Чували ли сте за Циганския залив край Бургас? Историята на това райско кътче е невероятна
Днес вероятно малцина са чували или чели историята на Циганския залив – едно вълшебно кътче край Бургас. Противно на очакванията това не е плажът в Кумлука, където е най-голямото ромско гето в града. Наследниците на дребните асингани(недосегаеми, превод от гръцки), са там от 60-те години на миналия век или поне тогава се е оформило като гето. Първите данни за населване на ромите около Южния плаж датират отпреди Балканската война.
Истинският Цигански залив, такъв, какъвто е написан в редица исторически карти, се намира на 15-ина км от Бургас. Това е красивото днес Ченгене скеле, където по ирония на съдбата няма нито един ром. Самото му име е еволюирано от Цингене скела, Чингане искелеси до сегашното Ченгене скеле.
Първите данни за този район са от късния османски период, когато историографи пишат, че това място е населявано предимно от циганите. В сведения от 1784 година дори е обявен за град. Легендата разказва, че Васил Левски се е крил на това място, докато е правил пътуванията си от Цариградското пристанище към Дунав.
В началото на 20-ти век в залива е изградена карантинна станция, малко пристанище, няколко хана и странноприемници. През 20-ти век мястото постепенно се обезлюдява, в циганския пристан остават няколко ромски семейства, изхранващи си прехраната с плетенето на мрежи и рибарство.
През 1972 година тогавашният Бургаски градски народен съвет иска да направи разширение на пристанището и кметът Манол Бонев издава заповед лодките на рибарите да отидат на Циганския пристан.
„Бяхме изпратени на 15 километра от Бургас, а лодките, които не бяха преместени, останаха затрупани на кея“, спомня си Димитър Янчев, председател на рибарското сдружение „Морски сговор“ и неформален кмет на Ченгене скеле. След като рибарите са „изгонени“ от Бургаското пристанище, наета фирма построява вълнолом и изкопава два канала за лодките им, а после държавата забравя за тях, за десетилетия.
„Попаднахме на абсолютно диво място – нито път, нито ток, нито вода. Нямахме и транспорт, а коли притежаваха малко хора, дори велосипедите тогава бяха лукс. Първият автобус, който спираше сравнително близо до местността – на около два километра, тръгваше в 5 ч. сутринта от Бургас, когато лодките вече трябваше да са в морето. Не липсваха и скандали с кондукторките, защото не ни позволяваха да качваме в обществения транспорт тубите с горивото за лодките“, разказват старите рибари.
Така в стремежа си да оцелеят, те започват да облагородяват мястото с подръчни материали. Първоначално се правят заслони от дърва и изхвърлени на брега ламарини. Затова и първата улица, която се обособява в рибарското селище, е кръстена „Консервна“ – като символ на материалите, „дарени“ от морето. Постепенно рибарите започват да търсят начини за електрифициране на мястото и прокарват водопровод с питейна вода от най-близкото село – Ясна Поляна.