Преди 35 години Айзък Азимов предсказа света през 2019 г.
Представяме ви прогнозата, първоначално публикувана на 31 декември 1983 г., за света през 2019 година, годината, която сега ни предстои, според великият фантаст и футурист:
Ако погледнем на света, какъвто може би ще бъде в края на другото поколение, да речем 2019 г., 35 години по-късно, трябва да разгледаме три основни съображения:
1. Ядрена война. 2. Компютризация. 3. Космически изследвания.
Ако Съединените щати и Съветският съюз си разменят удари взаимно по което и да е време между сега и 2019 г., няма абсолютно никаква полза да се обсъжда какъв ще бъде животът през тази година. Твърде малко от нас или нашите деца и внуци ще бъдат живи, за да има някакъв смисъл да се описва точното състояние на глобалната разруха по това време.
Затова нека приемем, че няма да има ядрена война - едно не съвсем сигурно предположение - и да продължим оттам.
Компютризацията несъмнено ще продължи напред. Компютрите вече са от съществено значение за правителствата на индустриалните нации и за световната индустрия, сега те започват да се разпространяват и в домовете.
Важен страничен продукт, мобилният компютъризиран обект или робот, вече наводнява индустрията и в хода на следващото поколение ще стигне и в домовете.
Несъмнено ще има съпротива срещу настъплението на компютрите, но ако не се стигне до успешна лудитска революция, която не изглежда вероятна, настъплението ще продължи.
Нарастващата сложност на обществото ще направи животът невъзможен без тях, без тях ще настъпи хаос, а онези части на света, които изостават в това отношение, ще страдат толкова очевидно в резултат на това, че техните управляващи ще настояват за компютризация, точно както сега искат оръжия.
Непосредственият ефект от засилването на компютризацията, разбира се, ще бъде пълната промяна на нашите работни навици. Това се е случвало и преди.
Преди индустриалната революция по-голямата част от човечеството се е занимавала със земеделие и с косвено свързани професии. След индустриализацията преминаването от фермата към фабриката е бързо и болезнено. С компютризацията новата промяна от фабриката към нещо ново ще бъде още по-бърза и вследствие на това още по-болезнена.
Но компютризацията няма да означава по-малко работни места като цяло, тъй като технологичният напредък винаги е създавал повече работни места, отколкото е унищожавал и няма причина да се мисли, че и сега това няма да е така.
Създадените работни места обаче не са идентични с унищожените работни места, а в подобни случаи в миналото промяната никога не е била толкова радикална.
Опустошаване на умовете ни
Работните места, които ще изчезнат, са обикновено тези на рутинни чиновнически и конвейрни фабрични дейности, които са достатъчно прости, достатъчно повтарящи се и достатъчно опустошителни, за да унищожат финия баланс на умовете на тези човешки същества, които са били принудени да прекарват години, правейки това, за да изкарват прехраната си, но тези дейности са били и достатъчно сложни, за да са над капацитета на всяка машина, която не е нито компютър, нито компютризирана.
Именно за такава дейност са идеално проектирани компютрите и роботите.
Работните места, които ще се появят, неизбежно ще включват проектирането, производството, инсталирането, поддръжката и ремонта на компютрите и роботите и цели нови индустрии, които тези „интелигентни“ машини ще направят възможни.
Това означава, че трябва да се осъществи огромна промяна в естеството на образованието и цялото население трябва да бъде „компютърно грамотно“ и трябва да бъде научено да се справя в този „високотехнологичен“ свят.
Отново, подобно нещо се е случвало и преди. Индустриалната работна сила е трябвало по необходимост да бъде по-образована от селскостопанската. Работниците на полето могат да се справят, без да знаят да четат и пишат. Служителите във фабриката не могат.
Затова масовото обществено образование трябваше през 19-ти век да бъде въведено в индустриализиращите се нации.
Промяната този път обаче е много по-бърза и обществото трябва да работи много по-бързо; може би по-бързо, отколкото е способно. Затова за следващото поколение преходът ще бъде труден, тъй като неподготвените милиони ще се окажат безпомощни да вършат работата, от която има най-много нужда.
До 2019 г. обаче трябва преходът да е приключил. Тези, които могат да се преквалифицират и превъзпитат, ще са го направили - тези, които не могат да го направят, ще са назначени да работят нещо друго полезно, или когато управляващите са по-малко разумни, ще подкрепят тази група с някакъв вид оскъдни социални помощи.
Във всеки случай поколението на прехода ще изчезне и ще израсне ново поколение, което ще бъде образовано в новия свят. Много вероятно е обществото да влезе във фаза, която може да бъде повече или по-малко трайно по-благоприятна в сравнение със сегашната ситуация по различни причини.
Първо: Населението ще продължи да се увеличава през годините след настоящия момент и това ще направи прехода още по-болезнен.
Правителствата няма да могат да скрият от себе си факта, че проблемът не може да бъде решен дотогава, докато тези проблеми продължават да се задълбочават, защото ще се натрупват по-бързо, отколкото могат да бъдат решени.
Усилията за предотвратяване на това чрез насърчаване на по-ниска раждаемост ще станат все по-упорити и трябва да се надяваме, че до 2019 г. светът като цяло ще клони към овладяване на ръста на населението.
Второ: Последиците от човешката безотговорност по отношение на отпадъците и замърсяването ще станат все по-очевидни и непоносими с времето и отново, опитите за справяне с това ще станат по-решителни. Трябва да се надяваме, че до 2019 г. напредъкът в технологиите ще ни даде инструменти, които ще спомогнат за да се обърне посоката на процеса на замърсяваването на околната среда.
