Как либералчета от прованса заместиха градската десница и защо пиарите не трябва да се занимават с политика
Политически анализатори и университетски преподаватели описаха любопитна картина, свързана с протестите у нас през последните месеци и със ситуацията около десницата. Това стана на провелата се тази седмица кръгла маса на тема „Българските партии в център-дясно – успешни стратегии за развитието на България“, организирана от Съюза на демократичните сили със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“. От СДС, които са във все по-плътно съдружие с ГЕРБ и Бойко Борисов, се бяха погрижили да поканят само критични към протестите експерти.
В своето изложение психологът проф. Антоанета Христова „погреба“ демонстрациите срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.
„Протестите в България са в процес на затихване или вече са затихнали, в процес на изчерпана енергия и на приключване. Няма да се спирам върху това защо се случи това с тях и защо усещането отстрани е, че протестът или „революцията“ не успя. Много анализи до този момент се опитват да дадат отговор на тези въпроси, свързани с липсата на лидерство, с липсата на програми, с липсата на перспектива, която се дава, с липсата на визионерство; във всяко едно отношение – отсъствие; отсъствие на фундаментални изисквания тогава, когато един политически субект или политически лидер иска да се заяви сериозно“, обясни Христова.
Според нея партията ДСБ попаднала в една много объркана коалиция - „Демократична България“, която нямала политически профил. Те постигали само временни успехи в София.
„На ДСБ, разчитайки на старата градска десница, която все повече намалява - не им остават десни избиратели, а им остават едни силно либерални избиратели, които са от тип дошли млади момчета и момичета от провинцията с една амбиция. Ще ви ги опиша като профил – да се реализират в София на средно мениджърски позиции, живеещи в южните квартали на София; движещи се с колела и ранички. Този образ на тези хора – това не са десните избиратели, на десницата. Това са прагматичните, идеологически изчистени избиратели, които ще гласуват за Христо Иванов евентуално, ако той не ги удовлетвори в крайна сметка, в един даден момент и не ги разочарова съвсем. Защото тяхната претенция и образ е по-висока, а те искат да са столичани“, коментира психоложката.
Политологът доц. Антоний Гълъбов пък прати ДСБ в небитието.
„ДСБ вече не съществува, вече мога да го кажа абсолютно категорично като лично мнение, но и като експертна оценка, защото ДСБ се разтвори в пределната неяснота на „Да, България“. Политически „Да, България“ няма ясен образ и няма как да го има. ДСБ загуби онова, което някога казвах за ДСБ – че ДСБ е острието на десницата. Колкото по-съвършен е един инструмент, толкова по-малко е острието; не е нужно да е голяма дръжката, важно е острието да реже. Само че това острие се притъпи и изчезна“, каза Гълъбов.
Малко след това в дискусията обаче думата взе Вили Лилков, който е нещо като вътрешна опозиция в ДСБ.
Според него СДС трябвало да направят усилия да привлекат ДСБ към „десен фронт“ срещу левите сили. Надежда за това все още имало - десните избиратели изпитвали нужда от консолидация.
„Мястото на ДСБ не е в „Демократична България“. Това е“, заключи Лилков.
Той обаче получи рязък отговор от Петър Николов, който е зам.-министър на образованието - бивш кадър на СДС и ДСБ, а последно е гравитиращ около „Атака“ и „Обединени патриоти“.
„Искам да репликирам Вили Лилков и да кажа моето мнение - че ДСБ трябва да се забрави. ДСБ е превзета партия, напълно изпразнена от съдържание, която е част от една коалиция, която е лява коалиция. „Демократична България“ е лява коалиция по всички възможни критерии, които могат да се зададат. По всички възможни! На всичкото отгоре тази лява коалиция е успешна просто защото в идеологизираната среда, в която живеем, в поляризираната среда, когато заемеш ясен полюс, ти ще си успешен. А те са заели ясен полюс и не се свенят да вземат всички леви и либерални позиции, които може да вземе човек и които всеки тука, каквато и да е цената, никога няма да си ги помисли“, обяви разгорещено Николов.
Той се възмути - защо изобщо продължават да наричат тези хора десни.
„ДСБ е черупка. Там почти няма избиратели. Избирателите са на „Демократична България“. Това са хората, синовете и внуците на комунистическата номенклатура, които са проевропейски настроени, някакви модерни хора и искат либерален режим. Те не искат дясно и не споделят общи ценности с нас“, каза още Петър Николов. След това той направи комплимент на СДС, които били „в изключителна позиция“.
А за демонстрациите срещу властта резюмира: „Този протест се провали. Той се провали брутално, защото се задуши от злоба и от липса на политическо лидерство.“
Бившата депутатка от БСП – социологът Татяна Буруджиева, пък се възмути от политиците и обяви в полуистерия: “Като преподавах на студентите по пиар в журналистиката, повече от половината ги карах, за да ги пусна на изпит, да ми подписват, че никога няма да се занимават с политика. Ама никога, никога, никога! Защото съсипват политическото. Пиарът е технология в политиката. Пиарът е в тактиката, той не може да бъде в стратегията. Има разлика между стратегия, тактика и послания. И това нещо е желязно. Ако не разбираме какво ни е стратегията, постоянно ще седиме в някакви тактики или ще говориме някакви чудила (?), дето ще карат хората от сутрин до вечер стъписано да седят пред екрана и, както беше написал един във „Фейсбук“ - абе от време на време трябва да пускат филм на ужасите, за да се намали малко стресът от новините, нали, малко да се даврандисаме.“
Случайно или не, участниците в дискусията не засегнаха темите, свързани с корупцията и идеите за реформи в правосъдната система, които всъщност са основна разделителна линия между ДСБ и останалите десни партии и които станаха причина за избухването на протестите.
Поинтересувай се и помислиот къде и от кого се финансират ДСБ и ДаБългария. И когато стигнеш до това кой дава парата ще разбереш какви са тия поредните спасители. Жокер - Христо Бойкикев.
Стани Да Седна?
Гъзоблизци на ГЕРБ?
Смокинов лист?
Жалко настояще на славно минало?
Кофти е да си съдружник с мутра: става каквото той каже, печалбите за него, а за теб - срама и обясненията.
Сбогом, СДС!