Униформен от Приморско превозвал незаконно дърва, заловен е край Ново Паничарево
Полицаят от РУП-Приморско Яни И. е заловен да изнася незаконно дърва от гората край Ново Паничарево. Той е хванат от горски инспектори от РДГ-Бургас, докато транспортира 8 кубика дърва, което е пълен камион „ГАЗ”.
След направената инспекция се установява, че водачът няма издаден превозен билет за транспортиране на дървесината и превозното средство е задържано. Съставен е акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите. Шофьорът е служител – охрана на обществения ред, към Районно управление на полицията - гр. Приморско. Към момента по случая се води следствие.
„Той е опитен, не може да си обясним как е допуснал подобно нарушение, като е ясно колко са сериозни санкциите”, коментираха днес жители на Ново Паничарево.
29
Коментара по темата
29.
ММЦ
20.09.2015 23:27:32
ВАНЯ ПАРУШЕВА (вм)
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!
28.
СОУ
11.09.2015 11:51:34
ИЗ "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях.
________________
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
----------------
Проф. д-р МИЛЧО ЛАЛКОВ – историк, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Димитър Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
--------------
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
МЕЖДУ ДРУГОТО, КОГАТО ГОСТУВАЛ НА НАЛБАНТОВ В ДИРЕКЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕТО ПРОФ. БОЧЕВ ОТКАЗАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЯ МУ АЛКОХОЛ КАТО ТВЪРДО ЗАЯВИЛ, ЧЕ ПИЕНЕТО НА АЛКОХОЛ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЧЕ АКО ТОВА СЕ СЛУЧЕЛО В ГЕРМАНИЯ ДИРЕКТОРЪТ ВЕДНАГА ЩЯЛ ДА БЪДЕ УВОЛНЕН ДИСЦИПЛИНАРНО... БИЛ ВЪЗМУТЕН СЪЩО ТАКА КАК МОЖЕЛО УЧИЛИЩЕТО ДА НОСИ ВСЕ ОЩЕ ИМЕТО НА ВАПЦАРОВ, КОЙТО СПОРЕД ПРОФ. БОЧЕВ БИЛ ОТЯВЛЕН КОМУНИСТ И ТЕРОРИСТ... НАЛБАНТОВ САМО СЕ СМЕЕЛ НА ТЕЗИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРОФЕСОРА И ПОСЛЕ ГО КОМЕНТИРАЛ ЗАД ГЪРБА МУ С ДУМИТЕ: "ТОЗИ ЧОВЕК НЕЩО НЕ Е В РЕД И ЗАТОВА Е ТОЛКОВА НЕАДЕКВАТЕН И ГОВОРИ ГЛУПОСТИ!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
________________
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
----------------
Проф. д-р МИЛЧО ЛАЛКОВ – историк, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Димитър Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
--------------
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
МЕЖДУ ДРУГОТО, КОГАТО ГОСТУВАЛ НА НАЛБАНТОВ В ДИРЕКЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕТО ПРОФ. БОЧЕВ ОТКАЗАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЯ МУ АЛКОХОЛ КАТО ТВЪРДО ЗАЯВИЛ, ЧЕ ПИЕНЕТО НА АЛКОХОЛ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЧЕ АКО ТОВА СЕ СЛУЧЕЛО В ГЕРМАНИЯ ДИРЕКТОРЪТ ВЕДНАГА ЩЯЛ ДА БЪДЕ УВОЛНЕН ДИСЦИПЛИНАРНО... БИЛ ВЪЗМУТЕН СЪЩО ТАКА КАК МОЖЕЛО УЧИЛИЩЕТО ДА НОСИ ВСЕ ОЩЕ ИМЕТО НА ВАПЦАРОВ, КОЙТО СПОРЕД ПРОФ. БОЧЕВ БИЛ ОТЯВЛЕН КОМУНИСТ И ТЕРОРИСТ... НАЛБАНТОВ САМО СЕ СМЕЕЛ НА ТЕЗИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРОФЕСОРА И ПОСЛЕ ГО КОМЕНТИРАЛ ЗАД ГЪРБА МУ С ДУМИТЕ: "ТОЗИ ЧОВЕК НЕЩО НЕ Е В РЕД И ЗАТОВА Е ТОЛКОВА НЕАДЕКВАТЕН И ГОВОРИ ГЛУПОСТИ!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
27.
