Ето я непознатата страна на най-успешния кмет в България
Със сигурност нормален човек от плът и кръв с всичките му спадове и възходи в живота.
Николов е баща на 3 деца, обича спортния риболов и дайвинга, а голямата му мечта е да посрещне някой ден в Бургас Роджър Уотърс или Дейвид Гилмър от “Пинк Флойд”.
Като един от най-тежките дни в живота след загубата на родителите си Николов определя датата 18 юли 2012 г., когато е атентатът на летище Сарафово.
“Когато научих какво се е случило на летището, изпаднах в шок - в продължение на минута сякаш бях на друг свят”, спомня си сега Николов.
Отговорността и опитът му на кмет в други тежки ситуации обаче бързо го вдигат на крак и е сред първите, пристигнали на окървавената аерогара, където 20 минути преди това е изпратил шефа на Европейската банка Сума Чакрабарти. Ужасяващата новина го заварва в колата на връщане от Сарафово и бързо обръща назад.
Първото, което прави по пътя, е да звъни в болницата дали има достатъчно банки с кръв.
“Не знам дали беше правилно, но вече мислех как да спасим оцелелите.
Гледката беше потресаваща - наоколо се търкаляха човешки останки и бе пропито с кръв Не вярвях, че това, което сме гледали по телевизията от конфликтни точки по света, се случва в моя роден град. Струваше ми се, че е някакъв филм”, спомня си Николов.
В продължение на седмица буквално не спи, а е на телефона и в болницата, където лекарите се борят за живота на оцелелите при най-кървавия атентат в новата история на България.
Неизменно е на място и в други тежки ситуации като наводненията преди година в рибарското селище Ченгене скеле и Росенец, където не се размина без жертви, и на трафопоста в бургаския кв. “Меден рудник”, когато преди 6 г. загина чистачка.
След поредния инцидент с намушкан посетител в бургаска дискотека преди 2 г. пък повежда истинска битка с буйните бургаски “батки” и си навлича гнева на собствениците на заведения, които е задължил с общинска наредба да се оборудват с метални детектори, СОТ и видеокамери.
“Не съм против бизнеса, но децата са ми по-мили”, отвръща кметът на частниците, които надигат вой, че трябва да се бръкнат за новите мерки за сигурност.
Самият Николов е баща на 3 деца - две момчета и дъщеря, но никога не парадира с тях, за да демонстрира семейни ценности и патриархалност. Както и със съпругата си Гергана и сестра си Йова, които са едни от най-добрите математички в Бургас, но бургазлии ги знаят заради златните медали за възпитаниците им от олимпиадите по цял свят, а не заради фамилията.
Признава, че заради натовареното си ежедневие невинаги смогва да е близо до семейството си. Затова и най-малкият от синовете му - 5-годишният Захари, се дразни, когато гледа баща си на плакати, снимки и по телевизията.
“Защото иска да съм само негов”, смее се кметът. Използва всяка свободна минута да е с децата и съпругата си, а онзиден Захари го изненадал с танц меренге, който научил в детската градина. Все по-малко време му остава и за любимия спортен риболов, по който е запален от години.
“Това лято успях само два дни да се гмурна с кислородни бутилки край Ропотамо”,
разказва кметът. И обяснява, че в дълбините най-много си почива от натовареното ежедневие: “Няма кой да ти говори, а тишината е най-скъпото удоволствие.”
“В първия мандат за рождения му ден му подарявахме най-различни рибарски такъми и принадлежности за дайвинг, но от втория зачестиха деловите мъжки чанти и аксесоари”, разказват негови приятели.
Но особено ценен за него е подарък от българин, живеещ в Канада, който след грандиозния успех на изборите му подарил брояч, който да отчита пасажерите на корабчето за остров Света Анастасия. На човека му направило впечатление през лятото, че на палубата се качват повече хора от допустимото, и решил да оборудва общината с него.
|
Димитър Николов на ски в младежките си години СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
|
От студентските му години в Икономическия университет в Москва е и увлечението му по ските. Тях обаче все по-рядко вади от гардероба. По онова време в руската столица учи и шефът на “Лукойл България” Валентин Златев, но с него се запознават по-късно в България.
От Москва пази чудесни спомени, но в съзнанието му е останал рожденият ден на негов състудент арменец.
“Покани ме в Нагорни Карабах, където от спокойната Москва изведнъж попаднахме насред истинска война. Докато вдигахме наздравици, около нас свистяха куршуми и се чуваше тътенът на оръдията наблизо”, разказва Николов.
