БМФ Порт Бургас постигна завиден товарооборот през последните години
Концесионерът "БМФ Порт Бургас" ЕАД успешно управлява, поддържа и развива обектите на концесия - Пристанищен терминал Бургас Изток-2 и Пристанищен терминал Бургас Запад над десет години. Стриктно се изпълняват задълженията по концесионните договори, включително по отношение на ангажиментите за извършване на инвестиции.
Първоначалната инвестиционна програма по договорите за концесия на двата терминала предвижда да бъдат направени инвестиции в общ размер на 258,2 млн. лева за целия срок на концесиите.
Благодарение на това Флагман.бг показва как е изглеждало пристанището преди концесиите и как изглежда сега. Само за периода от 2012 г. до 2020 г. концесионерът е изпълнил инвестиции в размер на 292,3 млн. лева общо и за двата терминала. Не е без значение, че голяма част от тях, а именно инвестиции в размер на 158,6 млн. лева, платени от концесионера, са се превърнали в публична държавна собственост.
Постъпленията в бюджета в резултат на концесиите в периода 2012 г. - 2020 г. възлизат общо на 77 млн. лева. От тях 42 млн. лева са платения корпоративен данък, а 35 млн. лева представляват концесионни плащания. Последните са били определени в тръжната процедура за предоставянето на концесиите.
Значим е и социалният ефект от концесиите в бургаското пристанище. По-големият товарооборот означава и повече работни места и по-добро заплащане на пристанищните работници и служители.
Към момента на предоставяне на концесиите броят на наетите по трудов договор работници и служители е 686. Понастоящем техният брой е над 800, като след предоставяне на концесиите е имало периоди, в които броят на работниците и служителите е достигал 1100 души. В нито един момент концесионерът "БМФ Порт Бургас" ЕАД не е бил в неизпълнение на ангажимента си да поддържа определения в договорите средносписъчен брой на персонала, а именно 547 души.
По този показател „БМФ Порт Бургас“ ЕАД се нарежда сред най-големите работодатели в региона. Портът се гордее с екипа от хора, създаден и запазен през годините, с ръста на заплатите, условията за труд и обучение, които осигурява. Служителите тук са с гарантирани работни места. Направени са инвестиции за десетки милиони левове в подобряване на условията на труд, в обучението и в грижа за здравето на работниците и служителите.
Основната цел на мениджърския екип по отношение условията на труд е пристанището да се превърне не само в бързо развиваща се компания, но и в модерно, привлекателно място за работа. Полагат се много усилия в насока подпомагане на работниците да се почувстват удовлетворени от своята работа. Осигурява се здравословна среда и максимално добро и качествено работно облекло. Работната среда и обстановка са модернизирани според съвременните изисквания. Изградени са нови съблекални, санитарни възли, стифадорни, битови помещения за работниците, модерни офиси. В последните няколко години са въведени и стриктно се прилагат международни стандарти за сигурност и безопасност. В тази насока условията в пристанището са абсолютно нови – специалисти, мерки, правила. Целта е една – създаване на благоприятни и здравословни условия на труд и удовлетвореност у работниците. Условията за здраве и безопасност са до такава степен обновени, че дружеството заслужи похвали за начина си на работа от световни компании като Шеврон и Саренс. А работниците се чувстват сигурни и доволни.
Размерът на възнагражденията е от особена важност за удовлетвореността на персонала. 68% е ръстът на заработените средни заплати за последните пет години. Така, наред с по-добрите условия на работа и обучението, работещите в пристанището получават едни достойни възнаграждения.
Концесионерът на пристанищните терминали в Бургас се гордее и с центъра за професионално обучение. Квалификацията и преквалификацията за пристанищните работници и служители е безплатна, а материалната база на центъра е изцяло обновена. Работи се с нови компютри, интерактивни дъски, работни симулатори. Всеки желаещ може да повиши своята квалификация и преквалификация в реална работна среда.
