Колко смисъл има в папката, която Петър Кънев размаха срещу висши държавни чиновници (снимки)
Ключови думи:
Петър Кънев, Румяна Михайлова, Димитър Бойчев, БСП за България, ГЕРБ, Главна инспекция по труда, бумащина, бизнес, микробизнес, малък бизнес, среден бизнес
Бургаският депутат Петър Кънев поде акция за освобождаване на микро и малкия бизнес от излишната бумащина и от ненужните административни тежести. Като председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм той проведе срещи с представители на министерства и неправителствени организации, включително от европейски мащаб.
Депутатът от „БСП за България“ в сряда бе поканил в икономическата комисия зам.-министри от няколко ведомства.
Особено любопитен обаче бе диалогът му с изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда“ (ГИТ) Румяна Михайлова. Дамата отговаряше уклончиво и неясно, докато Кънев се опитваше да изкопчи от нея обещание, че ще предприеме мерки за намаляване на административната тежест за микропредприятията, в които работят по 1-2 души.
Бургаският депутат поде темата с въпроса: Има ли възможност да облекчим документооборота за микрофирмите?
Той обясни, че тези фирми са около 440 000. Една трета от тях били неработещи. Така или иначе според статистиката средният брой на служителите в микрофирмите бил 1,7 – 1,8 души.
Петър Кънев бе подготвил и лек „пърформанс“. Той помолил служители на компания, в която е съдружник, да му изготвят целия набор документи, които изисква ГИТ. Депутатът показа папката възмутително, уточнявайки, че за големи компании това не е проблем. Проблемът е, че същите изисквания важат и за микропредприятията, а това за тях вече е сериозна трудност.
„Знаете, че идвам от реалния бизнес. Постарах се и накарах една от компаниите, в които съм съдружник, да ми направят, като дойде инспекторът от ГИТ, какви документи трябва да представят. Ето ви една папка, която аз нямам проблем да представя – 25 документа! 25 документа за едно сериозно предприятие като „Лукойл” или от големите и средни фирми не е никакъв проблем. Но за едно предприятие с двама човека, един гараж, едно семейно хотелче и всички останали е проблем. И вие това го знаете и ние тази тема я коментирахме преди две години. Айде подскажете ни как да го решаваме този въпрос, защото отговорът не е просто еднозначен“, призова Кънев.
Той попита защо ако примерно само двама съпрузи работят в малкото си магазинче, трябва да имат правилник за организация на работното време.
„Когато си решат, тогава ще си работят! Аз като лаик след това ми обясниха, че това било много важно, защото ако падне рафтът с каймата върху някой и му счупи крака, може да е в извънработно време. Обясниха ми защо трябва да има правилник за организация на работната заплата, защо трябва да има правилник за това, това, това и това... 25 документа, което за една голяма фирма не е проблем, но при една фирмица от двама човека, като дойде проверяващият, създаваме хранителна среда вече за друг тип поведение... Помогнете ми, как да го направим така, че да ги облекчим“, отново призова бургаският депутат.
Кънев изкоментира недоволно, че синдикатите, както и присъстващият зам.-министър на труда Лазар Лазаров му обяснявали, че следвало да има равнопоставеност и единни трудови правила, защото ставало въпрос за единен трудов пазар.
„Но вие сами разбирате, че това е абсурдно. И години наред го влачим. Подскажете вие какво да направим. Не искам да задълбочавам темата“, призова за трети път Петър Кънев.
Тук се намеси друг депутат от икономическата комисия - Христо Проданов (БСП), с уточнението, че 25-те документа, за които говори Кънев, са свързани единствено с трудовото законодателство.
„Да не говорим за ХЕИ, ДНСК... което става още повече за двамата човека“, допълни Проданов.
Веднага след него думата взе и зам.-председателката на икономическата комисия Адлен Шевкед (ДПС), обяснявайки, че има какво да каже, защото тя също идвала от бизнеса.
Шевкед изкоментира, че дружество било глобено с 300 лв. за това, че „липсва измерване на импеданса, каквото и да значи това“.