От времето, прекарано в руската столица, има много приятели по цял свят, а много от българските му състуденти сега са на високи позиции.
В Бургас някои от приятелите му се отдръпват от него през 2006 г., когато напуска шоколадовата фабрика “Победа”. Там е изпълнителен директор от 1999 г. и за 7 г. превръща старото соцпредприятие в модерно производство с впечатляващ асортимент, който пробива на Запад с всевъзможни изкушения, сред които шоколад с люти чушки.
Въпреки успешното менажиране на бургаското предприятие решава да се впусне в битката за кмет, вече оглавил бургаската структура на ГЕРБ, след като напуска СДС като областен председател. През 2007 г. червеният кмет Йоан Костадинов кара последната година от третия си мандат и изглежда непоклатим за четвърти, когато на хоризонта се появява Николов.
Някои го смятат за самоубиец, който ще жертва авторитета на Бойко Борисов в загубена битка за кмет, но не се отказва. И е в първите редици на безпрецедентните за страната тогава автопоходи срещу дупките по пътищата на Бургас, които година по-късно започва ударно да ремонтира.
“Много хора тогава ме гледаха с иронична усмивка, но ги разбирам на фона на ситуцията в ония времена”, казва днес Николов. Не закъсняват и компроматите, които обаче не го отказват от високата цел.
Резултатите от управлението му се усещат още през втората година на първия му мандат, когато през 2009-а Бургас е обявен за “Най-добър град за живеене” в България и още два пъти получава престижния приз от класацията на “24 часа” и Дарик радио.
Мащабните проекти от предизборните му кампании един по един придобиват форми и очертания, а признанията за Николов вървят от всички страни, включително и от чужбина, въпреки яростната опозиция, която среща в общинския съвет на родния си град.
Постиженията му не остават незабелязани и в партията и през 2014 г. става зам.-председател на ГЕРБ, а Бойко Борисов не пропуска да даде за пример възхода на Бургас при управлението на Николов.
Размахът му си проличава и в културния живот на града, който дотогава кара на стара слава като град на поети и художници и със “златния век” на театъра от времето на Вили Цанков и Юлия Огнянова.
Още в началото на мандата си дава съгласие да домакинства на мегафестивал, в какъвто се превръща Spirit of Burgas, и изстрелва славата на града в извънпровинциални мащаби. Другият кандидат за музикалния форум е Варна, но Николов успява да им го отмъкне под носа с по-добрите условия, които предлага. Като домакин на Спирита посреща знаменитости от цял свят, но
най-голямото му разочарование е Джони Деп.
Случката е на втората година от фестивала и на нея днес бургаският кмет гледа през смях, въпреки че е една от най-конфузните в живота му.
През 2010 г. в най-голямата жега Николов виси 3 часа във фоайето на бургаски хотел с почетната книга на Бургас, за да я връчи на Джони Деп за послание към съгражданите му. Истерията около пребиваването на звездата от “Карибски пирати” набира скорост с всяка изминала минута, което още повече надъхва пресаташето му да го срещне очи в очи със световната знаменитост.
Медиите тръбят отвсякъде, че Деп е в града за концерта на “Продиджи”, на които е фен, а в интернет вече се върти негова снимка с тъмни очила от терасата на хотела в близост до фестивалното градче.
Мистерията още повече се подклажда и от уклончивите отговори от рецепцията и от летището за загадъчна ВИП персона, която е отпрашила с черна лимузина към Бургас. И така минават 3 часа в очакване на Деп, докато накрая става ясно, че мобилен оператор е решил да си направи реклама с фотоконкурс за най-умела дегизировка на известна личност.
Пак Спирита му докарва главоболие, но на следващата година. Фестивалът е минал успешно и идва време за оборка на плажа, когато в интернет се завърта видео как ромите от почистващата фирма разпръскват на пясъка събраните боклуци в чували. Щракнал ги е с телефона си разхождащ се по крайбрежната алея бургазлия, а снимката предизвиква гневни коментари.
Оказва се, че мургавите хигиенисти са си свършили работата навреме, но заради фоторепортер на столичен вестник са решили да се покажат отново колко са работни.
Голямата мечта на Николов обаче е да посрещне някой ден в Бургас Роджър Уотърс или Дейвид Гилмър от любимия му “Пинк Флойд”. “Докарам ли ги тук, вече мога да се пенсионирам”, казва с чувство за хумор бургаският кмет. Добави Коментар