Протокол от първата среща на мъртвородената дясна партия на Христо Иванов и Радан Кънев
Христо Иванов – Това е неформална среща, която да остане между присъстващите.
Румен (модератор)
Иван Иванов – Живеем във фасадна демокрация, няма чувство че вървим по европейски път. На Боровец се събрахме хора, които смятаме, че сегашното управление е римейк на предишно управление и през граждански дискурси, с хора авторитети, плюс представители от ГС, плюс депутати от ДСБ, да очертаем рамките на един възможен гражданско–политически субект. Идеята за ценности, които могат да ни съберат, според геополитическата ситуация, визия, стъпки и тайминг как може един такъв проект да се разширява и позиционира/консолидира. Обсъждахме и за президентските избори доколко е възможно тази общност да гласува/пасува. В Крайна сметка стигнахме до извод че трябва да разширим срещата и да представим какво се е случило и от там нататък да разширяваме тази мрежа от съмишленици. Финално решихме че трябва да имаме един комуникационен екип, който да се опита да координира идеи и позиции, да държи пръста си на пулса на събитията. Резултатът е Фейсбук група. АРГО. Обща посока – разширяване на гражданското, създаване на политическа фондация и най–вероятно когато обстоятелствата го наложат, да се премине към създаване на по–класически политически субект. Това беше рамката на Боровец. Ден и половина два.
Стояна Георгиева – Групата е за нов проект, различен от ГЕРБ и опозиция на ГЕРБ. Въпрос – преди президентските избори или след тях? Да се очертае и покаже ли инициативата или това да стане с парламентарните избори? Голяма част от дискусията е за проекта . Какъв проект ще е това – със стройна организация или с мрежова? Това ще предопредели неговото съществуване – аморфно или по–структурирано. Как ще се развиват взаимоотношенията с политическия проект?
Трябва да се дефинира проблема, който се опитваме да решим и с какъв инструмент. Въпросът, поставен от Петър Славов от ГС, какъв ще е механизмът, чрез който гражданската формация ще се налага на политическия проект? Дали ще е ядро на нов политически проект или ....
Първа тема – организацията на гражданската общност. Кристиян Таков даде следните теми – какъв ще е персоналния състав, начина на включване, на изключване, да се види как ще бъде представителството, темите по които ще ... да има Интернет платформа за комуникация, персоналния състав да общува помежду си, да има „стандартизиран формуляр за организиране на действия“ кой какво защо и как прави. Право на вето на определен брой хора, ръководство и координация.
Вече говорихме за същността – цялата тази инициатива да се реши с този нов граждански субект да се реши със скъсаните връзки с гражданите и гражданското общество и тяхното политическо представителство. Мисията на този субект е да се възстановят тези връзки и да се канализират в политики. Фондацията да осигурява ресурса – финансов и кадрови за политическия проект, за да е гарант и застраховка на хората, които искат да влязат в политиката, тези хора да знаят че няма да са озоват никъде така че този риск да бъде измерен. Да се даде възможност на качествени хора да влизат в политиката. Говорихме за структурите на ГС. Става дума на няколко пъти за това, че ресурса на българите в чужбина да бъде мобилизиран. Още веднъж Атанас Славов постави въпроса за хибридния субект с идеална цел – какво може да се направи за не стане като с разни партии, тръгнали като движения, от които в един момент политическият субект се еманципира. Няма да се спираме по–подробно на нещата които Христо говори, какви са неговите виждания, защото той вече той е с по–изяснени виждания и той ще говори за това. Тази среща приключи с това, че беше даден мандат да се изграждат структури, да се формулира тяхната взаимовръзка. През цялото време стоеше темата за президентските избори. Дали да се участва на тези президентски избори, защото трябва да имаме представа какво да постигнем с тях и трябва да си призная, че не останах до края на срещата, а нещата се развиха динамично с различните президентски номинации. Ако някой смята, че е имало нещо друго важно от присъстващите да каже, да допълни.
Румен – ако някой от Боровец иска да допълни, да го направи, преди да продължим с коментари и въпроси.
Иво П. – няколко акцента и различни формулировки от мен – наистина смисълът от този хибриден гражданско–политически субект е да направи връзката с интересите на гражданското общество. В момента тази връзка е фалшифицирана и прекъсната. В момента властта се използва за лично обогатяване, за сметка на всички. Активите на всички поевтиняват за сметка на концентрация на ресурс в ръцете на малцина. Събирайки в едно интересите на политическото представителство, е лесно да дефинираме целите на фондацията. Заради дългото време на институционално робство, местата откъдето може да тръгнат такива проекти са разбити и замърсени. Източникът на доверие могат да бъдат само персоналните биографии на хората, които с имената си могат да застанат зад такъв формат. Това е единия акцент, по отношение на същността. Има много моменти които трябва да бъдат обсъждани с различни ПП. Това е предмет на сегашната дискусия. От Радан К. беше направен кратък но добър анализ на ценностния сет на един такъв проект, който може би трябва да разпространим. Няколко акцента искам да уточним – Основната единица, създаваща ценност в обществото, е фирмата и предприемача. Основното е да има среда за предприемачество, от там нататък са институциите, после инструментите на НАТО и ЕС за довършване на недовършената интеграция. Друг много интересен момент, който геополитическата ситуация налага е темата за патриотизма и национализма в смисъла на големите геополитически интереси, да ни държат в сянка. Трябва да се върнем към корените на българското възраждане. Следващия акцент, който бих искал да спомена и с това искам да завърша, е от Огнян Минчев, който каза нещо доста разумно според мен, че част от успеха на това ново начинание е да преведе, иначе сложните за обикновените българи послания, на един центристки език, не в смисъл на ляво или дясно, а в смисъл на здравия разум. Всяка идея, която се подхвърля да има смазката, за да стигне до по–широк кръг български граждани. Това, което всеки разбира е постоянно да бъде обяснявана връзката между конкретния интерес и политиката, която се води. Смисъла на всичко, което си говорихме на Боровец и днес, е връщане на базовата идея на представителната демокрация – представителството на интереси. Когато е била създадена е било възможно да се общува с избирателите, а сега общностите са по–големи и има нужда от посредник като гражданска фондация, канализираща интересите на политически активните граждани в определени политики.
Трайчо Трайков – Искам да допълня за сложния геополитически контекст, в който се развиват процесите в БГ, те не се забързаха, не се динамизираха, но геополитическия контекст стана много по–сложен, на квадрат – събитията в Турция и сближаването и с Русия. Премиерът каза, че започнал да преосмисля възгледите си за кандидат–президент на ГЕРБ. Може би намалява шансът да бъде предложено едно зомби. Хората членове на партии може да не се съгласят с това – задачата не е да се спечелят изборите, а да има максимален брой кандидати с правилния профил. За съжаление, за самата кандидатура не се случва нищо динамично.
Атанас Славов – Един щрих, който ще е предизвикателство за нашата общност. От една страна, Радан каза че трябва да сме антисистемни, защото системата е ГЕРБ БСП ДПС, от друга страна гражданите биха подкрепили някаква центристка commonsense алтернатива. И как се комбинира това – хем центристи, хем алтернатива на системата?
Румен – някой да допълни от срещата в Боровец? .... Добре, всеки се чувства поканен да даде принос към това, което се изложи до този момент като идея.
Ана Димитрова – 4 г. се занимавам с общността на българите в чужбина, Великобритания, Италия, сега съм в Белгия. Аз го връзвах с отговор на един друг въпрос – целта е да бъдем коректив/опозиция или да се опитаме да щурмуваме сегашната система и да я променим. Тактиката и стратегията за двата отговора са напълно различни. Като разбираме как работи сегашното общество има компромиси които трябва да преглътнем, за да се позиционираме в центъра.
Стояна – не знам дали да не изчакаме Радан да дойде, и защо ДСБ вече се смята за изчерпан и не може да свърши тази работа. Ако говорим сравнено с другите партии в БГ тази партия трябваше да свърши тази работа – и върховенство на закона, защита на предприемачите, неща свързани с патриотизма, демократичното и модерното разбиране за патриотизъм, и от тук нататък да се мисли това ново нещо което ще се прави как да е дефинирано и замислено за да разчитаме нещо да стане, а не да бъде най–голямата му амбиция да прескочи 4% бариера. –– Съгласна съм, аз просто поставям един въпрос.
Евгени Кънев – Много теми се нахвърляха и не мога да взема отношения по всички, може би пак ще се наложи да взема думата и тези теми сме ги дискутирали многократно в Гражданския съвет (ГС). Има няколко важни неща – това което Радан е казал, не съм присъствал на Боровец, е каква партия искаме да бъдем – на добрите, красивите и умните до 500 х. души, които да са шумна опозиция и както беше в първите месеци от това управление – част от него или да бъдем побеждаващи. По мои изчисления, България има около 500 х. носталгици по миналото, и още 2 мил., които в зависимост от ситуацията като махалото отиват в една или в друга крайност. Побеждава този, който успее да хване хора от другата половина. Ако отидете назад във времето, между тях не е Иван Костов, има друга версия за 1997 г. как той спечели изборите. Първи беше Дертлиев, втори царя, трети Бойко Борисов. Много пъти съм си мислил за това нещо, вчера четох анализ защо Тръмп се харесва и защо той ще победи. Преди да свържа с с България, малко дълго ще стане – той е хванал три послания, на които се хващат левите – против имигрантите, иска да качва тарифите и да защити работните места и против ,.... Освен това е много важен езика – при десницата имаме недостатък, че каквото мислим това говорим, няма разлика между говорене и действие , с надеждата да не изгубим 200 х. души, които гласуват за нас. Първа задача е, да намерим лидер, защото има поговорка че българинът не върви след знаме, а след знаменосец. Само като намерим лидер, можем да преодолеем границата от 300 х. гласа. Вече имаме опит със синята коалиция, и знаем че печелим 300 х. гласа, с малко късмет малко повече. Значи е въпрос на лидерство и как да постигнем това, към което се стремим е да го заявяваме експлицитно.
Ана Д. – Зададохме един и същи въпрос по три начина – опозиция или не.
Георги Илиев – Георги Илиев, Протестна мрежа, предприемач. ПМ се създаде като коректив, защото го създадохме така. След 3 години все още съществува. Вчера го чухме от парламентарната трибуна, от ДПС, – да не можело ПМ да задава въпроси директно на главния прокурор. Ако трябва да кажа на Атанас Славов – Наско, ако искаме да преразпределяме стойност, тя трябва да се създаде. Искаме да създадем условия, на истинските предприемачи, не тези с поръчките, а тези, които реално създават стойност, да им кажат – ние ще те защитаваме от държавния рекет. Когато успеем да убедим хората, че да има социална политика да има реален продукт и чрез този продукт ще се възроди държавата. Това според мен отговаря на това, че искайки властта.... За да провеждаме леви политики трябва да създадем продукта ,който ще се разпределя.
Искрен Кръстев – От ГЕМ – изследваме климата, имаме много възможности за развитие – имаме два типа предприемачи. Такива които виждат възможност и такива, които действат при нужда. Първата точка е за конкурентните предимства
–––––––
Константин Павлов – Комитата – Ще водим ли публична политика или ще имаме двойно политическо счетоводство? Печелейки доверие и увеличавайки доверието в обществото. Пак ли да поизлъжем, за да вземем властта и да превземем властта отвътре?...
Налице е много ниско доверие в политическата класа, този път ще го намали още повече – хората ще си кажат – и тези са като онези. Смятам, че трудният път е по–правилният, пътят на постепенно възстановяване на доверието. Защото това е истинската промяна, от която има нужда обществото.
––––––––
Валентина Томова – ПР на ДСБ, работила съм като редактор на сутрешен блок – Искам да предложа да се разделим на групи, за да се знае кой в каква област е силен и иска да работи.
Иво П. – Фондацията е този отпечатък на нашето поколение, който трябва да бъде пазител на интересите на българското общество. Това не е поставено като приоритет, и България започва да изостава във всички области. Да имаме годишен мониторинг на прогреса – да следим показатели и индекси, които дават доста обективна представа как се развива държавата. По отношение на политическия проект – ако има енергия да се роди, той ще се роди. Трябва да бъдем реално дългосрочни – за 5–7–9 години например и спрямо такава перспектива да съдим какви компромиси е добре да бъдат правени и какви са неприемливи. В момента за ляво –дясно разделението смятаме че ситуацията е толкова зле, че позицията е нагоре или надолу или напред или назад, а не ляво или дясно.
Евг. Кънев – На 6–7 месец, когато се говори в различни перспективи, се разделяме на ляво–дясно, и Зелените така избягаха.
Трайчо Трайков – Ние нарочно избегнахме да се брандираме, но нашите ценности – лични свободи, спазване на закони, – това е дясно. Дори да не го наричаме дясно, то си е дясно.
Георги Илиев – Поинттейкън.
Христо Христев – преподавател съм в юридическия факултет на СУ. Имах късмета да работя с Христо Иванов. Аз се дефинирам като ляв човек в български условия. Абсолютно е контрапродуктивно да водим такива дебати в публичното пространство. Една от причините на РБ за противоречивия му успех, е припознаването му за дясно. Имаше дясно – НДСВ, ГЕРБ, Бареков.. Ако излязат резултатите от тестове, на хората между нас, то те ще покажат интересни неща . Как виждаме баланса на икономиката, и къде сме в тези цели. Пред нас не стои въпроса дали ще сме в опозиция или в управление. Трябва да консолидираме, демократично и обективно проевропейско ориентираните български граждани, които биха желали да има в България правова държава. Моето гледище е, че тя не може да е ефективна, ако няма социална защита, в Европа има примери как да се реализира. Но на този етап е абсолютно контрапродуктивно да се дефинираме, тъй като етикетиращите се като леви и десни напълно разградиха държавата.
