Идеологът на глобализацията: закриваме националните държави, богатите ще богатеят, бедните да ги няма

Всички са чували за Икономическия форум в Давос, където ежегодно се събират отбрани 80-90-годишни дядки, за да начертаят новите задачи пред глобализма. По-малко известен е основателят на този форум – Клаус Шваб (82 г.).

Официално той е швейцарец, но реално е безродник, защото е глобалист до мозъка на костите си. В политбюрото на глобализма Шваб е неговия теоретик. Ако братята Ротшилд, 90-годишният Сорос са финансистите на новия комунизъм и с парите си управляват ЛГБТ организации, медии, правителства и най-вече НПО-та, чиято задача е с дейността си да отслабват държавите, докато не бъдат напълно закрити, Шваб е човекът, който оформя всички тези „творчески планове“ в научни статии.

Това го прави забележима фигура сред най-високопоставените чиновници на този своеобразен Централен Комитет. Освен това Шваб обича да представя себе си и като наследник на първия идеолог на глобализма Карл Попър, когото приема за свой гуру. Попър, макар и не така известен, като другите дядки либерал-глобалисти, е написал основополагащия труд на тази идеология.

Книгата му „Отвореното общество и неговите врагове“, издадена през 1945 г., е настолна за всички членове на глобалисткото политбюро. На български тя излезе през 1993, издадена – каква изненада, от фондация „Отворено общество“.

Това, което Сорос и компания обаче премълчават, е, че в края на живота си Попър се извърта и в последното си интервю, дадено буквално преди да умре през 1994 година в Лондон, вече видял как след края на комунизма доктрината му шества маршово в целия свят, признава, че „отвореното пазарно общество може да бъде толкова тиранично, колкото и затвореното“.

Именно след смъртта на Попър Шваб продължава делото му, като създава първо през 1971 Форума в Давос, а после - през 2004 година, нещо като кръжок за млади лидери на глобализацията, което 7 години по-късно прераства в Общество на лидерите на глобализирания свят. Това общество в края на миналата година наброяваше 9731 члена, включително от България, които си шушумушат как да унищожат националните държави и да прокарат новия световен ред с единно планетарно правителство на банките и наднационалните корпорации.

От време на време Шваб систематизира статиите си в книги, в които описва най-новите насоки на либерал-глобализма. Ако досега те бяха доволно завоалирани и възприемани като футуристични, то предпоследната му „Ковид 19: Голямото зануляване“ (издадена на 9 юли 2020 в съавторство с Тиери Малре от „Форум пъблишинг“) е направо в десетката.

В началото на тази година Шваб пусна и нейно продължение „Капитализъм на заинтересованите страни: Глобална икономика, която работи за напредъка, хората и планетата“. Но в нея само преповтаря доста по-семпло тезите, развити в „Голямото зануляване“. Именно в предпоследната си книга Шваб - едно към едно, като същи Маркс и Троцки – описва как ще изглежда светът на победилия глобализъм.

Макар в началото да е опаковал посланието с красиви гланцирани словесни абракадабри, от един момент нататък, очевидно изморен да се преструва на самарянин, го е подкарал през просото. И точно оттук написаното по страниците придобива вид на брутален стриптийз.

Шваб сваля всички красиви одежди на глобализма, а посланията стават толкова откровени и страшни, че дори апологетите на либерал-глобализма у нас – всички соросови издания, не са посмели да преведат дори малки откъси от „Голямото зануляване“. Колкото и прогресистко-либерални и с неокомунистически заряд да са читателите им, даже те едва ли ще преглътнат швабските откровения.

Книжката не е голяма – някакви си 190 страници, но е достатъчно наситена. Няколко български медии - от не най-известните, все пак пуснаха кратки и срамежливи дописки за нея, а БНР ѝ посвети антрефиле – също не така многословно. И нищо повече.

След като и нашата страна успешно изпълнява дневния ред на глобализма – хем е отворила границите си като ханджийски порти, хемтръгна да закрива националната си валута, хем е започнала да се изпразва от икономика и население с тенденция в един момент напълно да се самоизтрие - точно според описаното от Шваб, е хубаво „Голямото зануляване“ да получи подобаващото ѝ се място с откъси от най-сочните пасажи. Трябва да знаем какво бъдеще ни гласят дядките, които, наместо да се готвят за среща с Рогатия, продължават да умуват как да сресват света по начин, който да им носи още и още пари.

На 25 януари 2018 г. Сорос, като врачка, вече знае кога ще приключи управлението на Тръмп. В речта си пред тогавашния Форум в Давос той посочва точната година – 2020-та. Очевидно още по това време – с изключителното участие и на Сорос – са били подготвени плановете за фалшифициране на бъдещите президентски избори в Америка

„Кога ще можем да се върнем към нормалния си живот. Казано накратко – никога. Животът никога няма да се върне към начупеното състояние на нормалността, което доминираше до кризата. Защото епидемията е моментът на фундаментален поврат на нашата глобална траектория. Светът, какъвто го знаем от първите месеци на 2020 година, вече го няма. Той се разтвори в пандемията. Изумяват ни, както устремът, така е неочакваният характер на тези изменения. По този начин се оформя новата нормалност, радикално отличаваща се от тази, която – малко или много – остана зад нас“, пише Шваб.

