22-годишен мъж от Сливен е ранен в тежката катастрофа край р. Ропотамо
Пострадал от челния удар е шофьорът на леката кола – 22-годишен мъж от Сливен. Той е с травми на гръдния кош и корема, настанен е в отделението по хирургия към бургаската болница. За сега състоянието му е стабилно, увериха от лечебното заведение за Флагман.БГ.
Към момента се изясняват причините за инцидента, на водача на пежото ще мъ бъдат направени всичко необходими тестове за алкохол и наркотични вещества.
Очаквайте подробности!
8
Коментара по темата
8.
СОУ
28.01.2016 17:15:21
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
7.
СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско
13.01.2016 12:36:23
По времето, когато е бил кмет Димитров е изказал мнението, че Налбантов нямал качества за директор на училище, защото нямал необходимия морал за това. Впоследствие, след като историите свързани с Налбантов и учителките се разчуват, Димитров предприема тактиката всичките тези скандали да се прикриват, за да не пострадал авторитета на града.
Подобно е и поведението на тогавашния председател на Общинския съвет Панайот Диханов. Той признава, че Налбантов имал много вулгарен и циничен език, поради което му се наложило да проведе "сериозен" разговор с него на тема как трябва да се държи един директор на училище. Колкото до интимните връзки на Налбантов с подчинените му учителки Диханов признава, че е имало такива връзки, но не десет, както се твърди, а една, най-много две, т. е. нещата не са чак толкова трагични. На практика Диханов не прави нищо по въпроса с разследването на училищните скандали, защото не му се занимава с това. И той, и кмета Димитров заемат пасивна позиция по въпроса с оправданието, че това не било тяхна работа, а на МОН и РИО - Бургас.
Отявлен враг на Налбантов по това време е бил Анастас Бъчваров - бивш учител и общественик. На много събрания на общинския съвет той е подлагал на критика училището и работата на директора му. Реакцията на Налбантов е както винаги във вид на клевети и обиди разпространявани зад гърба на Бъчваров. Казва, че бил изкуфял дъртак, станал за смях на хората, яд го било, че Налбантов заемал директорското място, което Бъчваров гласял за дъщеря си. Правел се на журналист, а всъщност бил "Селкор", пишел някакви тъпи статии в бургаски вестник и хората там му ги публикували от съжаление, за да не го обидят. Относно конфликтите си с Бъчваров Налбантов винаги коментира възрастта му. Била го хванала склерозата и му личало и затова Налбантов от съжаление не му отвръщал, иначе щял да го насере...
Възможно е конфликтът между Бъчваров и Налбантов да е бил само на лична основа, породен от това че дъщерята на Бъчваров не е станала на времето директор на училището.
И все пак, факт е, че по време на училищните скандали с директора, Бъчваров не предприема нищо и не участва в разобличаването на Налбантов. Нещо повече, във вестниците, до които той праща дописки, започват да излизат статии в подкрепа на Налбантов. По-късно става ясно, че така му е било наредено от кмета на Приморско с цел да не се опетнява името на града. И Бъчваров най-покорно се съгласява...
___________________
Относно казуса свързан със СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско:
Истината за училището е толкова скандална и грозна, че първата реакция на институциите и обикновените граждани е била, нещата дори и да са вярни, да бъдат прикрити, за да не разберат мъжете на учителките и да не се развалят семействата им, а също и за да не се опетнява училищната институция и града като цяло. Така поне се е изказал бившият кмет Димитър Димитров: тези скандални истории с директора Налбантов нанасяли огромна вреда на град Приморско и затова той лично е предприел кампания за прикриване на истината. Следващите кметове Димова и Германов са заемали позицията на пасивни наблюдатели, защото училището не било техен приоритет, а по-скоро на МОН и Инспектората. Така с времето се е създала една абсурдна ситуация. Всички знаят истината, помежду си и в частни разговори я потвърждават, но на публични места мълчат и заемат неутрална позиция.
Показателна е реакцията на самите учители, когато са им поискали интервю от СКАТ. Почти всички са се разбягали и не са взели отношение. Не са искали да защитават Налбантов и да изричат очевидни лъжи, ставайки за смях на хората от Приморско, което означава, че те са абсолютно наясно с истината. Единствено Диана Янева се е съгласила да защити Налбантов, но тя е направила това в емоционален изблик, като реакция на обвиненията срещу нея, че е замесена в лесбийски истории с учителката по руски език. (Тук става въпрос за измислени от Налбантов истории с цел да бъде оклеветена Даниела Рашева, която по това време е била един от главните му врагове в училището).