Мирослава (Роми) – Участвам в много неща – Протестна мрежа, Софийски дискусионен форум, „Корал“ – неволно изказването ми ще прозвучи като обобщение, изцяло подкрепям Искрен и Комитата в това което очертаха, макар че обичайно е прието да се започне с това какво имаме, смятам че е по–интересно и по–полезно да изброим какво нямаме. Един въпрос е нравствено емоционален – нямаме вдъхновение, втория – нямаме хора, третия – не сме си формулирали идеята. Ако нямаме хора, абсолютно няма да се справим, ако говорим за идеите и съдържанието, сега се сещам, че на първата сбирка на СДФ, Шварценберк каза, че светът страда без нова идея, удавен в противопоставянето на ляво и дясно. Необходима е нова демократична субкултура, която да мине границите. В нашия малък за нас контекст, всяка дребнавост би била изключително пагубна. Някои от философите казват, че това би бил един от смъртните грехове. Трябва ни нещо, в което има живот и вдъхновение, дишаща алтернатива, а не опозиция.
Мартин Димитров – Извинете че закъснях, но приемахме ЗСВ, и обвиниха ПМ в разни грехове, които ме навеждат на мисълта че са прави (смях). Какво ще стане, ако решим да не се занимаваме с политика? Ще се направи правителство ГЕРБ–БСП, и ще има отвращение от него. За ГЕРБ е важно да няма алтернатива, която да не им посочва грешките. Тяхната цел е да няма такава опозиция. Ние знаем какво ще се случи, но не знаем кога. Въпросът е, какво правим в такава ситуация. Говорим за ляво и дясно – по важните въпроси в парламента, ГЕРБ, ДПС, БСП са винаги на едно мнение. То винаги е заедно и добре организирано като гласуване. Ние знаем какво ще стане. Ако решим да правим по–приятни неща от политиката, знаем какво ще стане. Можем да формулираме алтернатива около нерешените проблеми – за нашите проблеми. Като говоря с Ники С. – той казва, аз съм над ляво дясното. Да говорим за корупция, от такава алтернатива ще има нужда в България. Тази тема ще бъде забравена и който крал крал. Белене е същата работа. Прокуратурата щяла да проверява тези, които спряха проекта, а не тези, които изхарчиха парите. Тия хора са винаги на страната на монополите. Да не допускаме монополите да малтретират потребителите с високи цени, така че и двамата можем да ги привлечем. На пазара за горива КЗК ще бъде като старата КЗК и тези, които преразпределяха, ще продължат да го правят. Това трябва да е показвано и разобличавано и има хора, които ще застанат на наша страна. Въпросът е – управление или опозиция? Ние трябва да стоим зад разрешението на тези проблеми и ще бъдем открита опозиция, ако някой каже че има същите идеи, можем да бъдем заедно. Нещата опират до съвпадение в позициите, но не с хора, с които е невъзможно да бъдат съвместно реализирани. Освен нещата, които ще свършим полезните, е тази фондация. Да говорим за нашите сравнителни предимства, да се види, че има нужда от такова нещо.
Накрая нещо последно – демократичната общност, които сте вие, като Трайчо по–дясно или като Ники С. по–леви, демократични, винаги се намира причина да не тръгнем заедно. Всеки опит с тази група хора да се съберем е имало причина, винаги са били... винаги е имало някаква причина – знаеме ги тия, и не ни харесва този подход и използват две думи да не се направи. Винаги се е намирало причина да се разделиме, и се почва с компромисите, ако не са тези, да са други – а те са лоши. И може би това е причината.
Николай Стайков (Ники С) – един много бърз отговор, да отговоря на Мартин. Понеже съм бил журналист и съм наблюдавал отблизо приватизацията на Костов, наблюдавал съм и по времето на царя и на следващия майтап (голям смях). В момента, в който влезеш в управлението няма ляво и дясно, има правилно и грешно. Искам да се върна към това, как да се консолидираме. Искам да припомня една годишнина отпреди, за левия фронт – 70 години ОФ. Изключително интересно е да се наблюдава как беше отпразнувано 70 г. ОФ. Прави се инициативен комитет и влизат всички в него, които споделят ценностите му. Виждаш огромна гражданско медийна политическа общност, каквато ние нямаме. Виждаме една грамадна мрежа на БСП, която пази БСП да не се сгромоляса, а да отмира по чисто биологични причини. 7 партии, няколко ветерански и прочее организации, тракийски дружества и подобни, също и Съюза на читалищата...,
Георги Илиев – Преди да разбереш кой е шеф...
Иван Иванов – Шеф е Стоян Денчев.
Ники С. – Това е една отиваща си, но не отишла си мрежа, която продължава да работи. Ние в продемократичния и проевропейски сектор нямаме такава мрежа, изключая отделни пикове като 2013г., когато имахме нещо. Ако анализираме списъка на лявата мрежа на влияние, има адски много организации ползващи обществен ресурс – военноинвалидите разполагат с огромен ресурс, има още организации ползващи ...
.....
Антоанета – А за България
Ники – Гледаме да се закачим някъде. Не мога да си представя института на Антоанета да се закачи за политически проект. Това от донорите ще се определи като политически проект... И ако работим по западните правила, не можем да го направим. Затова и фондацията е добър проект, за да се консолидираме.. Така връщам на темата от консолидацията. Имаме нужда не от център, а да работим заедно ...
Светослав Малинов – Ще си запазя правото на второ изказване . Отсъствал съм от предишните срещи. Има неща които не чух, а са основни. Не съм чужд на гражданската логика, но ще удържам политическо–партийната перспектива. Това е най–представителния парламент, и всичко е друго и от европейска точка също е така. От европейска гледна точка в БГ има десница и тя е ГЕРБ. Това е място, където ключови различия не съществуват и там лявото и дясното не съществуват. Има ги и левицата и десницата, но в гласувания рядко се разделяме. Ние в България нямаме предусловията на демокрацията и там са различията. Когато имаш спорове върху предусловията е контрапродуктивно да се концентрираш върху разликите ляво–дясно. Това е важно за част от избирателите, за мен лично е, но не е по принцип. В началото на прехода това беше много важно, и беше написано на небето – всеки знаеше какво е, и нямаше нужда да се дефинира. Кризата настъпи, когато големите постижения ЕС и НАТО станаха част от националния консенсус. Какво да правим – старите политици изпаднаха в криза, и трябваше да измислят тема. Битката с монополите, примерно. Това се връща в България. Отново имаме дебат по предусловията и затова откриваме хора отляво, които са ни по–близки. Чисто политически – има липса, която избирателите чувстват, и тази липса се усеща от изтощаването на лидерството на Борисов. Ако Борисов си отиде, няма да има нова енергия. Вижда се, че освен РБ десницата няма други хора които да претендират за нещо различно, а и самият РБ се раздели. Да използвам и аз тези свободни, достатъчно разочаровани да не повторят вота си, но мотивирани да подкрепят нещо ново. И това ново, съвсем определено ще е анти ГЕРБ, то не може да е друго. Тази липса за предусловия за демократичност и честно е налице. Това усещане за нечестност за политиката. Той обеща да го направи това – да накаже нечестността, а той реши да строи магистрали. Той не въздаде възмездие, а пътища чрез които ще имаме по–добра икономика. И това е ситуацията. Учредявал съм ДСБ, СК и РБ – И трите проекта отговориха на остра нужда и имаха точен тайминг на създаване. Мощно политическо лидерство, Костов, нужда от единство. И накрая – как да бъдем по–заедно от РБ .. Аз бих казал айде стига толкова заедно, но стига толкова заедно. Но думата заедно остава, не искам да иронизирам. Понякога и заедността вреди, не само разделението. Избирателите искат нещо, което да противостои това което се задава – ужасяващата коалиция между ГЕРБ и дъб. РБ, понеже се пръкна от нищото я предотврати. Но ако се случи – разграбване и подялба на ресурси, и освен това геополитическа преориентация – и слабост. Затова моментът е подходящ за по–смело движение. Ние представлявайки тези граждани няма какво да губим. Не се получи РБ да представлява тези граждани –– и знаем изборите са чудесна възможност зараждане на политически формации – осигурен от закона и държавата начин за раждане на нови партии. Тези президентски избори – през тях да се създаде този нов политически субект. Ако изборите отминат и не се получи този пробив, отиваме към този сценарии. АЗ мисля че няма да успеем да се справим с пробива, защото ще започнат да се затварят вратите. Според моя опит – 2–4 години.
Антоанета – отказвам се. Нека вървим по дневния ред. Христо.
Румен – да почиваме
Атанас Славов – един щрих да добавя. ако в първите години демонтирахме системата, в края на първото десетилетие започнахме да изглаждаме институциите а сега трябва да демократизираме институциите, а именно затова говорим за гражданските проекти а не за политическите, а именно заради това ляво и дясно не стои на дневен ред. Удържайки дебата в основните ценности няма как – от участие до пряка демокрация, остава.. трябва да присъства
Гроздан Караджов – едно изречение за следващата дискусия. Като контрапункт за т. нар. идеология. Много е опасно ако се тръгне без идеология. ИМ а едно подхлъзване по това, статуквото и промяната. Утре ние ще сме статуквото. Идеологията казва какво можеш и какво не – ако ри имаше идеология щеше да има граници, които не трябва да пресичаме. Затова е важно да имаме представа в първия ден да има репеи и да го наречем идеологически документ и това да не можем да го ревизираме, освен в изключителни случаи, както въпросът за сигурността ще трябва да внесе промени. Гласуването в парламента ще ви позиционира. Това е по–скоро за публично и за медийно консумиране. Статукво промяна също не е трайно но ако сложим най–важните неща и аз имам идея за тези неща, това беше основната грешка на блока – амалгама не за срещащи се материи. Видяхте колко лесно се отлепи, все едно се разпаднахме.
––– почивка ––––
Румен – почивките кратки ли са?
Ники с . – по 15 минути са
Румен – в почивките понякога се върши повече работа... Във втората част, е озаглавена „Гражданска общност и политическо представителство“. Защо гражданите бягат от политиката, кой да бъде приемливия модел за участие в политическия процес. Основни докладчици са Христо и Николай. Преди това обаче искам да кажа две неща – едното е във връзка с една забележка на Тони, към която се присъединявам. Ако може изказвания да бъдат концентрирани в продължителност около 5 мин., да сме по–кратки. Второто е една покана – преди Х и Н да развият позицията за модела на гражданското участие, искам да подканя хора, които да представят гласове на българите в чужбина и активисти извън София. Миналия път в Боровец се говори много за тези големи групи, искам да поканя всеки от нашата група – който се чувства, че представлява някоя от тези групи, да се представи и да видим дали сме представили тези две групи –
Иван Киселов (Лондон) – не мога да претендирам за структурирана гражданска активност. Голяма заблуда е да се гледа на българите в чужбина за едно по–правилно решение. Досега с образование и професии не допринася към морала и не изгражда личносттаь каквато очакваме да бъде и да очакваме хората да се приберат... Хората там са три категории . 1– които искат да се откъснат от България 2. хора, на които им липсва чалгата и искат да се върнат при нея 3. хора с идеи, които искат нещо да се случи. От една страна те са нашия таргет, но те са и таргет на всички. Проблем е, че те не са добре информирани. Източниците на информация не са правилни, примерно dir.bg . Те си спомнят сатрите вестници, четат тях. Те са загубени, объркани, и не намират нещо към което да се прихванат, да им даде ясна надежда и посока. Има много работа, която трябва да се свърши .
Христо Иванов – Иван е човекът, който попита въпросът с огледалото
Румен – Велислав Минеков.
Велислав Минеков – Аз съм хабилитиран каменоделец.
Георги Илиев – Масон, масон (смях)
ВМ – Връщам се от Истанбул. Говорих с български турци, наклонени към партия ДОСТ, там има очаквания. Ако преди седмица имаше свободомислие, в този момент има пълно съгласие с действията на Ердоган. Някакви странни обяснения за борба с мафия, която не знаех, че съществува, с една дума съществува страх. За съжаление, никакво внимание за трагедията в Турция. На колегите са отнети паспортите, всеки ден се подписват в районното. Нямаме управление. В понеделник подадох оставка, която ми казаха да връча на майка си и баща си. Наистина застраших колегите си. Направете някакъв жест, да направим някакъв жест. И няколко думи за това, което правим сега. Аз усещам като СДС 3, ДСБ 2 или нова ПМ. Или група на по–умните, за сметка на по–глупавите. Тука имам приятели, канени непрекъснато в нови политически проекти. Поканиха ме и в ДОСТ, не се съгласих заради управлението на партията от милиционер. За да има политическа организация, бедата е че са нужни пари, идеология която можем да пуснем в затишие, нужни са медии, нужна е личност. ако имате друга рецепта, споделете, това е според мен. Даже, ако искате да почнем с личността и да свършим с кутията за петолевки. Това е едната беда. Другата беда е, че се стигна до пълна маргинализация на тези, които искат да подкрепят някаква политическа организация. Много малко идеалисти има – в София, Пловдив, Варна. На другите места, лицето искащо да стане партиен член очаква дъщеря му да стане учителка. Ние сме затворени в това общество.. Като истински българин съм затворен в мрачните прогнози.
Владислав Тодоров – от 10г. съм суверенен гражданин, преди 10 години съм гласувал за ДСБ, от тогава пазя суверенитета си на гражданин. Аз живея 25 години в чужбина, може би съм се денатурализирал, но подкрепям изказването, че няма смисъл да се ангажира общността навън, аз познавам общността в Америка. Трудно е да се дефинират българите в чужбина. Това което ги дефинира са баницата, културата, музиката и лютеницата. На тази основа те се събират. Иначе всичко е разбито – на интерес към България, икономически интереси и тн.