Заслужава да се отбележи и приносът на концесионера за развитието на редица малки и средни предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с дейностите, извършвани в двата пристанищни терминала. Това са все предприятия, които създават и поддържат работни места и в крайна сметка плащат данъци и осигуровки в полза на държавата. Концесионерът осигурява един всеобхватен процес на пристанищната услуга, съпътствана от други допълнителни дейности. В пристанището са ангажирани дейностите на голям брой други фирми, свързани основно със спедиция, митническо агентиране, корабно агентиране, авто и ЖП превози, сървейорски услуги. Над 100 компании работят във връзка с пристанищната услуга, извършвана от „БМФ Порт Бургас“.
Във връзка със следващото сравнение от дружеството с категоричност заявяват, че не търсят конфронтация с Пристанище Варна. Единствено дават пример, за да онагледят предимствата на частната инициатива. В концесионираните бургаски терминали се влагат повече средства за инвестиции и условия на труд, при значително по-малък товарооборот от този на Пристанище Варна.
За сравнение, в периода от 2012 г. до 2020 г. в пристанище Варна, оперирано от държавния оператор, са обработени 83.3 млн. тона товари. За онагледяване на ползите за държавата от концесиите на двата терминала на пристанище Бургас, по-голямото пристанище Варна не носи приходи от концесионни плащания и други концесионни такси, не може да се похвали с извършени инвестиции, съизмерими по размери и по естеството си с тези, извършени от концесионера на пристанище Бургас, а приходите от корпоративен данък от дейността на пристанище Варна възлизат едва на 6.5 млн. лева за периода от 2012 г. до 2020 г. За същия период дружеството-оператор е разпределило и дивидент в полза на държавата в общ размер на 31.2 млн. лева. Следователно, приходите в бюджета от пристанище Варна са в общ размер на 37.7 млн. лева, а тези от концесиите на пристанище Бургас са в общ размер на 77 млн. лева. Горното идва да покаже, че от два пъти повече обработени товари за периода 2012 г. - 2020 г., приходите за бюджета от пристанище Варна са два пъти по-малко от приходите от отдадените на концесия терминали на пристанище Бургас. Същевременно за същия период в пристанище Варна са извършени инвестиции в размер на 98.3 млн. лева, които са три пъти по-малко от извършените инвестиции за същия период от концесионера "БМФ Порт Бургас" ЕАД.
Срещнахме се с няколко работници на „БМФ Порт Бургас“, работили и в държавното „Пристанище Бургас“ преди концесионирането. Те споделиха своето мнение за това каква е била ситуацията в пристанището преди концесиите и как се е променило то. Мнението си изразиха и външни специалисти, чиято дейност е пряко свързана с пристанището.
Ето и споделеното от Здравовеста Николова – председател на СС „Подкрепа“ в пристанището, бивш оператор обработка на данни, Валери Вълканов – ръководител Силозен комплекс, стартирал работата си в пристанището като докер, а по-късно и стифадор, Мария Христова – икономист, аналитик (икономист и в държавното пристанище), Динко Великов – оперативен ръководител терминал Бургас Изток-2 (началник смяна в държавното пристанище), Георги Кацаров – ръководител комплекс Насипни товари в терминал Бургас Изток-2 (началник смяна в държавното пристанище), Нона Петрова – консултант системи за управление, Георги Рахнев – независим сървейор, Светлин Желязков – гл. механик в техническа дирекция
На фона на гореизложеното от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД те подчертават, че успешните концесии като форма на публично-частно партньорство са по-добрият и адекватен инструмент за управление на държавна собственост, което се доказва от ползите за държавата, сред които получаване на концесионни възнаграждения, данъци и други приходи в бюджета, развитие на инфраструктурата и управлението й от частен партньор, като в същото време последният изцяло поема оперативния и икономически риск. Концесиите на два от терминалите в пристанище Бургас (които са най-успешните в този сектор на територията на България) са красноречив пример за такова изгодно и за двете страни партньорство. Стремежът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД да продължи успешното развитие на терминалите с оглед предоставяне на все по-качествени услуги на своите клиенти изисква извършването на все повече инвестиции в обектите на концесия. Поради това концесионерът се е възползвал от законовата възможност за удължаване на срока на концесиите. Следва да се подчертае, че това удължаване не е свързано с по-ранното инвестиране на по-голяма сума в обектите на концесия, а с необходимостта от увеличаване на размера на инвестициите за повишаване конкурентоспособността на пристанището и задоволяване на все по-високите изисквания на клиентите. Това е продиктувано и от целите и естеството на концесиите - извършване на инвестиции и гарантиране на наличност и високо качество на предоставените услуги от частния партньор "БМФ Порт Бургас" ЕАД, от една страна, и приходи от концесионни такси и данъци в полза на държавата, от друга страна.
