Студени досиета: 25 години от екзекуцията на Васил Илиев, дъжд от куршуми уби императора на ВИС
Цели 25 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на мократа поръчка остават неизвестни. Разследването на убийството на кюстендилския борец, чийто живот бе отнет с куршуми на 25 април 1995 г., отдавна е прекратено, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите. Едно обаче е сигурно – и 25 години след смъртта на Васил Илиев той си остава митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен. Ето как борческият бос бе убит точно преди 25 години, напомнят колегите от Lupa.bg.
Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж” за късна вечеря с шоумена Слави Трифонов. Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”.
В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес 600 SL” в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия. Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай 30-ия му юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.
Стрелците са поне двама. Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”. Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.
„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил беше върху волана, с килната глава настрани. Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв...”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф.
При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.
Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани. В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията, в която през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.
Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като Васил Илиев е погребан с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”. Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие.
Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев, а сред тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения.