Спомени от соца: Помните ли кои бяха игрите от нашето детство
С времето някои от игрите поизчезнаха. Особено онези, през 70-те и 80-те и дори 90-те години на миналия век, които се играеха на открито и изискваха много въображение, в повечето случаи и майсторлък. Естествено има и такива, които са непреходни и се играят откакто свят светува, пише сайтът itarmedia.bg и предлага пълна гама на игрите от нашето детсво. Да си ги припомним.
Лагерни колички. Най-общо казано това са летните заместители на шейните. Количките се правеха от няколко дъски и лагери, купени в магазините за авточасти. Избираше се добре асфалтирана улица с наклон и се започваше спускането. Колко много кожа оставаше по асфалта… Но беше забавно.
Кър (наричана още в някои части на България бум, ура или шмайзер) е друга много любима игра, която беше малко грубичка. Играта се играе върху разчертан върху асфалт или плочки чертеж. В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер).
Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор – от тяхното поле или вече излезли извън чертежа – могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Двете бомби могат да се ползват от играчи и от двата отбора. Излезлите извън чертежа играчи, от противниковите отбори, не могат да се блъскат.
Когато още пейнтболът не беше измислен ние си имахме ФУНИЙКИ. Играта беше предимно за момчета, но се случваше да играят и момичета. Имахме арсенали от импровизирани пушки с най-различни „патрондаши”. Общо взето се играе като играчите се разделят на два отбора и си устройват мини война.
Ръбче. Това е супер готината игра, в която могат да се покажат умения за точност и сила. Децата се разделят на два отбора и заемат срещуположните тротоари.Играе се с топка, но да е от по-големите. Улицата, ако е по-широка от 4-5 м.,играе се на един тротоар, но такива улици са оживени и не стават за игра.
Топката се хвърля от единия тротоар към ръба на бордюра на отсрещния. Ако топката се удари в ръбчето тя се връща и отбора получава 20 точки, ако се удари в бодюра и платното, без предварително да се е ударила в платното-10 т.В двата случая топката се връща, след като се удари. Всички други случаи са фал и другият отбор продължава. Играе се на точки по споразумение до колко.
Стражари и апаши – гоненица, но с по-сложни правила, със стратегия и хитрости. От всички деца се избира едно дете, което да брои до 10. Другите оставят произволен предмет. След това преброилият до 10 оглежда оставените предмети и решава кои да са апаши, а кои – стражари. Едно от децата трябва да предостави предмета си на детето, което е броило.
Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това апашите биват търсени и като ги намерят се гонят. Когато ги хванат казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И така той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкайки ги. Апашите пък си измислят истинска и фалшива парола. Те трябва да кажат на стражарите истинската парола, когато се налага.
Дама, охлюв, държави – различни игри, които се чертаят с тебешир и се подскача на един крак. Тук равновесието е важно умение, защото не трябва да падаш и не трябва да стъпваш по очертанията на играта.
Народна топка – една игра, която често играехме и в часовете по физическо възпитание. Два отбора в две полета, разделени с черта, се обстрелват с топка. Който бъде ударен от топката, без да я хване, изгаря.
Сляпа баба - Един от играчите, определен първоначално обикновено чрез броилка, става Сляпа баба – завързват му се очите и останалите започват да обикалят около него и да го дразнят с викове, докато той се опитва да хване някой от тях и да го задържи. В по-простия вариант на играта в този момент тя свършва и започва наново, като заловеният става новата Сляпа баба. В по-усложнения вариант Сляпата баба трябва да познае по дрехите и по физиката заловения играч и ако сгреши, продължава да бъде Сляпа баба и в следващата игра.
Любимата КРИЕНИЦА. Тя има страшно много имена и когато сме се събирали по селата лятото и идваха деца от всички краища на страната носиха по някое наименование. Викахме й криенка, кришка-мишка, мижитарка, миженка, жмичка, жуменка и т.н. Правилата все пак си бяха едни и същи.
Играе се от неопределен брой играчи, които се броят един друг с някоя броенка*** и последният играч, когото броенката посочи, жуми (мижи), т.е. скрива очите си с ръце и се захлупва на пейка, дърво, камък или друго предварително избрано място за жумене. Жуменето продължава определено време като играчът брои бавно до определено число или казва на глас някоя броенка, докато останалите играчи се крият. След приключването на броенето или на броенката жумещият отваря очи и започва да търси скритите играчи. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на висок глас „Пу за Иван“, например, ако откритият е Иван. Същевременно криещите се играчи трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами, т.е. да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.
За да не може някой играч да стои точно зад жумящия и да се заплюе веднага след започването на играта, преди да отвори очи жумящият играч обикновено казва Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти подред жуми, отварям аз очи!