По-нататък той възлага огромни надежди на днешната „радикална младеж“ да продължи делото на глобализма, описвайки я като „катализаторът“, който ще поведе щафетата. Основните насоки, по които тази младеж трябва да се движи, са

• „борба с климатичните промени“, тоест разрушаване на промишлеността, като фундамент на суверенитета на всяка държава, като целта е ясна – отслабване и последващо ликвидиране на държавите;„зелена икономика“, което е същото;
• „борба за равенство между половете“, под което трябва да се разбира само и единствено войнствен феминизъм и нищо друго;
• „обезпечаване правата на сексуалните малцинства“ –всъщност правата на гейовете и лесбийките са последна грижа за глобалистите, но пък чрез политиката на идентичностите успешно се разбиват отделните нации на малки парченца, които мелницата на глобализма след това лесно ще превърне в удобна за целите ѝ пихтиеста маса.

Признавайки, че в някои отрасли и компании това огромно зануляване може да доведе до носталгия и опити да се възвърне нормалността от миналото, Шваб нарежда: „Това няма да се случи, защото вече няма да има как да се случи“. След това Шваб произнася присъда към националните държави: „Неспособността на правителствата на националните държави да се преборят с дълбоко вкоренените заболявания на обществата и икономиките ще улесни риска, както това се е случвало през цялата история на човечеството, рецидивът на заболяването да повлече след себе си огромни сътресения, конфликти и революции.

Наш дълг е да хванем бика за рогата. Пандемията ни дава този шанс. Това е малка пролука от възможности, размишления и решения, чрез които да разрушим нашия стар свят. Ако демокрацията и глобализацията се разширяват, няма да остане място за националните държави. Всичко ще се решава от независима група от експерти, неотчитащи се на никого, и не само в медицината, зад които трябва да стоят със социална отговорност глобалните корпорации“. Шваб не уточнява къде е открил такива социално отговорни глобални корпорации, тъй като глобализмът не роди нито една. Всички съществуващи са като акули, които ще схрускат каквото им се изпречи по пътя, за да печелят пари. Да не говорим, че „демокрация“ и „неотчитащи се никому независими експерти“ са оксиморони. Да вземем като пример случилото се с нобеловия лауреат Люк Монтание, който - именно като независим експерт - миналата година заяви, че новият коронавирус е изкуствено създаден. Глобалистите го смляха на пух и прах. Мнението му бе хвърлено в клозета, след което либералите пуснаха водата и то отплува в небитието.

Реално в книгата си Шваб описва втората вълна на глобалистка приватизация. Това, което и в България Иван Костов извърши под тяхна диктовка в началото на века  – в доста по-сбити срокове от останалия свят – продажбата и последвалата след това разруха на цялата ни икономика, бе първият. А вторият ще е приватизирането на самите държави, водещо към тяхното закриване. При първия етап във всяка отделна страна, която все още се съпротивляваше на глобализма, бе нужно на всяка цена да се извърши глобалистка цветна революция (в България това бе свалянето на Виденов), за да може да бъде назначен техния избраник, при който да се вкара страната в „правилните“ коловози.

Сега, вече при втория етап на приватизация, който предвижда премахване на държавите, бе изключително важно – с всякакви фалшификации и машинации – да бъде катурнат пък Тръмп, което да позволи на глобалисткото политбюро да си назначи един невменяем дядка за марионетка, който да подписва наред всичко онова, което те – като „независими експерти“, вече са решили да се случи.

От трите кратки епизода на невменяемост, представени в тази подборка, е нужно уточнение само за първия - Байдън влиза в Белия дом. Чрез слушалката в ухото асистентът му подшушва: Поздрави пехотинците. И веселият дядка си го повтаря на глас

Защо обаче Шваб настоява, че светът трябва да се занули? В книгата си той не го обяснява, защото би било признание за огромен провал на глобализма, но се подразбира между редовете – либерал-глобалистите са довели света до банкрут.

Срутването на борсите, а оттам – рухването на няколко от основните валути, е въпрос на съвсем близко време. За да се избегне този катаклизъм, световната икономика има нужда от зануляване. Това обаче може да се случи само ако светът се освободи напълно от съставляващите го държави, като капиталът и финансовата власт се превърнат не просто в политически, а в тотален управник на планетата.

