Очаква ни силен сезон, но трябва да сме умерени. Драстичен скок на цените по Черноморието ще е самоубийство
- Г-н Драганов, появи се прогноза, че тази година се очаква скок от 50 на сто на цените на нощувките по морето, след това беше отречено. Все пак да очакваме ли повишение на цените и доколко обосновано би било то?
- Общо взето голяма част от контингента за българското Черноморие е договорен много отдавна, още преди началото на летния сезон през 2015 година с големи туроператори в Европа. Това е традиция и по този начин те могат да подготвят своевременно своите оферти, така че да ги предложат на туристите, които се записват, да ползват намаление за следващия сезон, което достига до 30 процента. Така че като цяло голяма част от контингентите по отношение на лято 2016 година са договорени. И от тази гледна точка не се очаква никаква промяна в цените при тях. А ситуацията в момента е такава, че интересът към дестинации, включително към България, е много голям. И не се очаква някой туроператор да освободи, да върне легла. Ако става въпрос за някакви нови цени, които могат да се появят на пазара, те могат да бъдат само за нововъзникнали, новоотворени обекти, от една страна. И от друга страна, за останали свободни, върнати контингенти, когато няма никаква друга възможност за алтернативна нощувка и има опашка от клиенти. Тогава обикновено цената се вдига и тя може да стигне до неопределен процент. Но такава ситуация в момента не се очаква в българския туризъм. Нито пък се очаква при договарянето за 2017 година, вследствие на по-големия интерес да има увлечение в цените с процент, който достига до 50. Това би било самоубийство за който и да е бизнес. Ние знаем, че обикновено нарастването на цените е в рамките на 2,5-3 процента годишно. Едни големи скокове обричат този, който ги прави, да не получи нищо.
- Имаше уточнение, че е възможно леко повишение на ол инклузив, това възможно ли е?
- Ако има някакви увеличения спрямо миналата година, те, както казах, би трябвало да бъдат в рамките на около 2-3 процента. Нещо, което е нормално, когато става въпрос за туроператорски цени. И могат да стигнат до 8-11 процента тогава, когато става въпрос за цени на пазара.
- Т.е., не би трябвало да очакваме нещо драстично?
- Не би трябвало да очакваме нещо драстично. Още повече, че имаме значително намаляване на цената на горивата, което води до поевтиняване на услугите от доставчици. И като цяло, дори да се запазят цените от миналата година, българският туризъм би трябвало да реализира по-големи печалби. Най-малкото туристите би трябвало да усетят, че им излиза по-евтино да пътуват до която и да е дестинация.
- Очаква ли се действително завръщане на руснаците по нашето Черноморие?
- Определено ще имаме повече руснаци през 2016 година, но това няма да бъде в някакви драстични размери. Тъй като след спада миналата година голяма част от хотелиерите сключиха договори с други пазари. И в момента няма наличие на големи обеми леглови контингенти, които да бъдат предложени на руския пазар, независимо от желанието на едната или другата страна. Освен това, по отношение на оттеглянето от Анталия, от Египет, Тунис - специално за Анталия става въпрос за големи хотели, супер ол инклузив, изключително луксозни, 4-5 звезди - ние не разполагаме като свободна леглова база, която да предложим на руския пазар. Така че увеличението ще бъде в сегмента „втори дом” – уплътняване на собствеността, която руснаците вече са закупили в България. Като цяло ще възстановим обемите от 2014 година, което означава, че ще се върнем на около 650-700 хиляди руски посетители в годишен план в страната.
- Като че ли обаче се създава неприятното впечатление, че българският турист пак ще мине на заден план, ако има някакъв ръст на руските туристи, като че ли има едно неустановено отношение на туристическия бранш към нас, българите? И това е доста дразнещо.
- Българите много трудно достигат до първа линия не по някаква друга причина, а поради това, че чуждестранните туроператори повече от една година предварително договарят легловите контингенти и съответно ги продават на основните пазари в Германия, Великобритания, Скандинавия, Източна Европа, Русия. И българите просто не могат да получат тези контингенти, освен ако не си купят от тези туроператори. А те са купувачи на едро, купуват големи обеми легла. И, разбира се, най-големият им интерес е към първа, втора и трета линия. Затова за българите остава четвърта, пета, шеста, седма линия, или по-малките градчета на юг. И от тази гледна точка те предпочитат да пътуват към съседни дестинации като Гърция и Турция.
