Четири варианта пред Бургас, за да не остане без вода като Перник

Много хора подценяват този проблем. Но той реално съществува – Бургас може да премине на частичен воден режим, ако няма достатъчно валежи и не се вземат мерки за избягване на кризата.

Както стана ясно, нивото на язовир "Камчия" е спаднало застрашително – от общ обем 233 млн. куб.м., в момента там има само 65 млн. куб.м. За сравнение - миналия август нивото е било почти 124 млн. куб.м. При това въпреки силно намаленото потребление заради по-слабия туристически сезон - при средна месечна консумация през лятото на 2019 г. от 12 млн. куб.м., сега тя е около 8 млн. куб.м.

В месечния график за управление на язовирите на екоминистерството е записано, че ВиК операторите на Варна и Бургас са уведомени, че при продължаващо засушаване ще има допълнително ограничение на разрешените лимити за водоползване. За Бургас това е единственият източник.

Градът ни не веднъж е бил изправен пред опасност от водна криза. Вчера в интервю за Флагман. Бг директорът на ВиК – Бургас инж. Ганчо Тенев припомни тези периоди. През есента на 2001 г. са оставали около 20 дни до въвеждането на воден режим в областта, какъвто е имало от ноември 1989 до май 1991 г. „18 месеца ходехме с легените и тубите да пълним вода“, казва той. Критични години също са били 2001 г. и 2007 г.

Какви са вариантите да се избегне водната криза в Бургаска област?

Първият и най-лесен е Бог да се смили над нас и след двете сушави години да изпрати дъжд, а после и сняг, които да напълнят язовир „Камчия“. Защото, ако няма обилни валежи в следващите месеци и не се вземат мерки, водата в язовира ще стигне за още около 10-12 месеца.

Вторият вариант е да се търсят резервни водоизточници и така да се съхрани част от водата в „Камчия“. За Варна такъв е язовир „Цонево“. Успоредно с това трябва да се инвестира в няколкото по-малки язовира по Южното Черноморие. Такива са язовирите "Порой" край Слънчев бряг и "Ахелой", които в момента се използват само за напояване.

"Двата язовира трябва да се ремонтират, да се направи 10 км довеждащ водопровод, две пречиствателни станции и три помпени станции", каза екоминистърът Емил Димитров пред БНР.

Според него за това ще са нужни около 60 милиона лева.

Третият вариант е да се използват подземните води. Според специалисти, в Бургаска област има места, богати на такива води и един воден кладенец би могъл да осигури много добър дебит от 100 до 300 л/сек. И тъй като се добива от голяма дълбочина, водата е много чиста.

Четвъртият вариант е обезсоляване на морската вода. Още през 2000-та година е разглеждана тази възможност. Тогава обаче тя е отхвърлена, тъй като цената на обезсолената вода излиза доста висока – между 3,5-4,5 долара за кубик. В момента има по-нови технологии, които позволяват цената да се редуцира до 1,5-2 евро на кубик.

Някога пророчицата Ванга казала, че ще дойдат години, когато водата ще стане по-скъпа от златото. Дано да не се окаже права!