Ще събори ли строителният министър камбанарията на царевската църква „Свето Успение Богородично“

Министърът на регионалното развие е сезиран от бургаския общественик Бисер Русимов за статута на камбанарията на храма „Свето Успение Богородично“ в Царево.

Русимов, който е много деен в неправителствената организация ОЗБГ, е и активист в ПП Средна европейска класа, мандатоносител на „Продължаваме промяната“, се интересува живо от казуса в южната община. В тревожно писмо до РДНСК, Община Царево и с копия до ДНСК и МРРБ, Русимов настоява да се изясни доколко е законен строежът на камбанария.

Той задава четири въпроса:

1. Има ли проект за стоманена кула с височина 10 метра (камбанария), паркинг и подпобни стени?
2. Има ли одобрен ПУП и виза?
3. Има ли издадено Разрешение за строеж на базата на одобрени проектни книжа по всички части
4. Има ли актове за СМР, АКТ 15 и издадено разрешение за ползване.

По Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) бургазлията иска да се запознае с всички строителни книжа.

От писмото му, което е подписано на 26 ноември, става ясно, че входира институциите по този казус за втори път. Преди това е задал идентични въпроси на 5.07.2021 година и според твърденията му не последвали никакви реални действия от страна на институциите.

От известно време в морската община се разпространяват слухове, че камбанарията ще бъде съборена, защото била незаконна. Досега няма данни да са предприемани подобни действия, а днес за пръв път стана ясно откъде идва сигналът за спорното строителство на светия имот.

На вчерашната общинска сесия в Царево отец Стоян Кралев, който служи в тази църква, алармира обществеността, че районът около храма в кв.“Василико“ е обезобразен. Свещеникът изигра своеобразен пърформанс, оставяйки резачка на банката, заемана от кмета Георги Лапчев. Позицията му от една страна бе провокирана заради слуховете, че общината иска да събори камбанарията, а от друга – заради отсечените дървета в кв.“Василико“.

По време на заседанието кметът говори по темата и отбеляза, че ако е можело растителността щяла да бъде запазена, но в случая било невъзможно, защото дърветата били над 50 години, напълно неподходящи за градска среда и превръщащи се в реална опасност.