Опитаха да сменят законния кмет на Приморско със сламен човек на екскмета Димитър Димитров

Директорът на СОУ - Приморско Стоян Налбантов разказва:
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)

Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"

НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"
____________

За стария Налбантов знам, че е бил любовник на Ничка Кюлбасанова от ММЦ - Приморско. Веднъж, когато мъжът й се върнал преждевременно той останал скрит известно време в едната стая чисто гол, после взел едно одеало и успял някакси да се измъкне през терасата. И така извървял пътя до Приморско - чисто гол и загърнат в одеалото. По пътя го взел някакъв шофьор негов приятел и го закарал до тях. Там нашият успял да влезе инкогнито без да го разбере жена му и да се облече подходящо. После поканил шофьора вътре и накарал жена си да му сервира, щото уж му дължал някаква много голяма услуга... и така, цяла нощ вдигали наздравици за приятеля. Нашият човек не спирал да повтаря на жена си: "Този човек ми е голям приятел, така да знаеш!"

ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"

ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”

МИЛЮ БОТЕВ МИЛЕВ: На времето имаше един министър Валентин Василев от СДС. Та той ебеше дъщеря ми и благодарение на него ми подхвърляха някоя троха хляб докато Иван Костов беше на власт (1997-2001). Така аз се правех на великия седесар, развявах синьото знаме и си въобразявах, че ме ценят заради идеите ми, а тя каква била работата... скъсваха дъщеря ми от ебане и ме тупаха по рамото: "Браво! Браво! Продължавай да се бориш за синята идея! Ние сме зад тебе и те подкрепяме!"

СДС!... СДС!...
През септември 1993 г. Милю и Борис бяха представители на СДС в комисията за избор на кмет, защото Георги Барцулев беше дезертирал от поста. Тогава СДС издигна кандидатурата на Кольо Ходжев. И тия двамата, като бяха в комисията, раздаваха на хората белязани бюлетини, за да разберат кой за кого е гласувал, но хората си гласуваха за Атанас Стойчев и нашите умираха от яд и после им търсеха сметка: "Абе, комунист, ти защо си гласувал за Ташо?!"... Пълни откачалки! Хората им се смееха и ги подиграваха. Даже Колю Ходжев като видя колко му е акъла на Мильо Ботев и сам напусна СДС. Беше му писнало да се разправя с разни идиоти и ненормални.

Милю Ботев е една мижитурка
08.09.2015 14:42:04
И аз Милю не мога да го разбера. Верно, че доста се облагодетелства покрай министър Валентин Василев, който ебеше дъщеря му, но цената която заплати беше висока. Така той показа, че няма елементарно самоуважение, защото се изплю върху себе си и пропиля авторитета на семейството си!

Мильо, мн си тъп!
08.09.2015 14:34:13
Глупак!... Заради скапаната "синя" идея продал дъщеря си на тоз... еколог ли е, водолаз ли е... еднодневка в политиката - 20 години по-стар от дъщеря му! А сега цяло Приморско му се присмива!

МИЛЮ БОТЕВ:
На времето около Приморско беше пусто място - само храсталаци, скали и тук там дървета. Ние бяхме момченца и дето се вика там играехме, криехме се по храстите и правехме чикии... Тогава през 1961 г. Антон Югов беше министър председател и дойде на посещение в Приморско. Разкарваше се по улиците с местните партийци и разпитваше кое какво е. Разгледа и полуострова и каза, че там трябвало да се застрои. И наистина след това много неща се построиха. А сега тия от Бургас не са стъпили в Приморско и само се правят на загрижени за нас. А иначе устите им големи: ама европейски проекти имало за нас, ама това щели да правят, онова щели... дрън-дрън. Въздух под налягане.

