Хората с увреждания са със силен дух! Трябва да имат свой представител в Общинския съвет
Ключови думи:
есмерай ибрям, параолимпийци, състезания, сек, средна европейска класа, общински съветници, местни избори 2015, хора с увреждания, достъпна среда
Есмерай Ибрям е на 33 години. Родом е от Исперих, но от 15 години живее в Бургас. Идва тук през 2000 година, за да продължи образованието си. Приета е в Колежа по туризъм. 4 години по-късно обаче тежка катастрофа завинаги я приковава в инвалидната количка. Въпреки трудностите, тя не се отказва, води 10-годишна битка, за да се изправи отново на крака. След като разбира, че това няма да стане, младата и красива жена решава отново да се занимава със спорт - нейната страст преди инцидента. Има редица успехи в международни състезания. Последното й постижение е от Световните игри за параолимпийци в Сочи, където тя става пета в тласкането на гюле. Освен със спорт, красивата дама е решила да се занимава и с политика. Тя е в листата на ПП Средна европейска класа /СЕК/ за общински съветници на Бургас.За трудния житейски път от катастрофата, за спортните успехи и за мотивите й да влезе в политиката красивата Есмерай разказва пред Флагман.Бг.
- Госпожо Ибрям, вероятно често се сещате за катастрофата, която Ви прикова към инвалидния стол. Разкажете ни какво точно се случи, как стана инцидентът, преобърнал живота ви?
- На 14 юни 2004 г., шофирайки от Слънчев бряг към Бургас, в отсечката между Поморие и Ахелой, загубих управлението над автомобила. От удара изхвърчах от колата и получих много тежки травми на гръбнака. Бях неподвижна. Тогава разбрах, че трябва да бъда в инвалидна количка. Прекарах шест месеца в болница, извършиха ми редица интервенции. Оперираха ме общо седем пъти. След това започна и битката ми за възстановяване.
- Специалистите даваха ли Ви надежди за възстановяване?
- Лекарите ми казаха, че няма да мога да ходя. Въпреки това аз не се отказах. След 10-годишна рехабилитация обаче установих, че няма да мога да се изправя отново на крака. Опитах до последно, отдадох живота си на това. Но в крайна сметка така е било писано. Животът продължава. Това да си на инвалидна количка не е толкова страшно.
- Вие сте пример за много силна и борбена жена. През последните години имате редица успехи в спорта. Как успяхте да превъзмогнете травмата психологически и физически и да продължите напред?
- Дълго време си мислех, че рехабилитацията е основното нещо, с което трябва да се занимавам и не исках да се разсейвам с нищо друго. През всичките години на рехабилитация продължавах да ходя на фитнес. Спортът ми е хоби – нещото, което ме прави най-щастлива. Само с това съм искала и продължавам да искам да се занимавам. Спортувах и преди катастрофата. Известно време тренирах баскетбол и лека атлетика на 3000 метра.
Накрая обаче разбрах, че е дошъл моментът да се захвана много сериозно. Това се случи преди три години, когато ми предложиха да се състезавам. Реших да опитам. Явих се на първото състезание за вдигане на тежести във Варна и спечелих сребърен медал. Там бяха треньорите на националния отбор, които ми казаха, че мога да имам по-големи успехи, ако продължа. През 2013 година на международно състезание отново станах сребърна медалистка, но вече в тласкане на гюле. Покрих норматива за Европейското първенство по лека атлетика за хора с увреждания, където спечелих 8-мо място. Тази година се явих на Световните игри за параолимпийци в Сочи, в които участваха над 700 души с увреждания. Класирах се на пето място с 5.27 м. в тласкането на гюле.
- Успехът Ви в Сочи отново ви направи гордостта на Бургас. Вярвахте ли, че ще станете пета в света?
- Заминах за Сочи с амбицията да спечеля медал. Здравословното ми състояние обаче не го позволи. Имах много тежка контузия – отидох с разкъсани коленни връзки. Аз не съм човек, който се оплаква и оправдава, но за съжаление болката понякога е неописуема и тя не ми позволи да направя всички опити. Дори заради лекарска забрана не успях да се спусна на втората дисциплина.
- Вие сте в бургаската листа за общински съветници на ПП Средна европейска класа (СЕК). Как решихте се занимавате с политика?
- Предложението дойде от лидера на партията Георги Манев. С него се познаваме от много години. И преди, и след катастрофата съм работила при него. Реших да се включа, защото хората с увреждания трябва да имат техен представител в местния парламент на Бургас. Здравите хора не са толкова наясно с нашите специфични потребности. От години се работи Бургас да бъде достъпен град, но има неща, за които човек с увреждане би бил много по-полезен. Например има рампи за инвалиди в града, но в крайна сметка трудно се използват с количка. Затова винаги казвам, че докато не влезеш в обувките на някого, няма как да разбереш какво му е на него. А и аз съм млад и амбициозен човек. Мисля, че в местния парламент трябва да има млади и модерно мислещи хора.
- За какво ще работите в бъдещия Общински съвет? Имате ли вече идеи, които бихте предложили за гласуване?
- Най-вече ще работя да направим Бургас по-достъпен град за хората с увреждания. Това ми е най-голямата цел. Има много инвалиди, които не излизат от жилищата си заради невъзможността да се придвижват нормално по улиците. Ние сме модерен европейски и много красив град, но хората с увреждания трудно успяваме да стигнем до плажа. Във Варна например имат рампа за инвалиди за достъп до морето. Ние не трябва да отстъпваме по никакъв начин на морската ни столица. Хората с увреждания в Бургас също бихме искали да имаме пътека до водата, защото това е много важно за нас. В крайна сметка имаме море, но ние не можем да го използваме.
Това е едно от нещата, които ще предложа да се случи и в нашия град.
Другото, което бих искала да се подобри, е броят на личните асистенти, който в Бургас е крайно недостатъчен, или много малко хора могат да се възползват от тази услуга. Например аз нямам това право, защото съм седящо болна, а не лежащо. Аз също имам нужда от личен асистент.
- Според вас възможно ли е това да се промени на местно ниво?
- Да, разбира се, че може да се промени. Има специални програми в Бургас и другите градове. Трябва да има алтернатива, която може да се измисли на местно ниво.
- Ще продължавате ли със спортните прояви, ако станете общински съветник?
- Ще продължавам, разбира се. Ще го направя, докато физическото ми състояние го позволява.
- Какво предстои оттук нататък? Кои върхове ще покорявате?
- Готвя се за параолимпийските игри в Рио де Жанейро, които ще се проведат през 2016 г. От тази година започва покриването на нормативи. Надявам се да успея и да бъда сред участниците.
- Вие сте с невероятно силен дух. Много малка част от хората на инвалидна количка имат вашата смелост. Какво бихте им пожелали?
- Аз освен че съм състезател, съм и председател на спортния клуб за хора с увреждания „Джавелин“, където кипят усилени тренировки. Отборът ни се състои от 20 спортисти, сред които баскетболисти, вдигане на тежести и други. Ние постоянно набираме спортисти. Ако те решат, няма да върнем никого.
Бих им казала, че те не са различни от всички останали. Да не се предават. Животът продължава. Да си на количка не е толкова страшно. Ние можем да направим всичко, каквото и останалите, стига да искаме. Бих им пожелала да вярват в себе си. Защото това е най-важното. Вярваш ли в себе си и останалите вярват в теб.
Ако някой иска да се свърже с Есмерай Ибрям, може да го направи на тел. 0895 45 40 62 или на фейсбук профила й.