Сънувам Гого нонстоп, няма вечер, в която той да не е при мен
- Г-жо Найденова, къде посрещнахте Новата година?
- Както винаги от десетилетия насам - на работа. Навръх 31 декември триото ни „Тоника-Домини” взе участие в програмата на един голям луксозен хотел.
- На 10 януари се навършиха три години, откакто ни напусна Георги Найденов, когото цяла България с любов наричаше Гого. Вашият живот е преминал с него: като съпруг и партньор, с когото бяхте заедно на сцената, като близък приятел. Той също е откривател, покровител и верен колега на семейството, с което сега работите заедно: Красимир и Виолета Гюлмезови. Говорите ли си често за него?
- Той е винаги с нас. На сцената, където и да сме. Чувстваме го до себе си.
- А хората, с които беше близък, или тези, които не го познаваха лично, имам предвид публиката, споменават ли го? Питат ли ви за него?
- Непрекъснато. Почти на всички концерти. Няма участие, в което да не се спомене името му. Освен това ние пеем една негова песен. В нея се казва:
„Пълно е морето със рибари, с курортисти,
търсят всички пясъци,
но чисти…
Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна.
Цаца даже не остана”.
Много е актуална и се харесва Текстът е на Иван Ненков.
- А изпълнявате ли „Вместо сбогом”, тази прекрасна песен на Краси Гюлмезов по стихове на Живко Колев, написана в негова памет, часове след като душата му отлетя от тази земя
В нея пък се казва:
Ти тихо се отрони,
като лист,
след себе си вратата
не затвори,
сега ако ти трябва
пианист
повикай ме и аз ще дойда горе.
- Много рядко. Тя е много тъжна песен. Пеем я на големи концерти, какъвто бе в зала 1 на НДК или „Арена Армеец”. Това са специални програми. На други места не, защото хората се натъжават, а ние сме там, за да ги веселим и радваме.
- Имате ли контакт с останалите си колеги от фамилията” Тоника”? Какви са отношенията ви с тях?
- Нямам отношения. Със Стефчо /Диомов б.а./ се чуваме много често. С другите нито съм скарана нито сме приятели. Т.е. в никакви отношения. Това е. Чух, че щели да правят нещо за тридесет години „Тоника”, но не се интересувам. Не знам подробности. Но повтарям със Стефан се чуваме. Даже онзи ден пак ми се обади...
- Къде е синът ви Георги сега?
- В момента е при мен, но в близките дни пак заминава за Англия. Какво да прави тук. Вече се установи там. Бори се там. Издържа...
- Какво става със студиото ви и с песните, които Гого беше сътворил, с музикалните му идеи и проекти, които така и не можаха да се реализират, докато беше жив?
- Всичко е в неговия компютър, който не се пипа. Защото заръката му беше само Краси да има достъп до съдържанието в него. Той обаче все още няма време, а и кураж да се порови в съдържанието му. Но знам, че вътре има невероятни неща. Сигурна съм в това. И един ден те ще видят бял свят.
- Според вас имаше ли възможност това, което се случи със съпруга ви, да бъде предотвратено. Можеше ли Гого за бъде спасен? Лекарска грешка ли е причината за фаталния край?
- Разбира се, че имаше такава възможност, нещата да не завършат така трагично. Имам мнение по този въпрос, но не желая да говоря на тази тема.
- Какво да очакват почитателите на вашата музика от трио „Тоника-Домини” през идващите дни и месеци?
- Вече имаме няколко покани. Да видим ще има ли парламентарни избори и дали ще ни ангажира някой в предизборната си кампания. Въобще досега не сме спирали. За мащабни участия е рано да се говори. Още повече, че през миналата година направихме два огромни концерта: Един в памет на Гого в зала 1 на НДК и втори с участието на италианската супергрупа „Рики и повери” в „Арена Армеец”. И в двата случая залите бяха препълнени и ни викаха на бис.
- Как се посреща песента „Бургаски вечери” емблемата на Гого и кой я пее сега?
- На тази песен бе направен нов аранжимент и я изпълнява младата певица Нора. Когато тя не е с нас, пее Краси Гюлмезов. Песента има страхотен успех . Залата винаги пее с нас с пълно гърло. Всички изпадаме в някакъв транс. Аз лично не очаквах такова нещо. Все пак, защото знам, че този песен в изпълнение на Гого е платинена. Никой друг не може да я изпее така. Само той.
- Къде сега прекарвате повечето си време?
- Тук в Айтос и по участия. Това е.
- Какво най-често си спомняте от годините, преживени с Гого. Сънувате ли го. Говорите ли си, макар и мислено. Преди години в интервю казахте, че имате видения, които поради факта, че са много лични, не поискахте да споделите.
- Сънувам го нонстоп. Няма вечер, в която той да не е при мен. Но това не ме прави по-щастлива. Напротив, става ми още по-тежко . Не съм съгласна, че времето лекува. Убеждавам се в това всеки ден, откакто Гого го няма.
Добави Коментар