Там има голям масив българи избиратели, които ако се запази правото да гласуват може да се окажат решаващи на някакви избори. Но извън битова България и митовете за величието и падението на българския народ, е трудно да се инструментализира тази общност и се съгласявам, че това ще е прахосано време и усилие. Това, което ме интересува от предния панел, е – за мен, става дума за една общност, която опитва от 15 години да се преназовава. За да оцелява политически или по друг начин си измисля структури, реинженира ... как да се реинженираме от едни други, за да се компенсира загубата на доверие, да се явим с нови маски, с нов дискурс,... За мен това е основния проблем. Тази общност се е конституирала като гражданска. За мен тази общност се е конструирала като гражданска. Но в съзнанието на хората – това е една малка NGO общност, софийска. Тя се държи в критически електорален минимум. На мен ми се наби в ушите – гражданска такава, гражданска онакава. Това е стар клиширан начин за назоваване кои сме ние. Всички са граждани, част от тези граждани са гражданско общество а другите некачествени граждани. Може ли да се опитаме да мислим за нов проект и или визия като се въздържаме или елиминираме клишето на „гражданското“.
Извън тази общност не се говори за това. Навън дискурса не претендира да говори на тази територия. Гражданското е облепено с какви ли не етикети – партийни и медийни като една среда работеща в протестен, NGO режим, и охранява неработещи за останалите ценности.
Навън, извън тази общност живеят хора, нормално или ненормално. Ненормално по–скоро. Но разширяването не може да става чрез разширяване на клишето на говорене. То става чрез претакане на NGO разработки, на политическо инженерство. Мъчим се да инженираме организация или взаимодействащи си по–малки организации. В същия тоя план. За мен основен въпрос е лидерството, това, което придава органика на политическата машина – било то движение, или партия, е лидерът. Трябва острастен човек, който да събужда страсти, да ангажира внимание, да възбужда въображението на хора, които да си мислят, че ще живеят по–добре ако го следват.
За мен, опита на политическото инженерство е висок. Инженирани са проекти. Думата проект ме дразни. Проект на гражданското общество. Това е страст, дори не е страст, а бюрократично говорене. С това не може да се избие никаква риба, да говоря с българския израз. Няма лошо човек да бъде лидер, не трябва да се побутва, той сам да излезе и да му се даде доверие и подкрепа. Да чуя страстта на лидерите, които скрито или открито се фантазират като такива, какво ги вълнува, език, визия, с какво искат да счупят консенсуса ГЕРБСП, по някакъв начин да счупят клишето и как тази организация ще се движи, ще пробива, ще печели. За мен анализи, ситуативни маневри, опортюнизъм, ако сега не, утре няма как, са напълно безпредметни. Говоренето за инженерство има смисъл, само ако се яви визия, ако произтече патос на някаква личност, ако се опитаме да конфронтираме тези идеи да ги проверим, докато се стигне по–обща визия или програма. Защото, и така завършвам има боксуване в език и опортюнистична настройка. Ситуационен тип маневра и едно клише се движи в пространството, то се свива повече, отколкото се разраства, и работа няма да се свърши. Ако ние тук си въобразяваме че ще вземем властта, тези хора тук, без страстен човек няма да стане. Не вярвам, че без страст може нещо да се прибави.
Емо Мачиков – Във връзка с изказването на преждеговорящия. Българите в чужбина не се свеждат само до лютеница и баница техните чувства към България. Проведохме кампания „Излез и гласувай“. Имаме около 5 х. човека, които искат връзка с политическата обстановка в България. Искат да участват активно и да им се чува гласа. Те искат реална помощ, реална връзка с България. Много по–трудна и по–неблагодарна е работата с българи.
Румен – Не забравяйте, че Христо Иванов и Николай Стайков не са се изказвали. Ще ви стигнат ли 40 мин.?
Христо Асенов (Смолян) – преди година реших, че щях да се занимавам с политика. Взех това решение след разговор с мой приятел, шеф на полицията от ДПС. Решихме да се свържем с хората от нашата община. За една нощ измислихме име, един дизайнер ни направи лого. За едни избори сме втора сила. Електорална, а не политическа. Казахме за какво сме – гл. архитект бави разрешенията, няма транспорт за работниците, събрахме се 25 човека лидери на каузи. Работихме зверски по време на изборите. Работихме по 16 ч. по време на кампанията и бяхме засипани от жалби. Не знаехме как даваме запалки и други материали, и наехме консултант да ни каже как се прави. И за моториката е необходим лидер с огромно чувство за непременност, с мотор за случването на едно такова нещо. Имаме девет мандата в местния парламент. ГЕРБ ни унищожиха малко бюлетини, имаме кмет в родното място на Дора Янкова. ГЕРБ се оказаха крадци като започнахме да научаваме информация. ГЕРБ направи Коалиция с ДПС, микимаус коалиция, и ни крадат. Да, нашия сайт КРОС се казва нашето сдружение – ако видите официоза в нашия регион – има 5–7 х. прочитания като пуснат нещо, а ние като пуснем, имаме по 18 хиляди прочитания. Дори само ако изнасяш информация, хората те уважават. Но трябва да има моторика, защото е необходима огромна сила да се случват нещата.
Румен – аз предлагам Николай и Христо да развият позицията си и след това другите ще вземат отношение.
НС – имах предложение, което не можех да откажа. Формулирах три много важни въпроса – защо гражданите бягат от партийно обвързване? Защо се събират политическо активни граждани в определението на Сашо Симов в „параполитически структури“ или на Бареков – в „политически кръжоци“? Защо се случва това? Отговорът е много важен за каузата.
Какво показаха сегашните опити за гражданско участие в политиката. 25 човека ли сте в ГС?
ИИ – Да
НС – Ето сега можете да ни разкажете, как се случи, в какво успя и в какво не успя. И накрая – на каква основа да се обединим и как да го направим? В последните години се натрупа опит с различен успех, формализация, методи и ще бъде загуба, ако не го обобщим и не го използваме за по–добро. Това, което съм направил, е импровизиран опит за визуализация на това, което имаме след 14 юни 2013 . Това ще е любопитно за политиците, щото всички знаем какво стана с Кунева и прочее, но не знаем какво стана с гражданите след 2013г...
ГС, ПМ, няколко спин–оффа, MoveBG и няколко от по–малките групи, появили се след тях – Обединени реформатори, Движение обществен натиск. Кой го няма – няма Ранобудни студенти, всички стават късно вече. Обяснението е малко по–дълго за тях. Другите параполитически субекти са хора с повече организационен опит. Това което няма на картата – едно НПО на по–възрастното поколение протестиращи. Зелените са частен случай. Искам накратко да ви кажа кой е тук. И да ви кажа кой е на гражданската карта. Ще дам на хората от РБ, посока, експертност и лимитиран състав, и той не подлежи на никакво разширяване. С каква цел е била създаден ГС. Кръгът OneMoreBar. На юг от парламента се събираха ГС, а на север, в кафе Галерия се събираха Протестна мрежа. Неслучайно са в горната част (сочи слайда) – по-влиятелните субекти – по-надолу е ситуацията OneManShow и един-два файтона с хора. Никоя няма повече – Едните се мерят с файтони, другите са с автобуси. Защо си позволявам, защото имаме с помощта на приятели замерване. Според две замервания, имаме два пъти частично определени показатели. Август 2014 и януари 2016 – назовете гражданска група която познавате? При отворен въпрос – ПМ е най позната с 18% при отворен въпрос, до 55% при затворен въпрос. За едно сравнение – MoveBG е 1%. Имаме голям диапазон на публична разпознаваемост. Това е резултат най–вече от острите позиции становища и тн. През лятото на 2013 година една група казаха, без партия няма да стане – беше с две крила християнско консервативно а другото либерално – либералите победиха. Знаете резултатите от изборите знаете колко успяха – 2500 гласа имаше Виктор Лилов като кандидат кмет на ДЕОС.
ПП „14 юни“ е необявена група, от която двама от хората на снимката казаха че подкрепят, но няма да се включат. Нямам информация колко подписа и как са направили
Move BG имаме човек – Христев – елитно дискусионна, продължава да работи, продължават дискусиите, имат хубав сайт, за резултати не мога да говоря, това което знам е единия процент разпознаваемост.
Движение обществен натиск, 2/3 обединени реформатори, те станаха част от РБ, сложил към ги, въпреки че имат 1200 лайка във Фейсбук, това е вид измерител на популярност.
Какво се промени извън съществуващите партии. Много или малко ей това е.
Изводи – накрая опита на ПМ като ядро от това, което имахме на улицата през 2013г. показа недвусмислено, че накрая 90% от хората които остават, са икономическа независима средна класа, по–малко от 10% са на заплата. И това основното са свободни професии – адвокати счетоводители, айти, но активисти, композитори, поети и тн. разнородни като ниво на доходи и образование, но след една дебела черта – малка, но икономическа независимост. милионери няма.
Влад Тодоров – членовете на партии могат ли да се нарекат граждански активисти?
НС – Много често в гражданските инициатива влизат партийни членове, но влизат които не са в ръководството влизат и с известно неудобство върви и с някакви оправдателни аргументи, да си партиен член не е гот.
ВТ – Автоматизиран глас е партийното членство, а гражданското не е. Не е ли това?
НС – Противопоставянето на гражданско и партийно е интересна тема. Очевидно има причина Кунева да си кръсти партията ДБГ. Ние бяхме изненадани от социологията. Ние бяхме изненадани да видим 52% одобрение за ПМ, очевидно и протестното и гражданското влияят. В момента партийното е компрометирано лично. и това е моето лично обяснение. Давам думата на Христо.
ХИ – аз ще се включа в тази размяна на реплики. Не трябва нормативно да противопоставяме гражданското на партийното. НС разглежда една реалност в България. И тази реалност отключва енергия, под формата на протест и на кампании. Тя не може да е извън конкретната криза, да се превърнем в траен политически фактор. Наистина има висока степен на тази част на социалния спектър в България, много висока степен на нежелание, на хора ангажирани в каузи да преминат от активизъм в партия и лидерство. И този проблем, тази енергия която пулсира, не можем да е я превърнем в политически фактори да я превърнем в хранителна среда която да излъчи лидера който да се появи. Да това се нарича гражданко за да може тези моменти на избухване на енергия, да се разграничи от политическото, което е анатема.
Сега как да го измислим, да правим едно и да стигнем до траен политически субект на сцената. Това отвън изглежда като едно клише, което един човек като се връща в БГ то е така. И правим това – една енергия.
ВТ – енергията се ражда чрез конфликт и да се обостря (смях)
ХИ – и конфликт има и обостряне има. Лошото е че когато един авангард започне да се обостря като ПМ, това го откъсва от мейнстрийма, който започва да се плаши от по–резките фрази. В момента в който се опитваш да надделееш над белия шум на българската медийна среда. Машината на Пеевски е точно това – произвежда шум. И в момента, в който се появи някой тя така съсипва всеки, който би помислил да направи нещо. И му нещо да му каже – да не си помисля дори. Всички изглежда като че ли се занимаваме с клише, но това са реалностите. Това за което аз искам да поговоря, е резултат от един процес който стартира за мен след като подадох оставка като министър. Ще го разкажа от гледната точка на моя индивидуален опит. Не успяхме да създадем мутация, в която кризисните огнища раждат енергия. Понякога политическата машина коригира своя курс. Днес това, което се случи и искам да поздравя колегите в парламента – огромна част от властовия елит, така наречените магистрати искат да се присъединят към различни организации и това повишава шансовете им да прогресират в кариерата. Имало е два опита днес беше третия парламентът да ги регулира. Много интересното е, че два пъти тези опити бяха замитани под килима, днес именно факта че създадохме една среда с повишена чувствителност по сложна тема като съдебната реформа, но това се превърна в тема с чуваемост, ражда енергия. Това че в парламента има хора действащи по така формулираните проблеми на тях им се наложи да приемат текст. Текстът е неособено пригоден, институциите изглежда няма да го прилагат но показва следното – В различни конфигурации раждаме енергия която има точков ефект, но няма трайност. Въпросът е как да превърнем това в нещо трайно. Какво имаме? Нямаме трайност, ясен модел, култура, лидер, финансиране. Имаме проблем.
ХИ – този тип справедливост минава в един архаичен модел на социална справедливост. – как да решим проблема със справедливостта. Темите за върховенство на закона. Бях във ВТ и ми падна акумулатора. Таксиджията ме позна и каза – „Да, без върховенство на закона няма да стане“, той ме позна. Децата ми искат да се върнат тук, но знаят че без върховенство на закона няма да стане. На най–примитивно ниво усвоява ресурсите, но от друга страна запушва икономиката и развитието за да поддържа този модел, който може да съществува само в много ограничена и затворена среда.
Направихме много за да стане известно извън NGO кръговете. Това, което ми се случи като министър – ББ канеше NGO човек, който да мечтае да остане министър, по тема без резонанс в обществото. Аз мисля, че самият Борисов беше изненадан колко много тази тема резонира.
Поради този скандал прилична част от реформите ще бъдат приети – с ръмжене и плюене, мина нещо в редуцирана форма,. Тоест, поведението на системните политически играчи, те самите разбират, че в тези теми има обществена енергия, енергия на скандализирането, когато парламентът изневери на очакванията на протестната общност. Тя не може да стане проактивна.
Тя се роди 2012 година, със закона за горите. Малка група предупреждаваше, и после станаха големите протести. Но когато видяхме, че държавата отново краде, това и излезе. Въпросът е авансово как да ползваме тази енергия и да я употребим в този процес. Да дадем брандирането и ключовите рамки, като идеология. Гроздан каза – да си кажем какво можем и най-вече какво не можем да правим. Примерно системната корупция – как задуши...
Влад Т. – „Партията на справедливостта“ е реална идея...