СОУ
11.09.2015 06:40:53
Според мен, за да спрат лошите приказки трябва изцяло да се промени имиджът на училището. Нужна е много работа оттук нататък, за да може училището да се превърне отново в авторитетна културно просветна институция!
26.
Учителките
11.09.2015 06:27:43
Хората като чуят учителки и си представят секс в дирекцията. Никой не говори колко благородна професия имали, а какво правели с директора. Ето и тая жена много й знаеше устата в началото, ама захапа дървото и млъкна! Как да избяга от тоя срам?! Не може!
25.
ФБ
10.09.2015 13:25:07
Гледам й на Ваня Желева снимките във ФБ - някаква пъпчива физиономия (като на Христина Налбантова с някаква алергична и възпалена кожа, пъпки ли са, екземи ли са, не знам). Прикрива си недостатъците със слънчеви очила и един тон грим и червило. Косата й боядисана със сажди и катран, лъщи от някакви препарати и евтина козметика... Васко Минета говореше за такива жени, че им слага по една кофа на главата като ги ебе, за да не им гледа пъпчивите физиономии отблизо! Иначе Налбантов е всеяден - куцо, сакато, пъпчиво... всичко влиза в употреба и на отчет в тефтера му!
24.
Свъртян
10.09.2015 11:42:55
Селянин, та селянин... Ямбол бил село?!?!?! С неговите 100 хиляди жители... малко трудно ще стане на село... Ама му се чудя на тоя милиционер по какво ги различава градовете и селата! Сигурно брои свинете на Узунджата и ги изкарва и тях жители на Приморско. Като сметне и кокошките, може и да излезе бройката граждани. Де да знам, сигурно така ги смята.
23.
Предистория
10.09.2015 11:13:51
Всичко започна, когато Ваня Желева заплаши една майка: "Внимавай! Недей да знаеш много, защото и двете ти деца учат в това училище!" Това го писаха и във вестниците. Тогава тя е била протеже на директора и си е въобразявала, че може да коли и беси наред... Голяма грешка от нейна страна! Затова родителите са я намразили.
22.
приморско
10.09.2015 09:12:11
Това за Ваня Желева е писано от възрастен човек. Учениците от Приморско не пишат по този начин, а текста е много стар тогава никой не му е обърнал внимание.
21.
докога?
10.09.2015 08:25:56
Щял бил да спре ама виждате че не спира . като имаш предвид че хората в Приморско са спокойни и незлобливи вадят си хляба по най чесния начин ама тоз успя и тях да ги подлуди с неговите глупости , това което е писано за Желева вече мина всякакви граници наистина то не се издържа
20.
писна ми
10.09.2015 00:26:29
То не бяха Прокопова, че Петкова че някаква секретарка от Царево , и сега само тая Ваня Желева липсваше . жените се сменят , една идва друга си отива само хуя на Налбантов вечен и неумиращ / не знам ама много невероятно ми се вижда ,
19.
до г-н Атанасов
10.09.2015 00:15:33
Спри се малко де! Ти докара цялото Приморско на хапчета и транквиланти! Не виждаш ли, че хората пощуряха и почнаха да плещят глупости , деца в ковчег , анален секс........ Имай поне малко милост към тях!
18.
До свъртяните ямболчанин и селяни
09.09.2015 23:32:31
вижте си детето в ковчег, след като някой друг го ви скъсал от аналенн секс ямболчани!!!... И ме споменавай с добро...
Духайте го Атанасовци от село Ямбол!!!!
Духайте го Атанасовци от село Ямбол!!!!
17.
свъртян
09.09.2015 23:26:49
Атанасов, не му обръщай внимание на 13. Той е преселник от Нововопаничаревските цигани, дето Гихора ги беше приютил в новия квартал и сега се прави на големия българин.... Нещо си го ядосал и сега му избива чивията... Амииии, стават и такива работи!
16.
До 11
09.09.2015 23:19:08
Умри в ковчег селянино ямболчанин от село Ямбол!!!
Проклет да си!!!
Проклет да си!!!
15.
До 11
09.09.2015 23:19:08
Умри в ковчег селянино ямболчанин от село Ямбол!!!
