Георги Марков: 10 истини за Европа след евровота

1. За първи път Германия и Франция не можаха да наложат кандидата

си за шеф на Европейската комисия.

Въпреки лансирането в Осака от Германия, Франция, Испания и Холан­дия на човека на Сорос - холандецът Тимерманс, той бе бламиран. Срещу радетеля на „многообразието”, който и дума не отронва за християнство, се обединиха11 държави, начело с новия блок "Вишеградци+Италия". Това накара Туск да не подложи на гласуване кандидатурата на Тимерманс, за да не го изложи.

2. За първи път ЕНП и ПЕС не могат да създадат парламентарно мнозинство в европарламента.

Това бе очаквано, предвид тежката криза на традиционните системни партии във важни държави в Западна Европа, даващи огромен брой евродепутати, съобразно значителното си население. Френските социалисти имат 6% доверие, а колегите им в дясно - „Републиканците“  8%. В Англия Фараж побе­ди лейбъристи и консерватори взети заедно (последните получиха срамните 9%). В Германия Меркел е с най-нисък резултат от Втората световна война досега, а социалдемократите тотално рухнаха и в момента са на 13%. В Италия дес­ницата на Берлускони е с едва 8%, а социалистите са под 20%.

3. Вебер и Тимерманс бяха неизбираеми.

Прав бе Орбан като каза, че те се различават само физически. И двамата са ярка част от статуквото - единият като шеф на фракцията на ЕНП в Европарламента, а другият като дългогодишен зам.-председател на ЕК. Те не могат да решават проблемите на Европа, защото са част от тях. И два­мата носят огромна вина за "миграцията на ножа" в Западна Европа, за разрушаване на традиционното семейство и пр. И децата в Европа знаеха, че са неизбираеми, с изключение на лидерите на ЕНП и ПЕС, които си живеят в собствен свят.

4. Урсула фон дер Лайнен получи по-голяма подкрепа от Юнкер в Европейския съвет.

От всичките 28 страни никой не бе против нея. Само Меркел се въздържа.Юнкер бе избран с 26:2 - против бяха Камерън и Орбан. Обидата на англичаните от този избор, наложена от Меркел и Оланд, ускори Брекзит. 

5. Новата шефка на ЕК трудно мина в Европарламента, който е силно фрагментиран.

Прав е г-н Станишев, че Виктор Орбан има най-голямо право да се радва - той участвува активно в бламирането на Вебер и Тимерманс, а без 13-те гласа на неговата партия ФИДЕС, германката щеше да от­падне. Създаде се нова ос "Рим-Будапеша-Варшава",  видимо подкрепена от президентът на САЩ Доналд Тръмп, а маджаринът е с голям принос, предвид блестящите му отношения и със Салвини, и с Качински. Населението на трите държави е близо 120 милиона.

6. Макрон не можа да създаде движение „прогресисти“, което да има

своя парламентарна група в Европарламента.

Амбициите на френския президент да създаде мощно европейско движение, с което под мотото "прогресисти" да бие националистите Салвини, Орбан и Качински, не се сбъднаха. Притиснат от "жълти" жилетки, а накрая и от "черни жилетки", които реват: "Франция не е на французите!", той загуби изборите в собствената си страна от Льо Кен. В замяна на това Орбан, Качински и Салвини дадоха трите най-високи резултати със своите партии в евровота - Орбан над 50%, Качински над 40%, а Салвини над 34%.

7. В Европарламента няма фракция с името "либарали".

В Европейския парламент има неолиберали - с лопата да ги ринеш, начело с Макров. Но очевидно там вече са осъзнали, че "либерали" е мръсна дума, както казва Макрон, и не носи приятни усещания на разгневени­те европейски граждани. Затова за една нощ Алиансът на демократи­те и либералите в Европа се прекръсти, както навремето БКП на БСП. Ще реформират Европа, милите!

8. Меркел зави съвсем наляво.

В Осака тя пренебрегна решението на ЕНП, бламира сънародника си Вебер и застана зад човека на Сорос и ПЕС- Тимерманс. Причината е реверанс към социалдемократите, за да не се разпадне тъжната коалиция в Германия. Тъжна, защото канцлерката докара партията си до 27% в момента, а социалдемократите вече се сринаха на 13% (по­следни данни от Германия). Между двете партии като политика няма разлика. Спасението за левите е да напуснат коалицията и да постоят в опозиция с надежда за някогашна реанимация. Затова Меркел се въздър­жа и при избора на Лайнен, която е нейна съпартийка и член на кабинета. Краят на ерата Меркел се вижда, а надеждата да я смени дясното крило в ХДС все по-реална.