Ако търсещият играч сбърка при заплюването, т.е. сбърка някого от криещите се играчи с друг, играта се повтаря като отново той жуми. Грешката се известява на криещите се играчи с викове Спукано гърнето, млякото тече! (Или само Спукано гърне!). Ако търсещият не успее да заплюе никого, отново той жуми следващата игра.
Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с викове — Салам, стой си там!, ако търсещият е близо до мястото за заплюване и излизане би било неподходящо или Суджук, бързо тук!, ако търсещият играч е далеч и моментът за заплюване на криещите се е подходящ.
Когато търсещият реши, че последният играч, когото той е заплюл е най-добре да жуми следващата игра, той може да обяви Царски път до десет, при който се брои бавно до десет и всички криещи се могат да излязат и да се заплюят, без да се притесняват, че търсещият ще ги заплюе. Царски път се обявява и когато все още има неоткрити играчи, но търсещият не може да ги намери.
Ако те не се появят след като търсещият преброи до десет на висок глас, той може да ги преплюе и последният преплют играч жоми . Възможно е, при по-големи игри, когато времето на царския път е било недостатъчно, да се даде последващ с по-голяма продължителност (напр. Царски път до 20).
Развален телефон – тази спада към кротките занимания, но съвсем не е тиха игра. Децата сядат едно до друга в редичка и първото казва някаква дума на ухото на седящия до него. Той на свой ред прошепва какво е чул на следващия. И така до последното дете, което трябва да каже думата на глас. И в този момент тишината изчезва, заменена от бурен смях. Колкото повече са участниците, толкова по-голямо е объркването. Ако думата, която е казана от първото (в редицата) дете, не е вярна, то отива последно и така се редуват.
Играта на ластик се играе предимно от момичета. Може да се играе от три или от четири деца. Когато са три, всяко играе само за себе си, а когато са четири, играят по двойки. Изисква се гъвкавост и пластичност на краката. Децата скачат между опънат от други две деца ластик по определени предварително начини. Ластикът е желателно да е объл, с по-малък диаметър, като възелът или снадката на ластика трябва да е между краката на някое от децата, което държи ластика. Казват се различни стихове, понякога във вид на песнички в такт с подскоците. Има много варианти на тези песнички.
Това са някои от по-популярните игри от онова време. Разбира, се имаше десетки други неща, на които играехме и винаги бяхме навън. Те сякаш ни помагаха да изпитваме живота, да закърпваме приятелството и да изпитваме нервите на майките си, когато се прибирахме с рани по лактите и коленете или със скъсани панталонки и раздрани блузки. Незаменими бяха физиономиите на родителите, когато домъкнехме отнякъде бездомно животинче (най-често коте или куче). Но всичко беше част от нещата.
Днес сякаш по-важна е техниката – телевизори, компютри, таблети и т.н. Децата като че ли изживяват някаква виртуална реалност. Ние можем да им предадем тези (и други) игри за да събудим в тях духа на безгрижието, творчеството и свободата.
23
Коментара по темата
23.
Ardy
02.03.2016 19:40:48
We deieintfly need more smart people like you around. http://padstnppz.com [url=http://sdnjurxabm.com]sdnjurxabm[/url] [link=http://dyjvipfbf.com]dyjvipfbf[/link]
22.
Luzia
19.02.2016 09:34:40
That kind of thnkniig shows you're an expert
21.
До 11
28.01.2016 18:41:39
Само да те светна, че някои от "дъртаците" са на твойте години. Едвали си много по-малък от мен, а аз съм на 25. Жалко за теб, ако си нямал такова детство като моето.
20.
до джентълена
28.01.2016 18:32:56
Вярно е не сме теглили музика и филми, но за сметка на това имахме прекрасно детство,спомени и верни приятели за разлика от теб.
19.
Дъртачка от класа
20.01.2016 16:30:31
До коментар 11- Може да сме дъртаци ама сме дялани камъни. И с интернет работим, и филми теглим, и презентации правим, и документи оформяме. А вие уж сте много компетентни в технологиите ама едно обикновено документче в "уърда" не успявате да направите. Работя с такива, които освен да висят във "фейсбук" и да коментират просташки и на жаргон, друго не умеят да правят.
18.
джентълена
20.01.2016 15:09:25
хаха баси спрелите игри , аз си цъкам диабло и си дърпа филми вие тогава не сте знаели какво е.
17.
някой си .........
20.01.2016 12:55:26
ами ПРАШКИТЕ !?
16.
www
19.01.2016 12:40:40
Ех, детство ...Прекрасни игри имаше навремето...Една филия хляб с лютеница и хайде на улицата. Не се спирахме -по цял ден скачахме, бягахме,плувахме в морето, ритахме топка, стреляхме с прашки...и растяхме здрави и силни!!! А сега - цял ден пред компютъра, заседнал начин на живот, вредни храни...жал ми е за поколенията
15.
