Президентът на Донецката република: Украйна ни подложи на геноцид, хиляди загинаха, колко време можеше да търпим

Флагман.бг публикува интервюто на Денис Пушилин, президент на Донецката народна република пред "Фигаро", дадено на 25 февруари т.г.. Преводът е на колегите от Glasove.com. Имало ли е геноцид в тази част на Украйна и кой, според Пушилин е виновен, вижте неговата версия. Разчитайки на принципите на плурализма, оставяме на читателите си да преценят дали твърденията му са достоверни.

- Каква е в момента военната ситуация около Донецк?

- Ситуацията остава напрегната. Силите на Донецката народна република (ДНР) и на Луганската народна република (ЛНР, другото проруско образувание в Донбас - б. а.) продължават своите операции. Тяхната цел е постигането на административните граници, записани в конституциите на двете републики, т.е. над всички области на Донецк и Луганск (в момента на референдума през 2014 г.).

- Каква помощ ви оказва руската армия? Присъства ли на ваша територия?

- След признаването на ДНР и ЛНР от Русия (в понеделник, 21 февруари) беше сключено споразумение, по силата на което вече се оказва руска подкрепа на двете народни републики Донецк и Луганск, включително в сферата на отбраната. Предвид агресивните действия на Украйна, Русия ни оказва и огнева подкрепа. Но споразумението, което подписахме, разрешава на руската армия да присъства на териториите на ДНР и ЛНР. Русия действа въз основа на призива, който аз самият и моят колега от Луганск отправихме към руския президент, Владимир Путин, да ни окаже военна помощ.

- Страхувате ли се от украинска контраофанзива?

- Ние сме тези, които водят контраофанзива. Първоначално трябваше да отблъснем украинската офанзива (започнала, обясняват ни в Донецк, след призива на ДНР и ЛНР да бъдат признати от Русия на 18 февруари). Украйна нанесе щети на жилищни райони и градове в нашата република. Имаше загинали и ранени цивилни. Беше разрушена критична инфраструктура, като съоръжения на водопровода в южната част на Донбас, който снабдява с питейна вода десетки хиляди хора. Не можехме да не реагираме.

- Защо сега поискахте официалното си признаване от Русия?

- По няколко причини. Първо, на 12 февруари се навършиха седем години от неспазването на Украйна на ангажиментите по Минските споразумения (подписани през 2015 г.). Убедени сме, че Украйна не иска да изпълнява тези споразумения. А страните- гаранти, включително Франция и Германия, не упражниха достатъчно натиск върху украинския режим, за да спазва своите ангажименти. Това не можеше да продължава вечно. Въпреки това ние направихме много предложения, но Киев ги пренебрегна и саботира.

Втората причина, поради която се обърнахме към Русия, беше, че имаше реална заплаха за ДНР, ЛНР и техните 4 млн. цивилни. Според нашето разузнаване съсредоточаването на вражески сили и средства беше станало критично - около 150 хил. души и голямо количество техника. Смъртоносни оръжия им бяха доставени от САЩ, Великобритания и други западни държави, включително, за съжаление, от Франция. Украйна се готвеше за широкомащабни операции, за да сложи край на конфликта със сила. Признаването от Русия ни дава възможност да защитим населението си, да подсигурим инфраструктурата си и да попречим на плана на Украйна.

- Потвърждавате ли желанието на ДНР и ЛНР да възстановат суверенитета си над целия Донбас?

- Да, това решение беше взето. Нашата Конституция гласи, че границата е разположена в административните предели на бившите области, както на Донецк, така и на Луганск. Съответно ние преследваме тази цел. Предвиждаме още в следващите дни да достигнем границите на бившите области и да установим контрол над всички територии на ДНР и ЛНР.

- Путин и вие самият говорите за “геноцид” над проруското население. Това е изключително сериозно обвинение, което отговаря на точно определени критерии в международното право…

- От 2014 г. западните страни не искат да видят неонацистките прояви на милитаризираните подразделения. Това са териториални батальони, които освен външните знаци - униформи, пречупени кръстове, татуировки -, възприемат визията на нацистка Германия. Те се множат, а най-лошото е, че оказват влияние върху украинските лидери и младежта, благодарение на масовите си прояви, като факелните шествия… Именно от ръцете на тези националистически батальони загинаха хиляди цивилни, включително 91 деца. Ние имаме техните имена, всичко това е лесно да се провери. Хиляди убити за осем убити. Това не е ли геноцид? Геноцид е. Колко време още можеше да се търпи това?

- Страхувате ли се от западните санкции?

- Със или без военна операция, санкции щеше да има, имайки предвид избора, който Русия беше принудена да направи, за да защити ДНР и ЛНР. Не обръщаме внимание на санкциите. Знаем, че можем да разчитаме на подкрепата не само на руските ръководители, но и на руското население.