МИЛЮ БОТЕВ:
Преди работех в станцията на Енергото и там имаше един шофьор, ама голям сексманиак беше, само путки му бяха в главата. Веднъж кара камиона и аз съм вътре и той като видя някаква жена на улицата и като проточи врат през страничния прозорец да я разглежда и не гледа накъде кара, за малко да блъсне колата. Изнервих се и му викам да гледа къде кара, ибах го в ненормалния човек, за едното нищо да катастрофираме!...
После къде набара една камериерка и ми вика, дай да я чукаме заедно. Аз се дърпах, ама той бил сигурен че е навита и така стана. Успя да я придума да дойде в една стая на хотела. А аз стоя в съседната стая и ги слушам през терасата как се чукат - оня я бичи като невидял, леглото скърца и ще се счупи от клатене, а мебелите наоколо скачат и се тресат, че чак страх ме хваща. Къде съм тръгнал аз да се меря с него. После той дойде при мен и ми вика: Отивай, твой ред е! Отивам аз при нея и почвам уж да я еба, ама треперя и ме е страх да не се изложа. А тя лежи неподвижна като дърво и явно нищо не усеща - ни ебане, ни хуй. То и аз нищо не усещах, щото путката й станала на кофа - оня преди мен доста я разширил и тя сега ми прави луфтове. Траеше ме жената докато й се лигавех, че най-накрая й писна и ми рече: Я го извикай пак оня, че да усетя хуй като хуй, друго си е да ми я разпори по шевовете, че твойта малка пишка само дрънчи като лъжичка в голяма тенджера!... Срам голям! Извиках го оня и той само това чака и продължи ебането на втория тур. Слушам ги аз пак как се клатят и си викам, що ми трябваше тоз резил, къде съм тръгнал с таз малка пишка!...

Васко Минета
16.01.2014 11:08:36
Не разбирам защо някои хора се обиждат за това че съм казал как Митко Ото и Милю Ботев правели чикии на един педофил от Приморско. Самите те са ми го разправяли този случай в кръга на майтапа и много сме се смели след това. Даже веднъж Митко Ото го срещнал тоз педофил на улицата и му казал: "Хайде ако няма кой, ние с Милю пак да ти направим една чикия!"... И оня потънал в земята от срам и почнал да шикалкави: " Айде стига де, тогава сме били деца и не знаехме какво правим"... и побързал да избяга.

Васко Минета
14.01.2014 12:06:26
Ами да, помня го този случай! Двамата с Митко Ото бяхме на една съседна маса, ама той бая се беше натряскал и разправяше разни истории от миналото си. Тогава Вангелов ни извика на неговата маса и аз накарах Ото да разкаже на директора оная истории с правенето на чикии... И Митко започна: как като били с Милю Ботев момченца някакъв тип от Приморско - педофил явно, ги бил викал в къщи и ги карал да му правят чикии. Ама Митко толкова увлекателно разправяше тая история, как двамата с Милю действали на почивки и му лъскали на оня бастуна, а той се бил изпънал целия и се вживявал все едно че правел секс... Вангелов го слушаше зяпнал и изведнъж като се затресе от смях, щеше да падне под масата. И оттогава все като видеше Митко го викаше при себе си и го караше да разправи тая история на компанията и пак умираше от смях като слушаше.

Симеон от Писменово
26.12.2014 11:49:32
На времето Дичка (с голямата пичка) се ебеше с Милю Ботев. Мильо се оплака, че била ненаситна и крещяла като заклана по време на ебането. Ама била ненаситна, защото не можела да се празни и така можела да издържи цял ден да я клатят и тя да иска още и още...! Затова казвах на наште момчета - барабите с които работя - че тая нива иска яка оран, по-добре да бягат от нея, че паднат ли й в ръчичките свършено е с тях - ще ги изцеди и ще им стопи лагерите... нататък пиши ги умряли!
Иначе много се разбирахме с Дичка (с голямата пичка). Директорите като идваха да я търсят, а нея я нямаше, аз я прикривах: Няма страшно, шефе, тя нашта Дичка (с голямата пичка) отиде да обере краставиците и затова я няма. После казвах на Дичка (с голямата пичка) да почерпи, щото съм я покрил. Питам я как мина брането на краставици, а тя се вайка: Кви краставици ве, Моньо, то наоколо само корнишончета и малки морковчета?!... Май намекваше за малката пишка на Милю. Кво да прай човекът? И той много пъти се жалваше, че жена му имала големи шепи и като го хванела там и пишката му се губела в шепата й. "Не можах да си хвана някое миньонче за жена с малки пръстчета, че като ми прай чикии и инструмента ми да стърчи навън от шепата й и аз да си въобразявам, че имам голям хуй, пък то на мойта жена шепите като на бейзболни ръкавици... пишката ми се губи вътре из коридорите и после не можем я откри!" Кво да прай човекът? Казва си болката. Ама иначе дълго време си ходеха с нея. Даже Дичка (с голямата пичка) не го криеше и го заявяваше на мъжа си, че си има официален любовник и да не й търси кусур и човекът се съгласяваше. Щом е официален, вика - може, ако не е официален - не може... Абеее, образи сякакви в това ММЦ!

