ВАС отмени отстраняването на бургаския апелативен прокурор Емил Христов

Предложението за отстраняването на Христов бе на главния прокурор Сотир Цацаров, а мотивът – висящи досъдебни производства срещу апелативния прокурор на Бургас

Ключови думи: Бургас, Емил Христов, апелативен прокурор, забавени производства, отстраняване, отменено, Върховен административен съд, ВАС, Сотир Цацаров, главен прокурор

Тема в развитие

Бившият апелативен прокурор на Бургас Емил Христов изчисти името си, върна се като редови обвинител Изненада: Любомир Петров е новият апелативен прокурор на Бургас Битката за апелативен прокурор на Бургас загрубя: Питат кандидатите с кого си лягат и с кого ходят на лов

Жестока битка на лобита във ВСС след насрочването на избора за апелативен прокурор на Бургас Димитър Диамандиев обърка сметките за апелативен прокурор на Бургас Бургаският обвинител Любомир Петров влиза в битка срещу Пламен Стефанов от Сливен за нов апелативен прокурор Обвинител №1 на Сливен - кандидат за апелативен прокурор на Бургас ВСС отряза Калина Чапкънова за шеф на Апелативна прокуратура-Бургас (ОБНОВЕНА) Отложиха избора на Калина Чапкънова за шеф на Апелативна прокуроратура - Бургас, още седмица ритане на лобитата във ВСС Гласуват кандидатурата на Калина Чапкънова за Апелативна прокуратура-Бургас в четвъртък Сотир Цацаров се оглежда за нов окръжен прокурор на Бургас Обвинителката на атентатора от Сарафово Калина Чапкънова поиска поста на Емил Христов в Апелативна прокуратура-Бургас Мандатът на Емил Христов изтича, почва битката за Апелативна прокуратура-Бургас ВАС отмени отстраняването на бургаския апелативен прокурор Емил Христов Кой използва разследването срещу унизително сваления бургаски прокурор Емил Христов?

виж още

скрий

Тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 18 юли, с което апелативният прокурор на Бургас Емил Христов бе отстранен и от поста, и като редови прокурор. Това съобщи сайтът „Съдебни репортажи”. Съдът е приел, че ВСС е допуснал съществено нарушение на основните принципи на процеса за съразмерност и истинност.

Предложението за отстраняването на Христов бе на главния прокурор Сотир Цацаров, а мотивът – висящи досъдебни производства срещу апелативния прокурор на Бургас. Казусът започна, след като в медиите контролирано изтекоха разговори между висши магистрати (сред тях члена на ВСС Ситнилски, окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев и прокурора Христов), които част от членовете на ВСС разчетоха като лобиране при избора за членове на ВСС от прокурорската квота, в частност – на избрания член на съвета Камен Ситнилски (също временно отстранен, след светкавична проверка на Етичната комисия със съмнителна легитимност).

Христов бе отстранен по реда на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според който ВСС може да отстрани от длъжност магистрат, срещу когото е образувано досъдебно производство, но не е привлечен като обвиняем. За целта кадровият орган на съдебната власт се позова на копие от постановлението на наблюдаващия прокурор от 16 юли (ден преди главният прокурор да внесе предложението си във ВСС по отношение на Емил Христов), с което две досъдебни производства – за престъпление по чл. 282 от НК – престъпление по служба срещу Емил Христов, и по чл. 294, ал. 1 – лично укривателство срещу неизвестен извършител, са обединени с цел процесуална икономия. Първото досъдебно производство срещу магистрата е образувано преди повече от година “за това, че на неустановена дата в периода 2005 г. – 2011 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице – административен ръководител на Апелативна прокуратура – град Бургас, е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си с цел да набави облага – недвижим имот за свой низходящ и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици”. Според разследващите на 21 юни 2011 г. Христов е отвел подчинената му в Апелативна прокуратура-Бургас прокурорка Иванка Козарева от надзора и решаването на преписка, водена срещу кмета на Несебър Николай Трифонов.