9. Върховенството на закона в Европа и новият прочит на Лайнен.

Върховенството на закона като общоевропейски принцип бе използуван послед­ните години от маниакални неолиберали като Тимерманс, Шулц и 226-те евродепутата на Сорос за бухалка срещу страни като Унгария и Полша, които имат консервативни правителства, при това избрани с огромни мнозинство.

Опитът тези страни да отстояват своята национална идентичност и суверенитет, християнски характер на държавата, етническа хомогенност и традиционен брак дразнеха брюкселския елит. И той прибягна да процедури за замразяване гласа на тези два героични народа в ЕС и то при положение, че Англия напусна, а Швейцария оттегли молба за членство. Видя се, че евроинквизицията срещу Унгария имаше обратен ефект. Полша и Чехия веднага наложиха вето. Орбан получи невероятен микрофон и от­ново след 16 юни 1989 г., когато с прословута реч изгони съветските тан­кове, защити пламенно страната си. Така вкара още един депутат в Евро­парламента и авторитетът му вътре в Унгария ще му донесе при днешни избори 81% от гласовете.

Опитът за реакция срещу Полша срещна отпора на Унгария, а преди дни президентът на Латвия, заяви на полския президент Дуда, че Латвия няма да допусне гавра с Полша.

Това накара Урсула фон дер Лайнен ясно да заяви, че върховенството на закона важи за всички страни и те, всичките 28, са под мониторинг. Тя предупреди, че няма да допусне тази тема да стане опит за разправа на едни страни над други. Пример: холандският външен министър ни учи на реформи в момент, когато правителството му не може да защити живота и здравето на гражданите си (пуснат без причини от съда терорист, раз­стрелял мирни хора насред бял ден в трамвай в Утрехт.)

10. Европа вече тръгна на две скорости.

Това се разбра от френския президент Макрон след срещата на министрите на външните и вътрешните работи от страните членки на ЕС в Хелзинки. След като идиотщината да има задължителни квоти за заселване на поканените от Меркел мигранти в различни страни се провали най-вече благодарение на Вишеградците, се появи ново 20. По предложение на Германия и Франция се тръгва на доброволни кво­ти, за което са се съгласили няколко страни. Срещу това ще полу­чават награда: еврофондове. С други думи ще има група страни, които ще са за повече интеграция, ходейки по гайдата на Франция и Германия и втора група страни, които не желаят интеграция на глупостта.

Салвини отговори на Макрон, че Италия няма да изпълнява едностранни планове на Германия и Франция. Между другото, при предсрочни избори в Италия, каквито очаквам, „Лигата“ ще елиминира „Пет звезди“ и ще управлява още по-силно с "Италианско братство" на Джорджия Мелони и малката вече партия на Берлускони.

Италия е последвана и от Вишеградци, които считат, че мигрантите

трябва да имат спасителни центрове извън Европа, защото всеки дори и хуманитарен жест, в която и да е страна, ще бъде изтълкуван като поощрение за нови вълни мигранти. Колкото за абсурдната теза - продажба на суверенитет срещу фондове Орбан отговори, че те не са му излишни, но отдавна унгарската икономика може и без тях.

Като европейски гражданин, гласувал на изборите, се питам кога ще има висок европейски форум не за жертвите на клетите мигранти, а за жертвите от $миграцията на ножа$: Берлин, Кьолн, Фрайбург, Кемниц, Кандел, Кьотен, Нюрберг? Форум за загиналите християни в това число и малолетни? Кога ще се обсъди сигнала, даден от бивш френски министър, че Франция не е на 9 планини от гражданска война?

Зачестиха срещите на Макрон и Вишеградската четворка и е налице съгласие за дискусия за бъдещето на Европейски договор. В нея страните ще влязат с различи тези.

Но дискусията е необходима, защото ще роди истината: ЕС няма алтернатива, ЕС няма да бъде Съединени евро­пейски щати. Лисабонският договор вече не върши работа.