Милю Ботев Милев
11.01.2014 19:45:07
Дайте да си говорим истината! Най-педераския директор на ММЦ беше Стамат Стаматов. Що пари окраде, що рушвети и комисионни взе, чак изнудваше фирмаджиите да му правят подаръци - я някой скъпа кола, я някое джипче, я някоя екскурзийка до Дубай или до Южна Африкая - че и за него че и за семейството му... или да му платят самолетните билети до Кипър да си види там авоарите в оф-шорната сметка... Майка ти да иба и боклук смотан! И тръгнал да ми се перчи насреща, защо съм бил излязъл от работа и съм отишъл до магазина за малко да си купя цигари. Че като влязах в канцеларията му щях да го убия на място: "Слушай бе - викам му - фашист със фашист, майка ти ше иба в гъза ше иба, я да мълчиш, че жив няма да излезеш оттука..." Кат котенце ме гледаше след това и ме заобикаляше кат ме види на пътя! Една убита путка беше той, а го направили директор... Пуууууу!

ВАСКО МИНЕТА:
Имаше при нас едно момченце - Митето от някакво село - от Ургари ли беше, от Кости ли, не помня. Още си беше захлупено и малко за хуя вързано, ама веднъж хвана и то една мадама да я чука. На другия ден питахме: Мите, кво направи, наеба ли я тая? А то момченцето мига на парцали и целия се изчерви. Ужас! Успокоихме го, кажи сега какво стана и то ни разправи. Направило й два тека, щото само това може момчето - какво друго - и решил да си подремне, ама оная иска още и му се изрепчила: "Ама Митьо, само това ли беше?!?!?!... И Митето не знае какво да отговори, взел да пелтечи: ами, ами... Тя разбрала, че си има работа с аматьор и само махнала с ръка. Отворила си чантата и оттам извадила един голям гумен хуй. После почнала сама да си го пъха в путката, в гъза, лапала го и пак си го пъхала, ахкала, охкала, празнела се, викала от удоволствие... Оня се шашнал и си глътнал граматиката. Питаме го: Мите, ами ти какво прави през това време? - Ами нищо! - вика той - Само я гледах как си го пъха и я държах за ръката... Горкият! Стоял до нея, треперел и я гледал като шашардисан. Кога е виждал той такова чудо!!!

Кучета гербаджийски, недейте лая много, няма да стане да откраднете бюлетините пак, копеленца недоносени. Всички знаем как заедно с Цветанов крадете бюлетини, ама няма печатница вече и Вие, и Цветанов и Борисов и Германов ще сте в затвора. Иде ВИДОВ ДЕН.

Това е поредния гаф на лиляна тя е толкова непосредствена че не заслужава вообще тази кандидатура.това е нейната простотия

Много съжалявам , че изритаха Германов и Милчо. Сега няма кой да краде от общината и хората. ;(

Спокоино нито Катя и нито Наско няма да станат кметове на Китен,а и НЕ заслужават

За кой качествен митко иде реч бе, агент митко -ММ,,,,,митко гихор,, ,или митко герман.Да не си се объркал с митко от бургас.

Да ама у закона пише,,, решенията на общинския съвет са задължителни ,за кмета и шайката му -трябва да ги изпълнят.Ама вие сте отлетели бе герберчета,сеа бат,ви бойко кат разбере какви сте ги надробили шъ въ скъса ,през гащите.Мале мале направо не ми се мисли ко ва чака.

флагман, искам също така да попитате зам. кмета на Китен, Милчо Милев какъв ремонт е направил на главната улица на китен ул. Атлиман , казва се, че е направил ремонт за 100 000 лева на улицата си остана непроменена, питайте го също защо дават места на своите хора а другите са под наем.. и как сина му има супер маркет, дискотека , кола за 50 000 лв. и т.н.

Маркова кмет, тъкмо да си дооправи далаверите.За последните седмици се беше изнесла на палатка в задния двор на Михови. Голямото четене на документи започна.

Германов е най успешния кмет от всички досега в Приморско!
Ето затова ще гласувам за него!!!

А този деистващ зам кмет,как мислите,дали ще се справи със трудните и отговорни задължения...??? А дали е почтен човек???