В интервюто с Христина Налбантова интересното беше това, че тя нито отрече нито потвърди достоверността на разпространяваните за мъжа й истории. По-скоро тя изрази личната си болка от това, че подобни неща се говорят за човек от семейството й, което е напълно разбираемо като реакция. Колкото до истината за тези истории, Христина Налбантова няма как да я знае, доколкото никой нормален съпруг няма да тръгне да се хвали на жена си как й е изневерявал, така че мнението й по въпроса, каквото и да е то, няма никаква стойност.
Засега институциите и обществеността в Приморско заемат пасивна позиция по казуса "Налбантов", защото самото обсъждане на въпроса води след себе си поредица от скандали и катаклизми, които още повече ще опетнят града и училищната институция в България. Българите винаги са възприемали училището като светиня, една от духовните опори в борбата за съхраняването и утвърждаването им като народ. Самата мисъл, че там може да се разиграват оргии, порно екшъни, да се лее алкохол и сперма е не само скандална. Това е откровено светотатство и поругаване на изконна българска светиня каквото е училището. Да се обсъжда и коментира подобна тема е нещо чудовищно и абсолютно неприемливо за кметове и хората отговорни за образованието в града. Признавайки всичко това, те ще са принудени да признаят и собствената си грешка - това че толкова дълго време са мълчали и прикривали истината. А подобно поведение все повече удължава агонията и задълбочава проблема свързан с Налбантов и училището.
И днес все още е налице страх да се подходи директно към проблема очи в очи и да се бръкне дълбоко в раната, каквото и да струва това!
Но все пак авторитетът на българското училище не е редно да става заложник на дребните сметки на някои, които пазят постове, авторитет или отдавна загубени семейна чест и лично достойнство!
Крайно време е, ако наистина има достойни и съвестни граждани в Приморско, те да вземат нещата в свои ръце и да поставят проблема на всенародно обсъждане - било в общински съвет, било на общоградско събрание, инспекторат или дори по националната телевизия! Каквито и съображения или препятствия да възникват при решаването на този проблем, едно трябва да е ясно: не може този човек да бъде допускан до училището, защото със самото си присъствие той го осквернява!
Накратко, някой, независимо кой и независимо от начина, трябва да изгони Налбантов от училището!
Подобно е и поведението на тогавашния председател на Общинския съвет Панайот Диханов. Той признава, че Налбантов имал много вулгарен и циничен език, поради което му се наложило да проведе "сериозен" разговор с него на тема как трябва да се държи един директор на училище. Колкото до интимните връзки на Налбантов с подчинените му учителки Диханов признава, че е имало такива връзки, но не десет, както се твърди, а една, най-много две, т. е. нещата не са чак толкова трагични. На практика Диханов не прави нищо по въпроса с разследването на училищните скандали, защото не му се занимава с това. И той, и кмета Димитров заемат пасивна позиция по въпроса с оправданието, че това не било тяхна работа, а на МОН и РИО - Бургас.
Отявлен враг на Налбантов по това време е бил Анастас Бъчваров - бивш учител и общественик. На много събрания на общинския съвет той е подлагал на критика училището и работата на директора му. Реакцията на Налбантов е както винаги във вид на клевети и обиди разпространявани зад гърба на Бъчваров. Казва, че бил изкуфял дъртак, станал за смях на хората, яд го било, че Налбантов заемал директорското място, което Бъчваров гласял за дъщеря си. Правел се на журналист, а всъщност бил "Селкор", пишел някакви тъпи статии в бургаски вестник и хората там му ги публикували от съжаление, за да не го обидят. Относно конфликтите си с Бъчваров Налбантов винаги коментира възрастта му. Била го хванала склерозата и му личало и затова Налбантов от съжаление не му отвръщал, иначе щял да го насере...
Възможно е конфликтът между Бъчваров и Налбантов да е бил само на лична основа, породен от това че дъщерята на Бъчваров не е станала на времето директор на училището.
И все пак, факт е, че по време на училищните скандали с директора, Бъчваров не предприема нищо и не участва в разобличаването на Налбантов. Нещо повече, във вестниците, до които той праща дописки, започват да излизат статии в подкрепа на Налбантов. По-късно става ясно, че така му е било наредено от кмета на Приморско с цел да не се опетнява името на града. И Бъчваров най-покорно се съгласява...