Маняка
18.01.2016 22:48:14
Също и челик ако някой я знае играта. въртене на пумпал направен на струг от дърво. и го удряш с парче като връвка от автомобилна гума вързано за дървена пръчка гума.
14.
Дарт Мол
18.01.2016 12:02:50
Основно момчешко занимание е пропуснато , а именно БИЛИЧКИТЕ.
Биличките са знаменити , като странджанките , в цяла България това е игра на топчета , само в Бургас е игра на билички. Биличките са малки топчета най-различни видове - листенца , мраморки и др.
Биличките са знаменити , като странджанките , в цяла България това е игра на топчета , само в Бургас е игра на билички. Биличките са малки топчета най-различни видове - листенца , мраморки и др.
13.
До 11
17.01.2016 20:36:50
Дъртачка ще викаш на майка ти.
Но впрочем и "дъртачката" ги е играла тези игри, а ти си демодирал олигофрен на новото време!
Но впрочем и "дъртачката" ги е играла тези игри, а ти си демодирал олигофрен на новото време!
12.
Emo
17.01.2016 18:39:27
Strahotna nostalgiq me obhvana! Tolkova beshe gotino!
Daje v osnovnoto gi igrahme tezi po lageri i tn. Znam oshte edna - pukala - plod ot darvo - djidjivki im vikahme v Burgas , se slagashe ot dvete strani na trabichka ot fulmaster i sas izstargan himikal ot onezi na raetata natiskash ednata dokato drugata v drugiq krai se izstrelq ot nalqganeto.
Good times!!
Hubava statiq
I malko ciganska banica!!
Pozdravi i mersi za patuvaneto vav vremeto
Daje v osnovnoto gi igrahme tezi po lageri i tn. Znam oshte edna - pukala - plod ot darvo - djidjivki im vikahme v Burgas , se slagashe ot dvete strani na trabichka ot fulmaster i sas izstargan himikal ot onezi na raetata natiskash ednata dokato drugata v drugiq krai se izstrelq ot nalqganeto.
Good times!!
Hubava statiq
I malko ciganska banica!!
Pozdravi i mersi za patuvaneto vav vremeto
11.
НСИ
17.01.2016 17:23:22
Тези ретростатии, Флагман ги пуска периодически, за преброяване на дъртаците в нета !
10.
коко
17.01.2016 11:20:51
Джангър- кожен колан прегънат на 2 маля/ един умен/, задава въпрос който отговори правилно грабва колана и налага другите до като малята извика джагъррр колана трябва бързо да се върне и да се каже верният отговор. Ако другите му вземат колана малята определя наказание- удар по различен начин, светкавица,плясък,стреличка и др.
Или игра на дълго магаре - 2 отбора от по 5,6 деца едните се нареждат до дърво или с опора всеки мушка главата си под четала на предния, другата група скачат върху /магарето друсат се и броят до 10 ако магарето издържи горната група ляга а другите се товарят на новото магаре.
Или игра на дълго магаре - 2 отбора от по 5,6 деца едните се нареждат до дърво или с опора всеки мушка главата си под четала на предния, другата група скачат върху /магарето друсат се и броят до 10 ако магарето издържи горната група ляга а другите се товарят на новото магаре.
9.
И още
17.01.2016 11:13:47
"Една педя", "Стеничка", войни с ония острите шишета от веро напълнени с вода. Имаше общуване в реално време. Сега децата общуват виртуално и живеят в нереален свят на уж социални мрежи.
8.
75
17.01.2016 11:07:44
Затлъстели деца имаше много ама много рядко.
А сега е.....Всеки вижда какво е.
А сега е.....Всеки вижда какво е.
7.
СИМО
17.01.2016 10:37:20
топчета/гелнички/
6.
aphex
17.01.2016 10:19:24
Винаги е имало затлъстели деца. Стига сте писали глупости. Всеки е имал поне по един приятел на който са му викали я Дебелия , я нещо от сорта.
5.
да
17.01.2016 09:52:46
Пийте едно кафе в някой мол и наблююдавайте младежите които минават.Всички са със шкембенца бузки ,подпухнали,. и се измъчват като ходят.И си пуснете един филм от 80-те години и направете разликата какви са били хората тогава и сега.
4.
Крумов
17.01.2016 09:46:35
Шмайзер беше велика игра
3.
Бургазлия 70 НАБОР
17.01.2016 09:42:17
Стражари и апахи,магаре на бригадите ,предай не приемам /копче и шут в гъзъ,шише и много други.Хубави времена и нямаше затлъстели деца.
2.
oven
17.01.2016 09:38:18
Е тази "кър" не съм я играл,иначе за фунийки имах алуминиева тръба от телевизионна антена,дълга около 80см. А най хубавите фуники ставаха от списание "Жената днес"
1.
@
17.01.2016 09:17:35
Страхотна статия!
Върна ме в прекрасното и спокойно детство!
Върна ме в прекрасното и спокойно детство!