След това думата вече успя да вземе самата шефка на инспекцията по труда Румяна Михайлова: „... Във връзка с микро и малките предприятия, най-вече микро, г-н Кънев, аз мисля, че така евентуалните бъдещи промени би следвало - и така става досега - би трябвало да се обсъждат в един по-широк състав. Знаете ли, аз малко се уморих да чувам, че инспекцията е поискала от една фирма, в която работят само съпруг и съпруга или техният син или дъщеря, всички тези, как да кажа, документи, свързани с удостоверяването на факти по изпълнение на изискванията на законодателството. Аз мисля, че познавам много добре практиката в нашите териториални структури и ако в една фирма няма наети работници, в никакъв случай не мисля, че това, което се твърди за 25-30, аз не съм ги преброила, но искам да ви насоча вниманието, което също пише в този анализ – 300 и над 300 са нормативните актове, които контролира инспекцията. Две трети от тях са свързани само с Кодекса на труда и свързаните с неговото приложение нормативни актове и със закона за здравословни и безопасни условия на труд. Така че всичко това, което като изискване имаме при една проверка, нека да кажа, за съжаление си е обосновано от… задълженията ни като контролен орган...“
Тук Петър Кънев не издържа: „Ама ние това не го отричаме, най-вероятно ние сме го гласували...”
Румяна Михайлова пък отвърна: „Пак ще помислим, уверявам ви, ако има нещо, с което да облекчим режима, но наистина е много трудно, защото от момента на сключване на договора от работодателя още в първия момент се изискват страшно много… Или как, сега ако ги изброя – сключването на договора, неговата регистрация… седем-осем са изискванията по отношение съдържанието на трудовия договор, нали, какво да определи с него – работното време, възнаграждението, отпуските и тъй нататък; и продължим през съществуването му; минем през всички инструктажи, обучения, правоспособности и какво ли не, и ще видите, че… какво да ви кажа…”
Този отговор отново изнерви Петър Кънев и той пак реагира: „Ама дайте да го гледаме заедно, бе, ние това ви предлагаме! Дайте, ние ще бъдем модераторът, ние ще работим с другите комисии. Дайте да променим нещо, вие сами разбирате, че това е пълно безумие. Ей го къде е – те са длъжни да го имат (пак вдига папката с документите). Дали вие ходите или не ходите, това е хранителна среда за корупция, както и да го въртим. Аз не твърдя, че го правите, но отива човекът и казва „сега какво правим”. Аз не твърдя, че взимат пари. Има една сюрия фирми и във всичко е – и по ЗУТ е така, и по Кодекса е така, и по хигиената, и по всичко е така... една сюрия фирми, които са общо взето роднински фирми и където срещу много дребно… официално плащане се изработват. Темата не е в това. Темата е, че има неща, които са безсмислени, и вие го знаете, и ние го знаем.”
Според Кънев това, че се заменят хартиените с електронни документи, не е сериозно облекчение: „Ама то е същата глупост – не се мисли дали въобще е нужно това, а се мисли сега една голяма програма – от хартиен носител ще го направим електронен носител. Дайте, ние за това сме се събрали, въртим се в един омагьосан кръг...”
След това Румяна Михайлова започна да говори как работодателите не разбират функциите на службите по трудова медицина. Тя отговори и на депутатката Шевкед за импеданса, че това всъщност е свързано с електробезопасността и не бива да се подценява.
В един момент се намеси и бургаският депутат от ГЕРБ Димитър Бойчев, който попита все пак какви мерки предвижда социалното министерство за облекчение на работодателите. Зам.-министърът Лазар Лазаров отговори доволно, че току-що с последно приет закон министерството вече е изпълнило всички мерки, които са му били възложени.
Думата взе и зам.-икономическият министър Лъчезар Борисов, от когото като че ли дойде наистина смислено предложение, което може да даде резултат в посока облекчаване на административната тежест за микробизнеса.
Той даде идея да се използва Националният икономически съвет за обсъждане на такива мерки. (Това е консултативен орган към Министерския съвет, свързан с провеждане на икономическата политика на страната. В него участват представители на различни ведомства и институции, както и на националните работодателски организации.)
