6 години от смъртта на ангелчето Алекс: Какво раздаде Съдбата на участниците в жестоката трагедия

На 10 април се навършват шест години от най-жестоката екзекуция на дете, регистрирана у нас след демократичните промени - на 8-годишната Алекс в Поморие.

Тя бе обявена за издирване на 10 април 2014 г. вечерта, след като изчезна мистериозно от детската площадка пред жилищния блок на семейството й.

На следващия ден вечерта разследващите намериха посинялото трупче в същия блок, под леглото на таванско помещение, наето от съседката Атанаска Георгиева. То е било садистично удушено с  найлонова торба, затегната с тиксо около вратлето му.

Причината, според Атанаска, била в това, че гостенчето й не одобрило снимка в албум, на която били двамата й синове.

Флагман.бг  подробно проследи  разследването и наказателния процес, към който стана съпричастна цяла България в следващите две години.

После постепенно драмата потъна в забвение.

Какво се случи с родителите на красивото момиченце, чийто баща Венелин Тодоров - Германеца бе сред най-влиятелните хора в района, забогатял несметно от лихварство, къде и как живее сега майка му Ева?

Дали убийцата, с която родителите се познавали добре, тъй като е искала заем от Германеца, но не го е получила тогава и заради което всъщност е отмъстила, е осъзнала вината си? Къде е тя?

Какво се е случило с майка й Светла и сестра й Северина, които са знаели за извършеното  ужасно престъпление, но опитаха да я покрият?

Как се чувства съпругът на Северина - помориецът Веселин Тошев-Къдравия, собственик на хотел "Лагун", който бе буквално изтърбушен от спецполицаите, тъй като съвпадаше като място с клетката на телефона на Алекс през цялата  нощ и до разкриването на престъплението на слеващия ден. 

Атанаска Георгиева получи доживотна присъда през 2016 г., по-късно започна да плете мартеници в Затвора, но после се отказва - от мързел

Предвид обстоятелствата, че по никакъв начин тази жена не съдейства на разследването, е цяло чудо, че не получи доживотен затвор БЕЗ ПРАВО на замяна, защото тя, сеттра й Северина и майка им Светла всячески спъваха съдебния процес с шиканиране и лъжливи показания.

 Атанаска един ден може да излезе на свобода, което ще е нечестно.  В Женския затвор в Сливен тя е приведена на 15 октомври 2014 година, още в качеството й на обвиняема. От 5 май 2016 година започва да изтърпява влязлото в сила наказание доживотен затвор при специален режим – изолирана в  килия без контакт с други затворници.

Единствената светлина, която е виждала, е за 20 минути на ден, при самостоятелна разходка в двора. Но така е за кратко, в началото.

В края на 2016 година се е включила по собствено желание в изработката на мартеници, получила е похвала от ръководството на Затвора, пише затворническото й досие. От 22 юни 2018 година режимът й е променен на строг с право на работа. Преместена е в обща килия с други затворнички. В началото се е възползвала от възможността да полага труд и се е включвала в производствената дейност в шивашкия цех. Оказало се обаче много бързо, че е неспособна да покрие елементарната дневна норма, заради което е освободена. Към днешна дата  не желае да работи, предпочитала да си лежи.  На територията на затвора има и други цехове – за производство на сувенири, за гъби, но занятията не били по вкуса й, сочи проверка на Флагман.

Бащата на Алекс Веселин Тодоров-Германеца почина внезапно на 22 август 2018 година.

Докато чака туристи за собствения си хотел, на летище „Бургас“, той  бе покосен от масивен инфаркт и издъхна на терминал „Пристигащи“ -пред погледите на стотици ужасени туристи (ВИЖТЕ ТУК). Драстичните промени в живота на Веселин Тодоров започнаха още през 2015 година, когато се разделят с  Ева. Двамата не могат да продължат заедно от непрежалимата загуба. Той обаче осигурява висок стандарт на бившата си съпруга, като й прехвърля собствеността върху апарткомплекса „Синева дел Сол“ в Свети Влас.

„Веско се затвори след смъртта на Алекс. Не успя да преживее трагедията, имаше проблеми  в бизнеса и сърцето му просто не издържа“, разказаха наши източници от Поморие.

Ева Великова от няколко години живее в бургаския ж.к.“Лазур“ и не желае да говори с журналисти, има хубав бизнес.

Тя отхвърли възможността да говори с наш журналист и отказа да се връща към болезнения спомен. Сменила е обкръжението си, изтрила е много от приятелите във ФБ. Днешният й външен вид няма нищо общо с черния период, непосредствено след погребението. Видно от фотосите в социалната мрежа, бизнесът й върви и има финансова възможност да обикаля света.

Какво става с второстепенните герои от драмата?

Хотелиерът Веселин Тошев се оказа почтен човек в обкръжението на трите златоградчанки, той бе изоставен от любимата си

Веселин Тошев-Къдравия, който някога бе семеен приятел на Веско Германеца и Ева, се е разделил с тогавашната си съпруга Северина Димитрова – сестра на Атанаска, само броени месеци след убийството. Причината, според непотвърдени слухове, е разкрита от него извънбрачна афера на блондинката от Златоград с барман от собствения му хотел. Раздялата му със Северина излязла солено.

Както Флагман.бг писа още в края на 2014 година, Веселин Тошев прехвърли луксозната си къща в село Каменар на русата фурия, за да може тя да оперира със семейната им  банкова сметка и да се разплаща с кредиторите. Тогава хотелът му бе изваден на публична продан заради просрочена ипотека към ДСК. Между другото той също е бил клиент на лихваря. Поморийци го знаят като почтен човек, тогава той съдейства както може на МВР и Прокуратурата, макар да бе смазан от трите безцеремонни жени.   От 20 октомври 2014 година къщата в Каменар е собственост на Северина и двете й дъщери от Тошев. Днес обаче Северина има нов приятел – млад мъж с малко име Иван, от когото чака дете.

Майката на Северина и убийцата Атанаска - Светла Димитрова умира в Каменар през 2018 година, две години след трагедията

 Тя така и не се завръща в Златоград, откъдето идват трите жени в Поморие през 2010 г. Продължава да си живее комфортно с дъщеря й Северина в Каменар. Според неофициална информация на Флагман.бг Светла Димитрова няколко пъти е ходила на свиждане на Атанаска в затвора. След кончинта й, Атанаска няма връзка с външния свят и никой от семейството й не е проявявал интерес да й иде на свиждане.

Двамата й синове растат при баща им в Димитровград.