Проклет да си!!!
Проклет да си!!!
14.
До 11
09.09.2015 23:19:08
Умри в ковчег селянино ямболчанин от село Ямбол!!!
Проклет да си!!!
Проклет да си!!!
13.
До селянина ямболчанин
09.09.2015 23:09:26
Какво бълнуваш бе луд ямболчанин? Добре ли ти е живота между циганите в село Ямбол? Какво ти е виновна Ваня,ММЦ, Приморско, Китен,Царево,Налбантов? За психиатрия си бе мангал!!!
12.
до 10
09.09.2015 23:00:53
Какво има за говорене за Ваня? - Нищо. Той някой друг го е казал вече - твой съселянин: "тая курва"! Кратко и ясно! Останалото е литературен анализ върху зададена тема.
11.
До аналния селянин - 10
09.09.2015 22:55:14
Първо си виж детето в ковчег, след като някой друг го и скъсал от аналенн секс!!!... И ме споменавай с добро...
10.
До Атанасов от село Ямбол
09.09.2015 22:50:46
Келеш ще скъсам от анален секс!!! Не говори за Ваня ще скъсам!!!
9.
някой изрева на умряло
09.09.2015 22:47:13
до 8:
пий една студена вода ве, келеш
пий една студена вода ве, келеш
8.
До 7
09.09.2015 22:37:06
Спри да плюеш по Ваня,по Приморско и по Царево бе ямболски селянин! Марш към село Ямбол при циганите.. Марш към родното ти място!!!!
Келеш!!!Знаем ти името: Атанас от село Ямбол си май?
Келеш!!!Знаем ти името: Атанас от село Ямбол си май?
7.
Ваня Желева
09.09.2015 17:57:44
Текстът на апокрифа е писан на латиница от някой си, за когото е ясно, че е вътре в нещата, вероятно е от персонала или е родител на дете.
(текстът на кирилица би трябвало да изглежда така):
"Пълен боклук! Със Желева са постоянно заедно, затова децата са в невидение с материала. Само иска пари за глупости, уж за тържества, да има и за нея за патронче. Праща деца (или Деса) да ги учи, а тая курва в дирекцията се лашка. Как може да сте толкова заспали майките?!"
_________
(оригиналът на латиница):
"sali
19.03.2014 20:13:59
palen boklyk sas jeleva sa postoyano zaedno zatova desata sa v nevidenie s materiala samo iska pari za gluposti yj za tarjestva da ima i za neia za patron4e pra6ta desa da gi u4i a taia kurva v direksiata se la6ka kak moje da ste tolkova zaspali maikite"
_________
Литературен разбор на текста:
Авторът на текста твърди за някой си, че е пълен боклук и че постоянно са заедно с учителката Ваня Желева. От контекста става ясно, че този някой е директорът Стоян Налбантов. Това било причината учениците на Ваня Желева да са назад с материала. Тази учителка била искала пари за глупости под предлог, че й трябвали за организирането на тържества, а всъщност искала да си купи пиене. Възможно е авторът да има предвид Налбантов - той да иска пари за тържества, за да имал за пиене, за него и за Желева. (Тук смисълът не е много ясен - кой и от кого ги иска тези пари за тържества или за пиене).
Нататък... Вместо да преподава на децата Желева пращала някой друг да ги учи, а тя отивала в дирекцията и там се "лашкала" т. е. правела секс с директора. Тук авторът най-недвусмислено употребява израза "тая курва". В текста не става въпрос за други жени, следователно авторът, под думите "тая курва", има предвид точно Ваня Желева и никоя друга. Изводът на автора е, че майките на учениците от класа на Ваня Желева са много заспали. Авторът е възмутен!...
Определено има логика в повествованието и в излагането на мисълта на този, който го е писал. В крайна сметка се разбира, че авторът и Ваня Желева не са в добри отношения. Вероятно авторът е родител, чието дете е било в класа на Желева и поради някакви неизвестни причини между тях е възникнал конфликт...