Лъчезар Борисов предложи, ако се прецени с участието на всички депутати от икономическата комисия, да се проведе съвместно заседание.
„Да направим един брейнсторм и наистина да се дадат ясни срокове към всички институции, защото в Националния икономически съвет участва голяма част от изпълнителната власт, да им дадеме срокове да предприемат съответните мерки“, отсече зам.-министърът.
Тук обаче Петър Кънев пак насочи вниманието си към шефката на ГИТ Румяна Михайлова: „Г-жо Михайлова, ще се постараем ли нещо да отлепим? Моля ви се, права сте абсолютно. Ние нямаме оплаквания от тормоз, от рекет, категорично го казвам. Но самият факт, че ние сме създали тази законодателна среда, означава, че нещо трябва да се промени.“
Шефката на инспекцията по труда успя да отрони само: „Поех ангажимент...“
Петър Кънев каза, че е наясно, че евентуалните промени ще трябва да минат и през тристранката (Националният съвет за тристранно сътрудничество - НСТС), където винаги има съпротива и трудно се приема каквото и да било. Но добави: „Там разчитаме на бореца Валери Симеонов (председател на НСТС). Така че така или иначе ще се опитаме нещо да променим, но помогнете ни и вие. Знам, че има законодателни пречки, които са ни важни...”
Докъде ще се стигне след титаничната дискусия в икономическата комисия, предстои да видим.
На следващия ден обаче Петър Кънев като продължение по темата се срещна в парламента с други важни гости: Улрике Рабмер-Колер – Президент на UEAPME (Европейска асоциация на занаятчийския, малкия и средния бизнес); Вероник Уилемс – Генерален секретар на UEAPME; Кънчо Стойчев – Председател на Съюз Произведено в България; Пламен Грозданов – изп.директор на Съюз Произведено в България и Снежана Атанасова от Австрийския Външнотърговски офис в София.
След срещата Кънев коментира пред „Флагман“: „Темата тръгна оттам, че има една приета фраза в Брюксел за Европа, за малкия и средния бизнес, която е „да се грижим за малкия”, т.е. да помагаме на малките фирми, защото на тях се крепи голямата икономика. И голям бизнес без малки фирми трудно работи. За съжаление това е една политическа дъвка „да помагаме на малките фирми” винаги преди избори. Минат ли изборите, всички забравят.“
Бургаският народен представител обаче се е похвалил пред гостите, че икономическата комисия все пак е направила доста реални и полезни неща: „Буквално миналия и този мандат успяхме да променим закона за счетоводството, успяхме да махнем прословутите графици за отпуски, успяхме да махнем задължителното монтиране във вендинг автоматите на фискални апарати, успяхме до известна степен да решим проблема държавата да не се меси в работното време на фирмите с т.нар. сливания на празници, успяхме да принудим няколко институции да намалят обема документация, който изискват специално от малките фирми...“
По думите на Кънев, общо взето в комисията се стараели да не приличат на това, което „Таймс“ написал за световния икономически форум в Давос - понеже „вчера заглавието на „Таймс” беше: Давос – място, на което милиардерите обясняват на милионерите проблемите на бедните“.
4
Коментара по темата
4.
faktolog
28.01.2018 07:58:48
Михайлова няма нито едно смислено изречение. Това нещо е висш държавен чиновник!!! Ужасяващо е ! ФАКТ!
3.
Хаха
27.01.2018 18:27:59
Елементарно е да се намали бюрокрацията за малкия бизнес, дори за средно-малкия бизнес, но те не искат! Колкото повече бюрокрация, толкова повече корупция. Това е целта им! Освен това, сложната бюрокрация изважда повечето граждани от бизнеса и така предимно само тяхни хора остават да въртят бизнес. Геноцид е да има толкова такси и изисквания за едни малки фирми с малко обороти, или с по-големи обороти, но краткотрайни
2.
Бургас
27.01.2018 12:59:55
Тоя дъртак ли ще ни учи как да правим бизнес като самия той е монополис в печатарството. Ай сиктир бе некадърник. Ако ставаше за нещо щеше да си в Ямбол а не да те засилят в Бургас.
1.
*********
27.01.2018 12:16:02
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.