Лихварството не е престъпление, решиха върховните съдии
Под този текст от НК обикновено попадаха раздаващи заеми и кредити в ромски махали и заложни къщи
Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на разпоредба от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предава Лекс.
ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В специално тълкувателно решение Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.
Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива такава дейност. И решението дали ще има престъпление е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то, предава segabg.com.
По въпросната разпоредба МВР арестуваше, а прокуратурата обвиняваше много често през годините при скандални случаи на раздаване на заеми и кредити при огромни лихви в ромски махали и заложни къщи, при завземане на имоти чрез невъзможност да се изплащат дългове от такива заеми, при случаи на държане в зависимост на големи общности, които да бъдат използвани при различни ситуации, включително и избори. Едно от популярните дела по изтълкувания сега текст от НК беше срещу вече покойния бивш министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за раздаване на милиони заеми, някои от които с дневна лихва от 0,5 на сто. Накрая делото бе прекратено.
На практика по този текст много рядко се стигаше до присъди, но когато съдилищата изобщо се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като престъпление. След тълкувателното постановление на ВКС това вече не може да става.
Сега остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната лихва. В тези случаи обаче трябва да има дела, някои от които вървят с години.
Иначе сегашното тълкувателното решение на ВКС се чака от почти четири години. Наказателната колегия на ВКС образува тълкувателното си дело по искане на Висшия адвокатски съвет през 2020 г. До този момент преобладаващата практика на ВКС беше, че системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране. Приемаше се, че е налице престъпление, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.
Пръв оспори това тълкуване проф. Пламен Панайотов и именно на негова статия се позова ВАдС в искането си ВКС да преосмисли досегашната си практика. Той изтъкна, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност, тъй като основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция“.
Докато тълкувателното дело беше висящо, състав на ВКС с председател Валя Рушанова и членове Деница Вълкова и Татяна Грозданова отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В него беше поискано съдът в Люксембург да разясни определенията за кредитна институция и за лиценз в Регламент № 575/2013 и дали според правото на ЕС кредитните институции осъществяват кредитирането единствено с публично привлечени средства. Преди малко повече от три месеца СЕС се произнесе и именно на него стъпва до голяма степен постановеното от Наказателната колегия тълкувателно решение. То е подписано с особено мнение от съдия Мина Топузова, която е и председател на отделение.
Задължително се спазват тези обичаи на Велики четвъртък
Внимание! Опасно време в тези области
Безредици в Тбилиси след одобрението на спорен законопроект
Огромен пожар в Одеса на годишнината от палежа на профсъюзния дом и убийството на 48 души
6 съобщения от мъжа, които разкриват, че е лудо влюбен във вас
Както е една фирма или магазин печели пари от дейността си и те плащат данъци на държавата
Защото държавата ги задължава да плащат данъци тогава и лихварите трябва да плащат данъци
Тези мръсни пари са причината са мизерните пенсии, за високите данъци, за да може да има за крадене, за некачественото и платено здравеопазване, за лошите пътища, за ишлемарската икономика с подигравателните заплати.
Тези мръсни пари създават партии, месии, които да ни спасяват, а всъщност ни погребват все повече и повече.
Защо ли се случи всичко това? Защото всички ние го позволихме. В България стана неудобно дори да се пита кой носи отговорността. Обективно, отговорността е колективна, тя е деперсонализирана, безсубектна. Колективна дейност на политическия елит. Той е от окупационен тип, държи се с населението като с подчинен народ, рая. Достойнство и българска политическа класа са две взаимоизключващи се инстанции. Второ – става дума за зависими хора, които са зависими от външнополитическия фактор. Трето – те не са в състояние да вземат каквото и да било стратегическо решение, което да отговаря на средносрочните и дългосрочните български интереси, защото те нямат акъл, основание и гръбнак за това. Фактите, доказателства и обстоятелствата са такива, на правен език казано ...
Обърнете внимание, че става дума за лични средства ... с други думи мога да дам на когото си поискам личните си пари срещу каквато лихва се споразумеем и това си е между нас двамата!
Това няма как да е престъпление!
Нито пък се дължат данъци, защото за моите лични пари съм платил вече данък, а доходът от тях, който получавам е от друго физическо лице, което е платило също данък върху доходите си ... така ще има двойно данъчно облагане, ако ще се плаща данък върху тази лихва!
Първобитни и първосигнални идиоти само в този БурГъз.
Не е виновен Съда, че така пише в Закона.
Dura lex sed lex!
------
Когато нямаш документ с подпис за заема и не обявяваш печалбата си на държавата, нито спазваш регулациите за максимален лихвен процент и пращаш биячи да събират дълговете не било престъпление?
В България е прието, като се явиш на сцената, да се обявиш за реформатор, но всички усилия на всички реформатори не са достатъчни да се реформира тази система. Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. България е феодално съсловно общество, в което скоро няма да може да се живее. То е разделено между няколко съсловия и кланове и клики, които се съобразяват единствено и само по между си. Никой не обръща внимание на обикновения българин, който е изчезващ вид. България повярва на своето червено дворянство, което се провали исторически. Някои от тях успяха с куфарите и с имотите си, успяха да се транскрибират и превърнат в собственици на някакви извън български структури. У нас при този неуспешен капитализъм , който се развива, може да има само „термидор“. Или нещо българско. Аз не държа непременно диктатора да говори с френски акцент. В България няма място за истинско позитивно творческо развитие на обществените отношения. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Да, превръщането на България в глобално евро-сметище беше просто цената, която субектът на властта беше съгласен охотно да заплати, за да постигне целите си - защото Властта е винаги в името на Себе си. Тя е такава реалност, която не вижда причини за себе си извън себе си. Особен тип реалност - тези, които я притежават, могат да си мислят каквото си искат, но самата Власт като реалност е винаги при себе си и се разширява. Това е разбиване на големия обществен интерес, разрушаване на обществото, заради интереса на някаква частна съсловна група. Това, образно казано, е интересът на червея за сметка на ябълката. Да , това са две Българии, две култури, които живеят на една и съща територия, но те просто си пречат. За сега те не успяват да намерят някакъв приемлив мотив за съвместно съществуване. Дори в едно кастово общество, каквото е индийското, кастите наистина не се допират, но имат механизми за общо съществуване. А нашите два свята просто не намират начин да живеят на едно и също място. Едната, малката група пирати, аз наричам българяни. Те присъстват в българската територия с правата и морала, прилягащи фактически на агресор. Това е малко хищно племе, което е завладяло своята територия и няма никакво намерение да преживява в някакви компромисни форми с другите - арийци срещу дравиди, конкистадори срещу маи, османлии срещу гяури и пр. Тоест, имаме отношение между агресор и подчинените нему. Това са неприкрити форми на антагонизъм с невъзможност за каквато и да е търпимост извън условието за абсолютно и безусловно подчинение от страна на покорения етнос.