Възможно ли е у нас? Вижте как Финландия свали хората от колите и ги качи на велосипеди

Как да направим така, че в града движението да не е натоварено, а достъпът до почти всяка локация – лесен? Този въпрос става все по-актуален в големите градове на България и в световен мащаб, тъй като сегашната ситуация – всяко семейство да притежава по 2 или повече автомобила, създава порочен кръг, от който няма измъкнване.

Големият брой автомобили дава повод за разширяване на пътните платна и намаляване на тротоарните площи за пешеходци, изграждането на нова пътна инфраструктура, кръгови кръстовища и пешеходни надлези. В същото време тези инфраструктурни проекти стимулират още повече използването на автомобилите, което води до последващо завишение на бройката на МПС-тата.  Така цикълът, подобно на проблема с платеното и безплатно паркиране, започва отначало.

Тъкмо така изглежда и ситуацията в днешен Бургас, където за последното десетилетие бяха извършени огромни по мащабите си пътни реконструкции и инвестиции за милиарди левове в улична инфраструктура, които обаче изглежда само временно решават проблема с трафика – преместват задръстванията от едно място на друго. Същата е картината в Европа и по света.

Освен в няколко държави, които взеха кардинални решения за подобряване на градоустройството си, стимулирайки...

велосипедите

Двуколесните превозни средства са на огромна почит в две държави в Европа – Нидерландия и Финландия. Но докато в първата това е така от десетилетия насам, то във втората се касае за редица нововъведения в правилата за двиежние по пътищата, които предразполагат хората и дори ги насърчават да слязат от колите си и да се качат на велосипеда. Хората там разбират добре, че велосипедът не е“ за парковете“ или „за село“, а за бързо, лесно и удобно придвижване на къси и дълги разстояния. 

На 1 юни т.г. там е въведен нов Закон за регулацията на движението на велосипедисти, в който има близо 200 параграфа. Една от най-важните части на този закон обаче несъмнено са новите пътни знаци, касаещи движението по улиците с колело.

„Пропусни велосипеда, пресичащ кръстовище“ – с този знак останалите участници в движението се уведомяват, че са длъжни да пропуснат прес кръстовището преминаващите през кръстовището велосипедисти, които не се налага да слизат от превозното си средство, пресичайки пешеходни пътеки. С него се слага край на неспирните скандали по улиците между колоездачи, пешеходци и хора в автомобили. Точно и ясно е описано, че има ли такъв знак на кръстовище, велосипедистът има върховното предимство пред останалите участници. За разлика от Финландия, тук в България предпочитащите това средство за транспорт нямат абсолютно никакви права и са на края на хранителната веригра сред участниците в движението, въпреки изградените велоалеи.

„Велосипедна улица“ – още по-интересен пътен знак, който дава също дава предимнство на велосипеда пред всички останали участници в движението. В зоната на действие след този знак, всички са длъжни да се съобразяват със скоростта на предвижване на колоездачите, осигурявайки им безопасно придвижване. Това е особено добре решение за тесните квартални улички, където не може да се обособи велоалея.

„Велосипедна лента“ – обозначава място, което е резервирано само за велосипеди. Преминаването, спирането и паркирането в такава зона е абсолютно забранено и се наказва със солени глоби.

Предвидени са и специални знаци, които позволяват или забраняват двупосочното движение на велосипеди в еднопосочни улици.

И докато тук, на местно ниво, се работи хем в посока стимулиране на велосипедистите и разтоварване на трафика, хем в посока забраняване на движението на велосипеди в т.нар. „пешеходни зони“, то във Финландия властта определено е избрала посока на развитие и я следва. Новите правила за движение ще имат 10-годишенен „преходен период“, в който на повечето места ще разрешава изпозването както на новите, така и на старите пътни знаци и правила. Тоест в продължение на 10 години към нарушителите на новите правила ще се правят компромиси, тъй като се работи по презумпция, че не всеки е могъл да се запознае и дори да свикне с новите правила.

Примерът с Финландия опровергава и една друга максима, която твърди, че велосипедът, като превозно средство, и развитието на инфраструктурата за колоездачи, не е подходяща инвестиция заради климата. Страни с много по-лош от българския климат успешно доказват за пореден път, че това твърдение е далеч от истината и всичко е въпрос на органиация на движението, манталитет и осигуряване на безопасност на пътя.

Дали обаче такава система би имала шанс да се хареса и на българите, които сякаш вече са се срастнали с автомобилите си до такава степен, че ги ползват за разходки до кварталния магазин, е въпрос, който може да получи отговор единствено при пилотно и частично въвеждане на подобни правила. На принципа проба-грешка.