определени кабинети в съдебната власт. Защото сега виждаме шпионски скандали, които се появяват от време на време, но истинските проблеми са много по-дълбоко и по тях, изглежда, няма движение. И това, за което говори и „Демократична България“ - за много по-цялостна и дълбока реформа не само в съдебната система, а и в сектор „Сигурност“, - е още по-належащо днес.

- Какви хора очаквате да сформират бъдещата партия около Стефан Янев? И какъв ще е ефектът от нейната поява?

- Много станаха партиите през последните години. Това се дължи определено на по-голямото електорално търсене. Видяхме и миналата година колко пъти българският избирател смени своите партийни предпочитания от избори на избори. Вероятно това ще е патриотична формация в лявото пространство...

- Патриотична в кавички или...

- Ами така ще се определят като профил най-вероятно, защото тази риторика, която виждаме от Стефан Янев, особено през последния месец, използва подобен език – че трябва да сме българофили, че трябва решенията да се взимат тук, а не някъде навън, че понякога решенията, които се взимат в политическите съюзи, не са най-добрите... Т.е. виждаме една риторика, която е типична за националпопулистките партии в България. Това е една линия, която започна от 2005 г. с „Атака“. Вероятно в това поле те виждат сега възможност с оглед и на сериозния отлив в БСП. Надяват се може би на някакви подобни гласове в провинцията – на хора носталгици, на такива, които са работили в армията в миналото... Вероятно такъв ще е профилът, но това ще е една нишова партия. Аз не мисля, че тази партия може да бъде прекалено голяма. Нека да видим, разбира се, това още е едно намерение; да видим и хората в тази формация. Вероятно те ще се прицелят в местните избори следващата година, но обстановката е много динамична, така че е много трудно отсега да дадем каквато и да е прогноза. Подобна формация обаче няма перспектива да се развие като някакъв голям политически субект.

Още повече че въпросните тези все повече ще се свиват и в Европейския съюз. Виждаме националпопулистките партии как реагираха. В миналото много от лидерите на тези партии бяха проводници на кремълска пропаганда в техните страни. Знаем, например, за националпопулистите в Италия, Франция и Австрия. Сега обаче от тях видяхме много категорична реакция – осъждане на войната. И какво става с тази теза за суверенитета? Какъв суверенитет, когато теб те нападат?! Напротив, точно обратното е нужно – много по-голямо единение. И това е шанс за Европейския съюз в политически и в институционален план да започне да работи на съвсем нови обороти. И тук е въпросът, че и самите граждани ще разберат колко е важен Европейският съюз, колко е важна и тази сигурност, която дава северноатлантическият алианс. Така че аз не мисля, че въпросните тези на суверенистите ще бъдат успешни. Затова и моята прогноза е, че една такава потенциална партия ще бъде на ръба. Изобщо не е ясна нейната перспектива за прескачане на изборната бариера.

- Споменахте, че тази партия ще се готви за местните избори. Това означава ли, че не предвиждате предсрочни парламентарни дотогава (есента на 2023 г.)?

- Обикновено при такава криза, при война има консолидация около националните правителства. Винаги и навсякъде е било така. Аз следя в момента социологически сондажи в различни държави в Европа и виждам как подкрепата за управляващите партии се увеличава. Така че вероятно ще има такава консолидация и в България. А и не мисля, че някои по-малки партии, които загубиха сериозна подкрепа на миналите избори, имат интерес от предсрочни избори, защото това би било самоубийствено. Партията, която разруши коалицията, ще понесе много тежка цена на евентуални предсрочни избори.

- Създава се впечатление за сериозно повишение на цените. Това не очаквате ли да доведе до големи протести, които евентуално да дестабилизират ситуацията в следващите месеци?

- Това ще зависи много и от общата реакция, т.е. какви допълнителни механизми ще намерят страните – членки на Европейския съюз, за да отговорят на това предизвикателство. Защото тук реакцията отново ще бъде обща. Това вдигане на цените не е само в България, то е навсякъде, в цяла Европа, в целия свят. Войната е събитие, което коренно променя всички планове, всички бюджети. Ще има пренастройване, почти навсякъде ще има актуализации. Въпрос на разбиране е. Вероятно са възможни някакви протести, но всички ние трябва да си дадем сметка за тази много сложна ситуация, в която се намираме. Така че би могло да има (протести), но не вярвам те да бъдат причина за падане на правителството. Единственият начин кабинетът да падне, е чрез някакъв пробив отвътре, както подчертах. Но и мисля, че партията, която стане причина за предсрочни избори, ще понесе много тежка цена.