ХИ – схемата по която работим е социологията показва 10% хора които разпознават този проблем
Влад Т. – да му се даде повече думата
ХИ – как да тръгнем от 10% за да дадем по–големия бранд и по–инклузивния. Възможно е да гледаме по–големи и по–глобални тези. Конкретен проблем, дефиниран като анти– и се движиш натам. В крайна сметка, Бърни Сандърс е бъдещето, в което да вярваш, но това което дава старт е анти–естаблишмънт говоренето. В България имаме модела Кой, може да го наречем мафия, олигархия, който задушава развитието на страната. То не налага преразпределителен подход като в Америка, но има и други проблеми – работещи институции, свободни медии, дебат, да се чуват аргументи в него, това всичко е задушено и запушено. В крайна сметка, най–проста отправна точка е осъзнаването на този проблем и опита да се консолидира... И ефекта на снежната топка как това да се случи е въпроса. Другият въпрос е геополитическата промяна в последните 6 месеца – абсолютно извън дебат неща са подложени на съмнение. Преди 6 месеца беше невероятно да говорим дали България ще остане в евроатлантическите структури. Нашият политически камертон – Бойко Борисов е знак, че темата за НАТО ще е водеща. Той иска да заеме позиция на неутралитет. Той си представя че ще е в центъра и ще играе ролята на балансьор...
Влад Т. – излизане на България от НАТО...
ХИ – България ще излезе по терлици, заставайки на неутрална позиция. Ние заявихме, че не принадлежим там. Цялото ляво предложи декларация на неутралитет че в конфликт русия НАТО няма да участваме. С действията си ние сме се ориентирали към излизане. Темата – принадлежим ли към НАТО е сериозна тема, а преди месеци и седмици не беше мислима.
Клишето гражданска общност има значение, защото се употребява в България на тези хора, формиращи мнение в определени кръгове, носещи заряд от липсващото доверие. Авторитет, който пеевската машина се опитва да избие и ерозира. Това е колективен политически ресурс който тази общност притежава, а всеки от тази общност знае, че този авторитет умира в момента, в който той стане партиен член. Ние трябва да направим това – тези хора представители на тази общност, лидерите да им предложим формат, в който те биха се съгласили да дадат подкрепа, без да се обвържат с политически проект, но проектът да разполага с този ресурс, защото на него ще му липсва много ресурс – нито телевизионен, нито финансов извън тази кутия, в която може да се събере. Но да започнем от това.
Къде е този слайд който бях направил?
Бранд
Лидер
Други органи
Програма
Платформа
Листи
Коалиране
Назначения
Тинк танк – гражданска общност – политически проект
Шансовете тези малки партии да се превърнат в общност и да се слеят в нещо, в което да се влеят и други, са много малки. Но там има и много организации, много от тях неформални – те нямат и лидер, който да бъде поканен на разговор. Знам го, че моето мнение се чува. Как тази вселена състояща се от несъвместими партии, мрежи и др, да я сложим под общ знаменател. да даде на един политически проект бранд идеология, това са свързани неща, да даде на тези толкова чувствителни към своя ангажимент граждани, някакъв първоначален импулс. През тези месеци видях, че правим коалиция или нова партия не е много привлекателно за отделните елементи които могат да се включат в този... чувах „да, трябва да имаме представителство, присъствие, но не съм съгласен с тези с този, те ще ни излъжат“.
Силно наелектризирани със статично електричество, което ги отблъсква едни от други. Да започнем с артикулирането на гражданската общност като такава. Първо в нея ще се включват само хора в лично качество – а не като партии, бизнес и тн. Като хора, носещи послание. Защото в българския политически живот лидерство има. Когато говорим за лидер такъв има – ние говорим за ББ, всички репортерки и камери са влюбени в него, не може да излезе от телевизора. Ясно е, че такава фигура не се е появила на хоризонта и включително хора чиято репутация излиза извън този кръг. Надяваме се да излезем като лидер, убедителен.
ВТ – Себе си виждаш ли като такъв човек?
ХИ – себе си виждам като човек който да подкрепя...
М Николова – една такава общност не може да роди само един лидер. Поне един лидер...
ХИ – нека отложим въпросите за лидерството в следващия панел. И именно моите усилия в това да конструираме общност и тя да си търси лидера , практиката показва, че второто не работи. Сега да видим първото ще сработи ли. съвсем накратко, не ми се разви приказката както си я представях. Идеята е, да започне от тази общност, от видимите лидери на мнение и сме говорили за 300 души. В тази общност трябва да знаеш следните неща – усилието е да да дадеш подкрепа и тласък за нов политически проект, без да ставаш член, но срещу това, което даваш – репутация и авторитет, получаваш контрол върху определен кръг решения които бъдещия проект трябва да консултира с тебе. Този кръг от решения е примерен (на слайда) и това е, което трябва да е абсолютно ясно според опита ни от ГС, когато му беше обещано, че политическите решения ще бъдат консултирани с него. При условия за консенсус, е рецепта за провал, който настъпи скоро след това. Трябва да има ясна листа на теми, които ще се включат след консултации, защото е абсолютно невъзможно да се реагира в реално време, ако трябва да се консултираш с граждани, които да мислят, и да ти отговорят, няма да стане. Неща, които позволяват физиономията на този субект да бъзе запазен.
Тази общност от 300 да нарасне до 3000 души. Бихме могли да ползваме модел, всеки от тези 300 би могъл да включи. ще забележите че това е моделът на финансовите пирамиди (смях). Ще стъпим на нещо, което работи. Когато се подпише нещо за нова ПП, това не те ангажира да станеш член, тоест тези 3000 души могат да запазят своето гражданско качество с условието, че така договореното качество ще има гаранция, че ще се провеждат тези консултации. Не само този проект трябва да обедини някакви хора и да даде резултат, но и да произвежда политика в ключови сектори, за да обърнем тренда на развитие на страната. Той не е добър и е ясно, че има 5–6 области които ако се обърнат, може да се обърне и тренда.
Затова, може да създадем това, което Иво нарече „фондация“, аз му викам „тинк танк“, за да можеш да участваш като експерт в това усилие, не само да поставяме проблеми, но и да предлагаме политики. В режим на въпроси и отговори съм готов да продължа...
Румен – Ще обявя почивка, и ще се уговоря с Христо и Николай дали да има президентски модул или имаме и малко въпроси и отговори към представянията.
ВТ – аз имам въпрос, много кратък – обсъждано ли е как движението да преодолее началния момент? Вместо да се каже мрежа или проект да се каже движение?
Пепи Кънчев – аз съм от Правосъдие за всеки, липсват много неща. Гласувай без граници, ПЗВ – те се родиха от хората, които се намерихме на улицата, избрахме два профила – правосъдие и законност, другите – избори и нови правила. Там се намериха много читави хора с експертиза. Тези две групи, освен че работихме яко можем да се похвалим. ГБГ постигнаха почти всичко. ПЗВ имаме малка успеваемост, по закона за прякото участие инициирахме и направихме 7 предложения от които 2 бяха приети, другите не бяха. Имаше няколко, които не бяха приети и днес и вчера, но общо взето, това е успеваемостта, когато гражданите действат отвън – 20% правиш предложения, лобираш, някой лобира, друг гласува, но минават само 20%, защото съсипваш връзки и статукво. След днес видяхме какво постигнахме, хора като мен и мнозина други се питат – сега какво ще правим? Каквото и да правим, сега ще постигнем това, което постигнахме в ПЗВ.
Очевидно трябва да се направи нещо с такива по–резки движения, с по големи инициативи. Има голям отзвук. Онзи ден дойде един човек на сладоледения фестивал и каза – „може ли да почерпя?“ и „Само с това не става, на избори искам да ви подкрепя, но имената ви ги няма на избори.“
Емил Димитров – ЕД се казвам, предприемач, ПЗВ, член на ДСБ, да обърна внимание на две важни неща – за гражданския политически проект. Първото е ресурсното обезпечаване. Нищо няма да стане, ако не помислим за ресурсното обезпечаване. Другото е проникването на идеите не само на териториален принцип , а и във възрастови групи, етнически, социални групи. Тук сме се събрали хора от София, с образование и доходи, но сте гледали филма „беднякът милионер“. Светът изглежда така – като хората в кашоните. Ако искаме, както досега – ще издигнем един лъч, който ще блесне за малко и ще потъне. Проникването е много важно, за което трябва ресурсно обезпечаване. Не знам формулата но е тя.
Румен – Край, последна дума преди почивката – към НСтайков
НС – искам да си представя последния слайд – формализираните инициативи са резултат от запазването на мрежите и от опита. Те са важен извод който да направим, освен с РБ, няма с кой да си говорим. Ходили сме при Жельо Бойчев, това не е компромат (смях). Ето това са моите изводи
– лесно включване
– избор със и без членство
– регламентация
– мин и макс йерархия
– кул и фън
Румен – Давам почивка.
–––– почивка ––––
Румен – да започваме, няколко организационни неща. По график тази част, която започваме сега, ще свърши в 18 часа. Работата по президентската кампания ще има втора част от 19:45. няма да следва директно тази, за да може резултатите да бъдат обработени. Сега ще се проведе първата част от президентския въпрос.
Иво П. – ние предлагаме една малко необичайна процедура за брейнсторминг и дискусия. Ние предлагаме, да разделим общността на 10 групи. Очаквахме 50 човека – но сме 40+ и ще има групи по 3–4 човека вероятно. В рамките на половин час очакваме всяка група да предложи до трима кандидати за президент. До трима, 0, 1, 2, 3 – но не повече. Плюс критерии, на които да отговаря кандидатурата. След това, този списък ще бъде обработен и подложен на гласуване. Идеята е точно в пет да се съберем пак тук. И всяка група да излъчи представител, който в рамките на 2–3 минути да представи резултатите на всички останали.
–––––––––– Работа по групи. Обсъждане и представяне на кандидатите ––––––––
––––––– почивка –––
Румен – започва последната част. Ще поканя Радан, а не Петър. Петър каза, че Радан ще представи тяхната позиция за бъдещия политически проект. Имаме, както обикновено, като час и двайсет минути.
Радан – реших да е максимално кратко, защото много въпроси висят от първата част. Ще започна с широката гражданска общност. Христо обясни доста неща и няма нужда да го повтарям. Ние вече сме в процеса на постепенно разширяване на общността, за да достигне в критичен етап 250 –300 души, максималното възможно да взема решения. След това да продължи разширение, обединяващо хората които биха се занимавали с политика, които биха участвали в конкурентна политическа борба, така и хората които не биха се занимавали с политика, така и тези, които биха се ангажирали преимуществено експертно. Това е общата презумпция. Тази общност от 2500 – 3000 души трябва да има ясно запазена сфера на ексклузивни правомощия, свързани с главните политически насоки, а не с правомощия, и да има модел за упражняването им, чрез електронно гласуване. В дълбочина коментираме до възможност да се кандидатства за следващ парламент с готови законопроекти, които да бъдат слагани както пред избирателите така и на масата за преговори, като условие за партньорства.
Другото нещо е политическият проект, включващ достатъчно хора, които да се включат в този проект. Общността да е източник на хора за политическия проект, и да си партнира с ПП, в случая разговора е воден за ДСБ. Част от това, което сме говорили, много важен елемент е правителството в сянка. Така че от тинктанка имаме политиките, от ПП имаме .. имаме екип зад всяко лице. Потенциалният ни министър в сянка трябва да е с 3–4 лица зад гърба си, да създаваме разпознаваемост на допълнителни хора. Дискусионен е въпроса, но силно преобладава мнението, че този проект трябва да прерасне в партия. Дори имахме базово съгласие в блока, че една от ценностите на РБ, неговата марка трябва да бъде защитена по политически път, като имаме партия, която се казва така. Партия, носеща общия бранд гарантира еднородност между бранда и носителите му, което не се случи в РБ. В юридическия мир РБ е марка на Настимир Ананиев. Общия бранд, под който ще правим политика трябва да е политическа партия. Трябва да държи интелектуалната собственост и основните му говорители. Това е основната съвкупност. Гражданска общност–тинктанк– политическа партия.
Няколко думи по политическите въпроси – активистка борба за отделни промени или борба за политическата власт? Без борба за политическата власт не си привлекателен за публиката. Минсъвет в сянка е основен елемент в този проект. Да бъде конкурентна на съществуващите партийни мрежи. Най–тежкият въпрос, защото в бг съществуват няколко мрежи, които са ефективни. Изграждането на подобни мрежи е трудно и ставаш същия като тези до момента.
ГЕРБ не съществуваше, но те умело комбинираха методите на БСП и ДПС, за да изградят перфектната организация в български условия. Търсим вариант за силна мрежа, която да е различна от съществуващите. По отношение на тази дихотомия между гражданско и политическо, идеята за общността и политическия проект дава някакъв вид решение на този въпрос, същевременно трябва да сме наясно, че трябва да смекчаваме това противоречие.
То не съществува в този изчистен вид в развитите страни, и е специфично за бг примерно заради политическите назначения. Ако премахнем този недъг, смекчаваме и това противоречие. По въпроса за лидерството, твърде дълго време разглеждаме лидерството като обединение на хора около идеите на един човек. Ако го разглеждаме като обединение на политически възгледи, задачата ще стане много по–лесна. Виждам в този процес на номинации, че нямаме противоречие на критериите и общност в кандидатите. И последното, което смятам за важно – смятам че в един етап от развитие на собствената ни гражданска активност около протестите ние успяхме да самомаргинализираме това което сме. Едно от най–характерните неща на първите седмици на протестите – голямата добавена стойност – голяма част от хората, създаващи добавената стойност, публични. Ние допуснахме те да бъдат маргинализирани под етикета „протестъри“. Тази протестна общност в общия смисъл на думата има капацитет да излъчи широкоспектърни послания. Без да загуби качествата и хората си. Тя се идентифицира с тесни послания по ръба на терена. Как да избегнем радикалния активизъм да бъде позиционирано върху универсални политически послания?
Румен – имате думата за мнения. (пауза) Стояна
Стояна – Преди да се мисли за нов проект, да видим защо не се случи ДСБ, която чисто теоретично си имаше тази партия, която мислим че трябва да се направи. И така както Радан описа нещата, как са мислени и говорени, с политическата фондация и с гражданския субект, в началото добре говорим за ДСБ, какви са перспективите, в краткосрочен и средносрочен план. Какво се случва с ДСБ?
Румен – Радан ли да отговори?
Радан – Нека се съберат въпроси.
Стояна – Очевидно при конструирането на този тинктанк, тези 300 да рекрутират 3000, да имат перспектива коя е партията с новото представителство, защото в крайна сметка за това говорим.
