"Продължаваме промяната" е толкова президентска партия, колкото Румен Радев принадлежи на БСП

Във вторник Корнелия Нинова подаде оставка като председател на БСП. Едновременно с това тя поде и сериозна атака срещу Румен Радев и то дни преди ключовия балотаж на вота за президент.

Повод бяха третите за тази година парламентарни избори, на които БСП стигна до поредно електорално дъно. Тази неделя соцпартията спечели под 268 000 гласа и е напът да се превърне в политическо джудже.

Нинова обясни, че поема вината, която се състояла в това, че е мълчала за вътрешната си опозиция, отглеждана от Бойко Борисов, за това как въпросната опозиция била влязла в служебния кабинет (назначен от Румен Радев) и как тя била работела за „новата президентска партия „Продължаваме промяната“ (ПП)“.

Формацията на Кирил Петков и Асен Василев отнела по изчисления на социолози и политолози 10–15% от БСП – посочи лидерката в оставка.

По-късно през деня пред bTV тя доразви тезата си, като обясни, че ПП била президентска партия, понеже Румен Радев подкрепил Кирил Петков. Президентът помагал на ПП с публичните си изяви. Нинова не пропусна да изтъкне и че тя лично е довела Радев на „Позитано“ преди пет години, когато той бе номиниран за държавен глава.

От думите на лидерката на БСП прозира огорчение от президента и обвинение към него едва ли не в предателство към нея и партията й. Вменява му се и вина за слабия резултат на социалистите.

Поведението на Корнелия Нинова обаче в случая е доста некоректно.

Да, през 2016 г. тя лично се пребори за номинирането на непопулярния в обществото командир на Военновъздушните сили за президент. Но след провала на коалицията с АБВ бе решено Румен Радев да бъде издигнат като НЕЗАВИСИМ кандидат. През годините след това самата Нинова многократно е изтъквала, че не се меси в делата на президента Радев и че той е независима институция.

Впрочем, това не изглежда да е далеч от истината. Буквално в първите си дни на поста през януари 2017 г. - когато му се наложи да назначава служебно правителство, Румен Радев показа, че действително не смята да е пионка на БСП. Тогава за премиер той посочи бившия председател на парламента от НДСВ Огнян Герджиков, а сред министрите му имаше само едно лице от соцформацията – Деница Златева, която впрочем не бе ярка партийна фигура, а бе по-скоро с реноме на експерт. В годините след това Радев като че ли се доближи до позициите на прозападните либерали около „Демократична България“ с войната, която започна по линия на антикорупцията с Бойко Борисов, Доган, Пеевски и главния прокурор Иван Гешев. А БСП, изглежда, следваше събитията, вместо да ги води, бидейки голяма парламентарно представена опозиционна партия.

И изведнъж се оказа, че Румен Радев е станал много по-голям от БСП. Тази година той дори обедини около себе си партиите на протеста, начело с победителите на последните два парламентарни избора - „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“.

В новите служебни правителства Радев пак не назначи изявени социалисти, ако изключим Янаки Стоилов и говорителя Антон Кутев. Първият обаче вече е конституционен съдия, а вторият вчера подаде оставка заради скандала, който Нинова провокира тази седмица.

Соцлидерката в оставка ревнува президента от Кирил Петков и Асен Василев, но да се търси пряка вина на Радев в случая минава границите на здравия разум.

„Продължаваме промяната“ не е президентска партия. Единствената роля на президента в случая е, че Петков и Василев бяха назначени за министри от него. Така, както бяха назначени и още четиринайсет членове на Министерския съвет. Успехът, който харвардските възпитаници постигнаха в правителството и на изборите след това, си е лично тяхна заслуга.

В коалицията, която те сформираха експресно, за да могат да участват в парламентарния вот, заложиха основно на хора от своето обкръжение. Лица, свързани с Румен Радев, в листите им нямаше.

Да, Радев не агитираше за БСП в кампанията за парламентарните избори. Но да се твърди, че той или служебният кабинет са помагали на „Продължаваме промяната“ е силно преувеличено.

ПП е толкова президентска партия, колкото Радев принадлежи на БСП. 

През кампанията на него веднъж след репортерски въпрос му се наложи да обяснява във връзка с решението на Конституционния съд по казуса с двойното гражданство: „Мога да кажа само, че ако България имаше повече министри като господин Кирил Петков, щеше да изглежда по друг начин."

От Инициативния комитет на Радев тогава също излязоха с кратка позиция по случая, с която по-скоро защитиха президента - че не бил длъжен да проверява декларациите на кандидат-министрите. Тя обаче се прие истерично от БСП и Корнелия Нинова – че била, видите ли, в подкрепа на Кирил Петков и „Продължаваме промяната“.

Да се смята, че това е било ключово за успеха на ПП за сметка на БСП, е най-малкото доста елементарно оправдание.

Корнелия Нинова, изглежда, се е надявала президентът да се включи в кампанията на партията й и да й удари рамо на парламентарните избори. Той обаче не й е длъжен.

През 2016 г. Румен Радев стана президент благодарение на нея, но и Нинова и БСП спечелиха авторитет и сериозен електорален бонус на последвалите парламентарни избори през 2017 г. благодарение на него. Тогава социалистите бяха на ръба да победят ГЕРБ и получиха 80 депутатски места.

За срива след това и едва 26-те мандата, които ще получат сега в парламента, са си виновни само те. Начело с Нинова.