Киберпрестъпници източват сметки с фишинг атаки и вируси (ВИДЕО)
Компании от Топ 100 на българския бизнес бяха ужилени със стотици хиляди евро. Това става с насочен фишинг, заяви пред камерата на Нова телевизия Явор Колев от ГДБОП.
Атакува се e-mail-а на компанията, от който се извършват разплащанията, води се бизнес кореспонденция и когато трябва да се изпрати копие на фактурата, която да бъде платена, престъпниците я подменят и парите вместо в банката, която ви обслужва, отиват в сметка примерно в бившия СССР, обяснява експертът.
„Може да получите писма от сериозни институции като например НАП, НОИ и др., които съдържат прикачен файл. Потребителят е притискан да го отвори бързо, за да няма санкции. Всички e-mail-и, от които са изпращани такива съобщения, бяха с домейн jp, т.е. от Япония. Не отваряйте прикачени файлове, за да не заразите лаптопа, таблета или мобилния си телефон. Така давате информация до цялата информация, съдържаща се вътре на киберпрестъпниците!“, предупреждава Колев.
Владислав Георгиев пък разказа как се опитал да си продаде лаптопа си в мрежата и веднага бил атакуван от измамници.
„Изненадващо много предложения получих. Единият от кандидат-купувачите се представи за унгарец и бързо се опита да извади комуникацията извън сайта, в който бях пуснал обявата. Получих в рамките на две минути близки по значение съобщения, които най-вероятно са приведени с Гугъл транслейт и гласят нещо от рода на „Аз има много интерес от това покупка. Може ли пише на e-mail”, разказва Владо.
Купувачът иска e-mail, с който българинът е регистриран в платформата за плащане, за да му изпрати пари за доставка на лаптопа.
„Пита ме колко искам за доставката. Казах му 250 евро и той поиска сметката. Усъмних се, че толкова бърза“, добавя Владислав.
За да получи парите от доставката, той трябва да отблокира плащането в платформата, а преди това да изпрати паролата на сметката. Усеща се обаче навреме.
„Започнах да се правя на луд. Писах му, че не разбирам от компютри. Започнах да го мотая, а той се изнерви“, споделя Георгиев.
След няколко неуспешни опита комуникацията е прекратена. Често обаче подобен вид измами завършват с огромни кражби.
„Не е нормално някой да ти иска лични данни по e-mail. Номерата на картите се въвеждат само в защитена среда“, каза Ваня Манова, която е мениджър за България в компания за картови плащания.
Веднъж сдобили се с личните ви данни, киберпрестъпниците могат бързо да използват банковата ви сметка, да теглят кредит от ваше име или да теглят парите ви от всяка точка на света.
Следете постоянно транзакциите по сметката ви, съветва Ваня Манева.
Не се смейте, когато чуете, че някоя баба е изхвърлила от балкона 20 000 лева, а внимавайте, защото може така да ви измамят, добавя Владислав Георгиев.
Голяма част от дискусиите в Европа са свързани с хакерски и фишинг измами, а почти половината потребители търсят варианти за замяна на традиционните пароли с други форми на потвърждение на лични данни.
Само за миналата година щетите от вируси, троянски коне и други кибератаки се изчисляват на 4 млрд. долара.