Московски: Който иска да ходи в Гърция, да си измисля други маршрути, Брюксел ще се намеси

ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ГЪРЦИТЕ ?


Има една древна латинска сентенция: “Timeo Danaos et dona ferentes”. Значението е – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Това не е казано случайно. Вергилий е знаел много добре какво говори. Когато данайците идват от Африка те търсят убежище при пелазгийския цар управляващ в Аргос…Не след дълго обаче бежанците грабват властта и започват да асимилират местното население. За това свидетелства Страбон цитирайки Еврипид - “ And Euripides too, in his Archelaus, says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos, took up his abode in the city of Inachus, and throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans"

За идване на гърците от Африка говори и Херодот. Стария автор споменава, че данайците донасят култове от Египет, че типичната гръцка женска дреха е като на обитаващите Африка либийки, а също и, че гърците имат погребални обреди като тези на африканските номади: “The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians” It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women… 190. The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes”
Африканския произход на гърците е известен и на Плиний Стари: “…puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam qua vocabatur Argos Dipsion”.
penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html
Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” - “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…”
Нека приемем за момент, че свидетелствата на Херодот, Страбон, Eврипид, Плиний и Есхил не са съвсем точни. Днес обаче имаме методи, с които може да се определи произхода на даден народ. Генетично изследване на различни учени доказа, че гърците са роднини на африканците, по-точно на хората обитаващи Етиопия: ” Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “
Разликата между стари европейци и гърци е забелязана още в Античността. Траки, илири и македонци са характеризирани като силни и мъжествени, докато гърците биват определени като подли хора, годни само за роби. Това разбираме от Тит Ливий, който предава думите на римски пълководец: “[36.17]the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery”. mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/livy/livy36.html





Половин хилядолетие по-късно Юстиниан Велики споделя следното за траките: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене иметоTракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’( превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан – Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).
По същото време Прокопий Цезарийски (Historia Arcana) казва за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба (превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Прокопий -стр.62).
Не само физически, но и морално траките са се различавали рязко от гърците. Херодот нарича гетите най-храбрия, но същевременно най-миролюбивия народ – История-IV.93. Цитирайки Посидоний Страбон споделя за мизите, че са богобоязливи хора, които се въздържат от ядене на месо...същевременно обаче обаче са непобедими в ръкопашен бой... Споменавайки други траки, стария автор добавя, че те са наречени горди и най-праведни народи – География, VII.3.3.
Докато траките са описани като силни, мъжествени, непобедими, праведни и горди, гърците биват характеризирани като носители на пороци и упадък:
“The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...
Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...”
Относно това, че гърците са тези, които разпространяват упадъка на морала и корупцията свидетелства и Страбон: “Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов)
Както историческите извори, така също и генетичните проучвания показват съвсем ясно, че гърците се отличават рязко от траките. Има обаче и други доказателства за не европейските корени на южните ни съседи. По време на Класическия период типичната гръцка дреха е хитона. Както модела му, така и името не принадлежат на европейците. Думата хитон е сродна на еврейската кутонет и вавилонската киту (F.Muller, Grieksch Woordenboek, Groningen, 1926, z. 891).
Старото гръцко изкуство показва силни стилови прилики с египетското. Нужно е да се спомене и това, че ранните гръцки статуи изобразяват хора с негроидни черти. Явно асимилацията на европеидното пеласгийско население е траяла дълго време.Според Херодот в началото гърците са били малко, незначително племе, което е нарастнало не без асимилирането на пелазгите: “История” -I.58.
Вместо благодарност за приютяването на европейска земя, старите гърци подлагат на геноцид местното население. След това дедите на южните ни съседи си приписват и постиженията на други народи. Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Стария автор напомня на възгорделите и самохвални гърци, че те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...
Претенциите на старите гърци относно приноса им в наука и култура са възмутителни. По-сериозни са обаче претенциите към нашите земи. В началото на VII век гърците се домогват до престола в Константинопол. Не след дълго гръцкия език бива провъзгласен за официален в Източната Римска Империя. На Константинопол, а и на цяла Тракия се гледа като на гръцка собственост.
Нека видим как стоят нещата в действителност. По начало Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век, там са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.
Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите дедитраките са изконните наследници на Източната Римска Империя ...наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.
Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра. Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др...
Държа да отбележа, че не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули обаче трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Без тях няма бъдеще за никой народ.