ГЕРБ иска президентът да номинира Веселин Вучков за конституционен съдия
ГЕРБ настояват пред президента Росен Плевнелиев да номинира бившия вътрешен министър Веселин Вучков за конституционен съдия, научи Mediapool от свои източници в парламента. Според тях държавният глава вече склонил да отстъпи и да ревизира първоначалното си решение за номиниране на доц. Кристиан Таков, като го замени с Вучков. "Рокадата", за която в ГЕРБ с говори неофициално още от края на юли, трябвало да успокои лагера на зам.- председателя на ГЕРБ и шеф на предизборния им щаб Цветан Цветанов, който досега бил изтикван от всички възможности за упражняване на влияние.
До края на октомври трябва да стане факт ротацията в КС и местата на четирима негови членове с изтичащи мандати да бъдат попълнени с двама представители от президентската квота, един от Народното събрание (НС) и един от съдебната власт.
Целта на ГЕРБ е да си гарантира контрол върху КС, но очевидно едновременно с това ще се опита да "балансира" вътрешнопартийни и лобистки сметки.
До момента държавният глава не е коментирал официално намеренията си за КС.
ГЕРБ реши да изпревари събитията и да издигне кандидатурата на досегашния омбудсман Константин Пенчев за конституционен съдия от парламентарната квота. Както писа Mediapool още преди официалното номиниране на социалистката Мая Манолова за омбудсман, замисълът на премиера Бойко Борисов е бил да "изпрати" Пенчев в КС като "утешителна награда" за това, че ГЕРБ ще го лишат от втори мандат като обществен защитник.
Реформаторският блок (РБ), който номинира Константин Пенчев за още един мандат като омбудсман, се оказа неприятно изненадан от издигането му за конституционен съдия, тъй като хранеше надежди ГЕРБ да подкрепи кандидатурата на Екатерина Михайлова. В сегашната ситуация обаче партията на Борисов най-вероятно ще спазари подкрепа за Пенчев с другите партии, а нищо чудно и с РБ, на които премиерът е обещал да ги "компенсира" при предстоящите рокади в регулаторни органи.
Според източници на Mediapool голяма част от депутатите на ГЕРБ, които са лоялни на Цветан Цветанов, били силно недоволни, че тяхното лоби няма сериозно властово представителство. Затова и след обещание от страна на премиера Борисов, едно от местата, които трябва да бъдат определени от държавния глава, било "преотстъпено" на близък до Цветанов човек. Mediapool вече писа за подобна опция, която се обсъждаше в началото на август.
Веселин Вучков влезе в политиката като заместник-вътрешен министър в първия мандат на ГЕРБ, когато Цветан Цветанов бе начело на МВР. Тогава той отговаряше за подготвянето на всички законопроекти в сектор "Сигурност".
След формирането на втория кабинет "Борисов" миналата есен Вучков стана министър на вътрешните работи, но за кратко, тъй като подаде оставка заради публични пререкания с премиера за смени на шефовете на ДАНС и ДАТО, както и на главния секретар на МВР. Овакантеният пост бе зает от лоялния на Борисов вицепремиер по коалиционните въпроси Румяна Бъчварова. Скандалът около оттеглянето на Вучков все пак доведе до това Борисов да се споразумее с бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров и ексшефа на ДАНС Владимир Писанчев да се оттеглят, а на техните места бяха назначени Георги Костов и Димитър Георгиев.
Вучков е роден на 26 декември 1968 година в село Стоб, Кюстендилско. През 1994 г. завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", след което става стажант-съдия към Софийски окръжен съд, а впоследствие работи като следовател в столичното следствие. През 2003 г. става доктор по право, а от 2010 г. е доцент по наказателен процес. В момента е доцент по наказателно-процесуално право в Академията на МВР и в Югозападния университет в Благоевград.
Предстои да се види как президентът Плевнелиев, който публично винаги е пледирал срещу задкулисието и преди три години предотврати в последния момент встъпването на компрометираната Венета Марковска като конституционен съдия, ще отиграе златния шанс, който му се предоставя сега с номинирането на двама негови кандидати за КС.
Според сегашните неофициални информации президентът първоначално се е спрял на Филип Димитров - бивш премиер, бивш лидер на СДС и бивш посланик на ЕС в Грузия, и доц. Кристиян Таков - преподавател по право в Софийския университет, председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата и член на правния съвет към държавния глава. Доц. Таков е един от най-големите привържениците на съдебната реформа и действащ юрист, докато Филип Димитров, който в миналото е бил адвокат, отдавна не е практикувал правната си професия, но пък се ползва с репутацията на убеден демократ.
Според източници на Mediapool, Плевнелиев би направил правилен ход и с номинирането за конституционен съдия на проф. Марияна Карагьозова, която е член на екипа му и привърженик на съдебната реформа, но тя не била в "шорт листата".
Освен двамата членове на КС от президентската квота и един от НС, четвъртият нов конституционен съдия, който трябва да встъпи в длъжност тази есен, ще е от квотата на съдиите.
За мястото ще се борят юристи от ВКС и ВАС. Един от основни претенденти към момента е председателят на Съюза на съдиите в България Борислав Белазелков. Той е съдия във ВКС, а сега е ред точно на касационния съд да излъчи свой представител в КС. Това негласно правило се е спазвало до момента и се предполага, че ще бъде спазено и сега. Според магистрати Белазелков има подкрепата на голяма част от своите колеги във ВКС, но и там се пече интрига. Очаква се негов конкурент да е съдия Таня Райковска, която упорито бе налагана за шеф на ВКС миналата година и се появиха най-разнообрази спекулации за това "Кой" дърпа конците.
Оказва се обаче, че апетити за поста има и заместник-председателят на ВАС Боян Магдалинчев, който също е близък до ДПС.
Разпределението на местата в Конституционния съд е от съществена важност за съдбата на съдебната реформа и като цяло преосмисляне на мястото му в законотворчеството у нас.
На 17 септември КС трябва да реши дали питането на депутатите за конституционните текстове, разделящи ВСС, са допустими, още преди да са гласувани от НС. Ако съдиите решат, че е недопустимо, то най-вероятно промените в основния закон ще бъдат изпратени в КС, след като бъдат приети.
Това на практика означава, че конституционните текстове ще бъдат гледани от новия състав на съда. От съдбата на промените ще зависи и дали КС ще реши да оспори прословутото Решение №3 от 2003 г., което на практика блокира почти всички възможни промени в основния закон от обикновено Народно събрание и ги препраща към Конституционния съд.