Радан – Аз ще започна от началото на въпросите, но имам твърде много отговори. Чисто спекулативно ще започна с това, което ме устройва в момента. Едно от най–неуспешните неща, които се случиха, е опита новопривлечените и отцепените от СДС хора да бъдат вкарани в една единна структура, а тя беше свръхопростена заради хетерогенния характер на хората, които влязоха. Едно крило от СДС, хора неучаствали в политиката, както и един кръг хора, ненавиждащи Сакскобурготски. Същевременно, уставът на партията не предвижда нищо друго, освен единна организация без териториални и тематични поделения, и така до И Костов. Протече борба между активистите и апарата от СДС. Апаратът спечели битката. И оцеляха само тези, които съветваха Костов. В момента, в който битките в общинската организация бяха загубени, нямаше къде да отидат. Имаше някои хитри като мен, които изчакаха. Ако сега добавим хора, ще бъдат възприети с резерви, ще бъдат вкарани във вътрешен сблъсък, ще го загубят, без грам шанс да спечелят. Повечето хора в началния процес на ДСБ не могат да бъдат върнати в политическия процес, те са дълбоко отвратени от нещо нормално, на което не са му свикнали. Трябва да запазим хетерогенността на проекта.
И както казах – хората, които сега влизат да изградят нова ПП не да обединяват ДСБ със себе си, защото ще бъдат неприятно изненадани след като обединят дсб със себе си. А да запазят ексклузивни права върху новия бранд, който заедно създадем. Брандът и програмата да са на хората, които сега влизат и с по–широка стъпка към обществото. Тук има въпрос, какво се случва при едно такова крехко равновесие? Моят отговор е, че не мога да предвидя. В рамките на няколко години, като се състои обединителен процес – по–вероятно е ДСБ да запази организационната си самостоятелност, капсулирайки се в пълната си идентичност. Част от нашата идентичност е, че не харесваме другите хора. Те са напълно наясно, че не може да бъде самостоятелно битие. Тези, които са за запазване на идентичността, са за да не се обвързваме с идиоти. Аз винаги съм давал примера с кръга на крайните тачъристи в Консервативната партия. Макар че този пример в момента е крайно неудачен. Ако говорим с подобни перспективи, това пак е оптимистично...
ХИ – тази архитектура, с която говори Радан, тя дава възможност да увлече една партия като Зелените, което ѝ дава възможност да запази идентичност, но и да се влее в енергията. От моите разговори съм останал с впечатление, че те могат да се възползват от един общ бранд.
Това дава възможност и на партийните хора, които искат да запазят идентичността си и на тези, които искат да се обединят, правим една такава структура– след това ще реши какво да прави. Поради това, с малко повече късмет да снеме остротата на въпроса къде точно се намираме... Една голяма палатка, която се опитваме да направим, със структури и хора, дава възможност всеки да запази своето ъгълче колко е ляв или десен, но да работим заедно.
Евгени Кънев – Ако може повече от 30 секунди?
Румен – може
ЕК – искам да кажа своите неща. Ние сме ги говорили и сме единомишленици. Трябва да мислим за победа на избори. За да спечелим избори, трябва да се позиционираме в центъра. Там няма силна партия, която да не е обвързана със старите мрежи. ГЕРБСП са брандове, но те и са мрежи. Ние трябва да обединим огромен брой хора. Не съм голям специалист по партийно строителство и тази структура може да черпи идеи от миналото, когато СДС имаше сходни проблеми. В началото СДС беше коалиция от партии срещу статуквото, тоест старата номенклатура, която си остана. Това за мен е най–важното, как да структурираме тази политическа сила в центъра, която може да привлече по–голямата част от тази 2 млн избиратели. Мрежовият маркетинг е важно нещо, за да хванем опиниънмейкърите, господин Асенов каза как го е направил в Смолян и е добър модел. Да го видим как да се развие.
Румен – Иван Иванов
ИИ – едно е властта от гледна точка на свързващия механизъм, лидерството и позиционирането. Съвсем друго е териториалното разгръщане на мрежата. Днес чух 2–3 лидери, социални предприемачи, които споделят проблемите и ангажират общността и ние трябва в тази посока да се движим. Тоест господина от Смолян, Търново, да открием тези хора и на тях да се делегира. В тази посока е изключително важно бъдещата фондация да делегира тази възможност на тези хора да съберат средната класа – предприемчиви, преподаватели са тези хора, за да можем чисто териториално да развием нашите структури. И да ги събираме да обменят опит, което е важно.
Иван Бедров – Тъй като не съм бил на първата среща, нещата които не са ми ясни, на вас сигурно са ви ясни. Преди 7 часа – с две думи – кои проблеми искаме да решим и как ще дойде и вдъхновението – Иво П. и Мирослава. Имаме неотговорени въпроси от първа серия, а вече сме на шеста. Виждам и рискове да влезем – дали ДСБ, дали ПМ е направил нещо . след като сме там, където сме, значи не сме го направили по добрия начин. Защо голяма част от хората не са в БГ. Защо сме тук, но има нужда да стигнем до основни неща – какво не е ок в България. Бедно, несправедливо, неравенства и...
А Пендачанска – И се краде.
ИБ – Това са важни неща. и има хора, които знаят какво да се направи – в правосъдието, в други области. Ако продължим да говорим по този начин, няма да напуснем границата на 300 хиляди. Ако тръгнем по този път, ще се изправим пред изключително мощни противници. Подобни неща, които са ни в главите, могат да се направят с мощна вълна, а не от политическа сила, която колкото и да е готина, не може да го направи така. Светът е така – хората викат „Аман от експерти“. Вижте Щатите, Британия. Но това, което искат повече от 300 х. да чуят, е че и циганчето ще влезе в затвора и българчето, което обира банки ще влезе в затвора. С Мартин разменихме няколко думи – че тия партии вече дори не обещават увеличение на пенсиите . А целта на тези реформи, съдебна, дали някакви реформи в икономиката, е да остават повече пари за всичко. И тук, автоматично стигаме как в този разговор да не стигаме и до леви и до десни мерки. В нашите глави е така. На мен ми се стори обърната каруцата със задачата за президентските избори. Има смисъл нашата общност да участва на президентските избори. Един кандидат с нова заявка, а един само много готин и е доказал че е само много готин, ще стои по друг начин. Ако щете да си променим нещата дори как говорим. Ние трябва да го преведем. Не ние трябва го кажем директно на договора.
Влад Т. – за да бъде ефективен такъв проект, да се състави разказ за това противоречие,. След комунизъм – антикомунизъм, разговора тогава беше важен и направи мнозинства, хората гласуваха. Това нещо се разсипа, защото този разговор изчезна. Но не можем да си представим, че в тази държава и страна няма основно противоречие. Да се формира разказа, да се подпалят нечии души, трябва да се разкаже от някого по този начин. За да може хората да го разбират и да го кредитират с гласа си. Как ние ще разкажем за какво се борим? И от тук, инженеринга как се борим с кого и тн. Но аз не разбирам каква е грижата, как ще вдигнем гълъбите, извън 60 хиляди електорат, които ще гласуват така. Има огромно блато негласуващи. Синята идея от милиони е не знам колко сега. Вече разговора за комунизъм и антикомунизъм не ги ангажира. Как ще формулираме мнозинство с какъв разказ?
Пепи С. – едно от най–добрите неща в политическите партии, беше намерено добро решение в този ГС. В момента, в който този гс каза на определени хора „не, така не може“. Не може да плюете така по хората, които гласуваха за вас. Механизма за контрол не беше даден на ГС.
Нямаше ефективен механизъм тези хора да ги изгони. Аз усещам в присъстващите хора, че са силно предпазливи за политически проект, затова да говорим за гражданско-политически проект. Тези, които не искат истински да се ангажират. Важно е, след фондацията да дойде републиката, а не империята. Има механизми това да стане и хората, участващи в тази база, да участват в проекта и да ги представляват. Да станат активни във формулирането на решения в прокарването на решения, за да няма изземване от партиите на гражданското.
Явно човекът е такова животно, че като замирише на власт партийното надделява, а партийното е власт. И гражданите отстъпват защото умният отстъпва, и стискат зъби, и в един момент само стискат зъби без нищо друго.
Антоанета – Взимам повод от това, което каза Иван. За мен базисно е да се изясни целта на това усилие и тази синергия. На мен тези формулировки не ми изглеждат сложни и бих подкрепила това което казва Влад Тодоров, вече има радикален разказ и той може да се разкаже така, че да бъде включващ, а не отблъскващ. Като всеки намери причина всеки да се включи и той да го разказва. През 2013 г. абсолютно всички хора имаха проблем, той можеше да получи представителство и в един момент се скъсаха връзките – между тези които избират и тези които представляват. Те станаха или много прозрачни или просто изчезнаха. В едни или други гласувания ... Липсваше констистентност – какво е промяната. Липсваше консистентност – кое е това на живот и смърт от което ние не отстъпваме.
Вътре парламента не изглеждаше че има борба на живот и смърт, от това което се говори вътре. Хората не разбраха, че това не е предусловие да има живот, то изглеждаше равнопоставено на всички останали неща, това нямаше силата. Това, което Христо направи със своето тяло, жестове и най вече с оттеглянето си този жест забеляза публиката, отколкото самия процес на застъпничество на тази политика. От там се губи усещането че има гражданска общност, която има представителство. Да се върна към разказа – не знам защо на мен ми се струва че това е, което може да бъде лесно разказано. Темата защо сме бедни, защо сме на дъното от 28 страни, защо качеството на живот се подобрява толкова бавно и стотици години ще са нужни за изравняване с европейското равнище. Смятам че смяната на дискурса е признак на промяната. Аджендата, поставена от протестната общност, преди 2013 година не се говореше за нещата, които сега се смятат за иманентни за нашата действителност. Те не бяха дневния ред на обществото. През 2013, с усилията на блока, с хората пред парламента, най-силно застана проблема с модела Кой. Той има няколко характеристики, които могат да бъдат атакувани и в момента. Аз съм си ги набелязала и спирам:
– Политическа система, която не произвежда представителство – В много свои постулати е направена така, в която не произвежда представителство. И според своите характеристики тя охранява мафията. Влизаш в политиката и елита охранява модела. Всички влизат в политиката да бъдат пазители на статуквото и да го охраняват. Такива профили се избират, такива се въвличат. Те нямат драма в това.
Второ – съдебна система която не произвежда справедливост. – днес разбирам че има завоевания в тази посока.
Колонизирани медии – има огромен проблем с публичната среда – какъвто и проблем да продаваш, то минава през отворена заразена отвлечена колонизирана публична среда. Огромен проблем. Ти трябва да го разкажеш, да имаш достъп на говорителите.
Неработещи регулатори – основни двигатели на модела кой, които изкривяват климата КЗК, КФН. Тук нямаме експлицитно послание, че тези са бутоните на завладяната държава. Не успяхме да обясним на хората, че това е разказ на живот и смърт. В тази му част не е преведено. Продължава да е занимание на хора, които конструират органи. ВСС е може би малко повече на фокус.
Администрация, която не е основана на меритократичен принцип – цялата партизанщина да може вуйчо, свако, дъщеря ми, леля да са там, в българската идея е най–естественото нещо, когато имаш достъп до властта – че трябва да израстваш по някакви постижения, толкова веберски разказ.
Защо сме толкова бедни и с неравенства и няма социални асансьори и нашето общество е сегментирано разпиляно, в които успеха какво означава всъщност..
На първия слайд ще има – „защо сме толкова бедни“.
ВТ – Това води към класова борба.
АТ – Не нене води,
ВТ – Аз се шегувам, не така е
АТ – Трябва да имаш теншън
ВТ – Тракшън
Хр Христев – първо да си отговорим, защо сме тук заедно, не защото искаме да правим ПП, а защото имаме някакви общи ценности, в които разбираме нашето общество, които очевидно чувстваме заплашени и които трябва да отстояваме.
Няма как само с гражданска активност и граждански позиции това да се случи и то е трудно, когато някой от гражданския сектор влезе във властта и да вложи цялата си енергия,, същество, докато там са ГЕРБСП, Ковачки и ДПС и половината РБ няма какво друго да се случи, освен това, което се случва две години. Въпросът за нова формация не може да бъде заобиколен. Да, ние ще се структурираме, можеме да комуникираме, централния въпрос е да се намери линията на разлом и хора, които да подкрепят подобен проект. Ако трябва да се фокусираме на една тема, по широката периферия, а не по центровете на Пловдив и Варна. Не знам колко са останали там... Публичната регулация е срината, завладяна от частни интереси, с изроден административен апарат, негоден да работи и трябва да се изгради от А и Б. Това са моите лични наблюдения в правосъдие, вътрешни работи, божествената централна администрация на МС. Една срината, неефективна, неспособна публична администрация, която не е толкова партизирана. Сигурно някой е бил назначаван някога по политическа линия. Срастването е по някаква кръгова отбрана. Когато решиш да уволниш някой, ти звънят от ДБГ, БСП, ГЕРБ, които защитават един нормален административен служител. Държавата е доказала своята неефективност. Тя не регулира, тя не работи. Няма ефективна регулация и има източване на публичен ресурс, модел, който се основава на паразитно усвояване на публичен ресурс. Това трябва да бъде разказано за широк кръг хора.
ВТ – Такъв разказ не е ли започнат с Христо Иванов?
Румен – Владислав, правя ви последна забележка.
Мартин Д. – ще продължа от там ,докъдето стигнах, провокиран от И Бедров – кой проблем решихме и докъде стигнахме. 10 години от влизане в ЕС. равносметката е лоша 6 години управлява ГЕРБ, 4 управлява БСП. За тези години Румъния постигна два пъти повече, примерно в доходите. Тази равносметка е основание да поискаме коренна пълна промяна.