Вече никой не обръща внимание на това, дали Налбантов прави секс с учителките в дирекцията или не прави. Дори и мъжете на самите учителки са се примирили и приемат подобни сведения като реалност, която те не могат да промененят. Следователно по-важното е да се разбере, не дали Налбантов и Желева са правили секс, а по-скоро какво е провокирало този родител да пише по този начин срещу Ваня Желева. Дали е бил недоволен от оценките, които тя слага или от цялостното й отношение към детето му или поради някакъв друг техен страничен конфликт?... Засега няма как да се разбере.
(текстът на кирилица би трябвало да изглежда така):
"Пълен боклук! Със Желева са постоянно заедно, затова децата са в невидение с материала. Само иска пари за глупости, уж за тържества, да има и за нея за патронче. Праща деца (или Деса) да ги учи, а тая курва в дирекцията се лашка. Как може да сте толкова заспали майките?!"
_________
(оригиналът на латиница):
"sali
19.03.2014 20:13:59
palen boklyk sas jeleva sa postoyano zaedno zatova desata sa v nevidenie s materiala samo iska pari za gluposti yj za tarjestva da ima i za neia za patron4e pra6ta desa da gi u4i a taia kurva v direksiata se la6ka kak moje da ste tolkova zaspali maikite"
_________
Литературен разбор на текста:
Авторът на текста твърди за някой си, че е пълен боклук и че постоянно са заедно с учителката Ваня Желева. От контекста става ясно, че този някой е директорът Стоян Налбантов. Това било причината учениците на Ваня Желева да са назад с материала. Тази учителка била искала пари за глупости под предлог, че й трябвали за организирането на тържества, а всъщност искала да си купи пиене. Възможно е авторът да има предвид Налбантов - той да иска пари за тържества, за да имал за пиене, за него и за Желева. (Тук смисълът не е много ясен - кой и от кого ги иска тези пари за тържества или за пиене).
Нататък... Вместо да преподава на децата Желева пращала някой друг да ги учи, а тя отивала в дирекцията и там се "лашкала" т. е. правела секс с директора. Тук авторът най-недвусмислено употребява израза "тая курва". В текста не става въпрос за други жени, следователно авторът, под думите "тая курва", има предвид точно Ваня Желева и никоя друга. Изводът на автора е, че майките на учениците от класа на Ваня Желева са много заспали. Авторът е възмутен!...
Определено има логика в повествованието и в излагането на мисълта на този, който го е писал. В крайна сметка се разбира, че авторът и Ваня Желева не са в добри отношения. Вероятно авторът е родител, чието дете е било в класа на Желева и поради някакви неизвестни причини между тях е възникнал конфликт...
Вече никой не обръща внимание на това, дали Налбантов прави секс с учителките в дирекцията или не прави. Дори и мъжете на самите учителки са се примирили и приемат подобни сведения като реалност, която те не могат да промененят. Следователно по-важното е да се разбере, не дали Налбантов и Желева са правили секс, а по-скоро какво е провокирало този родител да пише по този начин срещу Ваня Желева. Дали е бил недоволен от оценките, които тя слага или от цялостното й отношение към детето му или поради някакъв друг техен страничен конфликт?... Засега няма как да се разбере.
6.
hkjsdgf
08.09.2015 22:47:38
Na toq mu vikat Bagera
5.
Xah
08.09.2015 20:27:57
Flagman pisah vi veche za selo Gorno Qbalkovo tam iznasqt darva s tirove s brezenti prekriti kato drug tovar ama vir spite sled signala kamoli darjavata deto ne sprq da ni tapche toq boiko vmesto da kopuva glasove moje da pomogne na vseki edin balgarin i toi i drugite 239 tapanara da ne govorim za miliciata deto policai da si v dneshno vreme navsqkade s previlegii
4.
Popi
08.09.2015 18:13:41
Схемаджия. Много милиционери се занимават с возене на дървета явно и с крадене.камионите им ни винетки ни преглед ни светлини ни гражданска. Защо така господа милиционери.Бойко ще ви се скара скоро.
3.
пълно със свъртяни!!!
08.09.2015 18:06:37
Тоя трябва да е Янко Иванов - дето му викат "Горския". Да, сега живее в Приморско, ама е с ургарски корени.
2.
?
08.09.2015 18:04:26
кой е тоя, от приморско ли е?
1.
kk
08.09.2015 17:40:46
to cialo malko tarnovo policaite iznasiat darva s kamionite si.ni da naci plashtat nishto.niii belejki davat