___________________
Относно казуса свързан със СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско:
Истината за училището е толкова скандална и грозна, че първата реакция на институциите и обикновените граждани е била, нещата дори и да са вярни, да бъдат прикрити, за да не разберат мъжете на учителките и да не се развалят семействата им, а също и за да не се опетнява училищната институция и града като цяло. Така поне се е изказал бившият кмет Димитър Димитров: тези скандални истории с директора Налбантов нанасяли огромна вреда на град Приморско и затова той лично е предприел кампания за прикриване на истината. Следващите кметове Димова и Германов са заемали позицията на пасивни наблюдатели, защото училището не било техен приоритет, а по-скоро на МОН и Инспектората. Така с времето се е създала една абсурдна ситуация. Всички знаят истината, помежду си и в частни разговори я потвърждават, но на публични места мълчат и заемат неутрална позиция.
Показателна е реакцията на самите учители, когато са им поискали интервю от СКАТ. Почти всички са се разбягали и не са взели отношение. Не са искали да защитават Налбантов и да изричат очевидни лъжи, ставайки за смях на хората от Приморско, което означава, че те са абсолютно наясно с истината. Единствено Диана Янева се е съгласила да защити Налбантов, но тя е направила това в емоционален изблик, като реакция на обвиненията срещу нея, че е замесена в лесбийски истории с учителката по руски език. (Тук става въпрос за измислени от Налбантов истории с цел да бъде оклеветена Даниела Рашева, която по това време е била един от главните му врагове в училището).
В интервюто с Христина Налбантова интересното беше това, че тя нито отрече нито потвърди достоверността на разпространяваните за мъжа й истории. По-скоро тя изрази личната си болка от това, че подобни неща се говорят за човек от семейството й, което е напълно разбираемо като реакция. Колкото до истината за тези истории, Христина Налбантова няма как да я знае, доколкото никой нормален съпруг няма да тръгне да се хвали на жена си как й е изневерявал, така че мнението й по въпроса, каквото и да е то, няма никаква стойност.
Засега институциите и обществеността в Приморско заемат пасивна позиция по казуса "Налбантов", защото самото обсъждане на въпроса води след себе си поредица от скандали и катаклизми, които още повече ще опетнят града и училищната институция в България. Българите винаги са възприемали училището като светиня, една от духовните опори в борбата за съхраняването и утвърждаването им като народ. Самата мисъл, че там може да се разиграват оргии, порно екшъни, да се лее алкохол и сперма е не само скандална. Това е откровено светотатство и поругаване на изконна българска светиня каквото е училището. Да се обсъжда и коментира подобна тема е нещо чудовищно и абсолютно неприемливо за кметове и хората отговорни за образованието в града. Признавайки всичко това, те ще са принудени да признаят и собствената си грешка - това че толкова дълго време са мълчали и прикривали истината. А подобно поведение все повече удължава агонията и задълбочава проблема свързан с Налбантов и училището.
И днес все още е налице страх да се подходи директно към проблема очи в очи и да се бръкне дълбоко в раната, каквото и да струва това!
Но все пак авторитетът на българското училище не е редно да става заложник на дребните сметки на някои, които пазят постове, авторитет или отдавна загубени семейна чест и лично достойнство!
Крайно време е, ако наистина има достойни и съвестни граждани в Приморско, те да вземат нещата в свои ръце и да поставят проблема на всенародно обсъждане - било в общински съвет, било на общоградско събрание, инспекторат или дори по националната телевизия! Каквито и съображения или препятствия да възникват при решаването на този проблем, едно трябва да е ясно: не може този човек да бъде допускан до училището, защото със самото си присъствие той го осквернява!
Накратко, някой, независимо кой и независимо от начина, трябва да изгони Налбантов от училището!
6.
AZ
12.01.2016 22:00:50
М О Л Я В И!
5.
AZ
12.01.2016 21:56:40
Шофирайте по-внимателно,че паметниците по пътищата станаха повече от паметниците в гробищата.
4.
Чочо
12.01.2016 10:04:22
Кои ги пише тези тапотии
? Дано се оправи човека.
? Дано се оправи човека.
3.
Аман от камикадзета
12.01.2016 09:03:37
Еййй, съжалявам ги монтажниците. Чакат само да се приберат, да се стоплят и да си починат, а заради тоя сливенски мангал сигурно цяла вечер са дрямали на студа.
2.
tintirimintiri
12.01.2016 08:05:06
Сумати пари ще пръсне държавата за лечение на мургавия сливенски фитипалди.
1.
Главен Готвач Рико
11.01.2016 20:14:05
Сливенския матерял е стабилен не и колите