КСНС при президента реши: България ще има национален координатор по киберсигурност
Държавата стана обект на най-голямата досега кибератака в края на октомври по време на изборите. Сайтовете на редица институции бяха атакувани, което показа уязвимостта на страната в това отношение. Това обяви президентът Росен Плевнелиев на брифинг след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност днес. То бе на тема „Промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност”.
Едно от решенията на КСНС е Министерският съвет да изработи стратегия за киберсигурност, както и да има национален координатор по киберсигурност.
Президентът благодари на партиите, че са постигнали пълен консенсус и обединение, което давало ясен знак към службите за сигурност за единство и подкрепа в сектора. Плевнелиев заяви, че единствено от „Атака” се отнесли с някои резерви към взетите решения.
Той определи Консултативния съвет за национална сигурност като успешен.
На заседанието са взети предвид новите глобални заплахи и промените в глобалните отношения, както и новото противопоставяне между Европейския съюз и НАТО от една страна и Русия – от друга.
Най-непосредственият риск към момента за страната е безпрецедентният миграционен поток и потенциалните заплахи от това. Установено е, че МВР действа по комплексни мерки и планове по усилване на опазването на границата, но и че трябва да се ускори изпълнението им.
Въз основа на изнесените доклади и изразените становища Консултативният съвет за национална сигурност отправя следните препоръки в осем точки:
1. Министерският съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“ и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност.
2. Съветът по сигурността при Министерския съвет да приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска и миграционна вълна, на която и да било външна граница на България, който да бъде осигурен финансово и технически. Основен приоритет е ефективната защита на държавната граница.
3. Министерският съвет да разработи и внесе в Народното събрание проект на закон за противодействие на тероризма.
4. Министерският съвет да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждането на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаките. Министерският съвет да приеме Стратегия за киберсигурност и план за нейното изпълнение. Да се създаде подходяща структурна организация, която под ръководството на национален координатор по киберсигурност да осъществява непосредствено дейностите по изпълнение на Стратегията за киберсигурност.
5. Министерският съвет да инициира законодателни промени с цел хармонизиране на нормативната база с тази на ЕС и НАТО по отношение на защитата на комуникационните и информационните системи. Да се използват пълноценно международните механизми и програми за изграждане на общ капацитет и способности за киберзащита.
6. Всички компетентни институции активно да работят за формиране на единна европейска позиция, насочена към постигането на трайно решение на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и миграционния натиск.
7. Българските институции и политическите партии да работят активно за формиране на единна европейска позиция за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани при спазване на критериите за членство и гарантиране на българските национални интереси.
Лидерът на ДПС Лютви Местан обяви след заседанието, че тази точка е била включена по негово настояване.
8. В своята дейност българските институции и политици да участват активно в процеса на намиране на трайни решения за справяне с причините за миграционната криза в няколко направления:
- премахване на причините, пораждащи засиления миграционен натиск;
- стабилизиране на политическата и икономическата обстановка в конфликтните региони и държавите на произход и транзит;
- засилено сътрудничество със страните на произход и транзит и трайното им ангажиране в борбата с нелегалната миграция;
- повишаване нивото на гранична сигурност;
- прилагане на ефективна политика на връщане и изпълнение на спогодбите за реадмисия;
- подпомагане на изграждането на капацитет и предвиждане на достатъчно финансови ресурси за най-засегнатите от миграционен натиск държави.
Добави Коментар