Граничарят Вълкан Хамбарлиев се поболя, изпратиха му орден за храброст по куриер
Събитието бе организирано пред Народното събрание. Определените като "храбри български лъвове" Динко Вълев, който се прочу с гонките на нелегални, един от организаторите на простестите в Гърмен Андон Балтаджиев и Вълкан Хамбарлиев бяха отличени с ордени "За храбростъ". Първите двама дойдоха в София, за да получат наградите си, докато Хамбарлиев е получил ордена си по куриерска фирма. Организаторите обясниха липсата му именно със здравословните му проблеми.
Самият орден "За храбростъ" е неформално отличие, тъй като е връчван в Царство България. Националистически групи са решили да го възродят, тъй като според тях нашите сънародници трябва да бъдат отличени.
Народът награди своите герои!
Храбрите български лъвове Динко Вълев, Андон Балтаджиев и Вълкан Хамбарлиев получиха ордените си и благодарностите на цял един народ, защото именно те с делата си отново запалиха искрицата надежда в сърцата на всички нас!
Надеждата, че дори и в черни дни като днешните, майка България не е спряла да ражда храбри юнаци с лъвски сърца, които без страх бранят Родината ни от ислямското нашествие, отстояват суверенитетът и ни показват с личният си пример как всеки българин трябва да върви с гордо вдигната глава, защото, братя и сестри, ние определено имаме с какво да се гордеем!", се казва във възвание, обиколило социалните мрежи след награждаването.
Вълкан Хамбарлиев вече бе обявен за герой в родния си Средец. Той обаче е разследван, след като на 15 октомври миналата година улучи и уби афганския нелегален имигрант Зияулах Вафа. Това стана в местността Рибарска среща край Средец. Следственият експеримент и събраните доказателства показаха, че става въпрос за куршум, рикоширал в мост. Едва след изстрела 50-те нелегални легнали на земята.
Самият Хамбарлиев бе разпитван само като свидетел. Според колегите му той се върнал на работа променен. Бил отслабнал, а и като характер не бил същият. Вълкан почти не говорел, а за стрелбата категорично отказвал да се отвори дума. Не искал да спомене и къде е бил в първите дни след трагедията, когато със съпругата си Соня бе напуснал Средец. Самият Вълкан не бил коментирал информация, която се появи в дните след инцидента, че смята да се пенсионира. Не е ясно дали ще направи тази крачка, тъй като семейството има грижи по дъщеря им Тони, която е ученичка, и сина им Иван, който е студент в Лесотехническия университет в София.
7
Коментара по темата
7.
ЧРД
22.04.2016 19:01:30
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
6.
I az pitam
22.04.2016 12:56:14
Kumunusta Kaludov ot kade gi ima tezi imoti v centara na gr sredec ! Ot kafenceto li zabogaty?
5.
И аз
14.04.2016 15:22:56
И аз това искам да попитам!
Защо махнахте къщите. Таман планувах т.г. отпуската да я изкараме в Доматовата къща. Жена му щеше да ни регистрира с адресна карта. Сега, как да направим резервация, а?
Моля, администратора да върне материала. Да четем коментарите и да се ориентираме за обстановката. Да не - да идем, пък нещо да останем разочаровани от гостоприемството и обстановката!Не искаме да си проваляме ваканцията. Искаме да сме информирани!!!
Защо махнахте къщите. Таман планувах т.г. отпуската да я изкараме в Доматовата къща. Жена му щеше да ни регистрира с адресна карта. Сега, как да направим резервация, а?
Моля, администратора да върне материала. Да четем коментарите и да се ориентираме за обстановката. Да не - да идем, пък нещо да останем разочаровани от гостоприемството и обстановката!Не искаме да си проваляме ваканцията. Искаме да сме информирани!!!
4.
Зщи
14.04.2016 07:21:05
Свалихте статията за къщите?
3.
Вълкане
13.04.2016 10:48:08
НЕ СЕ ДАВАЙ МОМЧЕ! МАКАР И ТРУДНО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ВСЯКА ТРУДНОСТ !!! НЕ СИ ИЗВЪРШИЛ НИЩО НЕРЕДНО, НАПРОТИВ, ИЗПЪЛНЯВАЛ СИ СВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН И ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ. ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД!!!
2.
До booko
11.04.2016 21:06:47
Много си отворен бе, много ти е лесно зад лаптопа.Я иди на границата и да те видя тогава каква песен ще за пееш тогава вече мърша
1.
boiko
11.04.2016 19:14:58
Никой не коментира защо се е получил рикошет. Това е станало защото в оръжието е имало патрон със стоманен наконечник /куршум/, който се използва на война и от военните предимно. Ако в оръжието имаше патрон със оловен наконечник, какъвто трябва да употребява полицията, щеше да се смачка и никой нямаше да пострада. Нямат ли началници тези хора, няма ли оръжейници и т.н. Пълно безхаберие от всички!