Първият ни разговор е със Здравовеста Николова, която работи като оператор данни повече от 45 години в пристанището и в момента е пенсионер.
„Трудности и неясноти през първите години на концесията на терминал „Изток 2“ , впоследствие на терминал „Запад“ бяха неизбежни поради стереотипа на новото управление и начина на работа на заетите в пристанищната дейност“, споделя тя.
Здравовеста Николова обаче е категорична, че благодарение на редовните контакти между екипа на работодателя и синдикалните организации работният процес се е подобрил. „Безспорен факт е развитието и модернизацията на терминалите: инфраструктурата и на двата терминала беше основно ремонтирана; закупи се нова техника: механични средства, подемни машини. Построиха се терминали за сярна киселина и втечнен газ, силозен комплекс и закрит склад за меден концентрат. Разширяване на дейностите дадоха възможност за увеличаване на числеността на работещите в „БМФ Порт Бургас“, добавя Здравовеста Николова.
Следващият ни събеседник е Валери Вълканов, който работи в структурата на Пристанищен комплекс Бургас /Изток и Запад/ от 1999 г., когато започва трудовия си път като докер на терминал Насипни товари, а към днешна дата изпълнява задълженията си в „БМФ Порт Бургас“ като Ръководител на Силозен комплекс - Бургас Изток 2.
„Предвид дългия ми трудов стаж в структурата на Пристанищен комплекс Бургас имам възможност да представя без предразсъдъци някои важни елементи от състоянието по отношение инфраструктура, социално-битови условия, здраве и безопасност на държавното дружество Пристанище Бургас преди и частното „БМФ Порт Бургас“ сега. В държавното дружество съм заемал следните длъжности: докер, стифадор /Изток и Запад/, старши стифадор“, споделя той.
Ситуацията в държавно дружество Пристанище Бургас, според дългогодишния служител:
· Пътна, челна кейова и тилна складова инфраструктура – липса на каквато и да било адекватна поддръжка/ремонт/инвестиции и в резултат – многобройни инциденти с частично увредени и/или тотално унищожени товари, собственост на клиенти при транспортиране от кея към определените за разтоварване складове или обратно, неработеща, повреждаща се и несигурна техника.
· Социално-битови условия – липса на нормални условия в баните, съблекалните и почивните, а именно: повредени и липсващи душове, повредени бойлери, неотоплени помещения и т.н.
· Здраве и безопасност – постоянна липса на ЛПС и работно облекло, което ако го имаше, не отговаряше на нужните стандарти. Липса на осветеност в складовите полета.
· Работна заплата – нерегулярно изплащане на работната заплата, осигуровки и т.н. и като резултат – демотивиран и стачкуващ персонал /помним стачката от 2002 г./.
· Средният ръководен персонал разполагаше със служебни телефони, но с безумно малък лимит за разговори с клиент, а сумата за надговорените минути се удържаше от работната заплата, което беше демотивиращо.