- Не трябва ли да се промени нещо в тази посока, така че българите да оставаме повече тук, а не да търсим постоянно съседите?
- Общо-взето малко българи знаят къде ще бъдат на почивка това лято, ако става въпрос за България. Те взимат решение в голямата си част в последния момент, докато англичаните, германците, скандинавците, които знаят много точно своето работно място, своя период на отпуска, вече са закупили предварителните пакети. Или най-малкото са направили резервации и са внесли първа вноска. От тази гледна точка българските туроператори много трудно могат да вземат контингенти на едро на скъпи хотели на първа линия и да са сигурни, че ще продадат леглата на българския пазар.
- Преди известно време предупредихте, че българският туризъм трябва внимателно да преценява стъпките си през тази година. Какви грешки допуска туристическият бранш?
- Туристическият бранш има фундаментални грешки, които ние обобщаваме в дълбока концептуална и управленска криза. И тя е в няколко направления. Едното е несвойствени функции, които създава държавата, каквито са категоризацията на местата за настаняване, хранене и развлечение. Това не е работа на държавата, това е работа на бранша. Не само по света, това е било и у нас. От тази гледна точка ние сме допуснали да имаме изключително голям брой нискобюджетни хотели както по Черноморието, така и в планината. Втората голяма грешка е, че не управляваме екосистемите. Казано по-просто, ние не получаваме ползи от екосистемите, които включват както материални, така и културни и други ресурси. И третото направление, където имаме концептуална грешка, това е, че все още нямаме регистър на туристическите атракции публична собственост. Който да даде възможност на държавата да управлява тази собственост по начин, създаващ нови работни места и подобряващ местните икономики.
- Наскоро нашумя инцидентът с детето, паднало от лифт. Ние като че ли не осъзнаваме достатъчно, че Витоша е една от отличителните черти на нашата столица, защо е така?
- Витоша е един ясен пример за отказ от управление на публична собственост. Както от четирите общини, които са собственици на планината, в чиито граници попада тя, така и от държавата в качеството й на собственик на гори, които са държавна собственост. Нямаме уреждане на туристическите места и точки и нямаме дефиниция и уредба по отношение на туристическите зони, в които попада и Витоша. Която може да се развива целогодишно и за летен, и за зимен туризъм, а виждаме, че има една фиксация главно върху зимния туризъм, като че ли 365 дни в годината вали сняг и се карат ски. Т.е. проблемът отново е в това, че обществото все още не е организирано да може да извлича ползи от екосистемите, да ставаме по-богати с това, което имаме.
- Каква година се очертава засега 2016-а и какви са данните за момента за зимния сезон?
- 2016-а се очертава като година, в която българският туризъм ще бъде подложен на изключителен натиск, значително търсене на леглови контингенти по отношение на лятото. В средата на лятото, в пика на сезона по всяка вероятност ще се появят дублажи, тъй като и към момента имаме надвишаване на договорите за легловите контингенти спрямо броя на леглата в наличност. От тази гледна точка, всеки който иска да прекара лятото в България, а и не само, тъй като този натиск ще бъде характерен и за съседна Гърция, Македония и други страни в региона, трябва значително по-рано да определи времето за своята почивка и да я предплати, като получи съответната гаранция от туроператора или хотелиера, при който ще бъде настанен. Тъй като действително излизането на Турция, Египет и Тунис от пазара ще доведе до голяма преса на съществуващата към момента леглова база. В същото време трябва изключително прецизно да се мисли в перспектива за 2017-2018 година по отношение на договарянето на легловите контингенти, за да не се получи отбиване на туристите или на интереса към България, вследствие на неправилна ценова и друга политика по отношение на качеството на туристическия продукт.
Колкото до зимния туризъм, той върви много добре. Ние стартирахме с близо 2,9 процента ръст през декември по отношение на пристиганията в страната. Януари имаше много добър сняг, февруари започна със силна ваканция за децата, две европейски купи в Пампорово и Боровец, което засилва интереса към зимния ски туризъм, както и много голям интерес към балнео, СПА и уелнес туризма. Добави Коментар