Дадени им бяха 10г. да пробват. Имаме нужда от нов център на дебата. От 10г. тия две партии управляваха, а Румъния, Словакия и Естония забогатяха. Ако няма коренна промяна, нова партия и нов път, няма да получим благосъстояние, европейски доходи. Не самото членство беше крайната цел. Че то и Гърция е член, но фалира. Крайната цел са европейските доходи и благосъстоянието. И ако не променим по пътя картела, това няма да се случи. Докато не бъде обогатен, докато не бъде доизмислен докрай този разказ от нас, няма да се случи. Вътре вкарваме всичко, което може да се случи.
Румен – Магдалена.
Радан – Кой?
Румен – Извинете, Радан.
Радан – Смесваме две теми, които са много различни. От въпросите на Стояна и на Петър виждаме какво не се получи. Скапаната технология пречи да се развие сериозния публичен разказ. Ние имаме богат опит да счупим тавана на обществено недоверие с глава. Оставям технологичния разказ, защото тръгнахме в друга посока. Ще провокирам разговор, защото не съм съгласен с някои неща. Съгласен съм с идеята за завладяващ нов разказ.
Да започнем с разказа защо сме бедни. Нямам никаква представа за доходите и дълговете на присъстващите тук...
Мария Николова – Сноби.
Радан – На всичкото отгоре и муцуните са ни такива – тоест, ако искаме да излезем със завладяващ разказ, трябва да започнем не със „защо сме бедни“, а със „защо сте бедни“. Като генерала, който излязъл пред армията и казал – „едни ще загинете, други ще се върнем“.
Искам да дам друга перспектива. Колко хора през последните 10–12 години им се промениха изцяло външния вид, облеклото, къщите, колите? Те не са станали богати. Ние си знаем хала. Само че хората, които бяха 50 000 и бяха върхушка вече са 500 000 със западен стандарт.
Терена, на който ние можем да постигнем безкрайно повече е терен на полусъбуденаполувъзникнала средна класа. В сегашното общество средната класа е по–голяма, отколкото в някои западни общества. Все още цели общности и фамилии влизат в буржоазията тук. Във Франция никой не влиза в буржоазията и това създава ляв идеал. Много българи продължават да затъват в низините на обществото, но са много извън нашата сфера на влияние. Ние трябва да говорим за бедността в обществото. Трябва да говорим за неравенствата по този начин. Трябва да говорим за възмущението на средната класа. Какво прави Тръмп? Той говори на хора, които са били средна класа, преди 20 години. Те вече не са средна класа. В момента синът работи на работното място на баща си, съпругата му работи на две места и със затруднение изхранват две деца. Какво поражда социалната фрустрация?
Стояна – Краде се, отговорът че се краде.
Радан – Това е част от отговора – Аз съм 90% съгласен с Тони.
АЦ – Е това е твоята презентация, моята е друга.
Радан – Разглеждаме всеки успех, на който учим децата си, меритократичния идеал, той е абсолютно счупен, но като си гледаш децата, не можеш да ги възпиташ по друг начин. Абсолютно същото за най–базовите, най–базовите морални норми. Защо да не вкараме малко морални норми в политиката? Защо да има политически морал, все едно да има футболистки морал? Има счупени правила навсякъде около нас. Процентът хора, напускащи страната поради бедност, сравнено с хората напускащи не поради бедност, е изненадващо. В Ирландия 50% от държавата се е изнесла от глад, а тук половината се изнасят от глад, а половината заради житейските перспективи за децата си. Феномени на удовлетвореност от средата, а не от стандарт. Да тръгнем все пак да мислим за един милион хора, да не опитваме сиромахомилски разказ. Аз съм ходил на Бойко на гости, нещата изглеждат по друг начин – подпетени маратонки, къси панталонки, няма нито една книга.. друго усещане е.
От публиката – Има щанга! (смях)
Магдалена – Ще се прибера у дома и ще ме питат „какво стана?“ и не знам какво да кажа. Трябва да можем да разкажем какво да подобрим и как да го направим. Това съм го чувала от моя приятел, че трябва да убедим за какво се борим и какво предлагаме, а не против какво се борим. Какви са петте неща които искаме да подобрим и ето те са това. Не знам какво ще кажа на Любо, но се радвам, че съм тук. Аз нямам приятели, които не се интересуват какво се случва. Огромна част не правят връзка между съдебна реформа и че това касае техния живот – защо да има правосъдна реформа и защо това трябва да се случи? Повечето хора не правят тази връзка. Другото, което искам да кажа – имам приятели в ДСБ, ДЕОС, Зелените и не разбирам защо не сме всички заедно. Най–голямото нещо, което ме тревожи, че има критична маса... Една идея ако се приема от 10% от обществото, то има начин за да стане промяна. Това, което ме тревожи, че започва нещо и намираме начин то да се раздели и това се случва защото не сме достатъчно зрели хора, и трябва повече компромиси да правим, и да си прощаваме.
Румен – благодаря на Магдалена.
Магдалена – Искам да дам думата на румен, защото казах на Иван, че даваме много бързо, че без да отговорим на 1 сме стигнали до 6
Румен –накрая ще се възползвам от поканата.
Иво – ще отстъпя на Руми че не е говорила.
Руми – щях да напълня страниците на капитал Дейли за седмици наред от днешната среща. За мен има проблем, че това, за което говорим, проекта който ми се изясни как ще изглежда има такива проекти, те работят по света – в САЩ в Германия, но се завръща разговора, завръща се и стигаме до коментарите на проблемите. Това което ми е лична тегоба, оказва се следното нещо – журналистите коментират, политиците коментират, НПО–тата коментират. всички коментират. През 2013 г. да се говори за Пеевски беше революция. Това, което ние можем да говорим, отдавна не е много интересно. То е претакане и едно и също. Всички, като анонимни алкохолици, сме болни от дена болест – казваме каквото ни тревожи но трябва по–политически да тръгнем и ако ще успява този проект, не трябва да е с екстремното гнездо. Трябва да интегрираме хора. Цветан Цветанов излива кофи пот в това нещо. Не знам кой е правилния начин, но един от най–преките е този институт да разработва проекти за гражданско включване за всички интереси и проблеми за съсловията. Знаем, че олигархията ни е завладяла и какво от това, обаче всички ще ни питат , и какво от това?
Наистина трябва да измислим някаква по–стройна идея. За работа става въпрос.
Румен – благодаря на Румяна. Иво
Иво П. – Два коментара – първо по бедността. Като гледате показателите на България. Ние имаме 78% от паритетна покупателната способност в ЕС, 50% в абсолютно изражение.
Ние сме категорично бедни, в собствената си амбиция да бъдем бедни. Това, което ние пропускаме, е пропиляване на потенциала на това, което създаваме. На професионални кариери, на организации. В тоя смисъл, успехът на тоя проект, както го мислим, в умението на тази пропусната възможност да бъде преведен до всеки интерес, застрахован, осигурен, лекар, пациент, млад, стар, ученик.
Шансът е в това, че е толкова зле, че тези противоречащи си интереси на предоставящи и ползващи услугата, в момента съвпадат. В момента всички искат ред – това е работата на тази фондация, звучи просто, но не е просто – да се създадат причинно-следствени връзки, защо след като не сме в еврозоната, това засяга всеки българин. Това е едно от най–големите отстъпления, което политическата класа направи – да не влезем в еврозоната. Какво значи това – по-скъпи лихви, липсващ банков надзор, изтичащи лихви, това е по отношение...
Умението да си дефинираме интересите и да обясним защо са доведени дотам от модела Кой е в основата на успеха или на неуспеха в това начинание. Да не казваме, че друг е виновен. На нас ни трябваха три години да седнем в тази зала. Не сме се осъзнали навреме. Ние не сме сами, да видим кой е като нас, така че да ги увлечем в такъв процес, който .. това исках да кажа.
Румен – Мария и Николай
Мария – защо сме тук, каза Магдалена. На мен ми се върти в главата, искаме властта защото сме бедни.
Радан – Искаме властта защото сме бедни звучи разбираемо.
Мария – Кунева имаше такова изказване. Когато ние обясним защо взимаме властта, да не се обогатяваме лично. Сещам се. Цвета Караянчева каза – вие ползвате облагите от властта. Аз не виждам каква е облагата от властта да не виждаш семейството си. Цветанов хвърля кофи пот, Облага от властта не е да нямаш личен живот. Радан и Христо нямат. ПМ – колко на тях им струва това нещо, взимали били пари и тн.
Румен – Благодаря. Николай.
Ники С. – Да се присъединя към Иван. Защо сме тук? Ние сме тук, защото не успяхме да изобличим модела Кой. Превърнахме го в дъвка и фикция, в която ние вече не вярваме в нея, защото не успяхме да разкрием истината за едни милиарди левове, източени навсякъде с много малки изключения.
Не успяхме да съборим останалите надпартийни корупционни схеми, за които всички знаем че има такива. Много партии има там, има обосновани предположения, че това са поръчки, примерно пътни, имаме основания за Булгартабак. Имаме много основания да пишем, че сме успели. ДСБ си пише успех в съдебната реформа в увеличаването на информираността. В момента, в който Съдебната реформа стана разпознаваема, това е този, в който назовавахме директно Цацаров. Върховенството на закона не се продава на улицата, продава се оставка на главния прокурор. Ние си пишем КТБ на сметката, не това не е така, това не беше радикален активизъм, а най–нормалното нещо е, една година след като най–качествения вестник е излязъл с професионално разследване, че това е източена банка да се попита какво става? И не е радикален активизъм една година след това, да го бутне в прокуратурата. Не се е задействал тогава и РБ и мога да ви кажа защо. Най–вероятно защо – защото са се виждали интимно в стаи с мека мебел – или с Василев, или с Пеевски, или с двамата. Не го направи и ГС на РБ. И там има хора, уязвими по някакъв начин. Тоест, искам да насоча към единия потенциален проблем – положителния сценарий е да имаме ново формирование с опит и хора от светлата страна и ние да имаме доверие към тях, доказани политици, да се умножи това по едни нови лица, разпознаваеми в протестната общност в протестната мрежа. Мануела Малеева има 25% разпознаваемост. Антоанета, тя ще ми се сърди – тя има точно толкова разпознаваемост колкото Радан и Петър Москов, преди влизането им в политиката. Но дали ще родят нещо заедно, в едно по–свежо политическо формирование, дали едните ще обвинят другите за любители, дали ще произведем само едно правилно академическо говорене, предстои да видим, както завършват лошите журналистически материали.
Георги Илиев – какво ще направим, как ще го направим, кога ще го направим –да кажем за хората за справедливост, за включване на граждани, за разграждане на модела кой, а това ще стане чрез доказване на експертизата ни с решаване на отделни проблеми. Хора, които са на място да кажат какви са проблемите. Да кажат и ние ще работим. В Смолян, в Добрич давидим. Нашият разказ трябва да е обратният. Въпреки че администрацията ни натиска притиска, ние успяваме, а представяте ли си, къде щяхме да бъдем сега. Разказът е ясно...
Мирослава – Колко разумно предпочетох Георги да говори преди мен. Зашеметената администрация, счупеното рацио, неработещата държава за мен са проблем на един и същи синдром, в определени аспекти изглеждащ ирационален. Място за всеки и всеки на мястото си, каза Васил Гюров през 91–ва. У нас поетите са сервитьори, сервитьорите са поети, политиците са мафиоти, мафиотите са политици. Нещата не са на местата си и това е един лайтмотив, който ни трови толкова години. Почтените прогресивни съвременни общества се ръководят изначално от своя елит. Какво е елит? – Отбрана част от съсловие или професия. Какво значи отбрана част – хора с добро име. Тежката работа, която трябва да свърши това формирование е, да намери елита. И да намери посланието – cometogether. Заглавието е държавата е завзета, и трябва да се обърнем към всеки от обществото и да отправим послание, че държавата може. Това става само чрез заедност, защото сме малко. Ако продължаваме да се делим, нямаме време, нямаме и перспектива. Това е, работа трябва.
Натали – на мен ли се струва искам да се закача за Маги и за Радан. Много повтаряхме за това, че не изговаряме посланията по правилния начин. Езика, на който тук говорим, той е непонятен на голяма част от хората. Искам да ви обърна внимание на думата „отговорност“. А това, което ни отличава е, че сме поели отговорност за нас и за нашата среда и ако искаме да ги вдъхновим и те да поемат отговорност, хората, които са омерзени от всичко, съобразно политиката. И ако могат да поемат отговорност, ще решим част от тази задача, която търсим. Голяма част от хората смятат, че от тях нищо не зависи. Отговорността пада върху тях самите. Около четвърт от хората до 26 не учат, не работят, не поемат отговорност и не поемат нищо, защото за тях няма перспектива. И ако можем да ги подкрепим в някаква форма и бидейки ние сме символ на отговорността към процеса, ще стане по–понятно това, което искаме да направим.
Румен – Цветан и после...
Цветан – искам да кажа, че основния въпрос в обществото е „Защо сме бедни?“ Ще обясня защо. Баща ми казва „Защо даваш толкова пари на Бойко?“, защото хората имат усещането, че публичните средства се разходват непрозрачно и от там крадат. Когато една варненска групировка ми заграби лозята... няма да ти обясняваме, иди прочети наказателния кодекс, каза съдът. Когато на сина ми му откраднаха колата, казаха ми, че това е нормално. Пак се чувствам прекаран, защото данъците ми отиват за този прокурор и за тази полиция. Знаете ли колко трудно се намират работници? Идват работници, минали през образователната система, и не знаят нищо. И се чувствам прекаран, защото образователната система не им дава нищо. И на лекар се чувствам прекаран, защото се осигурявам на максимума. И накрая, понеже няма хора за работа, реших да вдигна заплатите на най–високо ниво в Търново. Започнаха да взимат болнични, защото болничните са процент от заплатата. И пак съм прекаран.
Смисълът не е да бъдем на власт, а да доведем до промяна. Радан и Христо без да са на власт направиха промяна. Независимо дали сме на власт или не, нашите действия трябва да водят до промяна. А бърза и цялостна промяна ще има само ако сме на власт. Аз вярвам, че светът е устроен просто и сложните въпроси имат прости отговори. Електоралната енергия е потенциална енергия тя е с отрицателен знак. Ако дадем прост отговор, на сложен въпрос, ще стане.
