Изследването за грипен вирус позволява на лекарите избор на селективна противовирусна терапия
Ключови думи:
противогрипна ваксина, медицинска лаборатория лина
Респираторните инфекции са разпространени както сред възрастните, така и сред децата. По- голяма част от тях имат вирусна етиология, а бактериите участват най-често като вторични причинители. Обединението на вируси от различни семейства е условно и изкуствено. Основава се на общите им болестотворни свойства, размножават се в цилиндричния епител на лигавицата на горните, а понякога и на долните дихателни пътища /носа, гърлото, устата, трахеята, бронхите/, общ механизъм на предаване на инфекцията /въздушно- капков път/ и често имат сходна клинична картина на заболяването. Такива причинители са грипните вируси, парагрипните вируси, респираторно синцитиалния вирус (RSV , коронавируси, аденовируси, риновируси, реовируси.
Грипните епидемии настъпват типично през зимните месеци. Специалистите съобщават, че тази година грипната вълна се очаква през месец януари. Сега се намираме в предепидемичен период. По време на грипните епидемии участието на грипните вируси достига до 70%, а в междуепидимичното време най-разпространени са грипните, парагрипните вируси и аденовирусите – около 50% от всички вируси на ОРЗ.
Грипното заболяване започва класически с внезапно начало на висока температура, втрисане, главоболие, миалгии и суха кашлица. Инфекцията след заразяване може да протече от общо леко неразположение до тежко животоопасно състояние. Това зависи от вирулентността на вирусния причинител, от неговото количество, от възрастта и имунното състояние на пациента. По-тежко е протичането на грипа и ОРЗ при децата и възрастните, страдащи от други съпътстващи заболявания. На пациентите със съмнение за грип може да се помогне с противовирусен препарат, особено ако е приложен през първите 48 часа от началото на заболяването.
Бързото разграничаване на грип А от грип В позволява на лекарите избор на селективна противовирусна терапия. Изключително важно е да се определи грипния причинител на симптоматичното заболяване в отделно социално заведение или общност - затворени колективи с други основни и водещи хронични заболявания така, че да може да се вземат подходящи превантивни мерки.
Диагностиката на грипните вируси и ОРЗ става чрез широк набор от вирусологични и серологични методи. В първите дни на заболяването (до 3-5 ден) се взема секрет от носа или носоглътката за изолиране на вирусния причинител. Изолирането на вируса е най- сигурният начин за доказване на причинителя на заболяването. През последните години за доказване на антигените на грипните вируси и на някои вируси на ОРЗ се прилагат бързи методи. Такъв е Хроматографски имунен анализ /изследване за грипен вирус/ за пряко и качествено откриване на вирусни антигени на грип А и грип В от носен секрет и/или назофарингеален смив на съмнително болни пациенти, който се използва в медицинска лаборатория "Лина". Тестът диференцира вирусните антигени на грип А от вирусните антигени на грип В. След този период могат да се приложат серологични методи за откриване на специфичните серумни антитела, като техният пик е 10-14-ия ден от началото на инфекцията. Серумните антитела са от различни класове - хемаглутинини, имуноглобулини и други. Така от една серумна проба може да се докажат едновременно ранните IgG антитела и късните IgG антитела. Поради голямата циркулация на вирусите на ОРЗ и краткотрайният имунитет (от 3- 6 мес. до 1-2 год.), препоръчително е серологичната диагноза да се поставя с две серумни проби: 1-та се взема в началото на заболяването /до 7-я ден/, а втората след 15-20 дни. Така динамиката само на IgG антителата понякога е достатъчно за диагнозата. Добави Коментар