Спомен за летните ваканции при баба и дядо (СНИМКИ)
Тичахме боси по поляните, къпехме се в реката, играехме на криеница в лозето на съседката, викахме Дама Пика на тавана, спирахме колелата си с контра, а не със спирачка, късахме гуменките си по горските пътеки, висяхме от клоните на черниците…
Оцветявахме черно-белите снимки от семейните албумите, а нашата единствена социална мрежа се казваше „навън“
Късно вечерта, когато пекарките от селската фурна се захващаха да приготвят хляба за следващия ден, първите клиенти бяхме ние, децата от махалата. Не мигвали, улисани в игри, нетърпеливо чакахме на стълбите готовия хляб… онзи хляб, чийто вкус никога няма да забравим.
Няма да забравим и трепета, с който очаквахме да се роди теленцето. Баба и дядо дежуреха около яслите и нервно проверяваха кравата, а ние все подвиквахме: „Роди ли се? Родили ли се вече, бабо? Може ли да го видим?“
Все пускахме Шаро на свобода да потича заедно с нас, а после с невинен поглед казвахме: „Ами той пак се е отвързал сам. Знаеш ли, дядо, чак къде го намерихме?“
Да, някога животните в двора на нашата къща бяха най-верните ни приятели. Те пазеха тайните ни и никога не издаваха белите ни на баба и дядо. С изключение на големия лош петел, него не го обичахме…всеки наш връстник знае защо.
Все още помним и историите на баба за някога, които със сълзи от носталгия ни разказваше до огъня. Онзи огън, чийто пламък тихичко се отразяваше от малката дупчица на печката в тавана, дървата пукаха и беше толкова топло в детските ни души.
Вечер обожавахме да лежим върху нагорещените от слънцето керемиди и да си врачуваме по звездите. Обещавахме си разни неща, когато пораснем…
Като се замислим, тези времена не бяха толкова отдавна. Има няма двадесетина години – твърде кратко, за да ги забравим, но и твърде дълго, за да ги живеем отново. Останаха спомените. И няколко оцветени с детска емоция черно-бели снимки на дядо и баба.
Бабо, дядо, благодарим ви за грижите! Вие завинаги ще останете в нашите сърца!
http://webstage.bg/
17
Коментара по темата
17.
Ваня
17.09.2015 09:49:31
Наистина, беше прекрасно време.... липсва ми....
16.
Нуша
13.09.2015 19:19:47
И мило,и тъжно... Спомени за много близки хора, които вече ги няма...Това предизвикаха снимките във мен,една жена на прага на третата възраст.
15.
Галя
13.09.2015 17:27:37
То и сега щеше да е хубаво, обаче баба и дядо не могат да се пенсионират, за да гледат внуци или в най-лошия случай не доживяват. Така е в скапания ни живот днес, ще раждаме на по 35 и ще измираме на 60. Дано поне ние доживеем да си отгледаме децата. Жалко, че нямат нашето детство, всъщност нямат никакво.
14.
спомен
13.09.2015 16:21:46
Черно-белите снимки са от чужди списания. Гледал съм ги преди много години. Нашите чавдарчета и пионери не правеха такива неща.
13.
Professional
13.09.2015 16:19:37
Хората малко по малко ще преоткрият селата. Аз се изселих преди време от центъра и съм щастлив човек. Освен че в града е пренаселено, и много прости хора прииждат от всякъде.
12.
Слабаци!!!!!
13.09.2015 15:05:53
Според вас село се състои от мързел и комунистическа изолация.....странно. В някой села се състои от хора фермери и бизнесмени!!! Не от лъжливи журналисти със бедни баби.
11.
гето
13.09.2015 15:04:23
Урока е никога не работи за българска фирма щото сега баба и дядо умряха със $200 лева пенсия
10.
ъъъъъъъъъ
13.09.2015 15:03:16
Кого лъжете? Отивайте на село тогава!!!!!
9.
sex
13.09.2015 14:55:12
За никого не е тайна, че именно на село градските гърли са губели девствеността си.
8.
Катъркина
13.09.2015 13:34:58
И тогава са си проветрявали йонитата. Или по скоро са нямали пари за кюлоти!? А?
7.
уууууу
13.09.2015 13:16:48
Да, хубава публикация, може би щото не е флагманска, а е открадната от друг сайт
6.
Главен Готвач Рико
13.09.2015 13:06:28
Не е тайна за никого че си идваме от село
5.
sex
13.09.2015 13:02:44
Тая има готин задник ;)
4.
ПОТРЕСЕНА
13.09.2015 12:57:50
Флагман,чудесна статия!Ето това са статии :) а не "Адреналинката Жана защити някаква си разголена мастия,която показвала най-милото си"...
3.
az
13.09.2015 12:57:37
Отивам на село
2.
ДОБАВЕТЕ КОМЕНТАР Вашето име:
13.09.2015 12:50:48
Така беше всичко е вярно,щастлив съм че имах такова детство сега не могат да се похвалят с такова."Бабо, дядо, благодарим ви за грижите! Вие завинаги ще останете в нашите сърца!"
1.
С усмивка
13.09.2015 12:49:22
Една от най-хубавите статии :)