Велислав Величков – защо сме прекарани – всички сме прекарани по няколко пъти, всички заедно. Произвеждаме морал, но не произвежда резултат. Защо всички сме заедно. Кои са ценностите се видя, че всички мислим по сходен начин. Ако можем през лицата или през посланията, пресечната точка през цялото прекарване – през съдебната система. Ако оправим съдебната система, – справедливостта трябва да е във всичко, особено в правосъдието има надпис на съдебната палата. И тия които гласуват, че е еднакво съмнително да членуваш в съсловна съдийска или тайна масонска организация, тайните ловци бъдат осветени тогава част от прекарването ще свърши. Тогава президентът го подценяваме, той може да влияе на върховенството на правото, което може да прави. За 25 години президент не е ползвал конституционната си инициатива. Тръгвайки от тази тема, да се развие като централна тема темата за прекарването и как го решаваме през правосъдието. Защо сме бедни като общество, къде ни фалират амбициите и ние ще предложим правилните решения. Тук е събран мисловния елит, тук е събран продукта. Не 10, не 15, а трийсет процента . Прекараното правосъдие води до прекараната държава.
Христо Генев – всички се чувстват прекарани без да дават примери. Аз се чувствам прекаран от '89 г. насам. Има една обща тенденция във всичките тези неща, в които съм участвал.
Стига се до нивото на политическа работа и политическия инструмент, който трябва да свърши тази работа. Когато господ от Банкя ще ни обърне внимание, това време свършва. Това е друго нещо което – кой как кога по какъв начин ще участва от нас, защото иначе ще продължим с дискусии до края на света.
Иво П. – това е резултата от предишния тур от работата по групи. Стигнали сме до 22 имена. Това са всички имена по азбучен ред. Вашите предпочитания трябва да са във възходящ ред. Най–предпочитания е с най–малкото число.
Румен – почивайки, попълвайте .
––––– почивка ––––––
Радан – след гласуване в широк кръг трябва да стигнем до най–широка кандидатура, да депозираме пред РБ един списък с кандидатури, и чисто политически да дадем на нашата общност времето, необходимо за консултации. Тоест, да не протакаме периода, в който обсъждаме кандидатури. До момента, в който най–силната двойка получи доверие, за да няма значение дали това е кандидатура на рб или не е.
За това да говорим, за това как включваме в процеса на номинациите още 200 човека, и кои от тези кандидатури депозираме, с каква уговорка ги депозираме и чисто технологично да се обсъди и да не се вземе решение е играна работа.
Моето предложение в близките дни е – много стегнато всеки от нас да напише по десет имена на авторитетни хора, с които би съгласувал имената. Както и сега да обсъдим какво предлагаме на тези хора – да правят ранкинга който да правим сега? Има нереални кандидатури – поне един, който няма формално конституционно право да е кандидат, има минимум 2–3 категорично отказали, името им присъства само тестово. Дали този кръг е в целия ферман или в съкратена версия?
Пепи К – а каква е вероятността тези номинации да са предмет на социологическо проучване. Да кажем че ще бъде искано съгласието на тези хора?
Хр Христев – имам един въпрос – струва ми се че вкарването на което и да е име в публични обсъждания на РБ е контрапродуктивно. Аз съм гласувал за РБ, агитирал съм. Отвъд политическата тактика тази формула е изчерпана. Ако искаме да породим реален ефект, по–скоро да се ориентираме като друга кандидатура, а да не влизаме в болезнен режим на разговори със Зеленогорски, Лукарски и Вълчев.
М Николова – Там само Вълчев говори.
Христев – Не съм гледал анкети, но линията на хоризонта, че РБ значи нещо добро, е премината отдавна.
Влад Т. – Каква е алтернативата на това?
Атанас Сл. – нека кажа за ГС, половината от имената са обсъждани в ГС, критериите също съвпадат 99%. Формално всички партии казаха – ГС да излъчи кандидат, пък ние ще решим това ли ще е нашия кандидат. Съгласен съм, че РБ е минало. Или минаваме през ИК или минаваме през официалния формат.
Христев – има два варианта – вариант а – рб одобрява, вариант б – удавят го в мъдрости тип Божидар Лукарски. Като подвариант е издигането по друг начин – публичното говорене, че това е неуспял кандидат на рб. Това е една такава кандидатура. Това е публична магия, което става успешно.
Радан – това, в което се обединихме до момента, като оставим настрана двете кандидатури – за да имаме успешен кандидат, трябва да черпи силата от хората, които го подкрепят. Силата на кандидата е силата на гражданския му комитет. Това, на което сме се спряли като стратегия, е да имаме комитет, кандидатската двойка и тя да предложи на РБ да я подкрепи. Тоест не ИК да е Б. Варианта, а да е единствения вариант. ДСБ ще даде подкрепа каквото и да стане. Важното е да решим, по какъв начин събираме мнения и подкрепа, за да стигнем до най–широк кръг хора, които стоят зад нея. Друг начин, по който отбиваме атаките да почне разговора в блока. Сега ми идва наум, че е готово да се каже че сме стигнали до 22 имена след широки консултации и да организираме културен лийк.
Натали – В запечатани пликове.
Радан – утре изтича офертата със запечатаните пликове, ДБГ лийкват че може да е Слави Минеков. При всяко положение ние можем да кажем, че сме провели широки консултации, стигнало се е до твърде много имена. Стигнало се е до допълнителни имена. Нямаме готовност за запечатан плик. Не отговаря на самооценката в ГС да депозират запечатани пликове. Един културен лийк, който да включва достатъчно много имена, но да не включва такива имена, които не биха ни навредили. Примерно името на Христо, Моето име нищо не може да ни навреди че.... Има още разговори да се водят.
Жоро Илиев – току що видяхме ефекта „Минеков“. Изпадна от списъците ни, и въобще не го споменахме, понеже изтече от ДБГ. Това с ИК сме го играли с гласуването. С Мануела сме го играли. Изцяло граждански съм напълно съгласен, че имаме капацитет и доказана експертиза в организацията на нещо такова.
АЦ – това са президентски избори, все пак.
ЖИ – да различно е, но условията бяха копирани за ИК от ИК за президент.
Роми – Поправете ме ако греша, че играта която проведохме, е игра, и няма да доведе до реална номинация или до нещо, което да се превърне в продукт, което да бъде замесено? Втория ми въпрос е, как ще определим ние дали няма да навредим на някой от хората?
ХИ – Радан не ме чу, но става дума за съгласуване с утрешния дедлайн, даден от Кунева е главния въпрос, никой няма да се позовава на тази игра на това гласуване. Въпросът е, ако искаме протопроект да играем в президентската игра, едно от нещата е как да спасим ГС от капана, поставен му от Лукарски, Кунева и компания –да им се хвърли горещия картоф да излъчат нещо. Или искаме ли да го превърнем в нещо. Дали утре ГС излиза с дадено име?
Иво П.– има два същностни въпроса от гледна точка на проекта, за който говорихме. Ако стоим и вземем тяхната гледна точка и критериите които безспорно излязоха, поне по 2–3 от тях той не може да има от РБ, не само да му помогне, но и ще му попречи. От гледна точка на перспективата за дълга игра, тези краткосрочни ползи нямат значение. Въпросът е, имаме ли след тази симулация сила, да изтеглим процедурата напред.
РБ е част от мутиралата област на модела Кой. Ако искаме Пеевски да поддържа кандидата на комитета, ние го умножаваме по нула. Това е най–важната част от дискусията. Вървим към излъчваме на кандидат с инициативен комитет или имаме усещането, че няма да излъчим кандидат и тези дребни политически консултации нямат значение за тази идея.
Стояна – чисто процедурно и технологически как ще се изиграят нещата и да си повторя мнението, че за мен не би било трагедия, дори би било хубаво ако на тези избори не се излъчи кандидат, представителен за нашата общност. Ако нямаме такъв кандидат, който да вземе над 10 % или това което го мислим, имаме увереността да пуснем един човек който да го лансираме – топчето пукна, да става и да тръгва, по–добре да пазим оръжието за по–добри времена. Бих излязла на мястото на ГС, с карикатурата на Цветанов с чаршафа – ние няма да участваме в тези избори, просто по някакъв начин да се използва отказа от неучастието в президентските избори като някаква стъпка за нещо следващо. И пак да кажем – понеже стана дума на Боровец – Не би било възможно в български условия, при това време при тези медии какво ако този кандидат вземе под 5% и се класира зад ГЕРБ, БСП, Каракачанов, Дончева?
Иво П. – Ако имаме кандидат с 5%, а ние убедено сме го подкрепяли, значи не ставаме за тая работа.
Стояна – Да, но днес е 28 юли, процедурата тръгва...
Антоанета Ц. – Аз предлагам тези симулации да ги оставим пред скоби. Нека това, което има нещо общо с тази процедура да го няма, нито лийкове, нито каквото и да е било е валидно. Към момента нямаме кандидат и имаме някакви хора, съгласили се да се участват. Това е моята позиция и това съм си представяла.
Радан – има едно нещо – ние сме ангажирали цялата гражданска квота – да търсят...
Христо – Нека кажат, че вървят консултации.
Иво П– нека чуем Трайчо.
Трайчо – без да коментирам графика на РБ, аз мисля, че нашето ангажиране ще има полза за България. Преосмислянето за Борисов. Ако не участваме – Караянчева, Мая Манолова, Цецка Цачева ... ще спечелят, без да се изпотят. И аз затова не му се разсърдих на Иван, че ни пусна по пързалката. И аз видях, че това, с нищо неангажиращо споменаване пред търновски журналисти, предизвиква огромни турбуленции. Аз благодаря на Христо и Радан да бъдат въвлечени максимално много хора и да издигнем името, което събере подкрепа. Аз участвах в „Лице в лице“ на друга тема – енергийна. Но тъй като Иван се беше изказал, трябваше да коментирам и аз казах че предпочитам да не съм аз, защото искам да има по–добра кандидатура от моята, така че да има по–големи шансове да спечели.
Александрина – По–скоро процедурно предложение.
Влад Т – става нелепо в моите очи, да искаме РБ да снесе наше яйце, ми се вижда нелепо. Това е политическа грешка, според мен.
Александрина – смятам че е по–добре да се участва, вместо да не се участва. да не участваме значи да се признаем за победени. Не бях подготвена, че това допитване е нещо сериозно, мислех че е просто игра. За сериозно... това че аз участвам, означава че не е сериозно. На този етап има хора, които могат да свършат работа – Радан, Трайчо, Христо. За Радан рискът е огромен – Радан ако не спечели срещу Бойко аз не искам да го видя това.
Трайчо – Разбира се, нас кучета ни яли. (смях)
Александрина – Радан е председател на ДСБ, а друг не е председател на нищо. Но така или иначе – вие, искам да ви помоля, без никаква излишна скромност да кажете, кой с какво би могъл да помогне и да допринесе или да попречи като лице на кандидатура, за да да застанем зад вас. Знам че звучи отвратително, да имате мотивационно представяне– ние трябва да си дадем сметка кой какво може да допринесе.
Румен – благодаря – ти искаше да кажеш нещо?
Вили Величков – трябва да намерим най–добрата кандидатура и да я направим работеща. И ако има неработещ образ – това е колективния образ на РБ. Не само трябва да се опитаме да участваме, но трябва да обърнем тренда – от Европа в друга посока и в един момент ще се събираме като в добрите стари времена. Повече имена. Излязоха имена за вицепрезидент – човек, носещ авторитет. Трябва да търсим двойка, да намерим двойка. Имаме три месеца да успеем. Ако срещу нас стои Цецка Цачева и не можем да я бием това значи че нищо не става от нас. Силният се бие от силния, слабите не участват в тоя мач.
Румен – Георги и пак си ти.
Георги Илиев – Тук имаме представители и от социологически агенции, но на нас ни трябва проучване, какво би получил такъв кандидат по принцип, и да има този шортлист и чак тогава, в рамките на седмица, да разполагаме с това нещо и да водим. От една игра стигнахме до срокове който някой бил поставил на някой друг.
Руми – кой въпрос решаваме? Ако искаме да печелим избори – е едно, ако искаме да отправяме послания е друго. Кой от тези хора, които са способни да отразят тези послания, ще се съгласи? Ако имаме 5 човека, които не се притесняват от изгаряне? Тук с много фатални определения работим. Кой ще изгаря, защо ще изгори? Ако си кажем посланието да ни чуят и да ни изберат, има и други избори, според мен, никой няма да изгори.
Румен – Атанас и после Ивайло
Атанас Сл. – номинациите бяха сериозни, само гласуването е игра. Използва се храна за размисъл. Нека видим какви са резултатите и да си правим избори.
Христо – не това, не е сериозно.
Нойзи – това е за горещия картоф, какво ще стане ако видим казионния РБ да излъчи свой кандидат – процедурно и всякак как ще звучи това?
Радан – ако няма динамика в нашите среди – целта на целия напън е ДСБ или ГС да прецакат кандидата, за да могат те с чиста съвест да подкрепят кандидата на ГЕРБ. Чисто процедурно да извадим РБ от сметките. И ако са свикнали да отварят по един плик, да отворят един плик. ГС провежда твърде плодотворни граждански консултации и точка. И сега малко по политическите въпроси. Първо, не подценявайте РБ, като гледам в този разговор отношението ви е сходно с моето, което е на база моите вътрешни фрустрации. Това е като Биг Брадър. 90% процента гледат, защото е гадно и хората си признават, че е гадно. Събужда една определена емоция в хората, емоцията е винаги полезна в политиката.
ЖИ – Ти каза да го извадим от разговора и после говориш за РБ!