Четем по-нататък. „Намираме се на кръстопът по пътя към по-добрия свят – с повече равенство, по-голямо уважение към природата. Пред нас има много предизвикателства, но и нашата възможност да стартираме света отново - след зануляването, е много по-голяма сега, отколкото когато и да са си го мечтали хората преди. Кризата е потенциал за промените. Възниква новият свят, контурите на който ние трябва да измислим и начертаем.“

За да се усили ефектът и да се обуслови невъзможността да се извърши обрат към миналото, Шваб, а това го виждаме в момента и чрез либерал-глобалистичните медии, непрекъснато преувеличава значението на Ковид кризата. На 11 страница той пише: „Кризата, предизвикана от коронавируса, няма равна в историята. Дълги години ще се сблъскваме с последствията от нея.“ Но само на следващата 12-та сам признава, че „Ковид 19 не е екзистенциална заплаха за човечеството, но това е война“. Още по-нататък в книгата си той дори посочва цифри – смъртността от ковид-19 е 0,006% от световното население (това към лятото на миналата година, сега е 0,5%), което не се доближава нито до испанския грип от началото на миналия век (загинали 50 милиона души – 2,7% от световното население), нито до чумните епидемии от Средновековието (умъртвили 30-40% от световното население). Цифрите са взети само и единствено от книгата му.

В тази връзка Шваб доуточнява защо е нужно, покрай коронавируса, да се създава световна истерия: „Когато физическата дистанция стане задължителна, роботите ще започнат да изпълняват тези задачи, за които преди това задължително е трябвало да има физически контакт“. А на страница 119 продължава: „Автоматизацията диктува необходимостта от съхраняване на социалната дистанция. Автоматизацията е особено адекватна за свят, в който човешките същества няма да могат да се намират в близък контакт един с друг или сами поискат да намалят взаимодействието си.“

Изводът е, че необходимостта да се убеди световното население, че трябва да се извършат зануляване и роботизация, налага глобалистите да изискват от подопечните си либерални медии да въздигат коронакризата до психиатрични висини.До момент, в който самите хора да се страхуват да си взаимодействат. Но с някои нюанси. Когато в света хората умират не от самия ковид, а от усложнения, причинени от първични техни заболявания, които вирусът само подсилва, то либералните медии неизменно твърдят, че те са умрели от Ковид. Когато сега на много места, примерно в Норвегия и Британия, хора умираха от поставената им ваксина на „Пфайзер“, либералките настояват – това не е Ковид, това са странични явления от хроничните болести на пациентите. Шваб все пак признава, че най-много смъртни случаи има в англосаксонския свят, където „неолибералната оптимизация бе доведена до край“.

Но Шваб описва бъдещия глобализиран свят, като място, където всички ужасии от пандемичните месеци ще се запазят. „След пандемията ще се запазят мерките и системите за проследяване на придвижването на хората, контрола над тях и видеонаблюдението. С края на пандемията компаниите едва ли ще премахнат проследяването на своите работници. Напротив – работодателите нямат причини да премахват системите за контрол, особено, ако това ще увеличи производителността и приходите. И след 11 септември 2001 година бяха увеличени системите за следене на гражданите, с които реално се намаляваха гражданските им права. Но те се превърнаха в норма. Така ще бъде и с мерките срещу Ковид.“

Кои са основните точки, които трябва да се решат, за да се пристъпи към предстоящото зануляване според Шваб? Това са:

1. Преодоляване на временното отстъпление от глобализацията, покрай локдауните и затварянията на границите на отделните държави;
2. Огромният конфликт между САЩ и Китай;
3. Ускоряване на автоматизацията на производствата;
4. Засилване контрола над населението;
5. По-активно отпреди въвеждане на цифровизацията.

Описвайки всичко това, идеологът предвижда, че положението на населението в света временно ще се влоши в следващите десетина и повече години, защото „към пандемията ще се добавят роботизация и автоматизация на производствените мощности, а рецесията, предизвикана от пандемията, ще бъде допълнителен стимул към роботизация“. Преведено на нормален език – безработните ще са милиони, но това е необходима жертва пред мечтания от 80-90-годишните дядки нов порядък.

Впрочем Шваб си го е написал едно към едно: „Пазарът на труда в бъдещия глобализиран свят ще се дели на две групи – високоплатен нероботизиран труд и автоматизиран“.

Какво ще правят хората, които не се вписват в тези групи Шваб не посочва. Но дава някои насоки на 62 страница в книгата си: „Не е вярно, че Ковид е великият изравнител. Напротив. Той ще засили съществуващите форми на неравенство – социални, икономически, медицински, психологически. В постпандемичният свят щетите ще са за бедните слоеве, а в най-привилегировано положение ще се окажат производителите на лекарства и собствениците на болници. Главен получател на финанси ще бъдат големите технологични колоси – фармацевтичните корпорации, застрахователните компании, автоматизираната промишленост, компаниите, свързани с компютри и информационните платформи, големите корпорации, които ще погълнат националните правителства.“ Това, което в момента дразни Шваб е, че, покрай пандемията националните правителства временно са взели реванш и са започнали да управляват независимо от корпорациите. Но, пише той, това е временно явление, което бързо ще приключи.