В материалите по това досъдебно производство се съдържали и данни за лица, заемащи магистратски длъжности в Бургас, които оказвали помощ на хора от криминалния контингент в града и региона, за да избегнат наказателно преследване или да въздействат върху други лица от съдебната власт, за да не изпълнят задълженията си по служба (лично укривателство по чл. 294 НК). (Кои са тези магистрати прокуратурата не е съобщила на ВСС, който не е и попитал.)

От определението на ВАС по делото става ясно, че пет месеца по-късно от досъдебното производство са отделени материали, а през януари е образувано ново досъдебно производство за лично укривателство срещу неизвестен извършител. Новото дело е за това, че “неизвестният” „на неустановени дати в периода 2005 г. – 2011 г. в гр. Бургас, спомогнал на лица, извършили престъпления, да избегнат и/или срещу тях да бъде осуетено наказателно преследване и/или да останат ненаказани, без да се е споразумял с тези лица преди да са извършили престъпленията”.

През юли, само ден преди главният прокурор да внесе предложение за отстраняването на Христов, наблюдаващият прокурор решава, че между двете дела има връзка и те отново трябва да бъдат обединени. Тази прокурорска еквилибристика изглежда като спомагателно средство с една цел – да подпомогне аргументите за отстраняването на апелативния прокурор от ВСС в определен момент.

Именно всички тези факти са подробно обсъдени в решението на тричленния състав на ВАС с председател и докладчик по делото Александър Еленков и членове Георги Георгиев и Анелия Ананиева. Решението на съда е засекретено, тъй като съдът е направил това, което ВСС не е, и е изискал и приложил по делото висящите досъдебни производства, в които се съдържа класифицирана информация. Още от определението на съда, с което беше допуснато събирането на доказателствата, обаче става ясно, че ВАС далеч няма да се ограничи да разглежда изтъкнатите оплаквания в жалбата, а ще се задълбочи да изследва принципния въпрос за независимостта на магистратите по отношение на заведени срещу тях наказателни производства, по които те нямат никакви средства за защита, защото не са обвиняеми, но които могат да ги държат в несигурност години наред, като срокът на разследването бъде удължаван до изтичане на давността.

Това се налага, според съда, и заради възможността наказателни преследвания срещу магистрати, по които те не са привлечени като обвиняеми, да се използват за необоснованото им отстраняване от длъжност по реда на Закона за съдебната власт. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, казва съдия Еленков в определението си.

Именно в тази посока е и решението на тричленния състав, според което Висшият съдебен съвет е бил длъжен да провери обосноваността на образуваното досъдебно производство срещу Христов, защото срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление. В случая Христов е отстранен по реда на чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тъй като има наказателно производство срещу него (без да е привлечен като обвиняем). Съдът прави разграничение между тази хипотеза и отстраняването по алинея първа на същия член, която вече изисква повдигнато обвинение, като приема, че, ако магистратът не е обвинен, преценката върху делото ще е на ВСС. Съдебният състав разяснява на кадровия орган, че проверката на обосноваността на разследването срещу един магистрат е дължима и няма да е намеса в работата на следствието и прокуратурата, нито пък ще засегне тяхната независимост. Напротив – то представлява дължимото добросъвестно, справедливо и разумно изпълнение на правомощията на ВСС (според чл. 6 от АПК). Като не е изпълнил това си задължение кадровият орган на съдебната власт е нарушил процесуалните правила, тъй като не е отговорил на няколко съществени въпроса за решаването на случая, казва съдът.

Такъв например е въпросът откъде съветът вади извод, че второто досъдебно производство (за лично укривателство) касае именно прокурор Емил Христов. Питането произлиза отново от хипотезите на закона – в чл. 294 от НК (Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.) изрично е предвидена алинея 4, според която „ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години”. Или с други думи – ако прокуратурата бе убедена, че именно Емил Христов е извършил престъпление по този член от Наказателния кодекс, защо не е обозначила изводите си, като конкретизира престъплението по този текст и образува делото срещу магистрат.