Радан – Това, че едни са престанали да се карат, по въпроса за изгарянето, не трябва да гледаме в тази посока. Политиката е дълга писта. И Ердоган и Ален Жопе бяха в затвора – единият е диктатор, другият може би ще стане президент. Има един апокалиптичен поглед, че всичко ни е последно и фатално. Трябва да се опитаме да гледаме със спокойствие и по–дългосрочно.
Румен – Мария иска да каже нещо, комисията е готова.
Мария Николова – Искам да кажа две неща – ако решим да излъчим кандидат, това е констатация – това трябва да знае, че ние сме плътен екип зад него, да не се обижда никой, много силен екип със забравено его, забравено.
Натали – Любови и омрази.
Мария – То не е имало много любов. Не трябва да насилваме човека.
Георги Илиев – Не много.
Мария – личната цена е много голяма и само, който го е играл президент, знае какво говоря
Иво П. – Това с РБ е много интересна тема, защото е като с бедността. Той е успешен проект, но е провал спрямо обществените настроения от 2013 г. С РБ тия 80% станаха 7%, той е голяма относителна тапа, която разпръсна енергията. В момента ситуацията е подобна. В момента потенциалът е много повече от тия 10%, защото изхождаме от битови дадености – кандидати, ресурс и тн. За антикорупционно движение има безименен потенциал от поне 20 % да си казваме грешките. В тоя блок имаше две отровни хапчета, така че тапата на обществения интерес беше сложена.
Георги Илиев – една бакалавърска степен сме изкарали – три години
Иво П. – нашият активен живот е шест мандата на КФН и това е.
Радан – каква технология на разширяване на дебата възприемаме? Аз поне до 10 август съм в разход но това не пречи да...
Иво П. – да изберем курс...
Радан – Технология
Мария – Има ли кандидат който иска да е кандидат?
Христо Иванов – Някои хора не искат да са кандидати.
Радан – според мен, широкия тест ако тръгнем към него, може и да убеди и да разубеди страшно много хора, защото примерно че Слави го няма, защото аз го поканих. Но фактът, че от 10 групи не извади нито една номинация, това значи че не е... Това не е клубът в Лозенец, който да излъчи три номинации. И от гледна точка на мотивацията, и на общността, и на кандидата, е много по–важна от социологията. Ще има в средата на август крайно обезсърчителни тестове за тия 22души които да бъдат седми–осми... Този ребус не е социологически. Включително социологически не е Христо, аз не съм и Трайчо не е..
Атанас С – спомняте ли си Петър Стоянов преди лятото на 96 година? С какво беше известен?
Христо Христев – В Плодвив баща му беше по–известен.
Христо Иванов – може ли да спомена трите алтернативи пред нас. Едната – поговорихме, нищо не правим, чакаме да цъфнат налъмите. Втората – продължаваме разговора за дългосрочен политически проект, не влизаме в темата президентски избори, нямаме кандидат уау и тн. Третият вариант е – има ли сценарий, при който да намерим кандидат, с който да постигнем резултат минимум и с който да изградим достатъчно широка подкрепа. И ако има някой, който смята, че нищо не можем да правим заедно, нека дигне ръка.
(никой не вдига ръка)
Сега да чуем какво сме направили – и си мислете за двете неща – искате ли да намерим формула да застанем зад тези неща – ИК, не говорим за РБ. да говорим за тези 200–300 души, които ще дадат мнение. Аз мога да ида при Екимджиев да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир. И да си кажем това, което казва Стояна и което е било моя рефлекс – не правим нищо сега и мислим дългосрочно. Но ние пропиляваме капитала, с който разполагаме – хората от ГС. Те са наш капитал. може би и аз като тях съм направил грешки и съм допускал слабости но тези хора стоим до тях и ги гледаме като едни от нас. Ако тези хола ги съобразим с възглавницата която Борисов ще рита по пода – у а, какви са тия.
Вили В. – Само да не се окаже да дойдем при теб
Христо Иванов – има две–три причини за да не искам – аз не мисля че бих могъл в един мажоритарен избор да реализирам този капитал, който имам около мене. Ако не можеш да се представиш, не влизаш в тази роля. Мажоритарна кампания, която се фокусира около цялата ти личност – втори Плевнелиев не ни е необходим. Той така и не влезе интегрално в тази роля. Жена ми чака дете и няма сценарий аз да я вкарам в тази история. Само тази седмица в „Труд“ имаше три статии срещу мен. Стигал съм до 13.
Иво П . – айде да не си броим статиите (смях)
Георги Илиев – излез отпред бе, говорителя на комисията
(Иван от Лондон излиза и чете)
ХИ
ТТ
РК
ЛП
ПС
ВШ
АЦ
КТ
ГК
ММ
РП
МЕ
ГГ
СМ
НК
АП
НО
СР
ЮБ
СТ
ТБ
КП
Радан – Срещу мен има сценарий да се играе и лошо представяне би имало лошо представяне. Но, от друга страна ако това е хода който ще донесе най–много ползи, няма да кажа не. Аз мисля, че никой не иска. Няма смисъл от кокетничене. Ако Бойко е на терена и държи да спечели на първи тур, ще е рядко отвратителна кампанията. Не е кокетничене, нямам никакво желание и семейството ми няма никакво желание. Аз няма в момента да кажа не.
Трайчо – Вижте, в същата стилистика и мойта жена е бременна. (смях) Първо, смятам че тактически трябва да се разтяга това с пликовете. Второ – широкото консултиране. Трето – смятам, че динамиката си заслужава да бъде създадена. Дали да не дадем на тези 10 човека допълнително да да дадат и те номинации, може да не сме се сетили за истинския Уиндзор. Ако опре ножа до кокала, не казвам категорично не, но наистина искам да намерим по–добра кандидатура. Вижте, ако работата беше приятен пост, престижен и т.н. с голяма заплата, щях да да се боря за него. Да го кажа че е той. Ако решим, че е някой от нас тогава трябва да го правим.
Радан – с Пепи Славов няколко пъти сме говорили, отказвал е, но няма проблем да му кажем, може би ще се зарадва А ЛП трябва да напусне.
Антоанета – ЛП не може да е кандидат на партия.
Христо Иванов – Ако има черен лебед, това е жена му на Л. Ш няма уседналост. Той не е на държавен мандат в НАТО.
Мария – Той е наемник на НАТО.
Радан – с ВШ може да говорим.
Христо Иванов – Можем да говорим.
Радан – може да говорим за тълкувателно решение.
ХИ – На седмо място е АЦ
АЦ – Не мога никакви бременности да изтъкна. Не мислех, че днес ще отговарям на този въпрос, не ми лийквайте името, дайте ми време. За мен е супер изненада, затова че съм в тази престижна номинация. Подобен вариант клони към нула. По-скоро името ми да не се споменава. Срещу мен също има готов сценарий.
Георги Илиев – кажи го на Хилари
АЦ – да не го коментираме
Христо Иванов – осми е КТ, няма да го обсъждаме. Девети е ГК, десети е ММ – обединителното звено със Зелените.
Маги – Ако се прибера и кажа на мъжа ми, може да поиска развод.
Радан – ако Любо те пита какво сте говорили ,спокойно можеш да му кажеш „не искаш да знаеш“. (смях)
Маги – той току що ме пита какво правите там осем-девет часа. Аз да правя такова нещо трябва да имам политически опит, нямам желание, но бих подкрепяла. Но имам деца на 3, 7 и 8 и бих искала да съм с тях, не мога да се жертвам.
Христо Иванов – Росен Плевнелиев
Радан – Кой ще говори за него?
(шум)
МЕ, с който не е говорено.
Христо Иванов – С ГГ е говорено, но не от името на ГС, не и от такава общност.
Георги Илиев – като вземем властта, става за министър на културата.
Нойзи – (на шега) Еее, не (смях)
Иво П – Моите очаквания бяха надхвърлени и има някои кандидатури, които могат да бъдат успешни, да утвърдят проект и тн. Тъй или иначе, има възможност да стигнем до 3–5 имена да търсим развитие с идеята да се излъчи кандидат към края на август.
Христо Иванов – Това е сценарият, в който правим това усилие. Трябва да поемем риска, ако Борисов е кандидата, и да отчетем този факт в евентуалното вземане на решение. Но легитимността е сериозна и добра база за надграждане.
Ники С – за мен неочаквано добър резултат, защото отменя много догадки и улеснява комуникацията и това улеснява комуникацията с новите имена, като МЕ. Защото едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много.
Христо Иванов – да се фокусираме как би изглеждало това нещо под егидата на гражданския съвет. Ние разглеждаме ГС като едно от малкото позитивни наследства на РБ. Те са ни събрали тук, помолили са ни за мнение, то си остава за нас. Това, което можем да направим, е да разширим кръга. Тези допълнителни участници в един по–широк формат да имат възможност за допълнително номиниране. След което, в електронна форма да се направи нещо подобно, защо даден човек харесва или не харесва подобна кандидатура. За да излезе на първо място Х с еди какви си критерии, на второ Y с еди какви си критерии. В крайна сметка, може ГС да номинира еди кой си и да потърси сред тези 200–250 души. Предварително казвам – виждам че ако влезем в това, не виждам начин да не вляза в ИК . Ако не се виждаме в ИК, и нямаме очаквания, че един такъв процес ще доведе до успешна кампания да се готвим ГС да се бори с казионния РБ и ние се фокусираме в дългосрочното усилие.
Иван от Лондон – Ние имаме ли интерес от това да се ядоса Борисов и да излезе на избори и да отвори пътя за парламентарни избори? Защото реално избирането му на президентски избори оголва нещата. Един наш кандидат оголва неговия имидж. Ще има видимо интелектуално надмощие. Дори да стане президент...
Искрен – Особено ако е жена.
Иван от Лондон – Ако той се разголи, реално не печелим ли от това нещо?
Христев – Аз не знам на каква информация почива това, че той ще бъде кандидат. Той има жив инстинкт и на всеки човек с инстинкт му е ясно кой е силния пост в тази страна. Той ако приеме да се кандидатира означава че той зарязва всичко.
Иво П. – България ще стане президентска република ако той стане президент.
Вили Величков – именно
Иво П. – Аз говоря ситуационно
Данчо от Пловдив – една дума за Борисов. Той знае че поляризира, той знае че е боксова круша. Аз наистина не разбирам и ще отговоря с въпрос – понеже има възглед за политически проект, която не е ясна, гледа се напред. При положение, че обсъждаме минаване през широка гражданска подкрепа не е ...
Мария – Дали дразним само Борисов, да не забравяме че го избират хора. Борисов не гласува за себе си и част от тези хора са качествени хора, и ако го дразним, ние трябва да внимаваме дали дразним и избирателите му.
Христо Иванов – В този смисъл, нашият принос към гражданския мир е да изчезнем от медиите.
Радан – Тръгваме ли към това усилие да събираме широка група граждани?
Мария – Само с условия че правим ...
Иво П. – Само аз не съм съгласен, че ГС не трябва да е носител. Ние сме новия ГС от днес
Радан – един от вариантите да застраховаме новия проект е, да не горим новия бранд в президентски избори. Пази бранда за след това, защото може да се наложи.
Маги – Га гласуваме? Какво правим.
Христо Иванов – Да решим.
ЖИ – на етап сме да получим повече информация, каква е подкрепата. Да гласуваме в групата ?
А Славов – не всички са в групата.
Христо Иванов – ГС не ни ангажира. Ако искаме да ангажираме ГС, той си има решение.
Маги – Кой ще управлява това нещо?
Христо Иванов – има инициативна група Аз, Радан, Ники с Антоанета.
Маги – Не, моят въпрос е какво става отсега нататък?
Иво П. – Да разширим и към българите в чужбина
.....
Иво П. – ще искаме групата във фб да потвърди нашата настройка.
Георги Илиев – и там да видим дали това е така.
Иво П. – първите 6–7 човека, които да са шортлист.
Христо Иванов – ще формулирам въпроса в групата и ще го задам.
АЦ – само малко за технологията да обясня. Явяване с ИК на президентски избори – 21 човека в ИК, които да отговарят на условия. ЦИК ще ги обяви. Собствена банкова сметка за фъндрейзинг, независимост от политически субекти, изцяло през дарения. Защото таванът е два милиона и бюджета, с който можеш да се явяваш на избори за президент – пълна отчетност пред сметната палата. Има и минимален бонус – минимален медиен пакет. Това са много корави правила...
Христо Иванов – колко са подписите?
АЦ – двойката трябва да има 2500 валидни подписа, да са преминали през проверката на ГРАО, което е разположено в даден тайминг. Много стъпки са, има подводни камъни и е най–слабата изходна позиция, в която даден кандидат може да е. Това така е направено, че да не е за независими кандидати. Искам да се знае самата технология какъв чалъндж е за всички.
ХИ – ..
АЦ – който е в ИК трябва да събира подписи. Всеки един подпис се верифицира срещу подписа.
Иво П. – на купон или концерт не става ли – да подписват там? Всеки от ИК верифицира подписа на всеки един дошъл. Това е човекът който отговаря, че личните данни не са злоупотребени. Това не са просто 21 човека казват „това е еди кой си“ – това е активистка работа. Поне 5000 подписа трябва да има.
Ако ще играем така, аз видях че 160 000 подписа изгоряха, събрани от партии. Ако ще тръгваме по такъв начин с интегритет и тн. Нас ще ни гледат ей така защото сме „умните и красивите“.
Мачиков – Много добре, че някой говори по този начин. Партиите са свикнали да събират подписи. Вярвай ми, имаме добра машина за тези неща. Можете да разчитате на нашата администрация.
АЦ – трябва да има реално действие. В момента в който ги убеждаваш да събират подписи. Това вече е предкампания – хората се инволват, знам че партийните апарати правят...
Христо Иванов –Тони е абсолютно права. Всички, които застанем зад това, трябва да застанем на улицата. Ако не сме готови това да правим, да го знаем отсега.
Георги Илиев – един руски господин, грамаден с татуировки, дойде и застана до масичката.
Румен – Радане, обяви край
Радан – аз ли? обявявам край (смях) Добави Коментар