Мария Христова – икономист, аналитик (икономист и в държавното пристанище) е изготвила Анализ по темата:
Следващият ни разговор е с Динко Великов. Той работи в пристанището повече от 30 г.
„Искам да изразя моето виждане относно концесията на Пристанище Бургас или по-точно на два от терминалите му. Преди самото отдаване на концесия на първия Терминал Изток 2, лично аз бях скептично настроен относно самото действие. Тогава работех като началник смяна на Терминал Генерални товари (обединените терминал Изток и терминал Запад) и погледът ми като страничен наблюдател беше нищожен. Виждахме, че редът, дисциплината и начинът на работа и отношение към работниците се промени – но това беше само от разказите на моите колеги. След като и Терминал Запад беше отдаден на концесия, чак тогава можех да имам личен поглед над промените“, спомня си той.
Великов остава със своята бригада към концесията. „Всичко това, което беше в Пристанище Бургас под управлението на държавата, започна да се променя. Последните машини, закупени преди концесията, мисля, че бяха около 2000 -2003 година, инфраструктурата ни беше под всякаква критика – и сега може да видите каверните (дупки в кея) в останалия терминал Изток на 5 и 6 корабни места закрити с ламаринени листи“, казва той.
„Добре, че Общината построи Док №5, че да се оправи 5 корабно място. Офисите, в които се работеше, бяха също заседнали някъде във времето като оборудване, обзавеждане и интериор. Крановете, едно от основните пристанищни съоръжения, бяха също на изживяване. Техниката не достигаше, а и беше доста остаряла и амортизирана. Работа се намираше – но малко и не се търсеха нови клиенти.
Искам да ви дам един показателен пример със водачите на КТМ (челни кофъчни товарачи) от терминал „Изток 2“ преди концесията. За да може въпросните да не се разбягат, търсейки си друга работа, поради липса на такава повече от 6 месеца – бяха преместени при нас на терминал „Генерални товари“, за да имат заплати и работа и да бъдат запазени като качествени професионалисти. След влизането във владение на новите собственици, нещата започнаха постепенно да се раздвижват“, казва Динко Великов.
„Инвестира се първо в инфраструктурата – бяха бетонирани и асфалтирани доста пътища и работни площи. Преди това тънехме в кал и прахоляк поради пропадания на самия терен, някои от стифните полета бяха неизползваеми или можеше само да се слагат насипни товари. Инвестираха се пари в разработването, рекламирането и закупуването на техника за тогавашния контейнерен комплекс към терминал „Запад“. Впоследствие тези инвестициите се отплатиха и комплекса прерасна в един от успешните и креативни контейнерни терминали в черноморския гаван. Инвестициите продължиха да развиват и целия терминал „Запад“ – закупиха се 100 т кранове, 16-32-тонни вилко повдигачи, контейнерни платформи за превоз, привлякоха се нови и се преговаряше със стари клиенти да работят с нас“, добавя дългогодишният служител.
На терминал „Изток 2“ – също се изградиха нови комплекси – силозен, за сярна киселина , За LPG (газов комплекс).... Също така беше построена лентова система за приемане на концентрати в закрит склад, чрез които се избегнаха запрашавания и замърсявания на пристанището и прилежащите градски площи. Закупени бяха нови машини, които да подобрят работата, качеството и количеството.
По този начин стоките на клиентите ни се обработват скоростно и качествено. Бяха привлечени не една или две нови фирми. Също така два международни проекта предпочетоха „БМФ Порт Бургас“ за изпълнение на задачите и плановете си. Важно нещо, което също не трябва да се пропуска – във фирмата се привличат и се дава път на млади и качествени кадри, за да имат развитие. Техните идеи, проекти и креативност помагат за издигането на нивото на Порта.
Това, което не беше присъщо на държавното управление, където знаете как се развиват кадрите. Като епилог на всичко това – направеното от г-да Домусчиеви и средствата, които вложиха в развитието на двата терминала, аз лично не вярвам, че държавата може да направи дори и днес“, е заключението на един от дългогодишните служители, с когото разговаряхме – Динко Великов.
