Банките спират да приемат депозити

Част от най-големите банки в страната спират да приемат депозити на граждани. Освен това въвеждат и такса в размер на 0,7% за съхранение на пари на граждани в размер над 400 хил. лв. по разплащателни и спестовни сметки. След като Бaнкa ДCK и Уникpeдит Бyлбaнк обявиха, че няма да откриват нови депозити на граждани, към тях се присъедини и Пощенска банка, пише вестник Труд.

От 2 юни лихвите по съществуващите досега срочни депозити и разплащателни сметки на граждани в Пощенска банка са нулеви. А от 3 август 2021 г. банката ще преустанови предлагането на стандартни срочни депозити на граждани - както в офисите си, така и онлайн.

От 31 юли Пощенска бака въвежда и месечна такса за съхранение на суми над 400 хил. лв. по разплащателни и спестовни сметки на граждани. 

Таксата е в размер на 0,7% на годишна база над прага от 400 хил. лв. При изчисляването на наличните пари на всеки клиент ще се взимат предвид средствата във всички спестовни и разплащателни сметки, но не и парите по съществуващите депозити. Няма да се плаща такса за парите по детски сметки.

Уникpeдит Бyлбaнк прекратява предлагането на стандартни срочни депозити на граждани още от 7 юли 2021 г. Това се отнася както за офисите на банката, така и за онлайн каналите за предлагане на услуги на клиенти. 

Също от 7 юли Уникpeдит Бyлбaнк въвежда и такса за съхранение на пари на граждани. Таксата ще бъде със същия размер като тази на Пощенска банка - 0,7% на годишна база за превишението над 400 хил. лв. по разплащателни и спестовни сметки на граждани. 

Ако средствата са в друга валута за определяне на размера на таксата ще се взима предвид тяхната левова стойност. 

Такса няма да се плаща за пари по сметки с благотворителна цел.

Началото на промяната по отношение на спестяванията на домакинствата беше дадено още в началото на годината от Бaнкa ДCK, която спря откриването на депозити на граждани.  На сайта на банката е посочено, че това е временно, но докога ще продължи никой не може да каже, защото зависи от пазара и желанието на хората и фирмите да спестяват.  Бaнкa ДCK първа въведе още от 1 април такса от 0,7% на годишна база за за всеки ден, в който общото дневно салдо по всички сметки на един гражданин надвишава 400 хил. лв. В размера на наличните пари не влизат сумите по вече откритите депозити.

По-високи такси за пари в брой

Вдигат цената за плащане на ток и вода

От 31 юли Пощенска банка въвежда и такса за внасяне на пари в брой по срочен депозит, което в момента е безплатно. За суми до 3000 лв. таксата ще бъде 1 лв., а за по-големи суми - 1 лев плюс 0,2% за частта над 3000 лв., но не по-млако от 3 лв. и не повече от 300 лв. Ако внасяните пари са в евро таксата ще бъде още по-голяма - 0,3% от сумата, но не по-малко от 3 евро и не повече от 200 евро.

От 7 юли Уникpeдит Бyлбaнк също променя редица такси за граждани. Например таксата за откриване на сметка за основни операции става 1,50 лв., а за обслужване на сметката - 1,45 лв., ако по нея всеки месец постъпва заплата, и 2,40 лв., ако по сметката не влизат регулярно пари. За теглене на пари в брой от офис на банката в размер до 1000 лв. таксата става 2,80 лв. За теглене на пари от банкомат на банката таксата ще бъде 0,24 лв., а от банкомат на друга банка - 1,14 лв. Променят се и таксите за банкови преводи, както и за регулярни автоматични плащания на сметки за ток, вода и парно. Ако тези регулярни плащания чрез директен дебит са по сметка в същата банка таксата става 1,95 лв., а ако са по сметка в друга банка - таксата ще бъде 3,90 лв.

Банка ДСК също вдига таксите си. От 1 юли таксата за справка чрез банкомат става 50 ст. За теглене на суми до 2000 лв. в брой от офис таксата ще бъде 0,5% от сумата, но не по-малко от 5 лв. А за внасяне на суми до 3000 лв. таксата става 2 лв. За регулярни плащания на битови сметки таксата от 1 юли става 4 лв.

Хората спестиха 6,75 млрд. лв. за година

Банките намаляват лихвите по депозитите, а някои дори преустановяват приемането на влогове на граждани, защото са пълни с пари. За година общата сума на депозитите на граждани и фирми е нараснала с близо 9,8 млрд. лв. и към края на април е 95,6 млрд. лв., показват данните на БНБ.

Сред причините за това е пандемията. В условията на криза много хора ограничиха екскурзиите в чужбина, покупките на коли и луксозни вещи. Редица фирми пък стопираха инвестициите си заради несигурността как ще се развие пазарът. В резултат много хора и търговски дружества натрупаха големи суми в банките. За година спестяванията на домакинствата са нараснали с 6,75 млрд. лв., а влоговете на фирмите са се увеличили с 3,2 млрд. лв.

От данните на БНБ става ясно, че най-бързо нарастват големите депозити на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях. В края на март депозитите на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях са 1154 броя, а общият размер на наличната сума в тях е 3,17 млрд. лв. За година, по време на пандемията, броят на депозитите на милионери нараства с 22,5%, а общата сума в тези влогове се увеличава близо 35%.

На второ място по ръст са депозитите на граждани със суми между 200 хил. и 500 хил. лв. За година броят им нараства с над 22% и надминава 14 хил., а общата сума в тях се увеличава с 22,5% до 3,91 млрд. лв. На трето място също са големи депозити - тези със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. За година броят им и общата сума в тях се увеличават с над 14%. При по-малките депозити също има увеличение, като колкото по-малки са сумите във влоговете на граждани, толкова по-малък е ръстът на спестените пари в годината на пандемия. При най-малките влогове със суми до 2500 лв. дори има спад.