Трето: Световните усилия, които трябва да бъдат инвестирани в това и като цяло за облекчаване на трудностите на прехода, могат да имат ефект, но при наличието на минимално количество здрав разум у народите по света, което отново не е сигурно предположение. Тези усилия досега отслабваха, конкурирайки се с причините, които подхранваха предпочитаните досега спорове между и в рамките на нациите заради дребнава омраза и подозрения.
Накратко, ще се засили сътрудничеството между нациите и между групите в рамките на нациите, но не поради внезапна поява на идеализъм или добродетели, а заради хладнокръвното осъзнаване, че по-малко усилия ще означава всеобщо унищожение.
До 2019 г. може да се окаже, че нациите ще се разбират достатъчно добре, за да позволят на планетата да живее под слабото подобие на световно правителство чрез сътрудничество, въпреки че никой няма да признае съществуването му.
Освен тези опасности - надвисналият проблем на пренаселеността, замърсяването и милитаризма - ще има и положителен напредък.
Образованието, което трябва да бъде претърпи революция в новия свят, ще бъде революционизирано от самия агент, който изисква революцията - компютъра.
Училищата несъмнено все още ще съществуват, но добрият учител не може да направи нищо по-добро от това да вдъхне любопитство, което заинтересуваният ученик може да задоволи вкъщи на конзолата на компютъра си.
Накрая ще има възможност за всеки младеж, и всъщност всеки човек, да научи каквото иска да научи, когато пожелае, със скорост, каквото той реши и по свой собствен начин.
Образованието ще стане забавно, защото ще се развива отвътре, а няма да бъде под натиск отвън.
В същото време, докато компютрите и роботите вършат работата на обществото и светът през 2019 г., изглежда все повече и повече, че "се управлява сам", все повече и повече човешки същества ще живеят живот с повече свободно време.
Това свободно време не означава да не се прави нищо, а хората да могат да правят това, което искат да правят, да бъдат свободни да участват в научни изследвания, да се занимават с литература и изкуство, да преследват интересни увлечения и хобита от всякакъв вид.
И ако изглежда твърде оптимистично да се предположи, че светът може да се промени в тази посока само за 35 години (той се променя, разбира се, но може да не е постигнал промяната напълно), то тогава да добавим последния трети елемент, космическите изследвания.
Малко вероятно е да се откажем от космоса, стигнали толкова далеч. И ако милитаризмът намалее, космосът ще бъде нещо повече от още една арена за война. И няма да бъде просто място за пътешествия.
Ще влезем в космоса, за да останем там. С помощта на ракети совалки ще изградим космически станции и ще направим първите стъпки в превръщането на пространството в постоянен дом за все по-голям брой човешки същества.
Добив на полезни изкопаеми на Луната
До 2019 г. ще се върнем на Луната. Няма да има само американци, а и от други страни, и няма да не се събират само лунни камъни, а ще се създаде минна станция, която ще обработва лунната почва и ще я изпраща до места в космоса, където може да се произведат метали, керамика, стъкло и бетон - строителните материали за огромни конструкции, които ще бъдат на орбита около Земята.
Една такава структура, която едва ли може да бъде завършена до 2019 г., ще бъде прототип на слънчева електроцентрала, оборудвана за събиране на слънчева енергия, превръщането ѝ в микровълни и изпращането им към Земята.
Това ще бъде първият пояс от такива устройства, разположен около земната екваториална равнина. Това ще е началото на времето, когато голяма част от енергията на Земята ще идва от Слънцето при условия, които няма да я направят собственост на нито една нация, а на света като цяло.
Тези структури ще са сами по себе си гаранция за световен мир и продължаващо сътрудничество между нациите. Енергията ще бъде толкова необходима на всички и толкова постижима само ако нациите останат в мир и работят заедно, а войната ще стане просто немислима.
Освен това ще бъдат изградени обсерватории в космоса, за да увеличат неизмеримо познанията ни за Вселената, както и лаборатории, където могат да се провеждат експерименти - опасни или невъзможни на повърхността на Земята.
Най-важното, което има практически смисъл, е изграждането на фабрики, които биха могли да използват специалните свойства на космоса - високи и ниски температури, силна радиация. Благодарение на неограничения вакуум, нулевата гравитация за производството на обекти, които може да са трудни или невъзможни за производство на Земята, световните технологии ще бъдат напълно трансформирани.
Всъщност през 2019 г. може вече да се появят планове да се изнесат някои отрасли на орбита. Виждате ли, пространството е много по-огромно от земната повърхност и затова е много по-изгодно хранилище за отпадъците, които са неразделни от индустрията.
Няма никакви живи същества в космоса, които да пострадат от притока на отпадъци. А отпадъците дори няма да останат в околността на Земята, а ще бъдат пометени далеч отвъд астероидния пояс от слънчевия вятър.
Тогава Земята ще бъде в състояние да се отърве от страничните ефекти на индустриализацията, но без да се откаже от нейните предимства. Заводите ще си отидат, но недалеч, само на няколко хиляди километра нагоре.
И човечеството, а не само конструкциите му, в крайна сметка ще бъдат в космоса. До 2019 г. първото космическо селище ще се планира, а може и вече да е в строеж.
То би било първото от многото с население от порядъка на десетки хиляди. Те биха могли да се изградят малки общества от всякакъв вид, развивайки по този начин човешкото разнообразие.
Всъщност, въпреки че светът на 2019 г. ще се промени и напредне далеч от сегашния свят на 1984 г., това ще бъде само барометър за много по-големите промени, които ще се случат през следващите години. Добави Коментар