Освен това съдът обяснява, че ако магистрат извърши лично укривателство, то това обективно става с действия или бездействия по служба. Съгласно чл. 132 от Конституцията обаче съдиите имат функционален имунитет и не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Поради това съдът обяснява, че логиката на Конституцията изисква, за да бъде отстранен един магистрат за служебна действия, то той трябва да бъде привлечен като обвиняем.

Съдът изтъква също, че именно високите професионални и нравствени качества на изборните членове и тези по право във ВСС (председателите на ВАС и ВКС и главния прокурор) са гаранция, че при добросъвестно и разумно изпълнение на задълженията им, те няма да допуснат необосновано отстраняване на магистрат, пък макар и временно. Затова ВАС отбелязва съществено разминаване във фактите, посочени от прокуратурата – няма как Христов да е извършил престъпление по служба като апелативен прокурор в периода 2005 – 11.05.2009 г., понеже фактически е стъпил в длъжност на 11.05.2009 г., т.е. когато престъплението е довършено. Освен това в решението е припомнена и практиката на Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд, че прокурор, когато извършва престъпление в работата си, не може да бъде обвинен за извършване на общото престъпление по служба по чл. 282, тъй като не е длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба и извършва престъпление срещу правосъдието. ВАС разяснява на ВСС и прокуратурата, че има друга разпоредба в Наказателния кодекс – чл. 288, която касае осуетяването на наказателно преследване от орган на властта. Или по-друг начин казано – прокурор може да отговаря за осуетяване на наказателно преследване по втория текст от НК, в противен случай – обвинението би било несъставомерно.

Съдът засяга и друг аспект на проблема – как на практика ВСС защитава независимостта на съдебната власт. ВАС го прави дипломатично, но достатъчно категорично. Тръгва от констатацията за “усилено разпространение” на информация в медиите и форумите на електронните издания, че Христов е корумпиран прокурор, “опънал чадър над мафията” в региона на Бургас. Липсата на краен резултат по разследването срещу апелативния прокурор на Бургас, чиято позиция, казва съда, не е маловажна (достатъчно е само споменаването, че Апелативната прокуратура отговаря за престъпленията на две граници б.а.), създава недоверие към него и актовете му. А дейността му като апелативен прокурор е безсмислена, ако не вдъхва доверие.

Съдът е категоричен, че независимо дали позорната информация е вярна, вредите за авторитета на съдебната власт вече са нанесени. Ако информацията за Христов е достоверна и доказана, то той няма място в съдебната система, отбелязва съдът. Но ако не е, то не само репутацията на конкретния магистрат е засегната, а е уронен и престижа на цялата съдебна власт, “чийто състав и организация се определят и управлението на дейността й се осъществяват от ВСС”. Така съдът припомня на ВСС, че е органът, който според Закона за съдебната власт е длъжен да защитава независимостта на съдебната власт, поради което бавните разследвания на прокуратурата срещу магистрати, които не са привлечени като обвиняеми, са служебен проблем на съдебните кадровици. Затова и още в определението, с което допусна събирането на доказателствата, ВАС изрично посочи, че разследванията срещу магистрати трябва да приключват бързо с категоричен резултат, защото в противен случай те могат да бъде държана в зависимост. С решението си по същество ВАС отново заявява, че ВСС трябва да не допуска да се случват такива позорни инциденти – апелативен прокурор да бъде разследван повече от година, без да му бъде повдигнато обвинение, а след това да бъде отстранен, без кадровиците да направят каквато и да било преценка на обвинението му и действията на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване, а ако влезе в сила, ВСС и прокуратурата вече не могат да се правят на неразбрали – Емил Христов или трябва да бъде махнат от съдебната власт,  или много бързо и убедително кадровиците да свършат работата си, като защитят репутацията му.

Ще има още един ефект, ако решението влезе в сила или поне би следвало да има, ако прокуратурата не саботира принципа на правовата държава, да се съобразява с актовете на съда. Главният прокурор вече не би могъл да отказва достъп на членовете на ВСС до делата срещу магистрати, както направи това по скандала Кокинов и след това с отказа да даде информация за висящите разследвания срещу съдии и прокурори.