Георги Кацаров работи в пристанището повече от 27 години. Ето какво споделя той:
„В старото държавно пристанище след спиране „Кремиковци“ товарооборотът на терминала рязко спадна, работата ни беше свързана основно с производството на завода. В продължение на половин година всеки месец се пускаха по пет дни неплатен отпуск.
Съкратиха се около 20% от работещите. Битовите условия бяха доста занемарени, не беше извършван ремонт в помещенията с години, ползвахме полуразпаднали се дървени шкафчета на около тридесет години. Инфраструктурата беше в окаяно състояние с множество пропадания. Не се поддържаше с години, не се влагаха никакви средства“, казва Кацаров.
Нона Петрова, която е консултант в „БМФ Порт Бургас“ от 2012 г. при разработване и поддържане на системи за управление по изискванията на ISO стандартите, споделя своите първи впечатления от току-що концесионирания терминал Бургас Изток 2. А те за нея именно са били запуснатост, паднали мазилки, течащи покриви на магазии, окаяно състояние на вътрешни пътища и открити складови площи, ръждясали неработещи кранове, повредена тилова механизация и често прекъсващо електрозахранване. Работниците бяха объркани, а ръководството ентусиазирано, спомня си Нона Петрова.
„След 9 години резултатът, който прави впечатление на всеки посетител, може да се обобщи като: eдно пристанище в крак с времето, с модерен контейнерен терминал (с най-съвременна информационна и комуникационна технологична (ИКТ) структура, осигуряваща електронен обмен на данни с корабите и бреговите клиенти), изградени специализирани комплекси за обработка на втечнени въглеводородни газове и на сярна киселина, силозен комплекс за зърнени товари, терминал за обработка на тежки модули, на битум и др.
Извършена е рехабилитация на пътна и ж.п. инфраструктурата, на стифни полета и магазии. Подновена е тиловата и кейовата механизация с нови мощности – енергоспестяващи, безопасни и опазващи околната среда. Обръща се голямо внимание на дейностите по здравословни и безопасни условия на труд – на работниците се осигурява високо качество на работно облекло и лични предпазни средства. Околната следа и енергийната ефективност са доказан ангажимент на ръководството, признат от големи международни клиенти“, споделя Нона Петрова.
И добавя, че пристанищната дейност се осъществява със софтуерни продукти, които осигуряват данни за анализи и добри управленски решения, при спазване на всички приложими национални и международни изисквания по отношение на информационната сигурност, защитата на личните данни и защитата на ИКТ инфраструктура. „Зоната за обществен достъп в „Пристанище Бургас“ е едно приятно място за отдих и срещи с познати и когато се разхождам там, пред мен е пристанище БМФ Порт Бургас, работещо, осветено като атракция, живо.
Тогава се питам, без да съм наясно за размера и произхода на инвестициите през последните 9 години, как ли биха се чувствали жителите и гостите на Бургас, ако пред тях са старите, мрачни терминали отпреди концесионирането? А как ли биха се чувствали и колко щяха да бъдат клиентите на пристанище Бургас“, задава риторично въпросите си Нона Петрова.
Георги Рахнев е независим сървейор, управител на фирма за независим стоков анализ и експертизи.
„Работя в пристанище Бургас повече от 35 години. Дейността ми е свързана пряко с дейността по обработка на товари, като помощник капитан в БМФ от 1982 г. и Сървейор от 1993 г. Имам ясни спомени и точни впечатления от ситуацията в пристанището преди и след концесионирането. Това, което най-много ни затрудняваше преди 2012 г., беше изключително остарялата и амортизирана инфраструктура – неасфалтирани пътища, дупки, разбити работни и складови площи, остаряла техника.
