Адреналинката Яна изплака: "Не съм виждала детето си от месец и половина!"
- Яна, до мен достигна информация, че бившият ти мъж Ивайло Леков ти е отнел родителските права върху сина ви. Вярно ли е това?
- Не е вярно! Родителските права принадлежат на мен. Това е решение по взаимно съгласие още от 2010 год. Оттогава не е променяно нищо по никакъв начин. През 2010-та водихме дело за попечителство и стигнахме до споразумение, което е в сила и до днес. Но, за съжаление, то не се спазва. Има си определен режим на свиждания от страна на бащата, но не искам да изпадам в подробности и да занимавам хората с това нещо. В това споразумение е описано точно кога, колко и т.н. Но сега детето е при него... (въздъхва)
- Т.е. той е взел детето и не ти го връща, така ли? Един вид го е откраднал от теб?
- Да, аз вече месеци чакам институциите да наложат някакво наказание и да предприемат някакво действие. За съжаление, всяко нещо в нашата държава става много тромаво. Общо взето, институциите си „прехвърлят топката”, отговорностите – прокуратура-полиция, полиция-прокуратура... В крайна сметка, реални действия не се предприемат. Той взе детето и просто не ми го върна
- Говорила ли си с него за този случай? Той дава ли ти някакво обяснение?
- Нямам никакъв достъп. Правила съм много опити. Въпреки че не е моя работа това да правя опити, тъй като някой не зачита правата на другите. Това си е работа на полиция и прокуратура, не знам защо нищо не се предприема. Само се извършват някакви проверки, които са с безумни срокове от месеци...
Аз с него и семейството му не желая да разговарям. За да стигна до институции, до полиция, до прокуратура – явно аз не мога да се разбера с този човек. Търся подкрепа от институциите, а пък и те са длъжни да окажат помощ. Него изобщо не смея да го коментирам.
- И ти не си виждала и чувала сина си от месец и половина?!
- Точно така! Нито съм го виждала, нито съм го чувала. Оказва се, че това е доста често срещано явление, случва се при много семейства, където майки и бащи са безсилни и не могат да виждат децата си. Проблемът е, че институциите не смятат това нещо за престъпление, въпреки че е такова и се нарушават правата, най-вече на детето. Да, знам, че има много по-сериозни престъпления, на които трябва да се обърне внимание, но тогава защо имаме толкова много полиция, при положение, че не си вършат работата?!...
- Не бива да се подценява и този род престъпления! Това да отделиш насилствено майка от детето й е едно от най-големите престъпления, според мен!
- Разбира се, да! Но това е положението, за съжаление...
- Прочетох твой статус в социалната мрежа, който ме навежда на мисълта, че си изпаднала в някаква депресия, нямаш сили вече да се бориш срещу несправедливостта...?
- Аз се боря, никога няма да се откажа, въпреки трудностите, но нямам друг избор. Боря се, просто се зареждам с търпение и чакам. Затова се съгласих да разкажа всичко това пред теб, защото няма да се откажа от детето си. Но ако продължава това бездействие, не знам... не знам към кого да се обърна вече, вероятно към съд, който реално може да направи нещо.
- Съжаляваш ли, че навремето си се забъркала с този човек? Подозирала ли си някога, че е толкова жесток и ще раздели една майка от сина си?
- Всеки прави грешки. Аз съм била на 21 години, когато съм се запознала с него. За мен е било нормално тогава да направя грешка и да бъда сляпа за някои неща, но човек се учи, и сега си нося кръста, нося си последствията. Затова и не обичам да обвинявам другите, просто искам институциите да се стегнат малко. Не може като отида и полицията да ми казва: „С вързани ръце сме”!... Писна ми вече от тази държава, честно!
Писна ми в тази държава всички да са с вързани ръце и очи! По-скоро съм отчаяна от цялата ситуация тук в държавата и това е по-големият проблем. Синът ми е на 6 и половина, несправедливо е да се нарушават неговите права и да му се забранява да вижда майка си. Както аз не съм забранила да се вижда с баща си в уговореното време, така би трябвало да не бъде лишен и от майчина грижа. Сега на 15 септември ще отида в училището, той ще е предучилищна, да направя опит да го видя. Не знам какво ще се случи... Аз си гоня правата, не искам нищо друго, което не ми се полага и не заслужавам. Не може някой да постъпва по този начин и да си ходи безнаказано и да си мисли, че е над закона, само защото майка му и баща му са архитекти! Това е безумие!
Красимир КРАСИМИРОВ
4
Коментара по темата
4.
maika
16.09.2015 15:47:25
Що за глупости говори тази жена. След като има попечителство никойне може да и попречи да си вземе детето, в момента в който подаде оплакване, че не са и върнали детето в уречения ден или час, полицията веднага намира въпросния господин и отвеждат детето от него. Съвсем ни взима за балами, или просто и е добре така, обаче естествено да не пропусне да оплюе
3.
Smith
15.09.2015 22:21:24
За какво и е това дете? Само ще и пречи да забавлява нерезите!
2.
megata
15.09.2015 22:01:41
От кал да е, майка да е.....
1.
ПОТРЕСЕНА
15.09.2015 21:17:29
Ами дано си получи детето,но дано спре да се държи като курва!Да спре да си качва курвенските клипове...майката е това,майката трябва да е пример!Яна не е пример за майка!