Докога ще се гаврят? Замениха мадоните на Владимир Димитров-Майстора с транссексуални модели
Поредният скандал около предстояща изложба през март, озаглавена „Другите българки“, като че ли изглежда изконсумиран. Дали? Появиха се по медиите фотоси от бъдещото събитие на уж жени, млади, в традиционни народни облекла.
Авторът, претворил творби на Владимир Димитров-Майстора, оказва се, използвал транссексуални модели, т.е. родени като мъже, изживяващи се като жени, облечени в български национални носии на фона на пейзажи, характерни за творбите на живописеца.
Последва вълна от възмущение в социалните мрежи, а т.нар. творец скромно съобщи, че търсел „ обществен диалог, а оттам видимост за това малцинство, извадено от контекста, в който е поставено от мнозинството“.
Името му не е важно - няма и да го запомним. Тази гавра не е случайна. И не е единствена. Когато ни унижават отвън, някак си се сплотяваме за твърд отговор. Спомнете си януари 2009 г., по повод началото на чешкото председателство на Съвета на ЕС, когато скулпторът Давид Черни изложи в сградата на Съвета на Европа в Брюксел своята инсталация „Ентропа“, а страната ни беше изобразена като отходно клекало. Тогава скочихме като един и клозетната секция на тази „творба“ беше покрита с черно платно.
А помните ли през 2018-та банкета в Националната художествена галерия по повод ретроспективната изложба на бившата българка Ода Жон, с преливащата от месни деликатеси дълга маса? Голите русалки, изобразени с мазни резени колбаси и глави със зелки от карфиол. Какво изящество, а? Ами на следващата година как центърът на София осъмна с четири метрова скулптура на мумия, поставена на мястото на бившия мавзолей?
Потресаваща арт инсталация, чието „артистично“ възприемане бе по силите само на извисените в тайните на съвременния авангард блестящи умове на безделието, на нищоправенето. В тази поредица бе и инсталацията „Един човек“ през 2020 г., пак на мястото на мавзолея , чиито камери , монтирани по този колос, снимаха минувачите. Пък после ги предлагаха за гледане по екраните, накачулени на този зловещ паметник-еднодневка в мрачни цветове. Това било „диалог между равни - между инсталацията и всеки един човек да възникне спонтанно общуване"/?!/