Площадките, на които бяхме принудени да работим, бяха небетонирани, осеяни с пропадания и дупки. Складовите площи бяха в такова състояние – неасфалтирани, макадам и обрасли с трева, че не можеше точно и сигурно да се стифират товари. На много места имаше прах и остатъци от други товари, дървесина и отпадъци. Закритите складове също бяха полуизоставени – с множество течове, което носеше много рискове за правилното съхранение на товарите. Трудно се намираха отговорни хора, с хъс за подобряване на ситуацията.
Като че ли всеки беше незаинтересован да работи усърдно. Дори новата сграда на Терминал 2 беше неугледна, недобре обслужвана и почиствана. След концесионирането на терминалите обстановката видимо се промени в положителна посока. Няма да мога да изброя всички подобрения. Напълно се обнови инфраструктурата Неугледните пътища и площи бяха основно рехабилитирани.
Закупи се нова техника – модерни 100-тонни кранове, повдигачи. Заработиха нови комплекси, в това число и закрит склад за меден концентрат (последният с изключително отражение за намаляване на запрашаването), нов терминал за втечнена газ и сярна киселина, два нови терминала зърнени силози, нови и модерни офиси. Контролът, сигурността и охраната на труда се промениха коренно. В началото се ядосвахме на контрола, мислейки, че ще ни създава трудности. Но впоследствие на практика усетихме ползите от добрата организация. Всичко се правеше за нашата безопасност. Чувстваме се сигурни и спокойни“, казва Георги Рахнев.
Той припомня, че в „БМФ Порт Бургас“ се привлякоха много чужди и български компании клиенти, част от тях стари клиенти на бургаското пристанище. „Работата се разрасна, комуникацията с работниците и служителите стана точна – своевременно и отговорно се разрешаваха поставени от нас въпроси. Изцяло се подобриха условията на работа както на пристанищните работници, така и на свързаните с пристанищните дейности компании“, казва Георги Рахнев.
Светлин Желязков, който е главен механик в техническа дирекция, работи в пристанището повече от 30 години.
„Ще изложа само някои от моите положителни впечатления относно дейностите, които се извършиха през тези 10 години, свързани с машинния парк. Години преди да знам, че ще ни концесионират, съм си задавал въпроса докъде може да стигне това отношение към техниката, която с годините ставаше все по-стара и опасна за експлоатация. Вече съм твърдо убеден, че концесията е начинът за развитието на нашето пристанище“, казва той.
И описва дейностите по инвестиции, поддръжка, закупуване на нови машини и особено повишаване нивото на специалистите:
Обновяване на парка, поддръжка и снабдяване с резервни части:
- веднага след концесията бяха разгледани най-неотложните проблеми, които касаеха стария машинен парк. Най-спешните мерки бяха бракуване на стари кранове, опасни за работа и закупуване на нови;
- дългото чакане на определена резервна част остана в миналото. Решения понякога се вземат с часове и частта се поръчва от съответния производител след дискусия със специалистите;
- относно поддръжката – не се прави компромис при нужда на качествени масла, греси и резервни части. При необходимост се търси съдействие и от външни оторизирани специалисти;
- релсовите пътища бяха в ужасно състояние. Имаше отклонение в пъти от допустимата норма;
- обърна се внимание на ергономиката в кабините, което не беше правено до този момент;
- започна се обновяване на кранове със запазена металоконструкция, но остаряла апаратура за управление;
- изграждането на новия силозен комплекс е свързано с най-новите методи за управление и комуникация.
Инвестирането в съвременна техника изисква и съответните специалисти за поддръжка.
Обучение и повишаване нивото на специалистите:
- веднага след закупуване на нова машина се провежда обучение от лектори на съответната държава;
- обучение се провежда и при необходимост, което е свързано с натрупания опит към съответната машина;
- беше запазен центърът за професионално обучение. Новите зали за обучение се оборудваха със съвременни средства за обучение, като се канят различни лектори и се водят лекции свързани с различните дейности в порта“, припомня Светлин Желязков.